Дан Браун
Шестото клеймо (20)

Глава 19

Лабораторията на Ветра сякаш идваше от бъдещето.

Чисто бяла, с компютри и специализирано електронно оборудване покрай всички стени, тя приличаше на операционна. Лангдън се зачуди какви тайни крие това място, за да оправдае изваждането на нечие око.

Влязоха. Кьолер изглеждаше неспокоен и очите му шареха в търсене на следи от крадец. Ала помещението пустееше. Витория също се движеше бавно… сякаш лабораторията й се струваше чужда без баща й.

Вниманието на Лангдън незабавно се насочи към центъра на стаята, където се издигаха няколко ниски колони. Десетина стълба от полирана стомана бяха подредени в кръг като миниатюрен Стоунхендж. Бяха високи по-малко от метър и напомняха на музейни поставки за геми. Тези колони обаче обаче явно не бяха предназначени за скъпоценни камъни. Върху тях имаше дебели прозрачни контейнери, големи колкото кутии за тенисни топки. Изглеждаха празни.

Кьолер озадачено се вторачи в кутиите, после очевидно реши за момента да не им обръща внимание и попита Витория:

— Има ли нещо откраднато?

— Откраднато ли? Как? — изненада се тя. — Сканирането на ретината позволява достъп само на нас с баща ми.

— Просто се поогледай.

Витория въздъхна и се подчини. След няколко минути сви рамене.

— Всичко ми се струва така, както винаги го оставяше баща ми. Подреден хаос.

Лангдън усети, че Кьолер претегля възможностите си, сякаш се чудеше докъде да тласне Витория… какво да й разкрие. Очевидно реши за момента да не прекалява. Насочи инвалидната си количка към средата на помещението и разгледа загадъчните, привидно празни кутии.

— Тайните са лукс, който вече не можем да си позволим — каза директорът.

Витория неохотно кимна, после ненадейно на лицето й се изписа вълнение, сякаш идването й в лабораторията беше отприщило порой от спомени.

„Остави я за малко“ — помисли си Лангдън.

Като че ли се приготвяше за онова, което щеше да разкрие, Витория затвори очи и дълбоко си пое дъх. После пак. И пак. И пак…

Професорът я наблюдаваше, внезапно загрижен. „Добре ли е?“ Той се озърна към Кьолер, който изглеждаше невъзмутим, явно присъствал на този ритуал и преди. Изтекоха десет секунди и тя вдигна клепачи.

Лангдън не можеше да повярва на метаморфозата й. Витория Ветра се беше преобразила. Пълните й устни бяха отпуснати, раменете й също, очите й бяха меки и отстъпчиви. Сякаш бе разместила всички мускули в тялото си, за да приеме положението. Негодуващият плам и личната й мъка някак си бяха изчезнали почти напълно.

— Откъде да започна?… — спокойно попита тя.

— От началото — отвърна Кьолер. — Разкажи ни за експеримента на баща си.

— Баща ми мечтаеше да примири науката и религията. Надяваше се да докаже, че те са две напълно съвместими области — два различни подхода за търсене на една и съща истина. — Витория замълча за миг, сякаш не можеше да повярва в онова, което ще каже. — И наскоро… измисли как да го постигне.

Кьолер чакаше.

— Той подготви експеримент, с който се надяваше да разреши едно от най-сериозните противоречия в историята на науката и религията.

Лангдън се зачуди кое противоречие има предвид Витория. Бяха толкова много.

— Креационизма — поясни тя. — Спора за възникването на вселената.

„Охо — помисли си Лангдън. — Големия спор.“

— Разбира се, Библията твърди, че Бог създал вселената — продължи младата жена. — „Рече Бог: да бъде светлина“ и от небитието се появило всичко, което виждаме. За съжаление, един от фундаменталните физически закони постановява, че материята не може да се появи от нищото.

Лангдън беше чел за този проблем. Идеята, че Бог е създал „от нищо нещо“, напълно противоречеше на общоприетите закони на съвременната физика и следователно, твърдяха учените, разказът на Битие бил научно абсурден.

Витория се обърна към него.

