Деби Макомбър
Целувки в дъжда (3)

Трета глава

— Ако това е шега, тя е проява на лош вкус! — разгневи се Сузана.

— Бих ли се шегувал с подобно нещо? — запита Нейт.

Сузана се строполи на ръба на леглото и въздъхна отчаяно. Не можеше да й се случи такова нещо, просто не можеше!

— Най-добре да се обадя на Емили — тя си въобразяваше, че сестра й блаженства, без да знае за стачката.

— Е — попита Нейт — какво каза тя?

— О, знаела е през цялото време — отвърна тя пренебрежително, — но не е искала да ми каже, за да не се тревожа.

— И как точно възнамеряват да се върнат в Сиатъл?

— Явно са си взели билети за друга авиокомпания. Има малка вероятност да успеят.

— Умно.

— Благодарение на зет ми. Ще се върнат в неделя следобед, както е уговорено. Не ми се мисли повече за това — каза тя, цитирайки Емили.

Ако така е отредила Съдбата. Сузана отправи гореща молба към Нея. Но Съдбата имаше други планове.

 

 

В неделя сутринта Сузана вече имаше сенки под очите. Беше изтощена физически и психически и наново бе убедена, че майчинството определено не е за нея. Бе прекарала две мъчителни нощи и забеляза, че емоционалните й изблици за съпруг и деца се появяваха само, когато Мишел спеше или ядеше. И това беше напълно оправдано.

Нейт пристигна към девет часа. Донесе горещи канелени кифлички. Висок и слаб, той стоеше на прага и се усмихваше с усмивка, достатъчно ярка, за да заслепи и най-посветената на кариерата си жена. За пореден път Сузана беше слисана от начина, по който той и въздействаше. Сърцето й скочи до гърлото и тя веднага съжали, че не бе облякла нещо по-представително от овехтелия си пеньоар.

— Изглеждаш ужасно.

— Благодаря! — тя нервно друсна Мишел на хълбока си.

— Обзалагам се, че си изкарала тежка нощ.

— Мишел беше нервна. Пробива й зъб. Изобщо не помисли за сън — тя прокара длан по лицето си, убедена, че никога не е изглеждала по-зле.

— Трябваше да ми се обадиш — Нейт я хвана за лакътя и я поведе към кухнята. Всъщност той се чувстваше виновен, че е прекарал нощта спокойно.

— Да ти се обадя? За какво?! И ти да пограчиш с нея?

Нейт беше прекарал голяма част от съботата в нейния апартамент. Но да прекара още една нощ с тях би преминало всякакви допустими граници на чувството за морален дълг.

— Казах ли ти? — Сузана се прозя. — Мишел има ново зъбче. Усетих го.

Нейт кимна и си погледна часовника:

— В колко часа пристига сестра ти?

— В един и петнадесет.

Още не го бе изрекла, когато телефонът иззвъня. Погледите им се срещнаха. При второто иззвъняване Сузана се зачуди как е възможно звукът толкова да наподобява погребален звън. Преди да е вдигнала, знаеше, че ще чуе това, от което най-много се боеше.

— Е? — попита Нейт след разговора й. Сузана покри лицето си с длани и се подпря на стената.

— Кажи нещо! — подкани я той.

— Помощ! — тя бавно свали ръцете си.

— Помощ?!

— Да! — извика Сузана. Стараеше се гласът й да не трепери. — Всички полети на Пуджей Еър са отменени, точно както гласеше съобщението, а другата авиокомпания е препълнена. Най-ранният самолет, който могат да вземат, е утре сутринта.

— Разбирам.

— Изглежда не разбираш! Утре е понеделник и аз съм на работа!

— Обади им се, че си болна.

— Не мога! — сопна се тя, ядосана, че й предлага подобно нещо. — Пазарният отдел ще представя доклада си и аз трябва да съм там.

— Защо?

