Дороти Кумсън
Момиченцето на Адел (24)

23

Изкушението да види Люк се оказа най-силния стимулант за Тийгън — когато той позвъни на вратата в десет и петнадесет, тя бе напълно будна. Бях му изпратила съобщение по мобилния, че Тийгън го чака и го молех, ако може, да се отбие на път за вкъщи. Той ми бе отговорил, че няма проблем.

Едва събрах сили да се надигна, за да му отворя, толкова бях уморена. Тийгън обаче, издокарана в червената си карирана пижама, застана права на дивана и започна да подскача върху него от въодушевление.

Люк се появи на вратата с пълни ръце. Също като баща, който се чувства виновен, задето постоянно пътува по работа и се опитва да компенсира отсъствието си с играчки и други подаръци, той винаги купуваше нещо на Тийгън, когато пътуваше дори за една-единствена нощ. Днес обаче бе надминал себе си — беше се натоварил с по пет торби във всяка от големите си ръце.

— Мили Боже, колко струва всичко това? — попитах го, докато минаваше покрай мен.

— Ъъъ, не много. Един мой приятел работи за компания, която произвежда играчки.

Повдигнах вежда.

— Аха, така ли било? Тя трябва да е страхотна приятелка.

Люк отклони поглед настрани в мига, в който казах „тя“, а после старателно избягна да погледне отново към мястото, където стоях. Виновен по обвинението, без съмнение.

— Хайде, Ти — подкани той, — да видим какво има в торбите.

Тийга спря да подскача върху дивана, хвана се за ръката на Люк и слезе на пода пред чантите. Очите й блестяха от радост и ревността, която бях изпитала при грандиозната му поява с подаръците, се стопи и на нейно място се появи благодарност. Тийгън се нуждаеше от това, нуждаеше се някой да се суети около нея, да й купува подаръци и да я кара да се чувства специална.

Една по една, Люк изпразни чантите пред нея. Оказа се, че повечето от играчките са образователни, и бях готова да го разцелувам за това. Подаръците, които не бяха образователни, бяха книги — романи, за които Тийгън бе твърде малка, но щеше да ги хареса, защото изцяло се вживяваше във всякакви разкази и колкото по-сложен ставаше сюжетът, толкова по-щастлива се чувстваше тя. Имаше и химикалки, пастели и разноцветни моливи, както и няколко плюшени мечета и скрабъл за деца.

— Всички ли са за мен? Ама наистина, честно? — попита Тийгън.

— За кой друг да бъдат? — отвърна той.

— Позволяваш ли ми да ги задържа? — попита ме Тийгън и в наситеносините й очи се появи тревога да не кажа „не“.

— Разбира се, сладурче — отвърнах.

— Благодаря! — изписка тя и се хвърли към Люк, като го хвана неподготвен. Нито един от нас не очакваше нападението й, така че Люк бе повален и падна назад на килима, а Тийгън заподскача върху корема му, без да чува стенанието „Ооох!“ което той надаваше всеки път, щом тя се приземеше върху него.

— Виж, мамо Рин, аз скачам върху Люк! — изкикоти се тя и аз се усмихнах. Това беше старата Тийга — нескрито изразяваща привързаността си, жизнена, кипяща от енергия, и тази промяна се дължеше на Люк. Действаше й като катализатор и винаги успяваше да извади на бял свят истинската й същност. Нищо чудно, че искаше да бъде с него през цялото време — той отново я правеше жизнерадостна.

— Мамо Рин, позволяваш ли да целуна Люк за „много благодаря“? — попита тя и заподскача върху него още по-енергично.

— Ако Люк няма нищо против.

Тийгън погледна към него.

— Разбира се, че нямам нищо против — увери я той с изкривено лице. — Само недей да скачаш повече върху корема ми, разбрахме ли се?

— Няма повече — каза Тийгън разочаровано, наведе се и залепи звучна целувка на челото му, точно както той правеше с нея за лека нощ или довиждане, а после седна обратно и ме загледа с очакване.

— Какво? — запитах, чудейки се какво не съм разбрала.

Тийгън въздъхна драматично, сякаш искаше да подчертае, че нарочно се правя на тъпа.

— Ти също трябва да целунеш Люк — каза тя с леко раздразнен глас.

Отстъпих ужасено назад, при което случайно срещнах погледа на Люк.

