Джоан Роулинг
Хари Потър и Нечистокръвния принц (15)

15. Ненарушимата клетва

Снегът отново се удряше в прозорците. Коледа бързо наближаваше. Хагрид вече бе успял собственоръчно да пренесе дванадесетте традиционни коледни дървета в Голямата зала. Гирлянди от зеленика и сърма бяха увити около перилата на стълбите. Вечно горящи свещи блещукаха в шлемовете на доспехите и големи китки имел висяха на равни интервали в коридорите. Големи групи момичета се събираха под клонките имел всеки път, щом Хари минаваше, което довеждаше до задръствания по коридорите. За щастие честите нощни разходки на Хари му помогнаха да открие тайните коридори в замъка, така че той без особени трудности успяваше да избере свободни от имел пътища до класните стаи.

Рон, който завиждаше на необходимостта от такива обиколни маршрути, се заливаше от смях от цялата история. Въпреки, че Хари предпочиташе този нов, шеговит Рон, пред нацупения и агресивен от последните няколко седмици, подобряването на Рон си имаше висока цена. Първо, Хари трябваше да свикне с постоянното присъствие на Лавендър Браун, която явно смяташе всеки момент, в който не целуваше, Рон за загубен. Второ, Хари отново се оказа приятел на двама души, които явно нямаше да си проговорят никога повече.

Рон, чиито ръце все още носеха белезите от атаката на птичките на Хърмаяни, зае защитно и враждебно отношение.

— Няма от какво да се оплаква. — каза той на Хари. — Тя се е натискала с Крум. Е, сега открива, че някой иска да се натиска с мен. Свободна страна сме. Нищо лошо не съм направил.

Хари не отговори и се престори, че е обсебен от книгата, която трябваше да прочетат преди утрешният урок по вълшебство „Квинтесенция на Диренето“. Тъй като бе твърдо решен да остане приятел и с Рон и с Хърмаяни, напоследък Хари прекарваше доста време с плътно затворена уста.

— Никога нищо не съм обещавал на Хърмаяни. — измърмори Рон. — Искам да кажа, да, щях да ходя на Коледното парти на Слагхорн с нея, но тя не е казвала… само като приятели… аз съм свободен…

Хари отгърна страница от „Квинтесенцията“, тъй като виждаше, че Рон го наблюдава.

Гласът на Рон заглъхна в мърморене и почти не се чуваше от шумното пращене на огъня, въпреки че Хари реши, че е дочул отново думите „Крум“ и „Не може да се оплаква“.

Програмата на Хърмаяни беше толкова претоварена, че Хари можеше да говори нормално с нея само вечер и то когато Рон (напоследък почти непрекъснато), беше увит толкова здраво около Лавендър, че не забелязваше какво прави Хари. Хърмаяни отказваше да остава в общата стая, когато Рон беше там, така че Хари най-често я придружаваше в библиотеката. Ето защо разговорите им се провеждаха шепнешком.

— Той е напълно свободен да целува когото си поиска. — каза Хърмаяни, докато библиотекарката, Мадам Пинс, кръстосваше лавиците зад тях. — Наистина не би могло да ми пука по-малко.

Тя вдигна перото си и добави едно „и“ толкова свирепо, че проби дупка в пергамента си. Хари не каза нищо. Започваше да мисли, че гласът му скоро ще изчезне от липсата на употреба. Той се наведе малко по-ниско над копието на „Приготвяне на отвари за напреднали“ и продължи да си води записки за Вечните Еликсири, като от време на време спираше, за да разшифрова полезните записки на Принца, надраскани върху текста.

— А за всеки случай, — додаде Хърмаяни след малко — би трябвало да внимаваш.

