Серия
Азиатската сага (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Gai-jin, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 46 гласа)

30.

Киото

Неделя, 18 ноември

Доста след като се стъмни, Йоши и неговата охрана, безшумни и предрешени в безличните дрехи на обикновени войници, отегчено си пробиваха път през пустите улици на спящата древна столица, където от векове живееха императорите и императорският двор.

Градът бе построен по китайски образец, с прави улици, с пресечки под прав ъгъл, с разпрострелия се Забранен дворец, с градини в центъра. Зад високите му зидове се виждаха само покривите — имаше шест порти. Йоши предпазливо избягна двореца, искаше да се изплъзне от патрулите на Огама и самурайската охрана на Портите; а когато пристигна без предизвестие в комплекса от постройки на шогуната, отиде в собствените си покои и скоро се потопи с благодарност в димящата вана, която спокойно побираше осмина.

— С колко войни разполагам в Киото, Акеда? — запита Йоши; болките от усиления преход започваха да отзвучават.

Мрачният стар генерал се смъкна във водата до него, ваната бе дълбока метър. Банята се намираше във вътрешния редут, всички прислужници бяха отпратени, а часовите стояха на пост отвън.

— Осемстотин и двама, от които осемдесет са болни или се възстановяват от раните си, всичките са ти се клели, всички заслужават доверие, всички са на коне. Плюс осемнайсетимата, които доведе със себе си — рече той със стържещ глас. Щом пристигна Йоши; Акеда удвои всички телохранители. Той беше жилав хатамото васал, чието семейство служеше на рода Торанага от поколения, и сега Акеда командваше техния гарнизон в Киото. — Не са достатъчно, за да те защитят.

— Тук съм в безопасност. — Според устава на Завещанието това беше единственият защитен комплекс в Киото, в който, ако се наложи, можеха да се разквартируват пет хиляди бойци; всички останали даймио се ограничаваха с максимално петстотин души — събираха се не повече от десет даймио заедно по едно и също време, влизанията и излизанията им в Киото строго се контролираха. Времето и слабият Съвет на старейшините бе свел числеността на шогуната до по-малко от хиляда. — Съмняваш ли се в това?

— Зад нашите стени — не. Толкова съжалявам, имах предвид отвън.

— А съюзниците? На колко даймио мога да разчитам?

Акеда сви рамене раздразнено.

— Съвършено погрешно бе да се излагаш на такъв риск, като пътуваш с толкова малобройна охрана, още по-опасно бе, че дойде в Киото. Ако ме бе предупредил, щях да те посрещна и да те придружа дотук. Ако баща ти беше жив, щеше да забрани такава опас…

— Но баща ми не е жив. — Йоши стисна силно устни. — Съюзници?

— Ако издигнеш знамето си в Киото, господарю, повечето даймио и повечето самураи ще се втурнат на твоя страна, тук и по цялата страна, достатъчно са, за да извършат каквото поискаш.

— Това може да се изтълкува като измяна.

— О, толкова съжалявам, но истината обикновено звучи като предателство в твоите кръгове, господарю — и е много трудно да се добереш до нея. — Болнавото старо лице разцъфна в усмивка. — Ето истината: ако издигнеш знамето на шогуната, почти никой от тукашните даймио няма да се обедини срещу Огама от Чошу, докато той владее Портите.

— Колко самураи държи Огама тук?

— Говори се, че са над две хиляди грижливо подбрани войни, всички са добре настанени в укрепените караулни около двореца, близо до незначителната охрана на нашите порти. — Акеда се усмихна печално, като видя как Йоши присви очи. — О, всички знаят, че е незаконно, но никой не му го напомни, нито му излезе насреща. Той ги вкарваше по десет, по двайсет души, откакто изхвърли старата лисица Санджиро, Кацумата и неговите хора от Сацума. Знаеш ли, те избягаха с лодка в Кагошима. — Той се плъзна по-дълбоко във водата. — Според слуховете Огама имал още две-три хиляди самураи от Чошу на десет ри оттук.

— Така ли?

— Неговият обръч край Киото се затяга, всеки ден по малко, патрулите му контролират улиците, с изключение на случайни групи шиши, които влизат в схватка с всеки, за когото сметнат, че не почита, соно-джой, в частност с нас и с всеки съюзник на шогуната. Те са глупаци, защото ние също сме срещу гай-джин, срещу отвратителните им споразумения и искаме да ги изгоним.

— Шиши в пълен състав ли са?

— Да. Говори се, че подготвят нова пакост. Преди седмица някои от тях се заядоха с патрул на Огама, открито нарекоха Огама предател. Той се вбеси и оттогава се опитва да ги залови. Има…

Прекъсна го почукване на вратата. Военачалникът на охраната се показа на прага.

— Извини ме, господарю Йоши, на портата чака пратеник от господаря Огама, моли те за аудиенция.

И двамата мъже зяпнаха от изненада.

Йоши се ядоса:

— Откъде е разбрал, че съм пристигнал? Последните петдесет ри бяхме преоблечени. Изчаках извън Киото, докато се мръкне, заобиколихме преградите и не срещнахме никакви патрули. Сигурно си има съгледвач тук.

— Няма никакви съгледвачи тук вътре — изскърца със зъби Акеда. — Залагам си главата, господарю. Навън те нямат чет, навсякъде — съгледвачи на Огама, на шиши и на останалите, а ти трудно можеш да се предрешиш.