— Нямам нищо против — заяви той и очите му светнаха развеселено.

— Люк няма нищо против — окуражи ме Тийгън.

— Да, добре, но съм сигурна, че той не иска да разваля твоята специална целувка с моята.

— Страхливка — беззвучно изрече Люк към мен.

— Смятам обаче, че трябва да скочиш върху него още няколко пъти вместо мен, Тийга — лицето й грейна от радост, а неговото се разкриви от ужас. — Да, трябва да скочиш върху него още няколко пъти, наистина силно. Точно върху корема му.

— Добре! — и тя се зае със задачата си с похвален ентусиазъм.

 

 

— Плакала ли си? — попита Люк около час по-късно. Беше прочел четири приказки на Тийга и бе слушал бъбренето й цели десет минути, преди пружината, която я държеше будна и кипяща от енергия, да се развие и тя най-после да потъне в сън. Сега той вдигна от дивана книгата, която бях оставила там и я сложи на пода, преди да седне. Аз бях в другия край на дивана. Допреди малко бях гледала разсеяно телевизия, докато се чудех дали да не се захвана с мръсните съдове и слушах гласовете на Люк и Тийга от детската стая.

Погледнах го. Личеше му, че е уморен: очите му бяха зачервени, синята риза — измачкана, а бръчиците по тридесет и пет годишното му лице се виждаха по-ясно от обикновено. Не отговорих на въпроса му, защото бях слисана, че го бе задал.

— Плакала ли си? — повтори Люк.

Преди идването му се бях погледнала в огледалото и се уверих, че очите ми не са зачервени или подпухнали. Откъде можеше да знае?

— Защо ме питаш?

— Защото погледът ти е същият както преди, по времето, когато се запознахме. Тогава си мислех, че е от отвращение към мен, но сега знам, че е било от плач. Плакала си много, защото Адел е починала съвсем наскоро. Сега отново ме гледаш с този поглед.

Не можех да му кажа защо бях плакала. Никой не биваше да разбере причината, а най-малко той, който правеше Тийгън толкова щастлива. Не исках да научи, че аз не притежавам това умение.

— Коя е жената, с която си бил в Лондон? — попитах. Люк не отговори веднага и по лицето му премина цяла гама от чувства — срам, удоволствие, притеснение, вина.

— Разбирам, че посещението на социалната работничка не е преминало добре — настоя той, очевидно решен да ме накара да споделя чувствата си с него.

Аз обаче бях също толкова решена да запазя тайната си.

— Предполагам, че е някое ново завоевание, като се има предвид с колко много неща те е отрупала.

За миг Люк задържа погледа си върху мен, сякаш обмисляше нещо.

— Не беше нарочно — рече най-после той, признавайки поражението си. — Всъщност аз един вид… нали знаеш как нещата понякога съвсем се объркват в главата ти? Харесвах я, но тя не е мой тип, разбираш ме. Напоследък доста си мисля за това какъв е моят тип и дали не съм бил твърде консервативен, като съм се влюбвал все в жени, които много или малко си приличат. Предполагам, че чувствата се смесиха с разсъжденията и едното доведе до другото, наистина беше така. Не беше нищо сериозно, но…

— Днес се разкрещях на Тийгън — изтърсих. Не можех да понеса да чуя и дума повече.

— Затова ли си плакала?

Кимнах.

— Нищо толкова лошо не се е случило, всички избухваме от време на време, нали знаеш?

— Ти не разбираш. Загубих всякакво самообладание. Казах, че ми е писнало от нея и че ме подлудява. Почти… почти й казах, че е разрушила целия ми живот.

— Но не си го изрекла. Само това има значение.

— Значи не е важно, че си го мисля понякога?

Тук вече успях да го затрудня.

— Рин — откакто бяхме станали приятели, той също бе започнал да ме нарича Рин и това ми харесваше, — всичко това не е никак лесно. Трудно е дори когато си искал да имаш дете, но ако ти се случи съвсем неочаквано, става сто пъти по-трудно. Колкото и да е ужасно да го кажа, тя наистина е разрушила целия ти живот. Животът, който си водила преди, вече не съществува, той е съсипан, унищожен. Но това не значи, че руините са лошо нещо. На света съществуват и прекрасни руини — помисли си само за Акропола в Атина. Нима не са красиви? Хората плащат луди пари, само и само да ги видят, защото са прекрасни.

