Джек Слейд
Лешоядите от Гила Бенд (2)

2.

Двамата обесени все още се поклащаха на клона на паловердата. И тримата застреляни чирикауайиа лежаха там, където бяха намерили смъртта си от куршумите на бандитите.

Освен тях мъртвите бандити бяха свидетелство за драматичните събития от вечерта.

Общо бяха петима. Към тях се прибавяха и двамата мъже, които бяха изпреварени от съдбата в бара на Джейкъб. Брадатият негодник Олсън не беше между мъртвите. Освен него още двама бяха останали живи.

Ласитър надникна през запрашените стъкла на бара и видя, че междувременно Якоб беше отстранил следите от борбата. Той седеше мрачно замислен на една маса и беше единственият си посетител.

Никой от жителите на града не се осмеляваше да излезе в тази нощ навън. Във всички къщи беше тъмно, само в трите бара на Гила Бенд имаше осветление.

Съдържателите знаеха, че приближаваха гости. По-добре беше да бъдат обслужени, иначе щяха да се обслужат сами и бе възможно да превърнат обзавеждането в купчина отломки. Ако обаче съдържателят бе на мястото си, имаше малка надежда, че една част от сметката би могла да бъде платена. Така можеха да се ограничат очакваните вреди.

Това положение нямаше да продължава дълго. Въпреки че Гила Бенд бе малко градче, все някога известието за убийството на шерифа Дийн Патерсън щеше да стигне до съответните места. И тогава бандата трябва да очаква доста проблеми. В такива случаи правителството действа твърдо. В случай на нужда бяха изпращани армия или доброволни отряди. Тогава и на най-силните банди не им беше до смях.

Същото си мислеше и Ласитър.

Всъщност самите бандити трябва да знаеха, че това положение не е вечно. И най-закоравелият бандит не би могъл да бъде така глупав. Изводът за Ласитър бе само един: нещо повече се криеше зад това. Някой бе замислил всичко и го ръководеше, като имаше съвсем определена цел, която вероятно бе много важна, тъй като в противен случай не си заслужаваше риска. Но за това бяха помислили и шефовете на Бригада Седем. Всичко свидетелстваше, че някой искаше да извърши голям удар. Поради това не желаеха да изпращат на първо време въоръжено формирование в този неспокоен район. Първо някой специалист от таен отдел трябваше да разучи причините и да се опита да открие корена на злото.

Ласитър бе подготвен за всичко, но не и за такива ужасни обстоятелства.

По тропота на копитата разбра, че бандата не е вече много далеч от Гила Бенд. Негодниците яздеха значително по-бавно, отколкото преди четвърт час, когато Ласитър напусна с Гила и Абел града.

Бандитите със сигурност биха изстискали и последните сили на конете си, ако им бе съобщено каква зашеметяваща изненада ги очаква.

Ласитър се оттегли в една от многото тесни улички, които всъщност бяха само празнини между къщите. Първо искаше да наблюдава всичко спокойно. Противниците му не можеха да знаят, че той се намира в леговището на лъва.

Но това, както скоро щеше да се установи, беше голяма заблуда. Все пак Ласитър все още се чувстваше в безопасност.

Ако не се лъжеше, скоро негодниците сами ще го заведат до мъжа, когото търсеше. А именно до неизвестния, който дърпаше конците на това голямо престъпно дело.

Щом го откриеше, трябваше само да изпрати съответно съобщение до Феникс. След това много скоро в Гила Бенд ще властва отново ред, хората ще могат на спокойствие да се наслаждават на живота си.

Първите конници се приближиха до площада. Веднага след това настана истински ад. Разнесоха се диви крясъци. Бяха изречени проклятия и закани, от които на човек му настръхват косите.

Един конник веднага направи впечатление на Ласитър с вида си. Той седеше на благороден черен жребец. Седлото и дрехите на ездача бяха покрити с много сребърни украшения. Дори и шпорите сякаш бяха от сребро, доколкото можеше да прецени Ласитър от това разстояние на лунна светлина. Във всеки случай се касаеше за мъж, който с удоволствие изтъкваше богатството си. Дрехите му бяха в по-голямата си част черни или може би тъмносини, само ярко бялата риза им контрастираше.

