Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орки: Кръвна вражда (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Army of Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
dave (разпознаване и редакция)

Издание:

Стен Никълс. Орки: Кръвна вражда

Английска, първо издание

Редактор: Иван Тотоманов

Оформление на корица: „Megachrom“, 2010 г.

ИК „Бард“ ООД, 2010 г.

ISBN: 978-954-655-091-0

История

  1. — Добавяне

6.

На един от най-големите площади в Тарес се беше събрала тълпа. Множеството надвишаваше няколкостотин души и нервите бяха изопнати. Започналото като низ от протести — против данъци, ограничен достъп до свети места, събаряне на почитани сгради, хранителни порциони, комендантски час, репресии и всякакви други поводи за недоволства — беше изригнало в общ изблик на горчивина от окупацията. Ситуацията беше на ръба на избухване…

Но не зараждащ се бунт привлече съпротивата. Целта беше тълпата да се използва за прикритие.

Много от бунтовниците бяха тук, както и повечето Върколаци, и Лисиците, женската част, съставена от Койла. Бяха се пръснали из площада, с добре скрити под дрехите оръжия.

— Не толкова отдавна всички тези орки нямаше да са толкова непокорни — прошепна Страк на Брелан.

— Нямаше дори да са излезли на улиците.

Стояха един до друг в края на трупащата се тълпа. Наблизо имаше група въоръжени окупатори — на напрегнатите им лица бе изписана тревога.

Страк се огледа. Хаскеер беше наблизо, а малко по-натам — Даллог с неколцина Върколаци. По-нататък сред множеството се открояваше Чилдер, с няколко Лисици. Но все още не се виждаха онези, които очакваха.

— Сигурни ли сме, че всеки знае какво да прави? — попита тихо Брелан.

— Моите знаят — отвърна Страк натъртено. — Надявам се твоите факти да са верни.

— Никакво съмнение. Онова, което искаме, е там. — И посочи само с очи една сграда — тромава едноетажна постройка с бяла фасада и прозорци с решетки. Изглеждаше новопостроена. Пред тежките й врати стояха на стража изнервени войници с извадени оръжия.

Страк се постара да не се заглежда натам.

— Та какво стана?

— Седем от другарите ни бяха в района, да наблюдават един обект. Извадиха лош късмет. Войниците ги прибраха, без да се пролее кръв.

Страк повдигна вежди.

— Не знаем как точно са ги заловили, освен че са ги превъзхождали по брой.

— Защо са в този участък?

— Не са могли да ги отведат в подходящ затвор от страх от тълпата. Смятаме, че ще ги държат там, докато това вълнение свърши. Или докато не пристигне подкрепление.

— И без подкрепление са прекалено много.

— Скоро ще им се наложи да мислят за други неща. — Брелан отново хвърли бърз поглед към участъка. — Ако не ги измъкнем, ще попаднат в ръцете на мъчителите на Желязната ръка. Добри патриоти са, и са верни, но ще проговорят. А това може да се окаже сериозен удар за нас.

Страк кимна и леко го сръга в ребрата. През тълпата се движеха братя с халатите на Ордена на Хеликса.

— Май ще трябва да се оправяме не само с военни.

— Къде е онзи твой човек? — попита раздразнено Брелан.

— Не е мой. И е… Стой. Ето го.

Пепърдайн се появи. Носеше крадената офицерска униформа, която им бе послужила добре при предишните мисии. С него бяха Койла и две от Лисиците — крачеха на две крачки след него, все едно че ги води.

— Женските трябваше да са оковани — изсумтя Брелан. — Щеше да изглежда по-убедително.

— Дори вашите питомни орки трудно биха преглътнали оковите. Освен ако не искаш да го разкъсат.

— Прав си. Макар че не бих си помислил, че някой ден може да не го поискам за човек. Време е да задвижваме нещата, Страк.