— Военачалнико — започна Йоши, — кажи, че съм заспал и не бива да ме безпокои. Помоли го да дойде пак сутринта, когато ще му бъде оказана дължимата почит.

Военачалникът се поклони и понечи да излезе. Акеда рече:

— Нареди на целия гарнизон да мине в бойна готовност!

Когато останаха сами, Йоши попита:

— Допускаш ли, че Огама ще се осмели да ме нападне тук? То ще е като обявяване на война.

— Не ме засяга какво ще се осмели той, господарю. Интересува ме само твоята безопасност. Сега аз отговарям за теб.

Топлината на водата проникна в ставите на Йоши и той се излегна по гръб, като се остави тя да го отпусне за момент, доволен, че Акеда е военнокомандващ, успокоен от присъствието му, но непоколебим в убежденията си. Не бе очаквал, че ще го открият толкова скоро. „Няма значение — помисли си Йоши, — все пак планът ми е добър.“

— Кой му е мекерето — посредникът между него и Двора?

— Принц Фуджитака, първи братовчед на Императора — братът на жена му е управител на императорския дворец.

Йоши изсъска шумно, а генералът кимна кисело.

— Трудно е да се разсече такава брънка, освен с меч.

— Немислимо — рече късо Йоши и си помисли: „Освен ако не стане възможно. Отвсякъде погледнато, много е глупаво да се изричат подобни неща на висок глас дори на четири очи“. — Какви са новините от шогуна Нобусада и принцеса Язу?

— Очакват ги след седмица и…

Йоши го изгледа остро.

— Те не се очакват до две-три седмици.

Възрастният мъж се сопна:

— Принцеса Язу им е наредила да се върнат на Токайдо и да хванат късия път, явно е нетърпелива да се срещне с брат си, да тласне съпруга си да се преклони пред него, противно на всички традиции — както и да погребе по-скоро шогуната и да го предаде в ръцете на Огама.

— Дори тук, стари приятелю, трябва да си държиш езика зад зъбите.

— Вече съм стар, за да се безпокоя от такива неща — сега, когато твоят врат е в менгемето на Огама.

Йоши повика прислужничките, които донесоха кърпи и избърсаха двамата мъже, помогнаха им да си облекат чисти юката. Йоши взе мечовете си.

— Събуди ме призори, Акеда. Имам да свърша много неща.

 

 

Точно преди изгрев-слънце в южните покрайнини, където реката Камагава извиваше на юг към Осака и морето, на двайсетина ри разстояние, където сокаците и пресечките криволичеха, както дойде, напълно в разрез със строгите прави улици на града, където се носеше тежка миризма на изпражнения, бунище и гниещи зеленчуци Кацумата, водачът на шиши от Сацума и довереник на господаря Санджиро се събуди внезапно, измъкна се изпод завивките и се изправи в затъмнената стая, заслушан напрегнато с меч в ръка.

Никакви признаци на опасност. Отдолу се носеха приглушените гласове на прислужничките и прислужниците, които разпалваха огнището, кълцаха зеленчуци и приготвяха храната. Стаята му беше на втория етаж под мертеците в кръчмата на Шептящите борове. Някъде залая куче.

„Нещо не е наред“ — помисли си Кацумата. Тихо отвори шоджи. По коридора се намираха останалите стаи, три бяха заети от други шиши, по двама в стая. Последната беше за жените от кръчмата. От едната страна малко прозорче гледаше към предния двор. Долу нищо не помръдваше. Отново огледа всичко, и портата, и улицата зад нея. Нищо. Пак. Нищо. После нещо проблесна — по-скоро го усети, отколкото го видя. Веднага дръпна вратите встрани и изсъска паролата. Шестимата мъже мигновено скочиха на крака, напълно разбудени, втурнаха се след него с мечове в ръце надолу по паянтовата стълба, през кухнята и навън през задната врата. Тутакси прехвърлиха оградата в съседната градина според добре отработеното оттегляне, после следващата, още една ограда и надолу по страничната пътечка бързо се отклониха към прохода, между ниските постройки. В края на тази cul-de-sac[1] Кацумата зави наляво и леко отвори някаква врата. Копието на бдителния пост се опря заплашително в гърлото му.

— Кацумата-сан! Какво има?

— Някой ни е предал — изпръхтя Кацумата и махна на един младеж от Чошу, сух също като него, твърд като стомана, но два пъти по-млад, на деветнайсет. — Обиколи, огледай и се върни. Да не те забележат или заловят!

Младежът изчезна. Останалите последваха Кацумата през мръсния вход в самата постройка. Вътре имаше много стаи, сградата незабележимо се свързваше с другите постройки и от двете страни и там имаше още шиши. Двайсет, всичките въоръжени, повечето военачалници на бойни групи шиши, се събудиха и се приготвиха за битка или отстъпление — една от тях бе Сумомо, сестрата на Шорин, годеницата на Хирага. Те мълчаливо се събраха, очаквайки заповеди.

Когато се измъкнаха от кръчмата, нито един от прислугата не ги разпозна, нито разбра за стремителното напускане, те продължиха работата си, сякаш нищо не се бе случило. Всички се смръзнаха след няколко секунди, когато патрул на Огама нахлу през предната врата и хукна из спалните, будейки гостите, момичетата и мама-сан, а останалите се юрнаха по стълбата, за да претърсят горните стаи. Вой на изненада и ужас, на протест и хленчене се изтръгна от жените, настанени в четирите стаи горе, в които допреди мигове се бяха приютили шиши — също част от предпазливо обмислен план на Кацумата.

