Деби Макомбър
Целувки в дъжда (4)

Четвърта глава

Сузана даваше воля на гнева си, крачейки по килима в хола. Мъже! На кого са му дотрябвали?! Не и на нея. Определено не на нея! Нейт Таунсънд можеше да си вземе дъждовните целувки и да си ги залепи на бейзболната шапка. Той изобщо не я вълнуваше. Само че, когато беше с Мис Вселена, не носеше бейзболна шапка. Напротив, с другата жена бе облечен като манекен на „Джентълменс Куотърли“. А за Сузана бяха износените футболни пуловери и избелелите тениски. Не бяха минали и пет минути откакто се прибра, и някой позвъни. Тя мигновено се завъртя и загледа вратата убийствено, сякаш дървото бе виновно, че някой иска да нахълта. Надничайки през шпионката, видя Нейт. Отдръпна се назад. Не знаеше как да постъпи. Той беше последния човек, с когото искаше да се срещне. Беше я направил за смях… Е, не съвсем. Само я бе накарал да се почувства като глупачка.

— Сузана! — той почука нетърпеливо. — Знам, че си вътре.

— Махай се!

— Добре. Както искаш.

Изведнъж Сузана промени решението си, отключи и рязко отвори вратата. Изгледа Нейт с цялата ярост, която беше насъбрала. Нейт й отправи същия поглед.

— Кой беше този мъж? — попита той с вледеняващо спокойствие.

Изкушаваше се да му отговори, че не е негова работа, но реши, че би било много детинско.

— Андрю Адамс — отвърна бързо тя и на свой ред попита: — Коя беше тази жена?

— Силвия Потър.

Дълго време никой не продума.

— Нищо повече не ме интересуваше — каза накрая Нейт.

— Мен също — отвърна тя сковано.

Нейт отстъпи две крачки и Сузана, точна като часовников механизъм, затвори вратата. Силвия Потър, повтори си тя, изпълнена с омраза. Е, Силвия Потър, той е твой! Гневът не я напусна в следващите петнадесет минути, но след като изгледа вечерните новини и прегледа пощата, значително се успокои. Когато размисли трезво, не можа да разбере кое я ядоса толкова. Нейт Таунсънд не представляваше никакъв интерес за нея. И как би могъл? Допреди седмица дори не знаеше името му. Е, добре, беше я целунал няколко пъти и, вярно е, беше пламнала искрица, но това беше всичко. Една искрица не е повод да отдадеш живота си на някого. Ако Нейт Таунсънд е решил да се среща с всяка съблазнителна блондинка от Сиатъл до Ню Йорк, негова си работа, не я интересува! Но все пак й беше криво. Това я вбесяваше повече от всичко. Не искаше да мисли за Нейт. Целите на кариерата й бяха определени. Имаше стимул, воля и добра психическа нагласа. Но нямаше Нейт. Прехапа долната си устна, зарови пръсти в тъмните кичури над челото си и въздъхна тежко. Може би причината бе в цвета на косата й, може би Нейт предпочиташе блондинки? Сигурно беше така, иначе защо ще се опитва да впечатли Мис Вселена.

Сузана се отказа да губи повече време в мисли за него и реши да си приготви вечеря. При огледа на хладилника откри само една безнадеждно стара пирожка с пилешко месо. Извади я от камерата, погледна я и тутакси я изхвърли. С ъгълчето на окото си тя долови някакво движение на балкона. Обърна се и видя една гладка сиамска котка да се разхожда безгрижно по парапета, сякаш беше на разходка в градския парк. Макар че остана външно спокойна, сърцето й скочи в гърлото. Жилището й бе на осмия етаж. Една погрешна стъпка и от котката нямаше да остане и помен. Сузана внимателно се приближи към плъзгащата се врата, открехна я леко и повика тихо:

— Ела тук, мац-мац-мац!

Котката прие поканата и скочи от парапета. С вирната опашка тя директно се отправи към кофата за боклук и спря пред нея:

— Гладна си, нали? — попита Сузана меко.

Извади пилешката пирожка и я сложи в микровълновата печка. Тъкмо беше накъсала пирожката на хапки в една чиния, когато някой звънна на вратата.

— При теб ли е моята котка? — попита Нейт, когато Сузана му отвори. Беше свалил костюма си и сега беше по джинси и яркосиня тениска.

— Не знам — увърташе тя. — Опиши ми я!