Страк кимна, след което вдигна свитата си длан към устата, уж да потисне кашлица. Другите Върколаци наблизо, които го наблюдаваха, започнаха да препредават сигнала. Брелан даде същия знак на членовете на съпротивата. Безмълвната заповед литна през тълпата.

Пепърдайн и „задържаните“ напредваха към участъка. Не срещаха открита съпротива, но имаше много враждебни погледи и сърдити подвиквания. Това, че женските го следваха без видима принуда, изглежда, обърка тълпата. А и вродената пасивност на тукашните орки и набитото в главите им чувство за покорство пред властта накара повечето просто да им отворят път.

Пепърдайн не откъсваше очи от целта си и крачеше бавно и отмерено. Женските след него не обръщаха внимание на насочените към тях подвиквания.

Разположените из площада бунтовници знаеха, че трябва да се сдържат, докато групата на Пепърдайн не стигне до участъка. Щяха да се задействат чак след това.

Койла избърза крачка напред и прошепна на Пепърдайн:

— Не забравяй, ти си офицер! Дръж се надменно.

— Изобщо не съм се сетил — изсъска той саркастично. — Млъквай и върви зад мен.

Тя го изгледа сърдито, но изостана.

Войниците, които задържаха тълпата, взеха Пепърдайн за чиста монета — отдадоха му чест и го пропуснаха с женските. Часовоите при караулното обаче като че ли не бяха толкова сигурни. Явно се изненадаха, че виждат непознат офицер, и видимо се напрегнаха.

Щом Пепърдайн и женските орки се приближиха, един от стражите на пост извика:

— Стой!

После пристъпи напред и след секунда колебание отдаде формално чест. Беше нисък и жилав, с тънки мустаци и лице, което напомни на Пепърдайн за гризач. Нашивките му издаваха, че е сержант.

Пепърдайн отвърна на поздрава с небрежен жест — надяваше се, че подобава за уж офицерския му ранг, и отвори уста да заговори, но го изпревари сержантът:

— Мога ли с нещо да ви помогна… сър? — В поведението му се долавяше леко недоверие.

Пепърдайн придаде властност на тона си.

— Водя още три задържани към онези, които държите тук.

— Нямаме заповед да приемаме още задържани.

— Заповядвам го сега.

— На какво основание?

— На основание на ранга ми. И няма да е зле да се обръщаш към офицер по подходящия начин.

— Тъй вярно, сър — отвърна сержантът, но почти дръзко. — Само че заповедта ми е изрична. Да не взимам повече затворници тук без официално нареждане. Което означава пряка заповед от непосредствен началник или писмено нареждане от…

Пепърдайн кимна към тълпата.

— Имаме ситуация, сержант. Ако случайно не си забелязал. Спазването на заповедите е похвално, но нещата по улиците се развиват бързо. Тези пленнички са свързани с бунтовниците и трябва да бъдат заключени.

— Защо тогава не са вързани, сър?

— Да не би да намекваш, че не мога да се справя с няколко женски, сержант?

— Няма как да го зная, сър.

— Не ставай нахален! Ще се подчиниш ли на заповедта ми?

— Ако получа нареждане.

— Аз ти нареждам!

— Вашето име и част. Сър.

Пепърдайн зяпна намръщения педант.

— Какво?

— Длъжен съм да проверя пълномощията ви. Ще пратя човек до щаба и…

— Действам под преките заповеди лично на генерал Хачър. Не ти завиждам, когато той чуе за това.

— Може и така да е, сър. Но ни съобщиха за фалшиви офицери. Длъжен съм да проверявам пълномощията на всеки… офицер, който дойде в този участък. — Беше влудяващо хладнокръвен.

— Съмняваш се в моя патриотизъм?

— Това не е моя работа, сър.

— Не те ли притеснява, че освен че проявяваш неподчинение, преклонението ти пред устава ми пречи да изпълня задълженията си? Това е сериозна стъпка за човек в твоето положение, сержант.

— Моите началници ще решат това, сър.

— Един от тях съм и аз!

