Дан Браун
Шестото клеймо (69)

Глава 68

Въпреки меката светлина на свещите в Сикстинската капела кардинал Мортати бе нервен. Конклавът официално беше започнал. При това по начин, който не предвещаваше нищо добро.

Преди половин час в точно определеното време в черквата влезе шамбеланът Карло Вентреска. Той отиде при олтара и прочете встъпителната молитва. После сключи ръце и им заговори с прямота, каквато Мортати никога не бе чувал от олтара на Сикстинската капела.

— Всички вие знаете, че нашите четирима preferiti не са тук — каза шамбеланът. — Моля ви в името на покойния свети отец да продължите както е редно… с вяра и решителност. Дано само Бог е пред очите ви. — После се обърна и понечи да си тръгне.

— Но все пак къде са? — не се стърпя един кардинал.

Карло Вентреска спря.

— Не мога да ви отговоря с ръка на сърцето.

— Кога ще се върнат?

— Не мога да ви отговоря с ръка на сърцето.

— Добре ли са?

— Не мога да ви отговоря с ръка на сърцето.

— Изобщо ще се върнат ли?

Последва продължително мълчание.

— Имайте вяра — каза шамбеланът. И излезе.

* * *

Според обичая вратите на Сикстинската капела бяха заключени с две тежки вериги. В коридора отпред стояха на пост четирима швейцарски гвардейци. Мортати знаеше, че до избора на нов папа вратите могат да се отворят само ако някой вътре смъртно се разболее или пристигнат фаворитите. Молеше се да е второто, макар че буцата в стомаха му подсказваше, че това едва ли ще се случи.

„Тогава да продължим, както е редно“ — взел пример от решителността на шамбелана, си каза той и обяви началото на гласуването. Имаше ли друг избор?

Подготвителните ритуали, водещи до това първо гласуване, отнеха тридесет минути. Мортати търпеливо чакаше при олтара, докато кардиналите по реда на старшинството си се приближаваха и изпълняваха процедурата.

Пред него най-после коленичи и последният.

— Призовавам за свидетел Христа Бога наш, който ще е съдия, че давам гласа си за онзи, когото смятам, че трябва да изберем — също като всички преди него произнесе кардиналът.

После се изправи и вдигна бюлетината над главата си, за да я видят всички, и я протегна към олтара, където имаше голям потир, покрит с блюдо. Кардиналът остави бюлетината върху блюдото, вдигна го и го наклони, така че бюлетината падна в потира. Блюдото се използваше, за да не може никой тайно да пусне няколко бюлетини.

След като гласува, той отново постави блюдото отгоре, поклони се пред разпятието и се върна на мястото си.

С това и последната бюлетина беше в потира.

Дойде време Мортати да се захване на работа.

Без да сваля блюдото, той разтърси потира, за да разбърка бюлетините. После вдигна блюдото и извади наслуки една бюлетина. Разтвори я. Тя беше широка точно пет сантиметра. Кардиналът я прочете гласно, за да чуят всички.

— Eligo in summum pontificem… — прочете Мортати текста, отпечатан върху всяка бюлетина. „Избирам за папа…“ — И прибави написаното отдолу име на кандидата. След като прочете името, той вдигна предварително приготвената игла с вдянат в нея конец, наниза листа през думата „eligo“ и внимателно я промуши по конеца. Накрая записа името в специалната книга.

Цялата процедура се повтори. Той извади бюлетина от потира, прочете я на глас, наниза я на конеца и записа резултата. Почти от самото начало усети, че първото гласуване ще се провали. Нямаше консенсус. В първите седем бюлетини бяха посочени седем различни кардинали. Според обичая почеркът на всяка бюлетина бе променен с главни или разтеглени букви. Само че в този случай кардиналите го бяха направили, защото явно бяха гласували за себе си. Тази привидна самонадеяност, знаеше Мортати, нямаше нищо общо с егоистичната амбиция. Правеха го, за да забавят процедурата. Отбранителна маневра. Тактика на протакане, за да не позволят никой кардинал да получи достатъчно гласове… и да се наложи ново гласуване.

Кардиналите чакаха своите preferiti…

* * *

Когато отметна и последната бюлетина, Мортати обяви гласуването за „неуспешно“.

Той взе конеца с всички бюлетини и завърза краищата, за да се образува пръстен. После остави бюлетините върху сребърен поднос, прибави съответните вещества и го занесе при малък комин, където запали бюлетините. Веществата обагряха дима в черно и всички извън Сикстинската капела щяха да го видят. Кардинал Мортати току-що бе пратил първия си сигнал до външния свят.

Първо гласуване. Все още нямаше папа.