Мама-сан вдигна врява, викаше и оскърбяваше разгневения военачалник на Огама, който ругаеше и настояваше да узнае къде са отишли ронините, удари няколко от мъжете прислужници по лицата и всичко без полза. Хората трепереха и на висок глас твърдяха, че са невинни.

— Ронини ли? В моята уважавана, хрисима къща? Никога! — развика се мама-сан.

Но когато патрулът си замина и всички се озоваха в безопасност, мама-сан започна да кълне, привържениците й и слугите — и те всички псуваха предателя, който ги бе издал.

— Кацумата-сан, кой беше? — попита Такеда, младеж от Чошу на двайсет години, с тромава фигура и къс врат — родственик на Хирага; сърцето му все още биеше силно от едва сполучилото бягство.

Кацумата сви рамене:

— Карма, ако го открием, карма, ако не го открием. Това само доказва мисълта, която ви набивам в главите: да сме готови за предателство, за мигновено отстъпление, мигновена битка, никакво доверие на мъж или жена, с изключение на кален в борбата шиши и на соно-джой.

Всички в претъпканата стаичка кимнаха.

— Ами какво ще кажеш за господаря Йоши? Кога ще го нападнем?

— Когато излезе извън стените. — Вестта за внезапното пристигане на Йоши посред нощ дойде твърде късно, за да го пресрещнат.

— Но, Сенсей, ние имаме привърженици вътре в стените — рече Такеда. — Там трябва да го изненадаме, когато се чувства на сигурно място, а телохранителите му не са нащрек.

— Телохранителите на Йоши винаги са нащрек. Не го забравяйте. Що се отнася до нашите хора край него и до тези, които са зад стените му, заповядано им е да останат спокойни и скрити, присъствието и сведенията им са твърде ценни, за да ги излагаме на риск. Малко е вероятно шогунът Нобусада да се измъкне от засадата ни, но в такъв случай те ще са ни още по-необходими.

Мнозина се усмихнаха мрачно и стиснаха оръжията си. Засадата бе планирана по здрач, след пет дни в Оцу, последната крайпътна спирка преди Киото. Само няколко странноприемници по Северния път и по крайбрежния Токайдо се смятаха достойни за почивка на такива величайши особи с тяхната многобройна охрана, прислужници и прислужнички, така че бе лесно да отгатнат местата им за пренощуване. И да се пуснат съгледвачи дотам.

На десет шиши бе възложено това самоубийствено поръчение, те вече бяха в Оцу и се готвеха. Всички сто и седем шиши се събираха в различни сигурни къщи из целия Киото и молеха да бъдат включени в групата за нападение. По предложение на Кацумата бяха теглили жребий. Трима от Чошу, трима от Сацума и четирима от Тоса се сдобиха с честта, вече близо до мишената си, кръчмата на Многото цветя.

— Ийе — прошепна развълнувано момичето Сумомо, — само пет дни още и соно-джой ще стане факт. Бакуфу никога няма да се съвземат от този удар.

— Никога! — усмихна й се Кацумата, харесваше я, бе най-добрата от всички негови ученички — както Хирага бе най-добрият сред мъжете, с изключение на неговия Ори, — възхищаваше се на смелостта, силата и уменията й. Тя също бе доброволец, но той й забрани да участва в тегленето на жребия, смяташе я за твърде скъпоценно оръжие, за да я хвърли в толкова рисковано начинание. Радваше се, че й бе казал да чака тук, отхвърляйки заповедта на Хирага тя да се върне в дома на баща му. Сумомо бе донесла последните сведения от Йедо, които потвърждаваха слуховете за договореното отслабване на напрежението между Бакуфу и гай-джин, за неуспешното нападение над главния министър Анджо и за успешното убийство на Утани и подпалването на резиденцията му. И най-важното, тя бе потвърдила растящата вражда между Анджо и Йоши Торанага. „Откъде идва тази информация — бе прошепнала тя на Кацумата, — не зная, но мама-сан твърди, че ти познаваш източника.“

Бе докладвала също и фактите за смъртта на Шорин. Но не знаеше нищо повече за Ори и Хирага, освен това, че раната на Ори зараства и че и двамата се крият извън Колонията в Йокохама заедно с Акимото, а Хирага някак си като по чудо е станал довереник на един чиновник гай-джин.

— Права си, Сумомо, Бакуфу никога няма да се съвземат — рече Кацумата. — А нашият следващ силен удар ще довърши шогуната на Торанага завинаги.

Незабавно след успешното отстраняване на шогуна Нобусада — на всяка цена щяха да запазят невредима принцеса Язу — шиши щяха да предприемат масирано нападение по главната квартира на Огама, за да го убият; в същото време Кацумата и останалите щяха да завладеят Портите, да издигнат знамето на соно-джой и да обявят, че властта е върната на Императора, а междувременно всички верни даймио и самураи щяха да се стекат да му изразят почитта си.

Соно-джой — измърмори тя, ликуваща като всички тях.

С изключение на Такеда, един шиши от Чошу. Той неловко се размърда на мястото си.

— Не зная дали да убиваме Огама. Той е добър даймио, добър водач — той предотврати заграбването на властта от Санджиро, отслаби нарастващата мощ на Тоса, той е единственият даймио, който изпълни заповедите на Императора да изгони гай-джин. Не затвори ли той Проливите Шимоносеки? Само нашите оръдия се противопоставят на корабите на гай-джин — само силите на Чошу са на предната линия, нали?