— Може би ще е добре да го повторя, сър. След като ми кажете името и…

Пепърдайн се помъчи да запази невъзмутима физиономия. Видя, че другите войници го гледат с нещо близо до враждебност. Усещаше как Койла нервно пристъпва зад гърба му.

Страк и Брелан, които го гледаха, също ставаха неспокойни.

— Какво става, по дяволите? — измърмори Брелан. — Трябваше вече да ги е накарал да отворят вратите.

— Май попрекалихме с този номер.

— И какво да правим сега?

— Придържаме се към плана. Бъди готов да подадеш сигнала.

Пепърдайн се правеше, че слуша изрежданите от сержанта правила, но умът му трескаво търсеше изход. А ръката му незабелязано се плъзгаше към ножницата.

— Тъй че ако благоволите да ми дадете тези подробности, сър — заключи сержантът, — можем да решим този проблем.

— А?

— Вашите данни, сър. Вече ви обясних…

— Виж какво, ако ще настояваш за…

— О, майната му! — Койла изскочи иззад Пепърдайн и заби камата си в корема на сержанта.

Той се опули, олюля се и падна.

— Мамка му, Койла! — кресна Пепърдайн.

— Просто ускорих нещата. — Тя бързо извади скрития си меч. Двете Лисици я последваха, след тях — и Пепърдайн.

Другите стражи, стъписани и вцепенени за миг, вдигнаха оръжията си и скочиха срещу тях.

— Почна се! — възкликна Брелан.

— Давай сигнала! — изрева Страк.

Забравили за всякакво прикриване, двамата замахаха трескаво на съратниците си и след като заповедта светкавично се разпространи, хукнаха към участъка.

Пепърдайн и трите Лисици бяха рамо до рамо, оръжията им стърчаха като зъби на хищник. Залагаха рисковано на това, че гърбовете им ще са защитени. И наистина най-близките в тълпата, които бяха видели какво става, започваха да реагират. Същото правеха обаче и войниците, които трябваше да ги задържат, но бяха раздвоени между необходимостта да се намесят и да удържат кордона.

Другарите на убития сержант нападнаха, разпенени от ярост. Пепърдайн, Койла и Лисиците бяха готови да ги посрещнат.

Сред тълпата се надигна оглушителен рев.

Сред кипналото множество се завихри бой. Нападнатият от добре разположените бунтовници и Върколаци човешки кордон беше затруднен. Вече се намесваха обикновени орки, от гражданите. Появиха се импровизирани оръжия. Някои се нахвърляха върху човеците с голи ръце. Точките, където започваше бой, бяха като плясък на дъждовни капки по езерна повърхност — раздвижваха я и вълните се усилваха.

Пепърдайн се хвърли към човека срещу себе си. Остриетата закънтяха. Веднага пролича, че Джоуд е по-добрият с меча. Защитата на другия рухна под напора му и Пепърдайн го прободе в слабините и веднага след това в гърдите. Друг пазач застана на мястото на падналия и боят продължи, без да секне и за миг.

Койла също вече беше свалила първия си противник и сечеше по други двама едновременно. Бързината и силата й ги объркаха. Тя промуши единия, след като го изкара от равновесие с рязък скок с рамото напред, след това свали и приятеля му. Следващият, който й влезе, беше по-опитен — или поне по-хитър — и тя скоро се усети, че се дуелира, вместо да сече.

Двете Лисици — сражаваха се рамо до рамо — въпреки сравнителната си неопитност се представяха добре. Биеха със стръв и с някаква безскрупулност, която караше противниците им да внимават да не влизат в близка схватка. Пепърдайн погледна за миг през рамо към тях и се възхити на бойната им ярост. Но пред тях имаше поне десет стражи и кой знае колко вътре в участъка, така че яростта можеше и да не се окаже достатъчна.

Тълпата вече кипеше, навсякъде по площада се вихреха схватки. Върколаците и бунтовниците бяха в разгара на всяка, а Лисиците се биеха с изключителна решимост. В краката им падаха мъртви и ранени войници. И орки падаха също — и от съпротивата, и обикновени граждани. Но вместо да отрезви подивялата тълпа, това само подсилваше яростта й.

