Дан Браун
Шестото клеймо (14)

Глава 13

Лангдън озадачено се вторачи в кабинета.

— Каква е тази стая? — Въпреки приятната топлина, той плахо пристъпи вътре.

Без да отговори, Кьолер го последва.

Професорът се огледа. Нямаше ни най-малка представа къде се е озовал. Никога не бе виждал толкова странна смесица от предмети. На отсрещната стена висеше огромно дървено разпятие, според него испанско, датиращо от XIV век. На тавана над кръста беше закачен метален макет на орбитиращи планети. Вляво имаше маслено платно на Богородица, а до него — ламинирана периодична таблица на елементите. На страничната стена, между две по-малки месингови разпятия, се мъдреше плакат на Алберт Айнщайн, с неговия любим цитат: „БОГ НЕ ИГРАЕ НА ЗАРОВЕ С ВСЕЛЕНАТА“.

Лангдън смаяно продължи да се оглежда. На бюрото на Ветра имаше подвързана с кожа Библия до пластмасов атомен модел на Бор и миниатюрно копие на Микеланджеловия Мойсей.

„Каква еклектика“ — помисли си той. В стаята бе приятно топло, ала нещо в обстановката го вледеняваше. Като че ли виждаше пред себе си сблъсък на два философски гиганта… опасно размиване на противоположни сили.

Той прочете заглавията на книжната лавица:

„Божията частица“.

„Физиката на таоизма“.

„Бог: доказателствата“.

На едната подпора за книги беше гравиран следният цитат:

„Истинската наука открива Бог зад всяка врата.“

Папа Пий ХП

— Леонардо беше католически свещеник — каза Кьолер.

Лангдън се обърна към него.

— Свещеник ли? Нали казахте, че бил физик?

— Беше и двете. В историята има много примери за хора на науката, които са били и духовници. Леонардо беше от тях. Той смяташе физиката за „Божия природен закон“. Твърдеше, че в естествения порядък навсякъде около нас се виждал Божият почерк. Надяваше се с помощта на науката да докаже съществуването на Бог на съмняващите се маси. Смяташе се за теофизик.

„Теофизик ли?“ Съчетанието му се струваше невъзможно.

— Напоследък в областта на ядрената физика бяха направени някои смайващи открития — каза Кьолер. — Открития с духовно значение. Много от тях бяха дело на Леонардо.

Лангдън внимателно погледна директора на ЦЕРН. Все още се опитваше да свикне със странната обстановка.

— Духовност и физика? — Професорът цял живот се бе занимавал с история на религията и ако имаше нещо сигурно, това беше фактът, че науката и религията още от самото начало бяха били непримирими архиврагове.

— Ветра беше един от най-големите ядрени физици — продължи Кьолер. — Започваше да обединява науката и религията… да доказва, че двете взаимно се допълват по най-неочаквани начини. Наричаше тази област „нова физика“. — Директорът свали една книга от лавицата и я подаде на Лангдън.

Професорът прочете заглавието. „Бог, чудесата и новата физика“. От Леонардо Ветра.

— Това е тясна област, но дава нови отговори на някои стари въпроси — въпроси за произхода на вселената и силите, които обвързват всички ни — поясни Кьолер. — Леонардо вярваше, че проучванията му притежават потенциала да насочат милиони към по-духовен живот. Миналата година категорично доказа съществуването на енергийна сила, която обединява всички ни. Всъщност той демонстрира, че ние сме физически свързани… че молекулите във вашето тяло са свързани с молекулите в моето… че във всички нас се движи една обща сила.

Лангдън се смути. „И Божията сила ще ни обедини.“

— Господин Ветра наистина ли е открил начин да докаже, че частиците са свързани?

— Убедително го доказа. Един от последните броеве на „Сайънтифик Америкън“ обяви новата физика за по-сигурен път към Бога от самата религия.