— Вярно е, Такеда — рече един прославен шиши от Сацума. — Но какво ни напомни Сенсей Кацумата? Че Огама се е променил, след като сам владее Портите. Ако почиташе Императора, сега, когато контролира Портите, лесно щеше да провъзгласи соно-джой и да върне цялата власт на Императора. Ето какво ще направим, когато завземем Портите.

— Да, но…

— Лесно му е на Такеда. А той какво стори? Само използва властта си, за да върти Двора на малкия си пръст. Той иска да стане шогун не по-малко.

Чу се одобрителен шепот и тогава Сумомо се обади:

— Моля да ме извиниш. Такеда, но Огама е сериозна заплаха. Всички знаете, че съм от Сацума, както и Сенсей Кацумата, ние сме съгласни, че Санджиро също е извършил някои добрини, но нищо за соно-джой. Така че трябва да отстъпи властта, ще не ще, и да си иде… ще си иде. Същото се отнася и за Огама. Да, извършил е и добри дела, но сега върши само злини. Истината е, че нито един даймио, който държи Портите и е на път да стане шогун, няма да си иде охотно.

Такеда отвърна:

— Може би трябва да помолим Огама?

Момичето продължи:

— Моля те, извини ме, но молбата няма да е от полза. Когато завладеем Портите, за да предотвратим гражданската война и възможността всеки даймио да се изкуши отново, когато завземем Портите, ще трябва да продължим нататък — ще помолим Императора да отмени шогуната, Бакуфу и всички даймио.

Сред възгласи на изненада от това крайно предложение Такеда избухна:

— Това е лудост. Кой ще управлява, ако няма шогунат и даймио? Ще настъпи хаос! Кой ще плаща нашите месечни възнаграждения? Даймио! Даймио притежават всички оризови коку…

Кацумата се намеси:

— Остави я да довърши, Такеда, после ще се изкажеш.

— Толкова съжалявам, Такеда, но това е идея на Хирага-сан, не е моя. Хирага каза, че в бъдеще даймио ще служат само за украшение, добрите даймио, а властта ще се упражнява от съвети на самураи от различните рангове и те ще решават всичко, от месечните възнаграждения до това кой даймио е достоен и кой ще му бъде приемник.

— Никога няма да стане. Това е лошо, несполучливо хрумване — заяви Такеда.

Мнозина не се съгласиха с него, мнозинството беше със Сумомо, но Такеда бе непреклонен. Тогава момичето запита:

— Сенсей, несполучлива ли е идеята?

— Добра е, стига всички даймио да се съгласят — рече Кацумата, доволен, че обучението му дава такива плодове, че те достигат до бъдещето единодушно. Както и останалите, той бе клекнал, говореше малко, мислеше си за неотдавнашното бягство, кипеше отвътре пред новото покушение над живота му и едва сполучилото отстъпление.

„Без малко да успеят този път — мислеше си той, жлъч се надигаше към гърлото му. — Примката се затяга. Кой е предателят? Предателят сигурно е в тази стая. Никоя от другите части шиши не знаят, че ще прекарам нощта в «Шептящите борове». Предателят е тук. Кой е той — или дори тя? Кой?“

— Продължавай, Сумомо.

— Просто исках да добавя… Такеда-сан, ти си от Чошу, също и Хирага-сан, някои са от Тоса, Сенсей и още някои, както и аз сме от Сацума, други са от различни, феодални владения, но преди всичко сме шиши с дълг, който е над семействата, над рода ни. При новия ред това ще бъде закон — Първият закон за цял Нипон.

— Ами ако такъв ще е законът… — един от тях се почеса по главата. — Сенсей, когато Синът на Небето отново си възвърне властта, какво всъщност ще нравим ние? Всички ние?

Кацумата хвърли поглед към Такеда.

— Какво мислиш?

Такеда отговори простичко:

— Аз няма да съм жив, това изобщо няма значение. Соно-джой е достатъчно и че съм се опитал.

— Някои от нас трябва да оцелеят — рече Кацумата, — за да станат част от новото ръководство. По-важното засега е Йоши Торанага. Как да го отстраним?

— Когато и да излезе от убежището си, трябва да сме готови — допълни някой.

— Разбира се каза раздразнено Такеда, — но той ще е заобиколен от телохранители и едва ли ще можем да го доближим. Сенсей каза да не задействаме нашите хора зад стените. Трябва да го организираме отвън, но ще е много трудно.

— Половин дузина от нас с лъкове по покривите?

— Жалко, че нямаме никакво оръдие — рече друг. Те седяха до развиделяване, всеки потънал в мисли за залавянето на Йоши. Но първо им предстояха пет дни, после нападението над Огама — единственият начин да завземат Портите.

Сумомо се обади:

— Може би ще е по-лесно за жена да проникне в бастиона на Торанага, нали? Веднъж попаднала вътре… — тя се усмихна.

 

 

Облаци покриваха небето. Следобедът беше мрачен. Въпреки това широките улици зад зидовете на казармите на шогуната бяха претъпкани с градски жители, които купуваха и продаваха на пазара срещу главния вход, както и с облечени в оранжеви раса бонзи, с протегнати напред неизбежни купички за просия; самураите крачеха важно по улиците, поединично или на групи. Патрулите на Огама биеха на очи, всеки с избродирана върху дрехите си емблема на своето феодално владение. Кацумата, Сумомо и половин дузина шиши се разхождаха сред тълпата, предрешени и с големи конусообразни шапки. Домакини, прислужници, прислужнички и улични метачи, чистачи на нощната мръсотия, носачи и амбулантни търговци, лихвари, писари и ясновидци, паланкини и коне за самураите и знатните и никакви превозни средства на колела.