Хаскеер беше в гъмжилото — проправяше път на Върколаците зад себе си. Размахваше брадвата си с несдържана страст, трошеше глави и сечеше ръце и крака. Встрани Чилдер и глутница Лисици разбиваха мозъците на други войници от кордона. Недалече от тях Даллог бе повел новобранците от Кераган. Уийм не беше между тях. Бяха решили, че ще е по-добре да го задържат извън полесражението — да гледа и да се учи.

Страк и Брелан и още неколцина лично избрани бунтовници и Върколаци бяха вече съвсем близо до участъка. Войниците, които държаха кордона срещу тях, не бяха проблем. Нямаше никакъв кордон. Целият район се бе превърнал в кипнала маса от биещи се орки и хора.

Включиха се тъкмо навреме. Пепърдайн и трите женски се държаха, макар че и няколко стражи от разкъсания кордон се бяха включили в отбраната на участъка. Пепърдайн тъкмо издърпваше меча си от корема на паднал човек. Умората вече си казваше своето — движенията му започваха да натежават, дясната му ръка се схващаше. Една от Лисиците бе ранена, но продължаваше да се бие. Койла беше плувнала във вражеска кръв. И се усмихваше.

Страк, Брелан и групата им налетяха като стоманена вълна. Везната бързо се наклони и след кратка кървава вихрушка от удари всички стражи бяха повалени.

— Забавихте се — подхвърли Койла.

— Ходихме да берем цветенца — отвърна Страк равнодушно.

— Хайде! — подкани ги Брелан. — Няма време!

Претърсиха джобовете на мъртвия сержант и намериха връзка ключове. Докато повечето от групата пазеха, Брелан отиде до вратата и започна да ги пробва. На третия опит ключалката се превъртя.

Брелан бутна вратата с рамо, стрелна с поглед Пепърдайн и подхвърли:

— Не мислех, че ще вляза точно така, но…

— Пази се! — изрева Койла и го блъсна встрани.

Стрела профуча през отворената врата, едва не улучи Брелан, бръмна към тълпата и удари нечия вдигната ръка.

Страк се втурна през входа. Койла, Брелан и Пепърдайн бяха плътно зад него. Стрелецът посягаше към колчана си за нова стрела. Страк го прониза с меча си в гърдите.

— Отляво! — извика Пепърдайн.

Страк се обърна тъкмо навреме, за да отбие коварен удар от засада — някакъв крил се досега човек замахваше към него със стръв, подсилена от отчаянието. Паниката му устройваше Страк — обзетият от паника противник не преценява разумно, и това се доказа бързо: след още два отбити удара мъжът направи грешка в защитата си. Страк се възползва от това и го прониза в сърцето.

В сградата нямаше повече хора. В другия й край имаше две килии, клетки по-скоро. Седмината от съпротивата бяха натикани в едната. Нито един от ключовете на сержанта не пасваше на ключалката, а и вратата не поддаде на блъскането. Но намериха друга връзка ключове и я отвориха.

Затворниците явно бяха изтезавани. Очите им бяха плувнали в черни кръгове, имаха синини и отоци, но не и тежки рани. Раздадоха им оръжия — кои донесени, кои — прибрани от мъртвите стражи.

Безредиците навън кипяха с още по-голяма сила.

— Успяхме — възкликна доволно Брелан, докато оглеждаше освободените си приятели.

— Още не сме се измъкнали — напомни му Страк. И погледна Пепърдайн. — Готов ли си?

— Точно тая част не ми харесва — отвърна човекът.

— Не можеш просто да излезеш с нас — рече Койла. — Тълпата ще подивее и…

— Ще те убият — довърши Страк. — Но ако помислят, че си наш пленник…

— Добре, добре. Схващам. — Не изглеждаше обаче много щастлив.

Подкараха го като пленник и излязоха. Разбунтувалата се тълпа ги посрещна с въодушевени викове.