— Предполагам, че сте запознат с теорията за Големия взрив, господин Лангдън.

Професорът сви рамене.

— Повече или по-малко. — Знаеше, че Големият взрив е научно възприетият модел за възникването на вселената. Не разбираше теорията, но според нея силно сгъстена енергия избухнала в катаклизмична експлозия, разширила се и образувала вселената. Или нещо подобно.

Витория продължи:

— Когато през хиляда деветстотин двайсет и седма година Католическата църква за пръв път публикувала теорията за Големия взрив…

— Моля? — неволно я прекъсна Лангдън. — Искате да кажете, че Големият взрив е бил католическа идея, така ли?

Въпросът му я изненада.

— Разбира се. Теорията е изложена през двайсет и седма година, от католическия монах Жорж Льометър.

— Но аз си мислех… — Той се поколеба. — Теорията за Големия взрив не беше ли развита от харвардския астроном Едуин Хъбъл?

— Пак тази американска научна арогантност — изсумтя Кьолер. — Хъбъл я е публикувал през двайсет и девета, две години след Льометър.

Лангдън се намръщи. „Нали се казва «телескоп на Хъбъл» — никога не съм чувал за телескоп на Льометър!“

— Господин Кьолер е прав, идеята принадлежи на Льометър — потвърди Витория. — Хъбъл само я е потвърдил, като събрал убедителни свидетелства, доказващи, че Големият взрив е научно правдоподобен.

— Аха — рече професорът, като се чудеше дали фанатичните последователи на Хъбъл от харвардския астрономически факултет изобщо споменават за Льометър в лекциите си.

— Когато Льометър за пръв път изложил теорията за Големия взрив, учените я обявили за смехотворна — продължи Витория. — Материята, твърди физиката, не може да се създаде от нищо. Затова, когато Хъбъл поразил света като научно обосновал теорията за Големия взрив, Църквата триумфално обявила това за доказателство, че Библията е научно вярна. Божествената истина.

Лангдън кимна, вече напълно съсредоточен.

— Разбира се, на учените не им допаднало Църквата да използва откритията им, за да пропагандира религията, затова побързали да математизират теорията за Големия взрив, да изчистят всякакви религиозни оттенъци и да я обявят за своя. За съжаление за науката обаче, техните уравнения дори днес имат един сериозен недостатък, който Църквата обича да изтъква.

— Ексцентричността — изсумтя Кьолер. Изрече думата така, сякаш е най-голямото зло на света.

— Да, ексцентричността — потвърди Витория. — Точният момент на сътворението. Часът нула. — Тя погледна Лангдън. — Науката и до днес не знае началния миг на сътворението. Нашите уравнения напълно обясняват ранната вселена, но когато се върнем назад във времето и наближим часа нула, формулите ни изведнъж стават безсмислени.

— Точно така и Църквата обявява този недостатък за чудотворното Божие участие. Говорете по същество.

Изражението на Витория стана далечно.

— Баща ми винаги е вярвал в Божието участие в Големия взрив. Макар че науката не разбира божествения момент на сътворението, той вярваше, че някой ден ще се стигне и дотам. — Младата жена тъжно посочи отпечатания на лазерен принтер лист над работното пространство на баща й. — Татко ми го размахваше в лицето винаги, щом започвах да се съмнявам.

Лангдън прочете надписа:

Науката и религията не са врагове.

Науката просто е прекалено млада, за да разбере.

— Татко искаше да издигне науката на по-високо равнище, за да потвърди идеята за Бог. — Витория меланхолично прокара пръсти през дългата си коса. — Той се зае да направи нещо, за каквото не се беше сещал никой учен. — Тя замълча за миг, сякаш неуверена как да изрече следващите си думи. — Той подготви експеримент, за да докаже, че разказът на Битие е правдоподобен.

„Да докаже Битие ли? — зачуди се Лангдън. — «Да бъде светлина»? Материя от нищото?“

Мъртвият поглед на Кьолер блуждаеше в отсрещната част на помещението.

— Моля?

— Баща ми създаде вселена… от абсолютно нищо.