Господ да го благослови, задето се опитваше.

— Какво ти каза социалната работничка?

Разказах му, без да навлизам в подробности.

— Кучка — процеди той през зъби, когато свърших.

„А, изглежда, че съм му предала не самото посещение, а своята представа за него.“

— Може би не се е изразила точно така. Всъщност тя нито веднъж не каза, че Тийгън ме харесва единствено защото няма друг избор, а че просто тъгува за майка си и терапията може да й помогне да осъзнае това — отстъпих.

Люк се усмихна.

— Не съм си и помислял, че го е казала, но е очевидно, че те е разстроила още повече, а ти си била разстроена още преди това. Ето защо я нарекох „кучка“.

През последните няколко седмици бях научила повече за Люк. Беше израснал в Бирмингам, но бе посещавал колеж в Лондон, а по-късно се бе преместил в Бостън, за да следва в „Харвард Бизнес Скуул“. След завършването се бе установил в Ню Йорк, за да работи в областта на банковото дело, после се бе върнал в Лондон, няколко години бе живял в Шотландия. В продължение на една година бе работил в Япония, преди отново да отиде в Ню Йорк и да се насочи към областта на консултациите по мениджмънт, накрая отново се прехвърлил в Лондон, за да работи за същата американска компания, което бе причинило разрива между него и Никол. След това бе постъпил в „Анджелис“. От целия този разказ заключих, че неговият тридесет и пет годишен живот е бил доста бурен, постоянно в движение и в търсене на нови предизвикателства. Една част от мен се възхищаваше на неспокойния му дух, а друга копнееше да разбере от какво се мъчи да избяга. Не можех да го попитам обаче — съвсем наскоро бяхме сложили край на враждебността помежду си и не бяхме достатъчно близки, за да мога да задам толкова личен въпрос. Можехме обаче да си оказваме подкрепа един на друг и в момента той правеше точно това.

— Не можеш да си представиш колко се уплаши — промълвих и поклатих глава, опитвайки се да залича от паметта си израза на лицето й. — Чувствам се много виновна. Едва не я накарах да изпадне в нервна криза — Люк се премести до мен на дивана и постави ръка на лицето ми, задържайки главата ми неподвижна.

— Всичко ще се оправи — успокои ме той и топлата му длан върху лицето ми сякаш подчерта думите. — Ти си добър човек — гласът му стана по-тих: — Прекрасен човек!

Проследих контурите на лицето му, спирайки се на гладките дъги, които хвърляха сянка над големите му очи, полегатите линии, които оформяха устата му, голямата сянка, която оформяше носа. „Той ми харесва.“ Мисълта ме блъсна със силата на парен чук. Наистина беше така. Той ми харесваше. И преди бях мислила за него като за сексуален обект, но си казвах, че това се дължи единствено на факта, че просто е единствения мъж в живота ми напоследък. Това, което изпитвах сега обаче, бе много повече от сексуално привличане. Наистина го харесвах. Допирът на ръката му до бузата ми караше сърцето ми да бие по-бързо. Този физически контакт ми допадаше, беше приятен и успокояващ.

Люк също проследи очертанията на лицето ми с поглед. Запитах се дали в този момент вижда същото, което бе видял в деня на първата ни среща, или нещо друго. Сега черната ми коса беше по-дълга, филирана и с бретон, който падаше от дясно на ляво. Очите ми все още си бяха тъмнокафяви, но сега под тях тъмнееха повече сенки, носът ми си бе все така малък, плосък и широк, устните ми продължаваха да бъдат все така пълни. Не бях се променила кой знае колко, но той не ме гледаше така, както преди. В очите му нямаше и следа от отвращение или неприязън. В тях дори се четеше нещо, което човек, незапознат с нашата история, би определил като привличане.

Въздухът в стаята бе пропит с очакване. Щяхме да се целунем, знаех го. Главата на Люк щеше да се наведе към моята, устните му да докоснат моите и тогава целият ми ден щеше да се превърне в пълен… В пълен и абсолютен провал. Знаех, че той не е привлечен от мен, сигурна бях. Харесваше ме като приятел, можеше дори да преспи с мен, но не беше привлечен от мен така, както аз самата бях привлечена от него. Освен това, още обичаше Никол. Независимо от случващото се между нас в този момент, той все още обичаше бившата си годеница.