Тя го стрелна с поглед. Безсмислено беше да се надява, че някой като Нейт може да разбере колко важно е представянето на продажбите. Не личеше той да има професия, не се безпокоеше за някаква си кариера и едва ли беше възможно да схване, че една жена, която заема пост в управителния съвет, трябва да работи три пъти колкото другите, за да се утвърди.

— Не се опитвам да остроумнича, Сузана — каза той с влудяващо спокойствие. — Аз наистина искам да знам защо тази среща е толкова важна — вдигна глава и разсеяно се почеса по брадата. — Първо ми отговори на един въпрос. Ще има ли някакво значение за живота ти след пет години?

— Не знам — тя притисна с два пръста носа си. Беше спала по-малко от три часа, а Нейт й задаваше невъзможни въпроси.

Мишел, благословено да е дяволското й сърчице, бе заспала на столчето. И как нямаше да заспи?! Цяла нощ беше плакала и сега беше изтощена. Когато Сузана напипа новото зъбче, имаше чувството, че тя го е изкарала.

— На твое място нямаше да се престаравам толкова — заяви Нейт с присъщото си безгрижие. — Ако не си там да чуеш доклада им, ще отложат заседанието за вторник сутринта.

— С други думи — измърмори тя, — твърдиш, че няма за какво да се притеснявам.

— Именно.

Нейт Таунсънд нямаше никаква представа какво значи да оцелееш в света на бизнеса, а и явно е бил защитен от суровата житейска реалност. Прекалено ясно й беше, че има манталитет на бейзболен играч. Не можеше да се очаква от него да разбере напълно дилемата й.

— И така — каза той, — какво възнамеряваш да правиш?

Сузана не беше съвсем сигурна. Затвори очи за момент, опитвайки се да се концентрира. Заповяда си да си наложи дисциплина и да запази спокойствие. Това беше по-важно от всичко останало. Наложи си да мисли бавно и да анализира намеренията си. Всеки проблем си има разрешение.

— Сузана-а?

Погледна го. Почти беше забравила, че е в стаята.

— Ще отложа сутрешните си срещи и ще отида за заседанието — заяви тя делово, взела изпълнимо решение.

— А Мишел? Бавачка ли ще наемеш? Бавачка, наета от бавачка.

Интересна идея, дори може би обещаваща, но Сузана не познаваше никого, който се занимава с гледане на деца.

Не след дълго тя реши. Ще вземе Мишел със себе си на работа.

Така и направи. Както можеше да предположи, пристигането й в „Ейч енд Джей Лима“ предизвика доста голямо оживление. Точно в десет часа на другата сутрин тя слезе от ескалатора. Стискаше черното си куфарче от змийска кожа в едната ръка, а с другата беше гушнала Мишел. Вървеше с високо вдигната глава. Някои служители специално станаха, за да я проследят с поглед. След нея се разнесе боботене от приглушени шепнещи гласове.

— Добро утро, госпожо Брукс — поздрави тя рязко, влизайки в кабинета си. На рамото й като торба с муниции, бе преметната чантата с пелените.

— Добро утро, госпожице Симънс.

Сузана забеляза, че секретарката й, за нейна чест, дори не премигна от учудване. Сузана остави чантата с пелените на пода и седна зад широкото си орехово бюро. Мишел бе в скута й и с възторг оглеждаше владенията на леля си.

— Ще искате ли кафе? — попита госпожа Брукс.

— Да, ако обичате.

— А вашата…? — попита след кратка пауза секретарката.

— Това е племенницата ми Мишел, госпожа Брукс.

— Ще иска ли Мишел нещо за пиене?

— Не, благодаря. Има ли някаква спешна кореспонденция?

— Не. Отложих срещите ви от тази сутрин. Когато се обадих на господин Адамс, той попита дали бихте се срещнали с него утре вечерта на аперитив.

— Да.

Старият развратник с радост би преговарял с нея извън офиса. Този път тя ще се съгласи, защото отложи сутрешната среща, но няма да има втори път. Никога не бе харесвала Андрю Адамс. Беше дебел, плешив и невероятно досаден.