— За последен път ти казвам, — с леко пресипнал глас отговори Хари, след около 45 минути мълчание, — няма да върна тази книга. Научих от Нечистокръвния Принц повече, отколкото Снейп или Слагхорн са ме…

— Не говоря за глупавия така наречен Принц. — каза Хърмаяни и хвърли гаден поглед към книгата, все едно тя се беше отнесла грубо с нея. — Говоря за друго. Днес бях в момичешката тоалетна и заварих около дузина момичета, в това число и Ромилда Вейн, да се опитват да решат как да ти дадат любовен еликсир. Всички се надяват да отидат с теб на партито на Слагхорн, а явно са се сдобили с любовните еликсири на Джордж и Фред, които боя се, ще сработят…

— А ти защо не им ги конфискува? — настоя Хари. Изглеждаше невероятно, че манията на Хърмаяни за спазване на правилата, я беше изоставила в такъв критичен момент.

— Те не носеха еликсирите в тоалетната. — надменно отвърна Хърмаяни. — Само обсъждаха тактиката. И тъй като се съмнявам Нечистокръвния Принц, — тя отново погледна книгата презрително, — да е измислил антидот за около дузина различни любовни еликсири наведнъж, бих предложила просто да поканиш някого с теб. Така останалите няма да мислят, че все още имат шанс. Партито е утре вечер, взеха да се отчайват.

— Ама аз никого не искам да водя. — смутолеви Хари, който все още се опитваше с всички сили да не мисли за Джини, въпреки че тя все изскачаше в мечтите му по начини, които го накараха да се благодари, че Рон не беше вземал уроци по Оклумантика.

— Ами просто внимавай какво пиеш, защото Ромилда Вейн изглеждаше съвсем целенасочена. — усмихнато каза Хърмаяни.

Тя придърпа дългото руло пергамент, на което пишеше есето си по Аритмантика и продължи да пише с перото.

— Чакай малко, — каза Хари бавно, — мислех, че Филч е забранил всичко от Шегобийницата на Уизли.

— И откога някой обръща внимание на това, което забранява Филч? — попита Хърмаяни, все още концентрирана върху есето си.

— Но аз мислех, че всички сови се претърсват. Как тогава тези момичета са внесли любовните еликсири в училище?

— Фред и Джордж им ги изпращат, дегизирани като парфюми и отвари за кашлица. — каза Хърмаяни. — Това е част от тяхната Система за поръчки Сова.

— Изглежда знаеш много за нея.

Хърмаяни му хвърли неприятният поглед, който преди малко беше хвърлила на копието на „Приготвяне на отвари за Напреднали“.

— Беше написано на дъното на бутилките, които те показаха на Джини и мен през лятото. — студено отговори тя. — Не се разхождам наоколо, да сипвам отвари в питиетата на хората… или да се преструвам, че го правя, което е точно толкова лошо…

— Да, да зарежи това… — бързо каза Хари. — Факт е, че Филч са го излъгали, нали така? Тези момичета вкарват в училище неща, дегизирани като други неща! Защо тогава Малфой да не може да е внесъл огърлицата в училище…

— Ох, Хари, не отново…

— Стига де, защо не? — настоя Хари.

— Виж, — въздъхна Хърмаяни, — Защитните Сензори откриват клетви, проклятия и укриващи вълшебства, нали така? Използват ги да откриват Тъмна магия и Тъмни предмети. Биха открили мощно проклятие, като това в огърлицата, за секунди. Но нещо, което просто е сложено в погрешна бутилка, няма да бъде регистрирано, в края на краищата любовните еликсири не са Тъмна магия или пък опасни…

— Лесно ти е да го кажеш. — измърмори Хари, мислейки за Ромилда Вейн.

— …така че, за Филч остава да разбере, че това не са били отвари за кашлица, а той не е толкова добър магьосник, че да разпознае една отвара от…

Хърмаяни млъкна. Хари също беше чул. Някой се бе приближил към тях зад тъмните книжни рафтове. Изчакаха за момент и иззад ъгъла се появи подобната на лешояд Мадам Пинс, с хлътналите бузи, кожата подобна на пергамент и дълъг като кука нос, неласкателно осветен от лампата, която носеше.

— Библиотеката е затворена. — каза тя. — Върнете всичко, което сте взели на точните… какво си правил с тази книга, ти отвратително момче?!

