Серия
Приключенията на Незнайко (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Незнайка в Солнечном городе, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 15 гласа)

Глава двадесет и осма
Откритието на професор Калинкин

neznaiko-a63.png

Както се казва, чашата на търпението преля и когато нашите приятели се прибраха в хотела, Карфичка заяви:

— Време е да се връщаме у дома. Не ща да стоя повече в Слънчевия град!

— И аз не искам да живея повече в това нищо и никакво Слънчево градче! — подзе Шаренкия. — Много ми е притрябвало да ми наливат студена вода в шията!

— Ами че добре, приятели — съгласи се Незнайко. — Днес вече е късно, но утре сутринта можем да поемем обратния път. А сега ние с тебе, Шарко, ще отидем да потърсим автомобила, който оставихме някъде сред улицата в деня на пристигането си.

Незнайко и Шаренкия отидоха да търсят автомобила, а Карфичка седна до масичката в ъгъла, запали електрическата лампичка и се зачете във вестника, който не бе успяла да прочете сутринта.

Тези дни много вестници пишеха, че милиционерите не умеят да се борят както трябва с ветрогоните и се отнасят прекалено меко към тях, затова пък ветрогоните чувствуват, че се отървават леко, и вършат още по-големи безобразия. Карфичка прочете една такава статия и вече щеше да остави настрани вестника, когато погледът й падна върху друга статия, озаглавена: „Професор Калинкин разказва как е научил кои са ветрогоните, какъв е техният произход и как трябва да се борим с тях“. Ето какво пишеше професор Калинкин в своята статия:

„Веднъж, когато се разхождах в Зоологическата градина, видях твърде странно природно явление. Едно магаре, което се намираше зад своята дървена оградка, неочаквано се превърна пред очите ми на дребосъче. Това удивително явление ме озадачи толкова много, че цяла минута стоях като вцепенен. Ала аз прекрасно видях и запомних всичко, което се случи по-нататък. Така например аз добре видях, че в това време пред оградката се намираха две момченца. Едното носеше жълти панталони; а другото — пъстра везана тюбетейка. Момченцето с жълтите панталони държеше в ръце малка пръчица. То размахваше тази пръчица под носа на магарето, като искаше навярно да подразни животното. В отговор на това магарето, което се превърна в дребосъче, залепи такава плесница на закачливото момче, че то, горкото, отлетя настрани. След това бившето магаре се прехвърли през оградата и подгони двете момченца, които хукнаха да бягат. Аз също се затичах след тях, за да извърша научно наблюдение над магарето, което се беше превърнало в дребосъче, но по пътя си загубих очилата, без които почти нищо не виждам. Докато търсех очилата си, двете момченца и преследващото ги бивше магаре успяха да избягат и аз вече не можах да ги срещна. Ала добре запомних, че бившето магаре беше облечено в широки, жълто-зелени панталони и сако с възтесни ръкави, а на главата си носеше пъстра баретка с пискюлче.

Като се прибрах у дома си, аз се замислих над случилото се и дойдох до извода, че всичко това само ми се е привидяло. Но след няколко дни почнах да срещам дребосъчета, които бяха облечени точно така, както и бившето магаре, което бях видял. Скоро тези дребосъчета получиха наименованието ветрогони. Те хулиганствуваха по улиците, обиждаха минувачите, вършеха различни дивашки постъпки и изобщо не умееха да се държат като дребосъчета. Затова аз дойдох до извода, че всички тези дребосъчета съвсем не са дребосъчета, а бивши магарета, тоест магарета, които са се превърнали в дребосъчета.

Не бързах да съобщя във вестниците за своето научно откритие, защото не можех да си обясня как в града се появиха толкова голям брой ветрогони. Ако допуснем, че всеки ветрогон е бивше магаре, ще остане неизяснено откъде са се взели толкова много магарета у нас. Доколкото ми беше известно, у нас магарета имаше само в Зоологическата градина. Аз се обърнах към сътрудниците на Зоологическата градина и научих, че в зоопарка е имало всичко на всичко три магарета, но че и те са изчезнали някъде. Тайнственото изчезване на трите магарета потвърждаваше моята научна догадка, че тези магарета са се превърнали във ветрогони, ала това не можеше да обясни откъде са се взели останалите ветрогони.