— Ще ви трябвам ли за нещо друго? — попита секретарката, като донесе кафето.

— Не. Благодаря.

Както би трябвало да се досети, бе пълен провал. Представянето на доклада отне двадесет и две минути. За това време Мишел успя да разглоби химикалката на леля си, да й разкопчее блузата, да махне шнолите от косата й и да развали грижливо направения френски кок. Няколко пъти бебето изпляска с ръчички и нададе силни викове. В една от паузите Сузана трябваше да стане и да се пъхне под бюрото, за да извади оттам племенницата си, която внимателно пълзеше по обувките на присъстващите.

Когато се прибра вкъщи, Сузана имаше чувството, че се завръща от военна зона. В такива дни си мечтаеше за нещо шоколадово и много сладко. Но в света нямаше толкова шоколадови бисквити, колкото й бяха нужни, за да издържи успешно още една такава сутрин. За нейна изненада Нейт я чакаше във фоайето пред асансьора. Тя го погледна и от очите й бликнаха сълзи.

— Струва ми се, не всичко е минало добре.

— Как разбра? — попита Сузана саркастично.

— Най-малкото по това, че когато тръгна, косата ти беше на кок, а сега е пусната. Или по това, че блузата ти е неправилно закопчана и има дупка по средата — усмивката му беше дяволита. — Чудех се, дали носиш дантелени сутиени. Вече знам.

Сузана изстена и залепи длан на блузата си. Можеше да й спести тази забележка.

— Хайде, бебче — каза той, като взимаше Мишел от ръцете й. — Изглежда е време да оставим горката ти леля да си почине малко.

С гръб към тях, Сузана закопча блузата си както трябва и извади ключа. Безупречно подреденото й и чисто до преди три дни жилище сега изглеждаше като че през него е минал циклон. Одеяла и бебешки играчки бяха пръснати от единия край на хола до другия. Беше спала на дивана, за да е близо до Мишел. Възглавницата и одеялата още си бяха там, както и сакото от синия й костюм. Видя се принудена да го смени, след като Мишел изсипа пълна лъжица пюре от сливи върху ръкава.

— Какво е ставало тук? — попита Нейт, наблюдаващ с безкрайно учудване.

— Три дни и три нощи с Мишел и ти още питаш?!

— Какво е това по стените? — Нейт спря по средата на кухнята.

— Сливи. Разбрах колко мрази сливи Мишел.

Гледката в кухнята достатъчно красноречиво показваше как е преминала сутринта на Сузана. Беше й отнело почти три часа да приготви себе си и Мишел за екскурзията до офиса. А това беше само началото.

— Всъщност имам нужда от едно двойно мартини — каза тя, когато Нейт внесе две чаши кафе.

— Още не е станало обяд.

— Знам — тя се отпусна бавно на дивана. — Представяш ли си какво бих поискала, ако беше два?

Нейт й подаде през смях чашата. Мишел седеше на килима и с удоволствие си играеше със същите играчки, които сутринта яростно хвърляше.

Сузана се изненада, когато Нейт седна до нея и я прегърна през рамената. Тя се стегна. Дори да го забеляза, Нейт нищо не каза. Изпъна краката си върху масичката за кафе и се отпусна. Сузана ставаше все по-напрегната. Споменът за заседанието беше достатъчен, за да покачи кръвното й налягане, но като анализира неестествената си скованост, разбра, че причината е в близостта й с Нейт. Не, че не й беше приятно да я докосва. Бяха прекарали три дни заедно и въпреки всичките й теории за съсед, бе започнала да харесва безгрижния му светоглед. Но той беше диаметрално противоположен на нейния и фактът, че я привлича, я шокираше.

— Говори ли ти се за представянето на маркетинга?

— Не — въздъхна тя. — Най-добре ще е всички, които участваха, да забравят тази сутрин. Ти беше прав. Трябваше да отложа заседанието.

