Деби Макомбър
Целувки в дъжда (11)

Единадесета глава

Внезапна глъчка се разнесе в изпълнената с жени зала. Мишел продължаваше да сочи Нейт и да повтаря „Та-та“. Той, силно смутен, се отправи към конферансието и му прошепна нещо. Клиф Дулитъл — известен журналист от местната телевизия се обърна към портиера:

— Какво толкова е станало?

— Тази дама няма билет, нито номер за наддаването! — изкрещя служителят, хванал ръката на Сузана над лакътя.

— Може да нямам номер за наддаване, но имам шест хиляди и сто долара и дванадесет цента, които давам за този мъж! — извика тя.

Това изявление беше последвано от възбудени викове, които заляха залата като вълна. Тези шест хиляди долара бяха всички спестявания на Сузана, плюс парите, които беше взела със себе си. Някакъв шум в дъното на залата привлече вниманието й — телевизионните камери бяха включени.

— Дават шест хиляди и сто долара и дванадесет цента — съобщи Клиф Дулитъл. — Първи път, втори път… — Той замълча и погледът му пробяга из залата. — Продаден на жената, която влезе без билет! Жената с бебето на ръце!

Портиерът неохотно освободи ръката на Сузана. Струваше й се, че всички я наблюдават. Мъж с камера забърза към нея.

Зарадвана от вниманието, Мишел посочи с пръст обектива на камерата и извика „Та-та“ за всички, които скоро щяха да станат свидетели на тази катастрофа.

— Сузана, какво правиш тук?! — прошепна Нейт, приближил се до нея пред касата.

— Знаеш ли за какво ме е яд най-много? — лицето й пламтеше. — Можех да те имам за три хиляди, само че изпаднах в паника и предложих всичките си пари, до последния цент. Аз, финансовият магьосник на търговията!

— В постъпката ти няма капка разум.

— А в твоята? Веднъж ми се кълнеш във вечна любов, а в следващия миг се перчиш на някакъв търг пред сборище жени!

— Трябва да платите шест хиляди сто двадесет и пет долара и дванадесет цента — каза блондинката на касата.

— Аз заложих шест хиляди и сто долара и дванадесет цента!

— Билетът струва двадесет и пет долара. Не можете да залагате, без да сте си купили билет.

— Разбирам — Сузана демонстративно написа чека. — Между другото, какво точно получавам с трудно спечелените си пари?

— Една вечер с този млад мъж — обясни касиерката.

— Една вечер… — повтори тя мрачно. — Ако отидем на ресторант, кой плаща, той или аз?

— Аз — намеси се Нейт.

— Това е добре, защото вече нямам никакви пари.

— Яла ли си?

— Не, много съм гладна.

— Аз също… Не мога да повярвам, че направи такова нещо!

— И аз! — поклати глава тя. — Все още съм замаяна.

— Хайде да се махаме оттук! — Нейт я поведе към вратата. — Сузана! — каза щом излязоха на паркинга. Той се обърна към нея и постави ръцете си на раменете й, после затвори очи, сякаш да събере мислите си. — Ти си последният човек, когото очаквах да видя тази вечер.

— Личи си! — тросна се тя. — Когато се оженим, ще настоявам да ме държиш в течение на всичките си ангажименти.

— Когато се оженим? — Нейт рязко изправи глава.

— Сигурно не си мислиш, че току-що похарчих шест хиляди долара, за да прекарам с теб една-единствена вечер.

— Но…

— Ще имаме и деца. Мисля, че мога да се справя с едно, най-много с две, но това ще решим, когато му дойде времето.

Нейт онемя. Започна да движи устни, опитвайки се да заговори, но не можа да издаде никакъв звук.

— Предполагам, чудиш се как смятам да се справям с работата си? Още не знам. Изглеждам на по-малко от двадесет и пет и мисля, че можем да изчакаме с децата още няколко години.

— Аз съм на тридесет и три. Искам в най-скоро време да имам семейство! — гласът му изобщо не звучеше както обикновено.

Сузана се взря в лицето му, като се опасяваше, че шокът е бил прекалено силен за него. За нея, определено, беше. А и вероятно, новините в единадесет часа щяха да завършат с нея.

— Добре — съгласи се тя. — Ще обмислим как да създадем семейство веднага. Но преди да заговорим отново за бебета, искам да знам съгласен ли си да сменяш наакани пелени?

По ъгълчетата на устните му заигра усмивка. Той кимна.

— Хубаво! — Сузана погледна Мишел, която лежеше на рамото й със затворени очи. Явно беше изтощена от събитията. — Къде ще вечеряме? Мишел няма да издържи и скоро ще заспи.

— Не се притеснявай за това. Ще взема нещо на път за вкъщи — тя замълча и махна с ръка. — Не, няма да стане. Забравих, че нямам никакви пари.

— Аз ще купя нещо. Ще се видим у вас след половин час.

— Благодаря! — усмихна се Сузана.