Едва се бяха показали навън, когато сред кипящото множество изригнаха ярки блясъци — взривове от червени, зелени и виолетови лъчи, които изгаряха окото.

— Хеликсът! — възкликна Брелан.

— Още една причина да не се бавим — рече Страк. — Не спирай.

Блесна нова ослепителна мълния и един орк рухна с димяща дупка в гърдите. Разнесе се миризма на овъглена плът и всички наоколо заотстъпваха в ужас. Мъжете в халати изстрелваха магическите си лъчове по всеки, който се окажеше на пътя им.

Хаскеер се беше вкопчил в бой с един войник. Мъжът бе въоръжен с меч и щит и се беше оказал упорит в усилията си да попречи на орка да го убие. Хаскеер обаче като че ли се наслаждаваше на предизвикателството — разсипваше боеца със съкрушителни удари и го принуждаваше да държи чисто отбранителен стил. Един особено мощен лъч магическа енергия профуча покрай тях и замаяни от блясъка, Хаскеер и боецът спряха и замигаха.

Хаскеер пръв се съвзе и поднови атаката. Войникът, все още зашеметен, оказа вяла защита и два тежки удара на брадвата на орка се оказаха достатъчни да го извадят от строя. Трети в главата го накара да падне на колене и след това да рухне по очи.

Последва нова мълния, ярка като предишната, и нова жертва падна под огнения лъч. Хаскеер тръсна глава, огледа се и видя магьосника от Ордена на Хеликса — беше само на двайсетина крачки. И той беше видял Хаскеер и отново вдигаше магическия жезъл. Хаскеер залегна. Огненият лъч изсвистя над него толкова близо, че почти опари гърба му. Стотникът бързо запълзя към падналия войник, докато посветеният в Хеликса се целеше отново, и издърпа щита от мъртвата му хватка. След това се надигна на колене и го метна с все сила. Щитът полетя като диск, удари мъжа с халата право във врата и почти го обезглави.

Орките наоколо схванаха посланието — колкото и страшни да бяха магическите тризъбци, братята на Хеликса не бяха неуязвими. След секунди всички мъже с халати се оказаха обкръжени от разбеснялата се тълпа.

Страк и групата бунтовници, заедно с освободените, гледаха да стоят настрана от сблъсъците. Вървяха колкото се може по-бързо към близкия ъгъл, за да излязат от площада. Но когато почти бяха стигнали до пресечката, спряха.

— О, страхотно! — изсумтя Койла. — Още боклук.

Две каруци с войници идваха тъкмо по улицата, към която се бяха запътили, излязоха на площада и им блокираха пътя.

— Време е за тези — каза Брелан, бръкна в торбата, която висеше на рамото му, и извади няколко глинени бутилки.

Койла с радост грабна една и викна:

— Уха!

— Какво е това? — попита Пепърдайн.

— Акуриалски огън — отвърна му Брелан. — Бум!

Пепърдайн го погледна озадачено и Брелан се направи, че хвърля една бутилка.

— А, ясно — сети се Пепърдайн.

Драснаха искри и запалиха просмуканите с масло ивици плат, натъпкани в гърлата на бутилките, и почнаха да ги хвърлят по каруците и слизащите от тях войници. Глинените бутилки се пръскаха, изригваха оранжеви пламъци. Горящото масло бе смесено с някакви съставки, които го правеха гъсто, и то полепваше по всичко — подпали каруците, дървения тротоар и всеки нещастен войник, оказал се в обсега му. Превърнали се в огнени кълба, войниците ревяха и се мъчеха да загасят пламъците по дрехите си с ръце.

— Това би трябвало да им поотвори работа — подхвърли доволно Койла.

— Побързайте — подкани ги Страк.

По целия площад другите Върколаци, бунтовници и Лисици се измъкваха. Поединично или на малки групи щяха да се доберат до тайните убежища или да се скрият из града под лъжлива самоличност.