Няколко дни наред аз си блъсках главата и безуспешно се мъчех да намеря отговор на този въпрос. В края на краищата ми помогна една случайност. В една и съща къща с мен в съседното жилище живее едно дребосъче на име Перчемко. Аз добре зная този Перчемко, дори съм лично познат с него. Той е бил винаги примерно момченце, никога не е немирствувал, никого не е нагрубявал и изобщо нищо лошо не е вършил. Представете си моето удивление, когато научих, че Перчемко станал ветрогон. Докарал се в широки жълто-зелени панталони и сако с тесни ръкави. Сетне почнал така да хулиганствува и безобразничи на улицата, че никому мира не давал. Ако лично не познавах Перчемко, щях да си помисля, че ветрогон може да стане само животно като магарето, но сега ми е напълно ясно, че ветрогон може да стане и обикновено дребосъче.

Продължих своите научни наблюдения и се убедих, че ветрогоните биват два вида. Ветрогоните от първия вид или дивите ветрогони са произлезли от магарета. Ветрогоните от втория вид или домашните ветрогони са произлезли от обикновени дребосъчета. Дивите ветрогони са по природа глупави същества, не им въздействуват никакви възпитателни мерки. Затова колкото и да ги учиш, те си остават ветрогони. Домашните ветрогони са същества по-смислени, но по характер са твърде мекушави, затова лесно възприемат и лошото, и доброто. Тъй като възпитателните мерки не въздействуват на дивите ветрогони, последните трябва да бъдат превърнати обратно в магарета; тогава домашните ветрогони няма да има на кого да подражават в лошото и отново ще станат добри дребосъчета! И тогава ще се възстанови отново нормалният живот в града. Никой вече няма да ви бие, да ви блъска, да ви хапе, да ви полива с вода и т.н. В театрите ще престанат да обръщат всичко нагоре с краката и да мажат столовете със смола. На концерти ще ходим, без да се страхуваме, че вместо музика ще чуем квичене на прасета, кучешки вой и жабешко квакане. Изобщо всичко ще тръгне на добре. А сега да не се обезсърчаваме и да си пожелаем нашата наука по-скоро да изнамери средство да превръща дивите ветрогони в магарета.“

Въпреки че професор Калинкин призоваваше читателите си да не се обезсърчават, Карфичка посърна. Като прочете статията, момиченцето се убеди, че за всичко е виновен Незнайко, който бе превърнал магаретата в дребосъчета. Разбира се, Карфичка обвиняваше и себе си, че бе оставила Незнайко без надзор и бе допуснала той да извърши толкова беди. Тихата, скромна Карфичка, която не минаваше на мравката път, се разсърди тъй, че беше готова да напердаши Незнайко.

— Добре! — мърмореше тя, като стискаше с всички сили юмручета. — Само да се върне! Ще види той как се превръщат магарета в дребосъчета! Виж го ти него, вълшебник ще ми става!

Ала Незнайко и Шаренкия не се връщаха. Карфичка се разтревожи и вече се канеше да ги потърси, но в това време съзря във вестника друга статия, която я заинтересува твърде много. Карфичка забрави безпокойството си по Незнайко, зачете се и прочете следното:

„Мнозина от читателите вече знаят за загадъчното изчезване на момченцето Листец. Въпреки продължителните търсения Листец не бе открит никъде. Сега, когато почти престанаха да търсят изчезналия и само момиченцето Буквица не губи надежда да го намери, в нашия вестник постъпиха сведения, които могат да хвърлят светлина върху това произшествие. Научихме, че в същия ден, когато Листец е изчезнал, по Източната улица минавало дребосъчето Панталончо. Близо до ъгъла на «Бисквитната» улица Панталончо забелязал една книга, която се въргаляла насред тротоара. Панталончо вдигнал книгата и видял, че това са «Чудните приключения на бележитото гъсе Яшка». Върху книгата личал печатът на някаква библиотека. Това навело Панталончо на мисълта, че някой е взел книгата от библиотеката и по пътя я изгубил. Като прочел върху печата адреса на библиотеката, Панталончо решил да занесе книгата на този адрес, но вече било късно и библиотеката била затворена. Тогава Панталончо прибрал книгата у дома си, за да я занесе в библиотеката на другия ден. В къщи му хрумнало да попрелисти тази книга, тя му харесала и той решил да я върне в библиотеката, след като я прочете цялата.

Този Панталончо се оказал не особено усърден читател, тъй като четял всеки ден по малко, тоест по една глава, и четенето се разточило дълго време. Той вече почнал да забравя, че тази книга не е лично негова, а на библиотеката, но след като я прочел, все пак си спомнил, че трябва да я върне.

В края на краищата Панталончо се явил в библиотеката и разказал на библиотекарката, че е намерил книгата на улицата. Библиотекарката погледнала списъка и видяла, че книгата «Чудните приключения на бележитото гъсе Яшка» е била дадена на момченцето Листец, и то тъкмо в деня, когато Листец изчезнал.