„Глупак — помисли си Ласитър, — така си добра мишена.“

Дали това беше големият бос, или само някой негов помощник? Когато облеченият в черно вдигна ръка, бързо настъпи тишина. Всички слушаха това, което им казваше предводителят. Той говореше с акцент на човек от южните страни, който не можеше да се сбърка. В началото Ласитър го мислеше за мексиканец, но сега смяташе, че по-скоро е мъж с италианско потекло.

— Изкарайте всички възрастни и по-големите деца от къщите! — заповяда той. — Старците и малките деца оставете на спокойствие! Съберете всички сведения, които може да получите. Марко и Алеман, разпитайте в баровете. Аз отивам при Джейкъб. Скоро ще знаем какво се е случило тук. Побързайте! След половин час чакам донесения. И потърсете Олсън! Доведете го веднага при мен, ако все още е жив!

В последните думи се прокрадна заплаха. Ласитър я долови, въпреки че водачът говореше със студен, безстрастен глас. Това свидетелстваше за опасността, която представляваше този мъж. Нито веднъж не повиши глас, по-скоро говореше тихо. Хората му сякаш го слушаха със затаен дъх. Първите групички веднага се раздвижиха. Мъжът застина на коня си и обходи с поглед цялата сцена. Устните му се свиха пренебрежително, когато най-накрая обърна коня си и се отправи към бара на Джейкъб.

Ласитър се отдръпна и се промъкна до задната част на бара. Сега трябваше да научи възможно най-много за облечения в черно мъж. Преди всичко трябваше да разбере къде ще легне да си почине. Подслонът му сигурно е в една от по-хубавите къщи в Гила Бенд. Вътрешно Ласитър се подготви за една напрегната нощ. Но може би си заслужаваше усилията. Тогава може да счита задачата си за изпълнена, преди да е действително започнала. Веднага щом всичко свърши, ще се отправи към планината Марикопа. Искаше поне още веднъж да види Гила и да чуе историята, която старецът бе започнал да му разказва. Ласитър тъкмо бе проявил интерес. Този Абел Карсън бе един загадъчен мъж. Не всичко му бе разказал. Ласитър предполагаше, че между събитията съществува по-дълбока връзка. Не само старецът, но и осиновената му дъщеря Гила бе обвита в загадъчност. В това Ласитър бе уверен.

По дяволите! Неволно той разтърси глава и си наложи да се стегне. Беше опасно да мисли сега за други неща. По-добре да се концентрира в обстановката наоколо. Точно в мига, в който Ласитър си помисли това, той усети опасността. Чу леко свистене, получаващо се, когато предмет разцепва въздуха. Той се наведе, хвърли се встрани и се претърколи. Нещо премина покрай дясното му ухо и силен удар накара костите на раменете му да изпукат. Остра болка го прониза целия и за свой ужас усети, че дясната му половина е като парализирана. Той се свлече със стон на колене. Уинчестърът се изплъзна от ръката му. Над себе си чу тъп звук, подобен на ръмжене на мечка. Бавно вдигна глава и видя грамаден човек. На лунната светлина Ласитър го позна веднага. Беше Бърт Олсън, юначагата от бара. Негодникът се наслаждаваше на поражението му. Стъпи с широкия си ботуш на ръката му и измъкна револвера от кобура му. След това го удари със собственото му оръжие. Дулото попадна във врата на Ласитър. Той не почувства нищо, когато, паднал на земята, бе повлечен от Олсън.

— Ще те разложа на съставните ти части! — изръмжа зловещо Олсън сам на себе си. — Но преди това ще ми разкриеш къде си скрил плячката си…

Той тъкмо бе пребъркал джобовете на Ласитър, без да намери пачката долари, която бе видял преди няколко часа със собствените си очи, когато Големият мъж откупи от него метиската за хиляда долара. Едва когато Олсън имаше тези пари, едва тогава той щеше да убие Ласитър, и то по възможно най-ужасен начин. Той се бе заклел в това, когато се свести с бучаща глава.