На една от близките почти опустели заради избухналия бунт улици ги чакаше каруца.

— Номерът с униформата май вече не действа — подхвърли Койла, щом се качиха.

Пепърдайн кимна.

— Трябваше да загреят, рано или късно. Вие Лисиците обаче се бихте като дяволици. Не мислех, че сте чак толкова свирепи.

— Значи не си поглеждал луната.

— Луната ли? Че защо?

— Не си много наясно с нещата при женските, а, Джоуд?

— О! Имаш предвид…

— По време на лунния цикъл ставаме малко… сприхави.

— От това, което видях току-що, бих използвал по-силна дума. Свирепи например. Но как вие всички

— Ти май наистина не знаеш много за женските, а? Когато няколко от нас прекарват по-дълго време заедно, не е необичайно циклите ни да започнат да съвпадат. Точно това се случи днес.

Пепърдайн се ухили.

— Цял взвод побъркани от луната женски орки?! Боговете да са на помощ на човеците.

— Боговете да ги прокълнат дано — намеси се Брелан. — Но гражданите също действаха добре. Гордея се с тях.

— Наистина като че ли започват да си връщат оркския нрав. Но дали са готови за истинско въстание?

— Повратната точка е близо. Много скоро Водителката ще излезе от нелегалност и ще призове на бунт. След това случилото се днес ще заприлича на детска игра.

— Да се надяваме — каза със съмнение Койла.

Каруцата влезе в двора на изоставената вила, временно заета от съпротивата. Като че ли никой от другите бунтовници все още не беше дошъл.

Докато слизаха, Уийм каза:

— Днес беше огромен успех, нали, Брелан?

— Да, успех. Не съм сигурен обаче за огромен.

— Но е нещо, за което орките ще пеят поколения наред. Повратна точка, ти го каза.

— Да, ако помогне да се вдигне революция, би могло да се запомни като ключов ден — отстъпи Брелан.

— И ковачите на думи ще разказват истории за този ден, а певците ще пеят песни за него.

— Май се сещам накъде бие — изстена Койла.

— Между другото — Уийм се изпъчи, — вече започнах една епична балада за този велик ден. — Посочи челото си. — Тук. В ума си.

— Изненадана съм, че имаш ум — отбеляза Койла.

— Не си нося лютнята, естествено, нали бяхме в битка, и затова…

— Ох… — изпъшка Пепърдайн.

— … ще мина и без нея.

— Да, но… — почна Страк.

— Но имайте предвид, че стиховете не са доизгладени…

— Те май всичките ти са така — измърмори Койла.

— Нарекох я „Битката на площада“ — заяви Уийм надуто, покашля се и почна:

Ударихме врага във онзи ден съдбовен! За техен ужас

със меч и брадва ги сразихме здраво

по целия площад и на земя корава

и чухме всички, дето бяха там, да казват:

да, в този ден накарахме човеците да бягат…

— Това трябва малко да се преработи. Продължава така…

О, нека да ридаят хората, о, нека да скърбят,

о, нека да кървят сърцата им, о, нека…

— О, нека спреш! — сопна се Койла.

— Не искате ли да чуете как…

— Много внимавай! — изръмжа тя заканително.

Уийм потрепери и млъкна оклюман.

На вратата ги посрещнаха двама от членовете на съпротивата, плътно зад тях бяха Джъп и Спуррал. Всички гледаха стреснато.

— Какво е станало? — попита Страк.

— Ами… — колебливо почна Джъп.

— Казвай? — викна Брелан.

Двете джуджета се спогледаха.

— По-добре да ви покажем — каза Спуррал.

Поведоха ги през къщата и надолу по стълбите към мазетата.

Щом минаха под един свод и влязоха в някакво малко помещение, Джъп посочи и каза:

— Вижте.

На каменните плочи в локва кръв лежеше трупът на непознат орк. В другия край на стаята двама бунтовници държаха здраво Стендивън.

— Какво си направил, по дяволите? — въздъхна Пепърдайн.