— Сузана, не ми е до глупави шегички. Чокълит Чип е много ценно животно.

— Чокълит Чип — повтори тя с насмешка, кръстоса ръце и се облегна на рамката на вратата. — Очевидно не си прочел внимателно договора за наем, защото в него, в глава дванадесет, точка тринадесет изрично се казва, че домашни животни не се разрешават. — Всъщност тя изобщо нямаше представа в коя глава и в коя точка е казано, но искаше да се престори пред него, че знае.

— Ако ти не ме наклеветиш, и аз ще си мълча.

— Аз не гледам животно вкъщи.

— Не. Гледаш бебе.

— Да, но само за три дни! — защити се тя.

— Котаракът е на сестра ми. Ще остане при мен по-малко от седмица. Сега, ако не ми кажеш дали Чокълит Чип е тук, ще получа сърдечен пристъп.

— Тук е.

— Слава Богу! — Нейт видимо се успокои. — Сестра ми душа дава за тая глупава животинка. Долетя от Сан Франциско, за да я остави, защото заминава за Хаваите.

Сякаш чул да споменават името му, Чокълит Чип небрежно прекоси килима и спря в краката на Нейт. Той се наведе да го вдигне и го изгледа сурово за наказание.

— Няма да е зле да държиш балконската врата затворена — каза Сузана, като се опитваше да си придаде безгрижен вид.

— Благодаря. Ще се постарая! — Нейт взе Чокълит Чип под мишница и кръстоса поглед със Сузана. — Може би ще ти е интересно да научиш, че Силвия Потър е сестра ми — обърна се и излезе.

— Силвия Потър е сестра ми — изимитира го Сузана.

Едва след като затвори след него вратата, осъзна какво й беше казал.

— Сестра ми — повтори тя. Наистина ли беше казал това?

Стоеше пред вратата му, без да мисли дали постъпва разумно. Когато Нейт отвори след бясното й почукване, тя се втренчи в него с учуден и объркан поглед.

— Какво каза преди малко?

— Казах, че Силвия Потър е сестра ми.

— Точно от това се страхувах — мислите й се гонеха и препъваха една в друга, като изсипани топчета. А тя си въобразяваше… Беше си помислила…

— Кой е Андрю Адамс?

— Брат ми — подхвърли тя, като се чудеше дали ще й повярва.

— Опитай пак — поклати глава Нейт.

— Един сътрудник от „Ейч енд Джей Лима“ — побърза да обясни тя, — когато отложих срещите си в понеделник сутринта, той предложи да обсъдим нещата тази вечер на чашка. Прозвуча ми съвсем невинно, но трябваше да се досетя, че правя грешка. Адамс е известен сваляч.

— Жалко, че нямах камера, когато ме забеляза в салона на бара — устните на Нейт потрепнаха в едва забележима усмивка. — Имах чувството, че ще ти изпаднат очите.

— Причината беше сестра ти — призна си Сузана. — Тя е прекрасна.

— Ти също.

Сигурно е слънчасал, помисли си тя. Сравнявайки се със Силвия — висока, руса, с изваяни черти, Сузана се почувства красива колкото професионален борец.

— Благодаря ти, че го казваш.

Сузана не обичаше да й правят комплименти. Беше прекалено уравновесена, за да се ласкае от тях. Усмихваше се и благодареше, но оставяше думите да се плъзнат край ушите й.

С Нейт, разбира се, не беше така. С него всичко беше различно. Беше натрупала вече огромен запас от изключения заради него. Доколкото разбираше, той нямаше амбиции и ако го беше срещнала някъде другаде, а не в дома си, изобщо нямаше да й направи впечатление. Знаеше, че не е хубаво да се раздвоява по този начин, обаче не можеше да спре.

— Искаш ли да влезеш? — попита той и се отмести.

Вниманието й бе привлечено от писукането, донасящо се от двуметровия телевизионен екран. Явно го бе прекъснала по средата на някаква видеоигра. Видеоигра!

— Не — отвърна бързо тя. — Не искам да те прекъсвам. Освен това… Тъкмо се канех да си приготвя вечеря.

— Ти готвиш?!

Огромното му учудване или по-скоро шок, я обидиха.

— Разбира се, че готвя.

— Радвам се да го чуя, защото ми дължиш една вечеря.

— Аз…

— И тъй като напоследък все нещо ни е криво, една спокойна хубава вечеря пред камината е точно това, от което се нуждаем.