— В такива случаи се казва: „Човек се учи от грешките си“ — Нейт отпи от кафето си.

Хваната за масичката, Мишел неуверено крачеше около нея, докато не срещна изпънатите крака на Нейт. Това изненада и двамата. Детето протегна ръчичка и го дари с усмивка, която би разтопила бетон.

— Хей, виж! — извика гордо Сузана. — Новото й зъбче се показва.

— Къде? — Нейт вдигна Мишел и надникна в устата й.

Сузана се опитваше да му обясни къде да гледа, когато звънецът на вратата звънна нетърпеливо три пъти.

Сузана отвори и Емили влетя като хала.

— Детенцето ми! Толкова ми липсваше!

Робърт последва жена си. Явно уикендът им се беше отразил чудесно. Голяма работа, че Сузана за малко не загуби разсъдъка и кариерата си.

— Вие сигурно сте Нейт — каза Емили и се настани до него. — Сестра ми нямаше време да ми разкаже достатъчно за вас.

— Някой ще пие ли кафе? — обади се Сузана припряно, като потриваше длани. Никак не искаше сестра й да започне да прилага годежните си тактики към нея и Нейт.

Емили твърдо вярваше, че Сузана живее неестествено. Да започнеш кариера… Добре, обаче кариерата си е кариера. Но да се лишиш от съпруг и семейство надхвърляше разбиранията й. Реализирала се в това отношение, Емили беше убедена, че Сузана изпуска нещо много съществено в живота си.

— Аз не искам нищо — каза Робърт.

— Всъщност обзалагам се, че нямате търпение да си съберете багажа и да се отправите към къщи — подхвърли Сузана с надежда. Случайно срещна погледа на Нейт и разбра, че той едвам се сдържа да не се засмее на неумелия й опит да изпроводи сестра си.

— Сузана е права — каза Робърт като оглеждаше стаята. Очевидно бе, че не е виждал дома на подредената и способна балдъза в такъв безпорядък.

— Но аз нямах време да си поприказвам с Нейт! — възпротиви се Емили. — А нямах търпение да се запознаем.

— Тук съм. Няма страшно — отвърна Нейт шеговито. Погледът му се спря на Сузана и тя потрепери от този поглед.

За първи път си даде сметка колко много искаше той да я целуне. Сузана не беше от жените, които при вида на красив мъж започват да се чудят как биха се чувствали, ако ги целуне. Беше убедена, че това временно явление се дължеше до голяма степен на пълното й изтощение. Но каквато и причина да измисляше, не можеше да откъсне поглед от него.

Емили внезапно разбра какво става.

— Да, Робърт, мисля, че си прав — каза тя. Гласът й показа, че истински се забавлява. — Ще събера нещата на Мишел.

— Между другото, знаете ли, че Мишел не може да понася сливи? — Сузана се беше изчервила от объркване, когато отмести поглед от Нейт.

— Не съм знаела — отвърна Емили.

Нейт помогна да разглобят креватчето и високото столче, и не след дълго жилището на Сузана беше на нейно разположение. Тя стоеше в средата на хола и поглъщаше с неизмеримо удоволствие тишината. Беше истинско блаженство.

— Отидоха си — каза тя, когато осъзна, че Нейт е останал.

— Като стадо костенурки.

Сузана бе чувала това сравнение от майка си. Вече не й се струваше особено смешно, но се усмихна на Нейт.

— Възвърнах нормалния си начин на живот — въздъхна тя, макар че щеше да й трябва поне месец, за да се възстанови напълно.

— Сега си свободна — съгласи се Нейт.

Сълзи пълнеха очите й. Отиде до прозореца с изглед към залива Елиът. Един товарен кораб се плъзгаше плавно над масленозелените води. Дъждец чукаше тихо по стъклото, а небето с наситеносив цвят обещаваше дъжд през целия следобед. С надеждата, че Нейт няма да забележи, тя избърса сълзите от лицето си и пое дълбоко въздух, за да се успокои.

— Сузана?