Директорът рязко завъртя глава.

— Какво?!

— По-точно, той възпроизведе Големия взрив.

Кьолер изглеждаше готов да скочи на крака.

Лангдън окончателно се обърка. „Да създаде вселена ли? Да възпроизведе Големия взрив?“

— В много по-малък мащаб, разбира се — каза Витория. Вече говореше по-бързо. — Процесът беше поразително елементарен. Той ускори два ултратънки лъча от елементарни частици в противоположните посоки на акселераторната тръба. Лъчите се сблъскваха с огромна скорост и свиваха цялата си енергия в една точка. Постигаше се изключителна енергийна плътност. — Тя заизрежда върволица от стойности и директорът се опули.

Лангдън се опитваше да следи обясненията. „Значи Леонардо Ветра е симулирал свитата енергийна точка, от която се е разширила вселената.“

— Резултатът беше направо чудотворен — каза Витория. — Когато бъде публикуван, той ще разтърси самите основи на модерната физика. — Младата жена заговори по-бавно, като че ли се наслаждаваше на невероятното си съобщение. — Изведнъж в тази точка на силно съсредоточена енергия в акселераторната тръба започваха да се появяват частици материя.

Кьолер не реагира. Само зяпаше.

— Материя — повтори Витория. — Разцъфваща от нищото. Невероятна гледка на субатомни фойерверки. Оживяла миниатюрна вселена. Той доказа не само че материята може да се създаде от нищото, но и че Големият взрив и разказът на Битие могат да се обяснят просто с присъствието на мощен енергиен източник.

— Бог ли имаш предвид? — попита Кьолер.

— Бог, Буда, Силата, Яхве, ексцентричността, точката на единство — наречете го както щете, резултатът е един и същ. Науката и религията приемат една и съща истина — чистата енергия е бащата на сътворението.

Кьолер най-после заговори. Гласът му бе сериозен.

— Нямам думи, Витория. Искаш да кажеш, че баща ти е създал материя… от нищото, така ли?

— Да. — Тя посочи кутиите. — И това е доказателството. В тези кутии има образци от създадената материя.

Директорът се закашля и се приближи към кутиите като предпазлив звяр, обикалящ около нещо, което инстинктивно му се струва опасно.

— Явно пропускам нещо — каза той. — Как очакваш някой да повярва, че в тези кутии има частици материя, наистина създадени от баща ти? Може да са отвсякъде.

— Всъщност не може — убедено заяви тя. — Тези частици са уникални. Това е тип материя, който не съществува никъде на земята… следователно трябва да са били създадени.

Лицето на Кьолер помръкна.

— Какъв е този тип материя, Витория? Съществува само един тип материя и той… — Физикът замълча.

Изражението на Витория беше триумфално.

— Самият ти си чел лекции за него. Във вселената има два типа материя. Това е научен факт. — Тя се обърна към Лангдън. — Какво се казва в Библията за Сътворението, господин Лангдън? Какво е сътворил Бог?

Професорът се почувства неловко. Не беше сигурен какво общо има това.

— Хм, Бог е сътворил… светлина и мрак, рай и ад…

— Точно така — потвърди Витория. — Сътворил е всичко в противоположности. Симетрия. Идеално равновесие. — Тя отново погледна Кьолер. — Науката твърди същото като религията, а именно, че Големият взрив е създал всичко във вселената с противоположност.

— Включително самата материя — сякаш на себе си прошепна Кьолер.

Витория кимна.

— И когато баща ми направи своя експеримент, естествено се появиха два вида материя.

Лангдън се зачуди какво означава това. „Леонардо Ветра е създал противоположността на материята?“ Кьолер явно се ядоса.

— Материята, за която говориш, съществува другаде във вселената. Със сигурност не на Земята. А навярно не и в нашата галактика!

— Точно така, което доказва, че частиците в тези кутии трябва да са били създадени.

Изражението на Кьолер стана сурово.

— Витория, да не би да твърдиш, че в тези кутии има истински образци?

— Разбира се. — Тя гордо погледна кутиите, — пред теб са първите образци антиматерия, Макс.