— Не! — прошепна той. — Аз ти благодаря! — обгърна с длан врата й, вдигна лицето й към своето и я целуна. Докосването му, силно и завладяващо, накара сърцето й да забие лудо.

— Нейт… Аз наистина те обичам.

— Аз също те обичам. Разбрах го, когато купи вечерята от „Уестърн Авеню Дели“ и се престори, че сама си я приготвила.

— Тогава още не го съзнавах. Та ние едва се познавахме.

— Още щом те видях, усетих, че щастието ми никога няма да е пълно, ако не свържа живота си с теб!

— Аз… Ще заведа Мишел у дома.

— Няма да се бавя — обеща той.

И не се забави. Сузана бе приспала Мишел, когато на вратата се почука. Тя отвори и направи знак на Нейт да говори тихо. — Взех вечеря от китайския ресторант.

— Чудесно! — кимна тя. Очите й се разшириха от удоволствие.

Преди да влязат в кухнята, тя спря да му покаже Мишел, която спеше дълбоко на дивана. Сузана бе приближила креслото до него, така че бебето да не може да падне.

— Ще бъдеш добра майка! — Нейт я целуна по челото.

Сузана успя да прикрие чувствата си, като започна да слага приборите за хранене. Нейт остави върху масата пет кутии.

— Подлучено пиле и пържени макарони, говеждо и две големи яйчени рула. Мислиш ли, че ще ни стигнат?

— Седма пехота ли възнамеряваш да нахраниш?

— Каза, че си гладна… — той отвори всички кутии без една.

Сузана напълни чинията си и седна до него.

— Какво има там? — тя посочи към неотворената кутия.

— Забравил съм — той вдигна рамене.

— Това е кутия от черно кадифе!

— А, да, сега си спомних. Главният готвач спомена, че черното кадифе било специалитет на заведението — той бързо се върна към вечерята си. — Можеш да я извадиш и да погледнеш какво има вътре.

Без да отговори, Сузана отвори кутията. Ахна, когато видя големината на диаманта. Дъхът й спря от вълнение и радост.

— Купих го, когато бях в Сан Франциско — съобщи Нейт нехайно, като че ли обсъждаха времето.

— Това е най-красивият пръстен, който някога съм виждала!

— Аз също. Погледнах го и казах на бижутера да го опакова — той се държеше, сякаш се интересуваше много повече от говеждото и макароните.

— Да не забравя да ти кажа, докато бях в Сан Франциско, направих предложение на „Котарс“, професионален отбор по бейзбол, ако случайно не знаеш.

— Ще притежаваш професионален бейзболен отбор?!

— Още не са ми отговорили, но ако не стане с тях, ще попитам собственика на нюйоркските „Лъвове“ дали не е съгласен да ми продаде отбора си — изведнъж той смени темата: — Трябва да сложа това нещо на пръста ти — Нейт взе кутията.

— Трябваше сам да преценя размера.

— Не бих посмяла да се доближа до морето с него!

— Няма да доближаваш морето… Защо?

— Ако случайно падна, ще потъна от тежестта му.

— Толкова ли е грамаден?

— Съвършен е!

Съвсем неочаквано за нея Нейт приближи устните си към нейните и съвсем я остави без дъх.

— Исках да ти предложа да се омъжиш за мен вечерта, когато се върнах от пътуването, помниш ли? Искам да ти кажа още нещо. Какво ще стане, ако те примамя да напуснеш „Ейч енд Джей Лима“?

— Защо? — попита тя. Диамантът на ръката й беше повече от достатъчен, обаче тя нямаше да му го каже така лесно.

— Защото откривам компания за хвърчила. Всъщност ще има представителства из цялата страна. Възнамерявам да отворя десет магазина в стратегически градове, за да видя как ще полети бизнесът — той спря да се посмее на каламбура си. — Предварителните проучвания, които направих, обещават невероятен успех. Обаче нямам търговски директор и си мислех дали ще се съгласиш да заемеш тази длъжност.

— Сигурно — продължи играта тя, — но искам най-висока заплата, премии, четиридневна работна седмица, пенсионни и здравни осигуровки и достатъчна отпуска по майчинство.

— Мястото е твое.

— Не знам. Могат да възникнат проблеми. Хората ще приказват.

— Защо?

— Защото възнамерявам да спя с шефа и все някой закостенял служител ще си помисли, че затова съм на този пост.

— Нищо — Нейт я хвана през талията и я издърпа в скута си.

— Казвал ли съм ти, че съм луд по теб, Сузана?

— Едно нещо, преди да продължим нататък, Нейт — усмихна се тя. — Никакви тайни повече! Ясно?

— Имаш честната ми дума на скаут! — той лизна върховете на пръстите си и описа с тях кръст върху сърцето си. — Правех това като дете, за да покажа, че говоря сериозно.

— Добре. Тъй като явно си в настроение да даваш обещания, има още няколко неща, за които бих искала да се закълнеш.