— Най-добре да се захващам със съдовете — казах, като отдръпнах глава и се изправих. Той не се помръдна, докато отивах до кухненската част.

— Вечерял ли си? — попитах през рамо, без да се обърна да видя как е реагирал на моето бягство.

— Ъъъ, не — отвърна. Чух го да става.

— Останаха малко спагети, стига да искаш.

Извадих от шкафа една чиния и я напълних със спагети и домашно приготвен доматен сос. Люк я взе от ръцете ми, седна на масата и понечи да вдигне вилицата си, но си спомни, че няма такава, и се обърна точно в мига, в който му подавах една. Разменихме си усмивки на интимност, както правят влюбените и отново изпитах онова особено чувство, което бе повече от привличане и по-малко от любов, невъобразима смесица от емоции, която щеше да завърши със страхотен секс — и с голяма беда.

Две минути по-късно нахлузих домакинските ръкавици и извадих чиниите от мивката, натиснах блестящото от чистота метално кранче и пуснах топлата вода. Докато слагах вътре следващите чинии, Люк застана зад мен, със своята чиния, в която нямаше нищо друго, освен остатъци от сос.

— Мили Боже, с въздуха ли си ги вдишал, или какво? — попитах, докато поемах чинията и я потапях в разпенената вода.

— Не бях си дал сметка колко съм гладен, докато не започнах да ям. Трябва да призная, че макар твоите спагети да заслужават човек да ги поглъща хапка по хапка, за да може да им се наслаждава по-дълго, не можах да се спра да не ги изгълтам на един дъх. Никога не бих могъл да се спра. Винаги когато получа чиния такива вълшебни спагети, ще имам чувството, че няма да ми стигнат, и просто ще ми се наложи да ги натъпча в устата си възможно най-бързо.

Какво? Изгледах подозрително профила му.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че съм добра готвачка?

Люк се обърна така, че да го виждам. Лицето му изглеждаше съвсем невинно, особено сега, когато нямаше брада.

— Не просто добра готвачка. Страхотна готвачка.

„Той определено флиртува с мен“ — помислих си и вътрешно се подсмихнах. Цялата тази история беше комична, а фактът, че Люк се справяше толкова зле с ролята си, я правеше направо смахната.

— Да мия или да подсушавам? — попита той, когато не удостоих нелепата му похвала с отговор. Големите му, но гъвкави пръсти разкопчаха копчетата на ръкавите на синята риза и ги навиха.

— Нито едното, нито другото, защото и двете изискват известна сръчност. Защо не вземеш вече да си тръгнеш? — най-добре беше веднага да си отиде и да спести и на двама ни неудобството от моите чувства към него и неговите флиртаджийски закачки.

— В никакъв случай. Нали ядох, редно е да ти помогна.

— Добре тогава, подсушавай — връчих му една кърпа и се върнах към миенето. Изтърках първата чиния с гъбата в бяло и зелено и я подадох на Люк, който я избърса. Продължихме да работим в приятелско мълчание, което той прекъсна след около тридесет секунди.

— Ти си толкова добра майка. Не мога да си представя, че някой би могъл да се съмнява в това.

Отново го погледнах косо и го видях да подсушава чинията в ръката си доста енергично. Беше нервен. Арогантният господин беше нервен, задето се опитваше да флиртува с мен.

— Тийгън е прекрасно дете, и то най-вече благодарение на теб. Отнасяш се с нея прекрасно, обичаш я толкова много и я окуражаваш във всичко. Това е…

— Добре — казах, оставяйки долу в мивката чинията, която търках в момента, — спри дотук. Изкарваш ме като Мери Попинс, Мария от „Звукът на музиката“ и супермайката едновременно, а аз не съм такава. Аз съм просто Камрин. Която обърква нещата отново и отново.

— Прекалено си строга към себе си — възрази той и поклати глава. — Забелязах го почти веднага, след като се запознахме. Прекалено си строга към себе си, а няма никаква нужда да бъдеш такава. Ти си невероятен човек и страхотна майка.

— Люк… — гласът ми стана заплашителен.

— Вярно е! — настоя той. Очите му бяха приковани в лицето ми, а на устните му нямаше и най-лек намек за усмивка.