— Тя не е на библиотеката, моя си е! — бързо каза Хари и грабна копието на „Приготвяне на отвари за Напреднали“ от масата, щом тя протегна ръка към нея.

— Повредена! — изсъска тя — Осквернена, омърсена!

— Това е просто книга, върху която е писано! — каза Хари, изтръгвайки я от обсега й.

Мадам Пинс изглеждаше така, сякаш ще получи пристъп. Хърмаяни, която скоростно бе прибрала нещата си, сграбчи Хари за ръката и го отведе.

— Ще ти забрани да влизаш в библиотеката, ако не внимаваш. Защо ти трябваше да носиш тъпата книга?

— Не съм виновен, че тя откача, Хърмаяни. А мислиш ли, че те е чула какво каза за Филч? Винаги съм мислел, че между тях има нещо…

— Ха-ха-ха…

Наслаждавайки се на факта, че могат отново да говорят нормално, двамата се отправиха заедно към общата стая, през осветените пусти коридори, като спореха дали мадам Пинс и Филч са влюбени един в друг.

— Джунджурии. — каза Хари на Дебелата Дама. Това беше новата, празнична парола.

— Поздрави и на теб. — каза Дебелата дама с гримаса и се отвори, за да влязат.

— Здрасти Хари! — каза Ромилда Вейн, в момента в който се изкачиха през портретната дупка — Искаш ли сок от шибой?

Хърмаяни му хвърли през рамо поглед от типа „Не ти ли казах“.

— Не, благодаря. — бързо каза Хари. — не го харесвам много.

— Е тогава вземи това. — каза Ромилда и натика кутия в ръцете му. — Котлени сладкиши, с огнено уиски са. Баба ми ги прати, но аз не ги обичам много.

— О… ами добре… благодаря ти. — каза Хари, като не можа да се сети какво друго да каже — Ъъъ… аз само минавам оттук с…

Той се скри зад Хърмаяни, а гласът му заглъхна.

— Казах ти. — кратко каза Хърмаяни. — Колкото по-скоро поканиш някого, толкова по-скоро ще те оставят на мира и ще можеш…

Лицето й изведнъж стана безизразно. Беше забелязала Рон и Лавендър, които се бяха разположили в близкото кресло.

— Лека нощ, Хари. — каза Хърмаяни, въпреки че беше едва седем часа, и се отправи към спалнята на момичетата, без повече думи.

Хари се отправи към леглото си, като се утешаваше, че остава още само един учебен ден, плюс партито на Слагхорн, след което той и Рон щяха да се отправят към Хралупата. Вече изглеждаше невъзможно Рон и Хърмаяни да се сдобрят преди началото на празниците, но може би, по някакъв начин ваканцията щеше да им даде време да се успокоят, да помислят за поведението си.

Тези надежди бяха слаби обаче и намаляха още повече след продължителния урок по Трансфигурация, който имаха заедно на следващия ден. Точно се бяха заловили с невероятно трудната глава за Трансфигурация на хора.

Работеха пред огледала и трябваше да променят цвета на веждите си. Хърмаяни се засмя нелюбезно на катастрофалният първи опит на Рон, по време на който, той по някакъв начин успя да се окичи със забележителни, извити мустаци. Рон й отвърна, като жестоко, но доста точно я имитира как подскача нагоре-надолу на мястото си всеки път, когато професор Макгонагол зададеше въпрос. Лавендър и Парвати сметнаха това за много забавно, което отново докара Хърмаяни до сълзи. Тя изхвърча от стаята веднага щом би звънеца, като остави половината си вещи. Хари реши, че в момента тя има по-голяма нужда от него, отколкото Рон, събра нещата й и я последва.

Накрая я откри, точно когато излизаше от момичешката тоалетна на долният етаж. С нея беше Луна Лавгуд, която я потупваше утешително по гърба.

— А, здрасти Хари. — каза Луна. — Знаеш ли, че едната ти вежда е ярко жълта?

— Здрасти Луна. Хърмаяни, остави си нещата…

Той й подаде книгите.