Който преминаваше край портите на шогуната, отворени сега, но здраво охранявани, се покланяше учтиво според ранга си и бързаше да се отдалечи. Невероятната вест, че Настойникът на Наследника е пристигнал без тържественост, бе гръмнала из града и заедно с новината за незапомненото в историята предстоящо посещение на самия величествен шогун; повелител на страната, чиято личност бе обвита с почти толкова мистерия, както и Синът на Небето, и който според слуховете дори се бе оженил за една от сестрите на Божествения, им дойде много.

Изведнъж самураите разтревожено започнаха да проверяват готовността на оръжията и доспехите си, даймио и най-преданите им съветници трепереха и преценяваха собствените си позиции и какво да направят, за да избягнат всякакви решителни действия, когато се случи неизбежното: господарят Йоши се сблъска с господаря Огама.

Оживлението на улицата извън постройките на шогуната замря, когато тежковъоръжен кортеж се показа на портите със знамената на Йоши начело, войници заобикаляха затворен паланкин, а други крачеха отзад. Мигновено всички наоколо опряха глави в земята, всички самураи замръзнаха на местата си, после се поклониха ниско, докато премина кортежът. Едва когато Йоши и хората му изчезнаха, всичко придоби обичайния си вид. Единствено Кацумата и другарите му предпазливо последваха кортежа.

На половин миля разстояние подобен въоръжен кортеж се провря през главните постройки на Чошу със знамената на Огама, посрещнат с още по-дълбоки поклони. В паланкина седеше Огама. От дни бе предупреден за пристигането на неговия враг, точно както той бе наблюдавал придвижването на шогуна Нобусада. Съветниците му препоръчаха да издебне Йоши и да го унищожи извън Киото, но той бе отказал.

— По-добре да стане мой заложник. Щом пристигне тук, къде ще се скрие, къде ще избяга?

Техните съветници обсъдиха помежду си подробностите за неотложната среща, която бе поискал. Щеше да се проведе в предния двор на празна, неутрална постройка, на еднакво разстояние от главните им покои. Всяка страна щеше да води сто души охрана. Само двайсет да са на коне. Огама и Йоши щяха да пътуват в защитени, въоръжени паланкини. Всеки с по един съветник. Трябваше да пристигнат по едно и също време.

След миг съгледвачи забързаха към двореца, към групите на шиши и към даймио с новината, че двамата най-опасни мъже в Нипон за всеобщо изумление се движеха по улиците във въоръжени колони по едно и също време. Един съгледвач бързо намери Кацумата и му прошепна къде ще се състои срещата и докато Огама и самураите на Йоши преминаха през неутралните порти, Кацумата и трийсет човека се разположиха наблизо — в случай че се представи възможност за самоубийствено нападение.

Предният двор от сто квадратни метра бе ограден с тънки дървени стени, удобни за пробиване, едноетажните казарми и просторните конюшни също бяха дървени, потъмнели от времето. Отсрещните телохранители заеха позиция, докато останалите донесат четири сгъваеми стола и ги поставят внимателно в средата.

Двамата мъже слязоха от паланкините едновременно, закрачиха към столовете, седнаха. Тогава генерал Океда и Басухиро, главният съветник на Огама, се настаниха до тях. Басухиро минаваше четирийсетте, имаше тесни очи; бе начетен самурай, членовете на семейството му от поколения бяха наследствени управители на администрацията в Чошу. Поклониха се официално. Двамата водачи впиха поглед един в друг.

Йоши беше две години по-млад от Огама — на двайсет и шест — и висок, докато Огама бе нисък и набит, в контраст с гъстата синьо-черна брада на Огама лицето му бе току-що избръснато. В жилите на Йоши течеше кралска кръв, но потеклото на Огама също бе древно и прочуто, и двамата еднакво безжалостни, амбициозни и потайни.

Без да бързат, те си размениха задължителните комплименти и учтиви въпроси, прикриваха се, изчакваха да започнат — ръцете им спокойно лежаха върху дръжките на мечовете.

— Пристигането ти е приятна изненада, господарю Йоши.

— Налага се сам да се уверя, че налудничавите слухове, които стигнаха до ушите ми, не са верни.

— Слухове ли?

— Един от тях е, че силите на Чошу възпрепятстват представителите на шогуната, законните представители, да заемат мястото си около Портите.

— Необходима мярка за предпазване на Божествения.

— Не е необходима и е противозаконна.

Огама се засмя.

— Божественият предпочита моята защита пред предателския Съвет на старейшините, който подписа Споразуменията с гай-джин въпреки волята му и продължава да преговаря с тях въпреки волята му, вместо да ги изгони, както той бе помолил. — Махна на Басухиро. — Моля те, покажи на господаря Йоши. Свитъкът, подписан от Императора, „изисква господарят на Чошу да поеме командването на Портите, докато тежкият проблем с гай-джин се разреши“.

— Не е от компетенцията на Божествения да се разпорежда за мирски въпроси. Такъв е законът — налага се да те помоля да се оттеглиш.

— Законът ли? Позоваваш се на закона на Торанага, закона на шогуната, наложен от първите твои предци насила, чрез който се отхвърлят древните, дадени от Небето права на Императора да управлява.

Йоши здраво стисна устни.