— Наслаждавам се на гледката. Толкова е хубаво по това време на годината.

Чу го да се приближава зад нея, и когато постави ръцете си на раменете й, едва се сдържа да не се притисне към него и да се зареди с неговата сила.

— Ти плачеш. Не е в стила ти да плачеш, нали? Какво не е наред?

— Не знам… — тя изхлипа. — Не мога да се позная. Обичам това малко създание, тъкмо започнахме да се разбираме и… О, небеса! Зарадвах се, когато Емили се върна.

С безкрайна нежност Нейт погали ръцете й. Дълго мълча и тя бе убедена, че изглежда като пълна глупачка. Нейт беше прав. Не беше в характера й да се отдава на сълзите си. Този неочакван изблик на емоции се дължеше на травмата, която изживя сутринта в офиса, на няколкото безсънни нощи и — трябваше да признае, на това, че срещна Нейт.

Без да каже дума, Нейт я обърна към себе си, повдигна брадичката й с пръст и погледът й срещна неговия. Той я гледаше толкова нежно, толкова загрижено, че Сузана отново се разплака. Той махна косата от мокрото й лице. Върховете на пръстите му бавно докосваха чертите й, като слепец, който се опитва да запомни нейното лице. Много бавно, сякаш отлагаше удоволствието, той се наведе. Когато устните им се допряха, Сузана изпусна дълга едвам доловима въздишка. Беше се чудила преди как ли ще се почувства, ако Нейт я целуне. Сега вече знаеше. Целувката му беше мека и топла, гладка като кадифе, безкрайно нежна и някак наелектризирана. После я целуна отново. Този път въздъхна той. След това отпусна ръце и отстъпи. Сузана леко се наклони, изненадана от внезапното му отдръпване. Ръцете му я изправиха. Очевидно, едновременно бяха дошли на себе си. За един кратък миг бяха решили да забравят колко не си подхождат. Единственото общо помежду им беше, че живеят в една сграда. Космически разстояния разделяха ценностите и очакванията им от живота.

— Добре ли си? — попита той сериозно.

Тя запремигва, търсейки начин да скрие, че не е. Всичко беше станало прекалено бързо. Сърцето й бясно биеше — никой мъж не я бе привличал с такава сила.

— Разбира се, че съм добре — с престорено безразличие каза тя. — А ти?

Той не й отговори. Вместо това пъхна ръце в джобовете си и се отдръпна ядосан.

— Нейт? — прошепна тя.

Той се спря и я погледна намръщено. Потърка вежди с длан, обърна бейзболната си шапка с козирката назад и каза:

— Мисля, че трябва да опитаме отново.

Сузана не разбираше какво има предвид, докато той не я прегърна. Първите му целувки бяха нежни, но тези имаха съвсем друго въздействие. Устните му се движеха върху нейните докато краката й се подкосиха. Тя се вкопчи в раменете му, за да не падне и пряко волята си се отдаде на шеметната възбуда. Целувките на Нейт я правеха безсилна. Не можеше да диша, не можеше да мисли, нито да се помръдне.

Нейт изпъшка, прихвана плътно тила й и впи устни в нейните. Накрая изпусна насечена въздишка и зарови лице в меката извивка на врата й.

— А сега какво ще кажеш?

— Добре целуваш.

— Нямах това предвид, Сузана. И ти го усети, нали? Няма начин да не си го усетила. Между нас има електричество, достатъчно, за да запали небостъргач.

— Няма — излъга тя. — Приятно беше да се целунем.

— Приятно!

— Да, много — поправи се тя, надявайки се да го успокои. — Но нищо повече.

Нейт не каза нищо. Мина една болезнено дълга минута. След това й отправи гневен поглед и излезе.

Трепереща, тя го гледаше как си отива. Целувката му беше докоснала дълбоко в нея една струна, беззвучна досега и Сузана се боеше, че отекналата мелодия ще остане завинаги в душата й. Но не би могла да му каже. Те нямаха нищо общо. Не си подхождаха!