— А, да. — каза Хърмаяни с треперещ глас, взе вещите си и бързо се обърна, за да скрие факта, че изтриваше очи с молива-перо. — Благодаря ти, Хари. Е, аз по-добре да вървя…

И тя забързано се отдалечи, без да даде на Хари време да я утеши, въпреки че той не можеше да измисли, какво да каже.

— Малко е разстроена. — каза Луна. — Първо помислих, че е Стенещата Миртъл, но се оказа Хърмаяни. Тя каза нещо за Рон Уизли…

— Да, скараха се. — каза Хари.

— Понякога той казва смешни неща, нали? — каза Луна докато вървяха заедно по коридора. — Понякога е малко груб. Забелязах това миналата година.

— Предполагам. — каза Хари. Луна отново демонстрираше способността си да изрича неудобни истини. Той никога не беше срещал друг като нея. — Е, как мина срока?

— Ами добре. — отговори Луна. — Малко ми е самотно без Д.А. Джини е много мила обаче. Спря две момчета в часа ни по Трансфигурация, които ме наричаха „Лунатичка“.

— Искаш ли да дойдеш с мен на партито на Слагхорн довечера?

Думите се изплъзнаха от устата на Хари, преди той да успее да ги спре. Чу се да ги казва, сякаш се гледаше отстрани.

Луна изненадано го погледна с изпъкналите си очи.

— На партито на Слагхорн? С теб?

— Аха. — каза Хари. — Можем да си заведем някого, така че си помислих, че може да искаш… искам да кажа… — Той искаше да изясни намеренията си. — Искам да кажа, само като приятели. Но, ако не искаш…

Вече почти се надяваше, че тя ще му откаже.

— О не, ще се радвам да отидем като приятели! — сияеща както никога преди, каза Луна. — Никой никога не ме е канил на парти като приятел! Затова ли си си боядисал веждата, за партито? И аз ли трябва да се боядисам?

— Не. — твърдо каза Хари. — Това е грешка. Ще помоля Хърмаяни да я оправи. Ами тогава ще се видим в осем, във Входната зала.

— АХА! — извика глас над тях и двамата подскочиха. Без да го забележат, току-що бяха минали под Пийвс, който висеше с главата надолу от един свещник и злонамерено се им хилеше.

— Поти покани Лунатичката на парти! Поти обичка Лунатичката! Поти обииииичка Лунатичката!

И той полетя нататък като крещеше:

— Поти обичка Лунатичката!

— Добре е да не разгласяваме тези неща. — каза Хари.

За нула време цялото училище научи, че Хари Потър ще води Луна Лавгуд на партито на Слагхорн.

— Можеше да заведеш всяка! — невярващо каза Рон на вечеря — Всяка! А си избрал Лунатичката Лавгуд?

— Не я наричай така, Рон! — сопна се Джини, като се спря зад Хари, по пътя към приятелите си. — Много се радвам, че ще заведеш нея, Хари, толкова е развълнувана.

И тя се отдалечи, за да седне с Дийн. Хари се опита да се почувства щастлив, задето Джини беше щастлива, че ще води Луна със себе си, но не се справи много добре. Доста по-надолу на масата, Хърмаяни седеше сама и си играеше с яхнията си. Хари забеляза, че Рон скришом я наблюдава.

— Би могъл да се извиниш. — безцеремонно предложи Хари.

— Моля, и да ме нападне друго ято канарчета?! — възнегодува Рон.

— За какво ти беше да я имитираш?

— Тя се смееше на мустаците ми!

— И аз се смеех, бяха най-тъпото нещо, което някога съм виждал.

Но Рон не го слушаше. Лавендър току-що бе влязла заедно с Парвати. Промъквайки се между Хари и Рон, тя обви ръце около врата на Рон.

— Здрасти, Хари. — каза Парвати, която подобно на него се чувстваше неудобно и явно беше отегчена от поведението на двамата им приятели.

— Здрасти. — каза Хари — Как е? Значи ще останеш в Хогуортс? Чух, че родителите ти искат да си тръгнеш.