Мислите й се стрелнаха със скоростта на светлината в обърканото й съзнание. Нейт се самопокани на вечеря, която тя самата трябваше да стъкми! Всемогъщи Боже, как можа така безцеремонно да излъже, че готви?! Всичко, което бе опитвала да приготви в кухнята се проваляше с трясък. Препечените филийки бяха нейния специалитет. В ума й се завъртяха всички възможни начини да ги поднесе: с масло? Мед? Мармалад? Списъкът беше безкраен.

— Ти приготви вечерята, а аз ще донеса виното — каза Нейт прелъстително. — Време е да седнем заедно и да поговорим. Става ли?

— Ами аз… Трябва да прочета един материал довечера.

— Няма проблем. Ще си поставя за цел да си тръгна навреме, за да имаш възможност да си свършиш работата.

Той остана загледан в нея дълго време и въпреки всичко, което знаеше за него, на нея й се искаше да бъдат сами заедно. Тя трябваше да прегледа едни материали, а Нейт да се върне при видеоиграта си. Връзка като тази не би могла да просъществува. Въпреки това обаче, без да си дава сметка какво върши, Сузана кимна.

— Хубаво. Един час ще ти бъде ли достатъчен?

Тя кимна повторно като робот, командван дистанционно. Нейт се усмихна и се наведе да я целуне леко по устните.

— Тогава ще се видим след час.

Той я прихвана през кръста и я изведе. Сузана постоя доста дълго в коридора, като се чудеше как ще се оправи в новосъздадената ситуация. Тя премисли всички възможности и разбра, че има само един избор.

Ресторантът „Уестърн Авеню Дели“.

Точно след един час Сузана беше готова. В средата на масата имаше една препълнена купа зелена салата. Купата беше подарък от леля й по случай завършването й. Сузана много обичаше леля си Герти, но горката жена ги беше объркала с Емили. Сестра й се бе захласнала по чудесната чиния. Сузана за първи път я използваше и като я гледаше сега, си помисли, че може да стане и за пунш. Нейт няма да забележи. За сметка на това гозбата беше чудесна и къкреше в тигана. На вратата се звънна. Сузана пое дълбоко дъх и заразмахва бясно ръце над врящото ястие, за да разпръсне миризмата из целия апартамент, преди да отвори.

— Здравей! — Нейт се облегна на прага с бутилка вино в ръка.

— Здравей. Вечерята е почти готова — гласът й леко потреперваше.

— Ще върви ли с червено вино?

— Много — отговори Сузана и му направи място да влезе.

— Сега ли да го отворя?

— Да, ако обичаш.

Влязоха в кухнята. Нейт спря и повдигна вежди:

— Изглежда, доста си се потрудила.

За всеки случай Сузана беше напълнила мивката със съдове и бе строила множество подправки на плота. Беше добавила и няколко книги. Нито една от тях не беше готварска, но изглеждаха внушителни.

— Надявам се, че обичаш тази гозба? — попита Сузана весело.

— Тя ми е една от любимите.

Сузана подсвирна леко и кимна доволно. Не умееше да лъже, но тази вечер се налагаше, за да спаси достойнството си. Докато тя сервираше ястието, Нейт сръчно отвори бутилката и напълни чашите, след което седнаха да вечерят.

— Много е вкусно — каза Нейт, като опита от ястието.

— Благодаря — Сузана не вдигна поглед. — Тази рецепта се предава от поколение на поколение в рода на майка ми. — Това беше полуистина, разтегната и преобразена до неузнаваемост. Майка й имаше любима семейна рецепта, но тя беше за коледни сладки.

— Салатата също е превъзходна. Какво си й сложила?

Сузана най-много се страхуваше от този въпрос.

— А-а… — Трескаво се опитваше да си спомни какво се слага обикновено в салатите. — Олио! — извика тя, сякаш току-що бяха открили черно злато в стаята й.

— А оцет?

— Да — кимаше усърдно, — много оцет.

— Подправки? — Нейт сложи лакти на масата и се усмихна.

— Да, разбира се, и подправки.

Устните му потрепваха, когато отпи от виното. Сузана не умееше да хитрува. Ако Нейт не беше задавал толкова трудни въпроси, може би нямаше да се издаде. Но той очевидно беше разбрал и нямаше смисъл да продължава играта.