— Небето е дало на Императора право да посредничи между нас, смъртните, и боговете по всички духовни въпроси. Мирските въпроси винаги са били от компетенцията на смъртните, на шогуните. Императорът е признал на шогуна Торанага и потомците му вечното право да се занимават с всички мирски дела.

— Повтарям, че Императорът е бил принуден да се съгласи на…

— А аз повтарям, че такъв е законът на страната, който е запазил мира в продължение на два и половина века.

— Той вече не важи — размаха листа Огама. — Сегашният Император свободно е отменил това, което предишният Император е бил принуден да признае.

Йоши заговори с по-тих, по-ужасен глас:

— Временна грешка. Ясно е, че Синът на Небето е бил подведен от самолюбиви недоволници, и той скоро ще го разбере.

— Обвиняваш ли ме? — Четиримата мъже стиснаха по-силно дръжките.

— Просто посочвам, господарю Огама, че твоят лист хартия е придобит чрез лъжливи сведения и че е в разрез със закона. Императорът е и винаги е бил заобиколен от амбициозни мъже — и жени. Ето защо Той е дал вечни права на шогуна Торанага и на следващите шогуни да го ръководят във всички дела…

Пристъп на смях прекъсна думите му и всички в двора още повече настръхнаха.

— Да ръководи ли? Да ръководи ли, каза? Божественият да се ръководи от Нори Анджо, Тояма, Адачи, а сега и от онзи лигльо побъркания Зукумура? От некомпетентни глупаци, които взеха връх над теб в удобен момент, сключиха глупавите договори с гнусните гай-джин въпреки мнението на всички даймио, с което изправиха Страната на Боговете и всички нас пред гибел? — Лицето му се изкриви от гняв. — Или да изчака под ръководството на детето Нобусада да извади кестените от огъня?

— Ти и аз няма какво да чакаме, Огама-доно — възрази меко Йоши, знаеше, че главната му сила е спокойствието. — Нека обсъдим това на четири очи — само двамата.

Огама го зяпна. Повя лек бриз и знамената зашумяха.

— Кога?

— Сега.

За миг, изваден от равновесие, Огама се поколеба. Погледна Басухиро. Дребният мъж му се усмихна в лицето.

— Мислех си, че такива важни дела трябва да се обсъждат открито, господарю, но моят скромен съвет не е от значение. Уговорките на четири очи понякога могат да се изтълкуват погрешно и от двете страни — такова беше правилото на уважаемия ви баща.

Огама пак погледна Йоши.

— През цялото управление на Торанага за първи път шогун посещава Императора, за да му се поклони, да го „помоли за съвет“, а това отрича самата същност на устройството на вашия род Торанага, нали? Още по-лошо, хвърля сянка над по-нататъшните отношения между Сина на Небето и… бъдещите власти, защото, разбира се, ще управляват смъртните, нали?

— Насаме, Огама-доно.

Огама се поколеба, тъмните му очи хлътнаха в болнавото му лице. Напук на себе си, напук на разбирането, че този мъж вероятно е единственият човек в страната, който можеше да събере достатъчно противници, за да му попречи да се докопа до плячката, за която копнееше, Огама се наслаждаваше на сблъсъка, хареса му да се изправят лице в лице. Той махна, за да отпрати Басухиро, съветникът се подчини незабавно, макар и с явно неодобрение. Акеда се поклони и също се оттегли, още по-нащрек заради очакваното предателство, за което бе предупредил по-рано.

Со ка?

Йоши леко се наведе напред и заговори тихо, едва помръдваше устни заради Басухиро, който се бе отдалечил достатъчно, за да не ги подслушва, но можеше да разчете думите по движенията на устните.

— Съветът гласува четири на един срещу моето предложение против посещението на шогуна. Разбира се, че визитата му е огромна грешка, Анджо не може и не желае да види това. Сегашният Съвет ще гласува по всеки въпрос, както поиска той. Нобусада е марионетка, докато не навърши след две години осемнайсет, когато официално ще може да осъществи много промени и да реши проблемите, стига да иска. С това отговарям ли на всичките ти въпроси.

Огама се намръщи изненадан, че противникът му е толкова откровен.

— Ти каза „на четири очи“, Йоши-доно, какво искаше да споделиш с мен насаме, за което, разбира се, ще осведомя съветниците си, а ти твоите?

— По-добре е някои тайни да се споделят между господарите, отколкото… — добави Йоши преднамерено — отколкото с определени подчинени.

— Е и? Какво означава това?

— Ти имаш съгледвачи-васали — зад моите порти, нали? Как иначе си разбрал, че пристигам? Сигурно не мислиш, че и аз имам хора тук и съгледвачи зад твоите зидове?

Лицето на Огама потъмня още повече.

— Какви тайни?

— Тайни, които трябва да пазим. Например, че Анджо е много болен и ще умре до една година — или поне ще му се наложи да се откаже от поста си. — Йоши забеляза проблясък на непосредствена заинтересованост, която Огама не успя да сдържи напълно. — Ако искаш доказателство, ще ти кажа по какъв начин могат да го потвърдят твоите съгледвачи.

— Добре, благодаря ти — рече Огама, отбелязвайки си незабавно да предприеме действие, без да чака напътствия. — Иска ми се да узная средствата, които доказват тази приятна новина. Е?

Йоши заговори съвсем тихо:

— През тази година — ако ние се съюзим — лесно ще осигуря назначаването ти за старейшина. После съвместно ще одобрим останалите трима.