— Като например?

— Например… — прошепна тя и сведе устни на милиметър от неговите. Мислите, подредени в главата й, се разпръснаха като есенни листа, подети от внезапна вихрушка. Тя премина с върха на езика си по очертанията на устните му, захапвайки го лекичко, както правеше той.

— Сузана, Господи… — на вратата се звънна и той не завърши мисълта си.

Сузана вдигна глава. Трябваше й малко време, докато се сети, че това са Емили и Робърт, които се връщаха от официалната вечеря. Тя се опита да стане, но Нейт простена недоволно и я притисна още по-плътно в прегръдките си.

— Който и да звъни, ще си отиде — прошепна той в ухото й.

— Нейт!

— Недей да спираш, продължи с това, което правеше преди малко, и забрави, че се звъни.

— Но това са Емили и Робърт!

Нейт изсумтя и я пусна.

Емили влетя и спря по средата на хола. Робърт я последва. Изглеждаше също толкова обезумял. Здравомислещият Робърт!

— Какво има? — попита Сузана тревожно.

— Нас ли питаш какво има? — избухна Робърт.

— Няма нужда да се гневиш толкова, мили. Успокой се!

— Аз? Гневен? — извика той. — По средата на коктейла след вечеря, надаваш вик, който ми скъсява живота с десет години, а сега ме увещаваш да не се ядосвам!

— Емили! — намеси се Сузана отново. — Какво е станало?

— Тук ли е Нейт? — озъби се Робърт. — Оставете ни сами!

— Робърт! — извикаха едновременно Емили и Сузана.

— Вика ли ме някой? Нейт спокойно излезе от кухнята.

— Хайде, успокой се! — Емили се хвърли пред съпруга си.

— Няма да се отърве с това!

— За какво става дума? — попита Нейт.

— За това, че се опитваш да ни отнемеш Мишел!

— Какво? — извика Сузана. — Мисля, че е най-добре да започнете отначало. Явно е станало някакво недоразумение. Седнете сега, а аз ще сложа кафе и ще намерим разумно решение на нещата — поведе ги към кухнята. — Започни ти — каза тя на сестра си.

— Добре. Ние с Робърт бяхме поканени на вечеря от шефа му.

— Те знаят това — прекъсна я Робърт. — Разкажи онази част, когато седяхме в бара след вечеря.

— Да — въздъхна тежко Емили. — Мисля, че се започна оттам. Както вече обясних, седяхме си в бара с питиетата. В ъгъла имаше включен телевизор. Аз не му обръщах внимание, но погледнах веднъж и те видях с Мишел на екрана!

— Тогава нададе писък, достатъчно силен да пресече водка с доматен сок — продължи Робърт. — Накарах всички да млъкнат. Когато се появи конферансието, се оказа, че си завела Мишел на този… ергенски търг. Тогава показаха Мишел, която сочеше Нейт и му викаше „та-та“.

— Ето тогава изкрещя Робърт — добави Емили.

— О, Господи! — Сузана се стовари на един стол.

— Казаха ли нещо друго? — Нейт явно много се забавляваше.

— Само това, че ще излъчат подробностите в единадесет.

— Настоявам за обяснение! — Робърт гледаше Нейт.

— Всичко е много просто! — каза Сузана. — Нейт носи същия цвят костюм като твоя. От далече Мишел го е взела за теб.

— Мислиш ли? — роптаеше Робърт.

— Разбира се!

— Мишел знае кой е баща й — добави сухо Нейт.

— Няма защо да се притесняваш.

— Сузана — намеси се Емили, — откъде имаш този диамант? Прилича на годежен пръстен.

— Това е годежен пръстен. По кой канал беше? — попита Нейт.

Емили му каза.

— Явно денят днес не е подходящ за новини — измънка Сузана.

— Господи, Сузана! Винаги съм мислила, че ако те дадат по телевизията, ще бъде във връзка с някое голямо събитие в бизнеса. Няма ли най-после да ми кажеш какво стана?

— Друг път.

— Е, щом ще ставаме роднини, мога да забравя този злополучен инцидент — заяви Робърт, възвърнал самообладанието си.

— Искам да сме приятели — каза Нейт.

— Ще се жените ли? — попита Емили.

Сузана и Нейт се усмихнаха щастливо един на друг и кимнаха.

— Кога?

— Скоро — отвърна Нейт и погледна Сузана. — Сузана не само се съгласи да ми стане съпруга, но и прие да стане търговски директор на фирмата ми за хвърчила „Ветровит ден“.

— Напускаш „Ейч енд Джей Лима“?! — не вярваше Робърт.

— Наложи се. Собственикът ми направи предложение, което не можах да откажа.

Усмивката на Нейт беше като летен ден. Сузана затвори очи, сгряна от блясъка на този мъж, който я научи да обича и да се смее. Мъжът, който я омая с целувки в един дъждовен ден.