По такъв начин било установено, че Листец взел книгата от библиотеката, след това тръгнал по Източна улица и загубил книгата недалеч от дома си. Какво се е случило с него по-нататък, и досега остава неизяснено. Може би с Листец е станало същото, както и с милиционера Свирулкин, и той живее някъде под чуждо име.

Още веднъж молим всеки, който знае нещо за местопребиваването на Листец, да съобщи това по-скоро в редакцията на нашия вестник.“

— Но наистина какво става тук? Значи Незнайко ме е излъгал, че е превърнал Листец обратно в дребосъче. Няма какво да се каже, добре сме се наредили!

В това време Незнайко и Шаренкия се върнаха.

— Всичко е наред! — завика Незнайко, който сияеше от радост. — Нашият автомобил се намери. Оставихме го на улицата срещу хотела. Утре можем да потегляме.

— А закъде ще потегляш? — навъси се Карфичка.

— Как закъде! Към дома, към Града на цветята. Нали решихме…

— „Решихме“! — подигра му се Карфичка. — Забърка тук такава каша! Отрови живота на всички, а сега бяга!

Незнайко се облещи:

— Каква каша съм забъркал? На кого съм отровил живота?

— Като че не знаеш на кого! Ами ветрогоните, които не дават мира никому — това чия работа е според тебе?

— Чия? — с недоумение запита Незнайко.

— Твоя.

— Моя?! — Незнайко зина от удивление.

— Няма какво да ме зяпаш така! — сърдито каза Карфичка. — По-добре прочети вестника.

Незнайко грабна вестника, седна до масата и зачете. Шаренкия се присламчи отзаде му и занаднича във вестника през рамото на Незнайко.

— Ама смехория! — прихна той. — Тоя професор Калинкин, разбира се, ни е видял пред клетката на магаретата. Само че той не се е досетил, че Незнайко държи в ръцете си вълшебна пръчица, и е помислил, че магарето от само себе си се е превърнало в дребосъче.

— Стига си дрънкал — сърдито отвърна Незнайко. — И без теб всичко е ясно.

Като изчете статията на професор Калинкин, Незнайко изпъшка от досада, виновно погледна Карфичка и се почеса по тила.

— Ето значи какви съм ги забъркал! — смутено промърмори той.

— Това не е всичко! — отново се намръщи Карфичка. — Прочети тук и за Листец.

— За какъв Листец?

— Чети, чети! Като че не помниш?

Незнайко зачете във вестника за Листец, а Шаренкия отново се примъкна отзад и пак занаднича през рамото му.

— Значи Незнайко е превърнал в дребосъче не Листец, а истинско магаре, и след това още две, а пък Листец си е останал магаре! — каза Шаренкия, като се друсаше от смях.

— М-м да-а! — проточи Незнайко, като дочете статията. — Каква я мислех, каква стана! Какво да правя сега?

— „Какво“? — сърдито повтори Карфичка. — Първо на първо, час по-скоро трябва да превърнеш Листец в дребосъче. Горката Буквица сигурно съвсем се е измъчила. А второ, всичките три магарета, които си превърнал по погрешка в дребосъчета, трябва да ги превърнеш пак в магарета.

— Имаш право — потвърди Незнайко. — Утре сутринта ще отидем в Зоологическата градина и ще потърсим Листец. Щом него го няма между онези три магарета, значи някъде в градината трябва да има още едно магаре. Но как да намерим трите истински магарета, които превърнах в дребосъчета? Това ще бъде май по-трудно…

— Нищо! — строго каза Карфичка. — Ще обикаляме града, докато намерим и трите.

— Как така ще обикаляме града? — учуди се Шаренкия. — Нали решихме утре да си заминем?

— Ще трябва да отложим заминаването.

— Да го отложим ли? — Няма да го бъде това! — развика се Шаренкия. — Тук ще ми наливат студена вода във врата, а пък аз да отлагам?

— Значи според теб ще е по-добре, ако ветрогоните измъчват всичко живо и Листец си остане завинаги магаре? Та никой друг освен нас не може да му помогне. Никой няма вълшебна пръчица, разбираш ли това?

— Добре де — махна с ръка Шаренкия. — Правете, каквото знаете, само не си мислете, че ще се отървете така лесно от мене! Вие сте ме докарали тук, вие трябва и да ме откарате обратно.

— Ще те откараме, няма какво да се безпокоиш — отговори Незнайко.

— Да, да! И ще ме свалите точно на онова място, откъдето ме взехте, инак не съм съгласен! — заяви Шаренкия и отиде да си легне.

neznaiko-a64.png