 

 

Настанила се удобно в плюшения салон на един коктейлбар със сътрудника си Андрю Адамс, Сузана съжали, че се е съгласила да се срещнат в извънработно време. Още щом влязоха в полутъмното заведение, стана ясно, че той имаше и други намерения, освен да обсъждат делови въпроси. Макар да беше плешив и дебел, би изглеждал привлекателен, ако не се мислеше за Адонис от по-ново време. Сузана все по-трудно успяваше да запази деловото си спокойствие. Започна да се безпокои, че въпреки добрите си намерения, няма да издържи още дълго.

— Мислех да ти покажа някои цифри — каза Адамс, като държеше с две ръце чашата си с мартини и разглеждаше Сузана с неприкрито възхищение. — За съжаление, съм ги забравил вкъщи. Защо не завършим разговора у нас?

Сузана нарочно погледна часовника си и се намръщи, като се надяваше, че сътрудникът й ще разбере намека. Нещо обаче й подсказваше, че това няма да стане.

— Няма да имам време — каза тя. Наближаваше седем. Вече бе прекарала с него близо час.

— Живея на няколко крачки оттук — увещаваше я той.

Погледът му прекалено ясно издаваше неговите намеренията, а и на Сузана вече взе да й омръзва. За нея цялата вечер беше загуба на ценно време. Искаше само да се прибере вкъщи и да говори с Нейт. През деня не бе мислила за него и нямаше търпение да го види отново. След последната им среща беше много неспокойна и се чудеше как ще реагират, когато се видят.

— Ние с Джон Хамър сме много добри приятели — заяви Адамс и придърпа стола си до нейния. — Не знам дали разбираш.

Дори не се постара да прикрие заплахата си. Сузана бе пряко подчинена на Джон Хамър. Неговата дума беше решаваща при назначаването на вицепрезидент. Тя беше един от тримата претенденти за поста. Искаше го много силно. Така щеше да постигне целта, която си бе поставила преди пет години, а компанията „Ейч енд Джей Лима“ щеше да се прочуе с първата жена вицепрезидент.

— Щом сте толкова добри приятели с господин Хамър — каза тя, като полагаше огромни усилия да запази самообладание, — предлагам да дадете тези цифри направо на него, защото той така или иначе ще трябва да ги прегледа.

— Не, няма да стане! — отсече той категорично. — Ела с мен, ще свършим работа най-много за половин час.

Моменталната реакция на Сузана в подобни ситуации беше здравословна доза бясно възмущение, но в случая успя да се овладее.

— Ако живееш толкова близо, ще те изчакам да отидеш да ги донесеш.

Докато говореше, мъж и жена минаха край малката маса, на която бяха седнали с Андрю Адамс. Тя не обърна никакво внимание на мъжа, облечен в сив спортен костюм, но блондинката с него беше ослепителна. Сузана проследи с поглед жената и завидя на грациозната й походка.

— Ще бъде много по-лесно, ако дойдеш с мен, не мислиш ли? — упорстваше Адамс.

— Не! — отвърна тя троснато и премести погледа си върху чашата с бяло вино.

В този момент едно странно усещане прониза гръбнака й. Някой я наблюдаваше. Усещаше го, сякаш я докосваше физически. Като се огледа, с изненада откри Нейт, седнал през две маси. Ослепителната блондинка седеше до него и явно се наслаждаваше на компанията му. Тя се засмя жизнерадостно. Гласът й беше като мелодия.

Дъхът на Сузана секна и тя пое отново въздух, едва когато гърдите я заболяха. Посегна към чашата и дори успя да отпие.

Нейт я гледаше втренчено. После погледът му се премести върху Адамс. Той сви устни, а очите му, толкова топли и нежни само преди един ден, сега можеха да пронижат непробиваема скала.

Самата Сузана никак не бе във възторг от случилото се. Нейт беше излязъл с красивата Принцеса, а тя бе на една маса с Доналд Дък.