Серия
Приключенията на Незнайко (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Незнайка в Солнечном городе, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 15 гласа)

Глава осма
Пергелина и Планетарка

neznaiko-05.png

Пътят пак тръгна нагоре и когато стръмнината свърши, пред очите на пътниците се откри картина, каквато никой от тях не беше виждал дотогава. Човек би помислил, че някакъв великан се е вмъкнал в текстилна фабрика и е разстлал по земята хиляди топове пъстри платове. Най-далечните хълмове бяха покрити сякаш с ивици басма на ситни точици: черни, бели, жълти, зелени, червени. По-наблизко бяха опънати ивици басма на калки. Ивиците се опираха плътно една до друга, така че закриваха цялата земя. Още по-близо до шосето земята беше покрита с големи разноцветни кръгове. Особено ярко изпъкваха жълтите и червени кръгове, които просто грееха сред зелените нивя.

— Сякаш някой нарочно е разчертал земята с пергел и после я е боядисал — каза Карфичка.

— Кому е потрябвало да разчертава земята с пергел? — отвърна Незнайко. — Ще идем дотам и ще видим.

Колкото по-ниско се спускаше колата, толкова по-неясно се виждаха кръговете, а после изчезнаха съвсем. Пътят, по който фучеше автомобилът, стана равен като горска алея. От двете му страни се простираха макови насаждения. Струваше ти се, че вървиш през гора, само че вместо дънери тук се издигаха дълги зелени стъбла, а на върха им горяха на слънцето червените цветове на мака. После колата мина през насаждения от моркови, ягоди, жълти глухарчета. И пак се заредиха макови насаждения.

— Тук живеят сигурно макоядци — каза Шаренкия.

— Сега пък тия макоядци какви са? — попита Незнайко.

— Че такива, които обичат мак. Сигурно те са посадили всичко това. И мака, и морковите.

— Кой ще вземе да сади толкова много? Цял живот не можеш го изяде.

Скоро леката кола излезе из маковите градини и нашите пътешественици видяха наблизо до пътя една чудновата машина, която приличаше и на механична снегочистачка, и на трактор. Тази снегочистачка се въртеше бавно в кръг и косеше трева. Незнайко спря автомобила, за да я погледа как работи.

Нашите пътешественици се приближиха и видяха, че в предната част на машината се намира един механизъм, подобен на машинка за стригане на коси. Тази машинка безспирно стрижеше тревата, която тутакси отиваше под един нож. Ножът пък безспирно кълцаше тревата на ситно, след което тя падаше върху една движеща се лента, изкачваше се нагоре и влизаше между два зъбчати барабана, които я завъртяваха бързо, сякаш я сдъвкваха със зъби. Така сдъвканата трева изчезваше във вътрешността на механизма.

Машината оставяше зад себе си разорана земя — можеше да се предположи, че вътре в механизма се намира и плуг, който не се вижда отвън. Отзад на машината бяха прикрепени механични гребла, които дробяха изораната пръст като с брана. Отстрани на машината пишеше: „Пергелина“.

Най-чудното от всичко бе това, че никой не управляваше тази машина. Мястото зад кормилото беше празно. Незнайко и неговите другари внимателно огледаха машината от всички страни, но не откриха никакви следи от живо същество.

— Ама че работа! — каза Шаренкия.

Той беше готов да се учуди, но навреме се сепна и замълча.

Карфичка, която не се интересуваше твърде от машини, каза, че е време да продължат пътя си. Но Незнайко искаше на всяка цена да разбере каква е работата. Той се вгледа по-внимателно и забеляза, че сред ливадата се издига един стълб, около който бе намотано метално въже. Краят на това въже беше прикрепен за машината отстрани, така че тя се движеше в кръг като вързана. Въжето се размотаваше и удължаваше все повече и машината описваше все по-широки кръгове.

— А, ето каква била работата! — зарадва се Незнайко. — Я да видим какво ще стане, когато се размотае цялото въже.

Машината не ги застави да чакат дълго. Тя описа последния си и най-широк кръг, самичка спря и затръби:

„Ту-у! Ту-у! Ту-у!“

Далеч нейде се разнесе изсвирване, сякаш в отговор на тези сигнали. Машината престана да тръби. След минута се чу пукотевица и нашите пътешественици видяха едно дребосъче, което караше някакъв смешен гъсеничен мотоциклет. Дребосъчето скочи от мотоциклета, поздрави приветливо пътешествениците и запита:

— Сигурно се интересувате от работата на Пергелина?

— Какво е това, сенокосачка ли? — запита Незнайко.

— Не, това е така нареченият универсален кръгов, самоходен комбайн — каза дребосъчето. — Този комбайн коси тревата, после разорава земята с плуг, посява зърната с помощта на механична сеялка, която се намира вътре в него, и най-после бранува. Но това не е всичко. Сигурно сте забелязали, че окосената трева влиза вътре в комбайна. Там тя се раздробява, стрива се, смесва се с химически тор и веднага се зарива в земята, така че се образува тъй нареченият комбиниран тор, който е много полезен за растенията. Заедно с тора при оранта в земята се внася и вещество за подхранване, което ускорява поникването на растенията. Ето защо ние успяваме да приберем по две-три и дори четири реколти за едно лято. Забравих да ви кажа, че в предната част на машината, тъкмо зад косачката, има, прахосмукачка. Предназначението й е да всмуква семената на бурените, които може да се намират в праха по земята. Семената на бурените се смилат в една мелничка и също служат за тор. Смлени, те не могат да поникнат и затова не са опасни за посевите. Така че комбайнът не само жъне, сее и бранува. Освен това той тори земята, подхранва я и се бори с бурените. Затуй са го нарекли универсален.