— Нейт… — започна тя и отпи за кураж.

— „Уестърн Авеню Дели“?

Тя кимна съкрушено.

— Чудесен избор!

— Как позна? — нещо я подтикваше да се подлага на все по-големи унижения. Всеки на нейно място веднага би приключил въпроса.

— Имаш предвид, като изключим факта, че със съдовете в мивката би могла да нагостиш цял взвод. Между другото, не ми стана ясно за какво ти е била скарата?

— Аз… Исках да си помислиш, че съм подгрявала макароните на нея.

— Разбирам — Нейт полагаше огромни усилия да не се разсмее на глас и Сузана си помисли, че би трябвало да му е благодарна за това. — Откъде взе всички тези подправки?

— Емили ми ги подари за една Коледа. Тя продължава да се надява, че ще стане чудо и аз внезапно ще открия призванието си в живота — да се вържа за печката.

Нейт се засмя. Явно картината му се стори много забавна:

— За в бъдеще да знаеш, че подправка за пилешко месо или къри на прах не са ти нужни за спагети.

— О! — не трябваше да допуска да обсъждат случилото се. — Значи… си знаел от самото начало?

— Но съм поласкан от труда, който си положила.

— Няма какво повече да загубя, ако призная, че в кухнята съм пълна скръб. По-скоро бих предпочела да анализирам финансови отчети всеки ден, отколкото да се опитам да замеся тесто за бисквити.

— Ако все пак решиш, най-много обичам шоколадови — Нейт се пресегна за хляб.

— Ще го имам предвид. В центъра, до брега, отвориха нов павилион. Продават и шоколадови бисквити, най-хубавите, които могат да се купят.

Когато се навечеряха, Нейт й помогна да разчистят масата. Докато Сузана плакнеше чиниите и ги редеше в машината за миене, той запали огъня. Тя го завари седнал на пода пред горящата камина.

— Още вино? — попита той и повдигна бутилката.

— Да! Благодаря! — младата жена внимателно седна до него. Нейт се усмихна доволно и се пресегна да загаси лампата. Огнените отблясъци заиграха по отсрещната стена. Стана уютно и топло.

— Хайде — каза той нежно в ухото й. — Питай!

Сузана премигна. Не разбираше какво точно има предвид.

— Изгаряш от желание да узнаеш всичко за мен от момента, в който се срещнахме. Просто ти давам възможност да ме попиташ.

Тя изпи на един дъх виното си. Ако толкова лесно можеше да чете мислите й, нейното място не беше в бизнеса. Да, искаше да му зададе много въпроси и ловко се бе опитвала да ги вмъкне в разговора.

— Първо обаче — каза той, — искам нещо друго.

Преди да разбере какво става, Нейт я беше притиснал на пода и я целуваше. Целуваше я пламенно, упойваше сетивата й без следа от надменност. Беше я заварил неподготвена и преди да се опомни, тя попадна във водовъртеж от шеметни усещания. Когато той вдигна глава, Сузана се взря в него, останала без дъх, учудена, че откликна с такава готовност. Без да дочака реакцията й, Нейт свали шнолата и зарови пръсти в косата й.

— Цяла вечер жадувах за този момент — промълви той.

Тя все още не бе в състояние да продума. Той я целуваше и прегръщаше, но това явно не смущаваше говора му. А тя бе напълно замаяна и объркана.

— Така — тихо рече Сузана, — забравих за какво говорехме.

Нейт застана зад нея, придърпа я към себе си и обсипа врата й с целувки.

— Струва ми се, искаше да ме попиташ нещо — каза той след известно време.

— Да, правилно. Исках… Ти работиш ли?

— Не.

— Защо? — попита тя с треперещ глас.

— Отказах се.

— Но защо?

— Работех прекалено много. Бях забравил какво е да си щастлив.

— О!

Устните му се движеха по извивката на врата й към рамото и тя затвори очи, изпълнена с противоречиви чувства. Част от нея жадуваше да се отдаде на възбудата от докосването му, а в същото време й се искаше да узнае всичко за този необикновен мъж. Нейт застана отново пред нея. Нежните му целувки падаха като дъждовни капки по очите, носа, страните и устните й.

— Интересува ли те нещо друго? — попита той.

Сузана поклати глава, въздъхна и неохотно свали ръце от раменете му.

— Искаш ли още вино? — предложи Нейт.