— Съмнявам се дали някога ще се споразумеем, Йоши-доно — рече Огама с крива усмивка, — нито за Съвета, нито кой от нас да стане тайро. Водачът.

— О, но аз ще гласувам за теб.

— Защо ще правиш подобна глупост? — запита Огама слисано. — Знаеш, че веднага ще срина твоя шогунат.

— Такъв, какъвто е, да. Съгласен съм да го унищожим. Иска ми се да го сторя сега. Ако имах власт, щях да го направя още сега и да осъществя реформи — съвместно с мнението на съвет от всички даймио, включващ и външните господари. — Йоши забеляза, че удивлението на Огама нарасна, и разбра, че печели. — Но не мога, трябва да чакам, докато Анджо се оттегли или умре.

— По-добре по-скоро, отколкото по-късно, нали? Ако той е циреят на топките ти, срежи го! И двамата сте в замъка в Йедо, нали?

— Това би хвърлило страната в гражданска война, която не желая, никой от даймио не я желае. Съгласен съм, че шогунатът и Бакуфу трябва да се преустроят из основи — твоите и моите възгледи почти съвпадат. Без подкрепата ти не мога да осъществя преустройството. — Йоши сви рамене. — Трудно е да го повярваш, но това е предложение.

Другият отговори:

— Щом Анджо се махне от пътя ти, можеш да правиш каквото си искаш. Можеш да примамиш Санджиро и глупака на Тоса, дори и двамата заедно, нали? Ако тримата се съюзите, с мен е свършено, а и с феодалното ми владение. После ще ги разединиш и ти поемаш властта. — Устните му се изкривиха в усмивка, която не приличаше на усмивка. — Или по-вероятно те ще се съюзят и ще те отцепят.

— Твърде вероятно. Тогава защо да не изберем власт за себе си, а не за тях. Първо заедно смачкваме Тоса.

Огама отново се изсмя кратко и безмилостно:

— Няма да е лесно, не и със Санджиро и с неговите легиони от Сацума, готови незабавно да се притекат на помощ на Тоса — той никога не би ни позволил да съсипем Тоса, защото ще остане изолиран, а ние ще се обърнем срещу него. Никога не би допуснал да разбия Тоса след време, да не говорим пък за съюз между нас. Невъзможно е да ги разделим, макар да се мразят едни други. Накрая ще ги надвием, но никой от нас няма да издържи една продължителна война, и то докато гай-джин се намират по нашите брегове, готови да ни използват.

— Остави гай-джин за момента, ще ти кажа само, че аз също съм против споразуменията, искам да изгоним всички гай-джин, искам — с цялата си душа — да изпълня молбата на Императора, да се сменят старейшините и да разпуснем по-голямата част от Бакуфу.

Огама отново го зяпна, просто не вярваше на ушите си.

— Такива съкровени мисли, смъртоносни мисли, толкова открито изказани, няма да останат в тайна за дълго. Ако са верни.

— Истински са. Изречени са на четири очи, между нас. Поемам риск с теб, така е. Но има една цел: Нипон.

Предлагам ти таен съюз: заедно можем да контролираме цялата власт. Ти си добър водач, владееш Проливите Шимоносеки, твоите оръдия не могат да спрат корабите на гай-джин, докато не закупим или построим подобна флота и не модернизираме армиите си — имаме нужда от корабите, оръдията и огнестрелните оръжия на гай-джин — това е всичко. А ти си много силен и достатъчно умен, за да осъзнаеш трудностите, пред които сме изправени.

— А те са?

— Пет основни проблема: слаб, глупав и отживял времето си шогунат, подкрепян от още по-глупавите Бакуфу; второ: народът е разединен; трето: гай-джин и необходимостта да се модернизираме, преди корабите им, оръдията и пушките им да ни поробят, както поробиха Китай; четвърто: как да унищожим всички шиши, чието влияние нараства, въпреки че са малобройни. И пето: принцеса Язу.

— С четирите съм съгласен. Но защо тя да е проблем?

— Нобусада е дете, раздразнително и простодушно, да, и смятам, че ще си остане такъв. От друга страна, тя е силна, образована и коварна, доста коварна за годините си.

— Но е жена — отсече раздразнено Огама, — без армия, без средства, а щом веднъж стане майка, ще изразходва цялата си енергия за синовете си. Привижда ти се буря в паница с вода.

— Но се говори, че съпругът й е импотентен.

— Какво?

— Това ми го прошепнаха лекарите му. Говори се също, че е напълно завладян от чара й — повярвай ми, това момиче притежава всичките хитрини и дяволии на вълк ками! Посещението е нейно начинание, само началото на плана й: да постави шогуна, а чрез него и шогуната в лапите на дворцовите подлизурковци, които нямат никакъв опит в светските дела и които ще подведат Божествения и ще съсипят всички ни.

— Никога няма да й се удаде — кисело рече Огама, — колкото и да е умна, никой даймио няма да се поведе по лудостта й.

— Първата стъпка: посещението; втората стъпка: шогунът отсяда за постоянно в двореца. Оттам нататък: подкрепени от волята на Императора, на брат й, решенията се предават чрез нейните стари приятели, сред които е и твоят принц Фуджитака.

— Не ти вярвам!

— Той, разбира се, няма да си признае. Мога да ти дам доказателство след малко, че той всъщност не работи за теб, а срещу теб. — Йоши снижи гласа си, изпълнен с искреност: — Щом Нобусада се озове завинаги зад зидовете, тя ще управлява. Ето защо тя е проблем за нас.