Тези думи постигнаха своето. Лангдън изведнъж се замисли за антирелигиозните илюминати. Той неохотно се насили теоретично да допусне за миг невъзможното. Ако илюминатите наистина продължаваха да съществуват, дали щяха да убият Леонардо, за да му попречат да отправи своето религиозно послание към масите? Професорът се отърси от тази мисъл. „Абсурд! Илюминатите са древна история! Знае го всеки учен!“

— Ветра имаше много врагове в научния свят — продължи Кьолер. — Мразеха го много научни пуристи. Дори тук в ЦЕРН. Смятаха, че е предателство към науката да използваш аналитичната физика, за да потвърдиш научните догми.

— Но съвременните учени не са ли по-толерантни към Църквата?

Кьолер презрително изсумтя.

— Че защо? Църквата може вече да не гори учените на клада, но ако смятате, че е оттеглила властта си над науката, запитайте се защо в половината училища във вашата страна е забранено да се преподава еволюционната теория. Запитайте се защо американската Християнска коалиция е най-влиятелното лоби срещу научния прогрес в света. Борбата между науката и религията продължава, господин Лангдън. Преместила се е от бойните полета в заседателните зали, но въпреки това продължава.

Професорът разбираше, че Кьолер е прав. Предишната седмица например харвардският теологически факултет беше организирал протестна демонстрация пред сградата на биологическия факултет срещу преподаването на генното инженерство. Деканът на биологическия факултет, известният орнитолог Ричард Аарониън, бе защитил учебната си програма с огромен плакат, провесен през прозореца на кабинета му. Плакатът изобразяваше християнска „риба“ с четири крачета — според Аарониън, дан на еволюцията на африканските белодробни риби на сушата. Под рибата, вместо името Иисус, пишеше „ДАРВИН!“.

Остро писукане разцепи тишината и Лангдън се сепна. Кьолер протегна ръка към електронните устройства на инвалидната количка, вдигна пейджъра от стойката му и прочете полученото съобщение.

— Добре. От дъщерята на Леонардо е. Госпожица Ветра в момента пристига на хеликоптерната площадка. Ще я посрещнем там. Мисля, че е най-добре да не идва тук. Не ми се ще да види баща си в това състояние.

Лангдън се съгласи с него. Никое дете не заслужаваше такъв шок.

— Ще помоля госпожица Ветра да ни разкаже за проекта, върху който са работели с баща си… това може да обясни защо са го убили.

— Смятате, че са го убили заради работата му ли?

— Напълно е възможно. Леонардо ми каза, че работи върху нещо сензационно. Не сподели подробности. Беше станал много потаен. Имаше лична лаборатория и настояваше за уединение, което с готовност му осигурявах заради блестящите му открития. Напоследък работата му поглъщаше огромни количества електрическа енергия, но се въздържах да го разпитвам. — Кьолер обърна количката си към изхода. — Преди да излезем оттук обаче трябва да ви кажа още нещо.

Лангдън не бе сигурен, че иска да го чуе.

— Убиецът е откраднал нещо от Ветра.

— Какво?

— Елате.

Директорът се насочи към пълната с мъгла дневна. Лангдън го последва, без да знае какво да очаква. Кьолер спря на сантиметри от трупа и повика професора да се приближи. Лангдън неохотно го направи. От миризмата на замръзналата урина на жертвата му се пригади.

— Погледнете лицето му — каза физикът.

„Да погледна лицето му ли?“ — Лангдън се намръщи. — „Нали било откраднато нещо?“

Той колебливо приклекна и се опита да види лицето на Ветра, но главата на жертвата беше извита на сто и осемдесет градуса.

Кьолер с мъка се наведе и внимателно завъртя замръзналата глава на приятеля си. Вратът на убития учен изпращя и сгърченото му от болка лице най-после се появи. Директорът задържа главата му за миг.

— Мили Боже! — извика Лангдън и ужасено се отдръпна. Лицето на Ветра бе окървавено. Единственото му кафяво око безжизнено се впиваше в него. Другата очна орбита беше празна. — Откраднали са окото му?