— Не, благодаря — струваше й огромни усилия да не му каже да продължи да я целува.

— Добре тогава — настани се той удобно, наведе се напред и обгърна коленете си с ръце. — Сега е мой ред.

— Твой ред?

— Да — ленивата му усмивка я изведе от равновесие. — Имам няколко въпроса.

Беше й невъзможно да се съсредоточи върху нещо друго, освен върху факта, че Нейт седеше на няколко сантиметра от нея и всеки момент можеше да я целуне.

— Не възразяваш, нали?

— Не — махна тя с ръка.

— Добре, разкажи ми още за себе си.

Сузана замълча. В живота й нямаше нищо, с което би могла да го впечатли. Беше работила упорито, издигаше се бавно в йерархията към набелязаните цели.

— Може би ще ме повишат — започна тя. — Постъпих в „Ейч енд Джей Лима“ преди пет години. Избрах тази компания, въпреки че други две ми предлагаха по-висока заплата.

— Защо?

— Тук имах перспектива. Прегледах структурата на управление и разбрах, че ми се предлага много добра възможност за стабилно развитие. Да си жена е предимство, но и наказание, ако разбираш какво имам предвид. Трябваше много усърдно да работя, за да се утвърдя. През цялото време обаче съзнавах, че присъствието ми е формално, за украса.

— Искаш да кажеш, взели са те, само защото си жена?

— Точно така. Но аз потиснах гордостта си и се заех да докажа, че мога да се справя с всичко, което ми възложат, и успях. — Преди пет години си поставих за цел да стана вицепрезидент — гласът й звучеше все по-уверено. — Трудна задача, като се има предвид, че тези постове обикновено се заемат от мъже.

— И? — Нейт беше доволен от нея.

— И след няколко седмици ще разбера дали ще ме повишат. Ще бъда много щастлива ако стане, защото съм си го извоювала. Повече няма да бъда декор на главното управление.

— Голяма ли е конкуренцията?

— Направо е убийствена. За поста са се кандидатирали и двама мъже. Единият постъпи в компанията заедно с мен, а другият — преди това. И двамата са по-възрастни от мен, изключително способни и всеотдайни.

— Ти също си изключителна и всеотдайна.

— Това може да не е достатъчно — прошепна тя.

Сега, когато беше толкова близо до целта, желанието й да я постигне беше още по-силно. Усети, че Нейт я изучава с поглед.

— Това повишение, изглежда, е много важно за теб!

— То е всичко за мен! От момента, в който постъпих на работа, се стремя към него. Но всичко стана значително по-бързо, отколкото смеех да се надявам.

— Замисляла ли си се някога какво би станало, ако постигнеш мечтата си и установиш, че не си щастлива — Нейт сложи дърво в огъня и, без да пита, наля вино в чашата й.

— Как няма да съм щастлива?! — възкликна тя. Разбира се, че щеше да бъде щастлива! Щеше да тръпне от удоволствие, да ликува!

— Не се ли боиш, че пропускаш нещо в живота си?

О, не! Започваше да й говори като Емили.

— Не! — отвърна Сузана категорично. — Не мисля. Знам какво ще кажеш, затова моля те, недей! Спести си думите! Емили спори с мен по този въпрос откакто завършихме колежа.

— По кой въпрос спори с теб Емили? — наистина изглеждаше объркан.

— Да се омъжа, да създам семейство. Но ролята на съпруга и майка просто не е за мен. Никога не е била и няма да бъде!

— Разбирам.

Сузана беше убедена, че не разбира.

— Ако бях мъж, никой нямаше да ми натяква да се оженя.

Нейт се засмя и се взря за един мъчителен миг в нея.

— Повярвай ми, Сузана, никой не би те взел за мъж.

— Заради носа ми, нали? — тя се усмихна и сведе поглед.

— Заради носа ти?!

— Да! — обърна класическия си профил към него. — Мисля, че това е най-хубавата ми черта. — Виното явно я беше замаяло, но се чувстваше добре, защото й беше уютно и топло и Нейт седеше до нея. Едва ли някога е била по-щастлива.

— Всъщност, изобщо не се бях замислял за носа ти. Спомних си онази първа вечер с Мишел.

— Искаш да кажеш, когато двамата заспахме в хола.

Нейт кимна и я хвана за рамото. Погледът му прикова нейния.

— Това е единственият път в живота ми, когато съм държал в обятията си една жена, а съм искал друга!