— А защо машината е вързана за този стълб? — запита Незнайко.

— За да може да работи без машинист — каза дребосъчето. — Металното въже, което я привързва към стълба, е прикрепено и към кормилото. В зависимост от опъването на въжето кормилото заема едно или друго положение и машината прави по-широки или по-тесни кръгове. Щом металното въже се размотае докрай, машината автоматично спира и почва да дава сигнали. А като чуе сигналите, машинистът отива при комбайна и го откарва на друго работно място.

При тези думи дребосъчето машинист откачи металното въже, седна при кормилото и подкара комбайна към друг стълб. Тук то привърза комбайна за металното въже, слезе на земята и свирна два пъти с една свирка. Комбайнът забръмча и почна да обикаля около стълба, като разораваше земята.

— Интересно — извика Незнайко, — нима машината разбира защо й свирите? Откъде знае тя, че трябва да тръгне, когато й свирнете?

— Естествено, машината нищо не може да разбере — каза машинистът. — Но ако сте учили физика, трябва да знаете, че звукът се предава чрез трептенията на въздуха. В механизма на комбайна има един апарат, който превръща въздушните звукови трептения в електрическа енергия, а вече с нейна помощ може да се пуска в действие един или друг уред на комбайна. Така например с едно изсвирване се включва спирачката, с две — мотора, три изсвирвания включват механизма за обръщане наляво, четири — механизма за обръщане надясно…

В това време нейде отдалеч долетя сигнал:

„Ту-у, ту-у, ту-у!“

— О — каза машинистът. — Планетарка си е свършила работата! Трябва да побързам. Искате ли да видите Планетарка? Не е далеч оттука, за минутка ще стигнем.

Всички се съгласиха и вече се готвеха да се качат на колата, но дребосъчето каза, че е по-добре да тръгнат с неговия мотоциклет. За учудване на пътешествениците седалището на мотоциклета се оказа толкова дълго, че се сместиха и четиримата. Пръв седна машинистът, после Незнайко, после Карфичка и последен — Шаренкия.

Дребосъчето включи мотора и мотоциклетът се плъзна напред с такава скорост, че дъхът на всички спря. Наистина, след минута, минута и половина те бяха вече при другия комбайн, който беше спрял, след като бе завършил обработката на една кръгла нива. Като действуваше със свирката си, машинистът изпрати машината при друг стълб и я пусна в ход. Отстрани на комбайна беше написано с хубаво изрисувани букви: „Планетарка“.

— Тази машина друго устройство ли има? — запита Незнайко.

— Не, устройството й е точно същото — отговори машинистът.

— А защо онази се нарича „Пергелина“, а тази „Планетарка“?

— У нас всяка машина има собствено име, защото така е много по-интересно, отколкото да се пишат на машините разни номера.

— Вие едновременно и на двете ли работите? И все пътувате с мотоциклета си от „Пергелина“ до „Планетарка“? — запита Карфичка.

— Не, аз се разпореждам с десет машини: „Екцентрида“, „Концентрина“, „Рондоза“, „Пергелина“, „Охлювка“, „Мелница“, „Въртележка“, „Орбита“, „Спътница“ и „Планетарка“.

— А успявате ли да наглеждате и десетте? — учуди се Карфичка.

— Тук няма нищо трудно. Дори ми остава време да си почета и да се погрея на слънце. Но право да си кажа, тези машини са вече остарели и имат редица недостатъци.

— А какви им са недостатъците? — заинтересува се Незнайко.

— Първо, имат много малък радиус на действие, тъй като се управляват с помощта на метално въже, а металното въже не може да се удължава безкрайно. Затова машината често трябва да се откарва от едно място на друго и да обработва само неголеми площи. А това е твърде непроизводително.

— Нима може и без метално въже? — запита Незнайко.

— Разбира се. Най-новите съвременни машини вместо метално въже имат радиомагнитна връзка. В центъра на нивата се поставя силен радиомагнит, тоест такъв магнит, който действува на огромно разстояние. Със същия радиомагнит, само че по-малък, е снабдено и кормилото на комбайна. Колкото по-близко са двата магнита, толкова по-силна е връзката помежду им и толкова по-голямо завъртване прави кормилото. Колкото по-далече е магнитът, толкова по-слаба е връзката, толкова по-малко е завъртването на кормилото. Така че отначало комбайнът описва малки кръгове около централния радиомагнит, но с всяка обиколка кръговете стават все по-големи и могат да стигнат неограничени размери. Ако искате, мога да ви покажа как работи такъв радиокомбайн.

— А той далече ли е? — запита Карфичка.

— Не, съвсем близко. Трябва да изкачим това баирче, оттам се вижда всичко.

Пътешествениците се съгласиха с радост, седнаха на гъсеничния мотоциклет и потеглиха.

neznaiko-a17.png