— Щом казваш — отстъпих, като отново взех чинията и продължих да я търкам с гъбата. Изплакнах я и му я подадох. Само секунди по-късно той отново подхвана:

— Ти самата не можеш да оцениш колко добре се справяш като родител. Не разбираш как си преобразила живота на Тийгън… и моя. Напоследък се промених толкова много и това се дължи на…

— Да не би да се опитвате да флиртувате с мен, господин Уайсмън? — прекъснах го с много сериозно изражение, като продължавах разсеяно да търкам чинията в ръцете си. — Защото ако продължите с всички тези комплименти, може да си помисля, че го правите.

Той постави избърсаната чиния на плота.

— А вие се опитвате да сринете самочувствието ми, така ли, госпожице Матика?

— О, това не е кой знае колко трудно, при положение че ме заливате с порой от пресилени комплименти.

Преди да имам време да се запитам какво ще направим той или аз сега, почувствах силните му ръце да обгръщат кръста ми и да ме притискат към него, в следващия миг устните му бяха върху моите в спираща дъха целувка. Изненадата ми попречи да реагирам веднага, но само миг по-късно отвърнах на целувката, вдигнах ръце и ги обвих около шията му. Устните ми се разтвориха под неговите и езикът му навлезе в устата ми, а мускулестото му тяло ме долепи към ръба на мивката. Ръката му бавно се плъзна нагоре, милвайки гърба ми, коляното му се мушна между краката ми. Домакинските ръкавици прилепнаха към кожата му и надолу по ръцете ми потече сапунена вода, но нито той, нито аз й обърнахме внимание.

Когато най-накрая се разделихме, и двамата дишахме тежко в един ритъм, впили поглед един в друг. Люк имаше прекрасни очи, бях го признавала още преди да го харесам. Наситеният златистокафяв цвят ги правеше необичайно дълбоки и това бе още по-очевидно сега, когато се взираше в мен. За миг докоснах устните му със своите и после се отдръпнах. Той реагира с усмивка, изпълнена с желание, наведе глава и притисна устни до моите.

— Леглото? — прошепна, след като се отдръпна.

Кимнах.

Люк отмести ръцете ми от шията си, издърпа ръкавиците и ги запрати на плота. Една последна целувка и той пое ръката ми в своята и ме изведе през вратата на кухнята. Без да се замисляме и двамата се насочихме към стаята на Тийгън, за да мога да надникна вътре и да се уверя, че е добре. Тя лежеше по корем. Виждах профила й, личицето бе сгушено във възглавницата с нарисувания отгоре облак, ръцете бяха отпуснати от двете страни на главата със здраво стиснати в юмручета длани. Изчаках да видя издигането и спускането на гърдите й, за да се уверя, че спи, преди да притворя вратата, и след това с Люк се отправихме към другия край на апартамента, където се намираше моята спалня.

В мига, в който влязохме вътре, Люк отново ме притисна в прегръдките си, като ме целуваше страстно. Ръцете ми се плъзнаха по тялото му, изучавайки стегнатите му очертания. Всяко докосване засилваше още повече пожара в кръвта ми. Точно това си бях представяла във фантазиите си — да го милвам до изнемога, докато той ме целува, после да се разсъблечем един друг и тогава…

Не можеше да има съмнение какво ще последва. Люк смъкна ризата си, разкривайки добре очертаните мускули на ръцете и гръдния си кош. Едва се сдържах да не ахна на глас не само от това колко съвършено беше тялото му, но също и от мисълта, че ми предстои сексуално изживяване. Сексуално изживяване с Люк. С моя шеф. Слуховете, които се носеха в офиса, слуховете за нас двамата, щяха да се превърнат в истина след не повече от пет минути.

Той легна до мен, повдигна бялата ми тениска и ме целуна по пъпа. Цялото ми тяло настръхна от първичното удоволствие да усетя устните на мъж върху кожата си и този път не можах да сдържа ахването си.

Люк повдигна глава и се ухили на реакцията ми, а после издърпа тениската през главата ми и я метна настрана, преди отново да притисне устни към корема ми. Целувките му се придвижваха все по-нагоре и по-нагоре, устните му се спряха върху лявата ми гърда… Тялото ми се изви в отговор, аз затворих очи и потънах в неизказаното блаженство, за което трябваше да благодаря на Люк Уайсмън…