Огама въздъхна и се облегна, отново претегли казаното от противника си, повечето бе истината; чудеше се доколко може да му се довери. Разбира се, един таен съюз криеше възможности, ако постигнатата цена е достатъчно висока.

— Отговорът за нея е да разтрогне брака си — каза Огама с половин уста. — Императорът бе помолен да го одобри, нали? Може би Императорът ще бъде щастлив да изиска анулирането му. Едновременно неутрализираш нея, получаваш подкрепата на мнозина, за които ненавистното родство на Торанага с Двора е крайно неуместно… не и според мен — добави бързо, щом забеляза моментната ярост на Йоши, все още не желаеше открит сблъсък, още толкова неща му оставаха да изслуша, и реши.

След малко Йоши кимна:

— Добра идея, Огама-доно. Не ми бе дошло на ума. — Наистина не бе се сетил за това. Колкото повече мислеше за нея, толкова повече се възбуждаше. — С това трябва да се заловим най-напред. Отлично.

Един кон изцвили неспокойно през площада и препусна. И двамата наблюдаваха как войникът хвана юздата, за да го успокои. Огама се чудеше в дълбините на душата си дали, след като отстрани Йоши — а после, без да му мигне окото, Нобусада, останалите от рода Торанага и съюзниците им — и стане шогун, дали ще наследи и августейшата принцеса Язу. „Никоя жена досега не ми се е опирала, ще й наплодя синове толкова бързо, че дори боговете да се усмихнат.“

— И какво е предложението ти? — попита Огама, чак свят му се зави от чудесните възможности, които разкриваше един временен съюз.

— Сключваме таен договор от днес да обединим силите и влиянието си и да уточним замислите си: първо, да разбием шиши, второ, да неутрализираме Анджо и Санджиро от Сацума, трето — изненадващото нападение над Тоса ще се ползва с предимство. Щом Анджо умре или се оттегли, ще те предложа за старейшина на негово място и ти гарантирам избора. По същото време Зукумура ще се оттегли и ще го сменим с човек, за когото предварително ще се споразумеем. Ставаме трима на двама. Ще задържа Тояма. Ти ще посочиш човек за мястото на Адачи. Аз ще гласувам за тебе да станеш глава на Съвета.

— С ранга на тайро.

— Да бъдеш първи министър на Съвета, това е достатъчно.

— Може би не е. В замяна на какво?

— От днес смятаме за врагове Тоса и Сацума. Ти ще хвърлиш всички нужни войски в съвместно изненадващо нападение срещу Тоса в най-подходящия момент. Ще си поделим феодалното му владение.

— Тъй като той е външен господар, земите му ще преминат в ръцете на външен господар.

— Може би да, а може би не — рече небрежно Йоши. — Ти приемаш никога да не се съюзяваш с Тоса и Сацума срещу мен или шогуната. Ако Сацума и Тоса поотделно или заедно те нападнат, се задължавам незабавно да те подкрепя с огромна войска.

— После? — попита Огама невъзмутимо.

— Приемаш да не се съюзяваш с никого срещу мен, както и аз приемам да не се съюзявам с други срещу теб.

— После?

— От днес полека-лека всеки от нас по свой начин започва да работи за анулирането на брака.

— После?

— Последно: Портите. Ти се съгласяваш законните, легитимни войски на шогуната да си възвърнат контрола над тях утре призори.

Лицето на Огама помръкна. — Вече ти показах, че съм законният и легитимен представител на Божествения.

— А аз вече ти подчертах, че макар документът да е подписан, както се полага, подписът за съжаление е получен чрез изопачаване на истината.

— Толкова съжалявам, не.

— Портите трябва да се върнат под контрола на шогуната.

— Тогава едва ли има за какво да говорим.

Йоши въздъхна, присви очи:

— Тогава, за нещастие, ще бъде издадена нова „воля“ на Императора — да напуснеш Портите и Киото с всичките си хора.

Огама студено го загледа.

— Съмнявам се в това.

— Аз, Йоши Торанага, ти го гарантирам. След шест-седем дни шогунът Нобусада и съпругата му ще са в двореца. Като Настойник имам право на незабавен достъп до него и до нея. И двамата ще видят колко е правилен моят аргумент — за Портите и за много други неща.

— Какви други неща?

— Портите не бива да се превръщат в проблем за теб, Огама-доно. Ще се погрижа за честта ти, ще „приема с благодарност любезната ти покана да поема контрола“, няма да ги настройвам срещу теб. Какво толкова трудно има? Портите са повече символ. Съветвам те официално да подкрепяш мира и да осигуриш ред в страната, докато Анджо се пресели в отвъдното, шогунатът трябва да си получи обратно своето.

Огама се поколеба, затруднен. Йоши лесно щеше да се сдобие с нова „воля“ и той беше длъжен да я признае.

— Ще ти отговоря след месец.

— Толкова съжалявам, след шестия ден по обяд, смятано от днес, е крайният срок.

— Защо?

— След пет дни Нобусада ще стигне в Оцу. По здрач на шестия ден ще премине през Портите. Настоявам да поема временно владението им преди това. — Думите бяха изречени мило и учтиво.

Погледите им се срещнаха. Уклончиво, но също учтиво Огама каза:

— Ще обмисля всичко това, Йоши-доно. — После се поклони, Йоши също и двамата тръгнаха към паланкините си и всички на площада въздъхнаха с облекчение, че изпитанието свърши и, че не се стигна до очакваната кървава баня.

Бележки

[1] Сляпа улица (фр.). — Б.пр.