— Успях да ги уговоря да го отложим за момента. — отговори Парвати. — Тази работа с Кейти наистина ги побърка, но тъй като оттогава нищо подобно не се е случило… О, здрасти Хърмаяни!

Парвати дружелюбно кимна. Според Хари, тя явно се чувстваше виновна, задето се беше надсмяла над Хърмаяни по време на Трансфигурация. Хари се огледа и видя, че Хърмаяни кима в отговор, дори още по-дружелюбно. Понякога момичетата бяха толкова странни.

— Здравей. Парвати. — каза Хърмаяни, като напълно игнорира Рон и Лавендър. — Ще ходиш ли на партито на Слагхорн довечера?

— Не получих покана. — мрачно отговори Парвати. — С удоволствие бих отишла, изглежда ще бъде наистина хубаво… Ти ще ходиш, нали?

— Да, ще се видя с Кормак в осем и ние ще…

Чу се хлъцване като от изваждане на тапа от бутилка и се появи Рон. Хърмаяни се направи, че нищо не вижда и чува.

— …ние ще отидем заедно на партито.

— Кормак? — попита Парвати — Кормак МакЛагън ли имаш предвид?

— Същият. — сладко отговори Хърмаяни. — Този който ПОЧТИ — тя много силно наблегна на думата, — стана пазач на Грифиндор.

— С него ли ще ходиш? — попита Рон с разширени очи.

— О… да… ти не знаеше ли? — каза Хърмаяни с най-нетипичен за нея кикот.

— Не! — намеси се Парвати, явно много възбудена от тази клюка — Уау, явно харесваш състезателите по куидич, нали? Първо Крум, сега Маклагън.

— Харесвам НАИСТИНА ДОБРИТЕ състезатели по куидич. — поправи я Хърмаяни, която все още се усмихваше. — Хайде, до скоро… трябва да вървя, да се приготвя за партито…

И тя си тръгна. Парвати и Лавендър моментално събраха глави, за да обсъдят това развитие на ситуацията между Хърмаяни и МакЛагън. Рон изглеждаше странно безизразен и не каза нищо. Хари мълчаливо се удивляваше на низостите, до които стигаха момичетата, за да си отмъстят.

Когато в осем часа Хари влезе в Голямата Зала, видя, че необичайно много момичета се мотаят наоколо. Всички те го гледаха враждебно, докато се приближаваше към Луна. Тя носеше намачкано сива мантия, която пораждаше кикот сред зяпачите, но иначе изглеждаше много добре. При всички положения Хари се радваше, че е оставила репичко-подобните обици, огърлицата от тапи от бирен шейк и призрачните очила.

— Здрасти. — каза той. — Ще тръгваме ли?

— О, да. — щастливо отговори тя. — Къде е партито?

— В офиса на Слагхорн. — каза Хари и я поведе по стълбището, отдалечавайки се от зяпачите и мърморенето. — Чу ли, че се очаква да се дойде вампир?

— Руфъс Скраймгуаър ли? — попита Луна.

— Аз… какво? — разконцентриран попита Хари. — Имаш предвид Министърът на Магията?

— Ами да, той е вампир. — отговори Луна. — Татко написа много дълга статия по въпроса, когато Скраймгуаър зае поста на Корнелиус Фъдж. Обаче някой от Министерството го застави да не я публикува. Явно не им е изгодно истината да види бял сват!

Хари не смяташе, че е възможно Руфъс Скраймгуаър да е вампир, но тъй като бе свикнал да чува за странните виждания на бащата на Луна, не отговори. Вече се приближаваха до офиса на Слагхорн и чуваха все по-силно смях, музика и разговори на висок глас.

Дали защото беше построен така, или защото Слагхорн бе използвал магия, но офисът му беше много по-голям от обикновените учителски стаи. Таванът и стените бяха драпирани с изумруден плат и златни висулки, и общият вид беше, сякаш са в голяма палатка. Стаята беше пренаселена и задушна, и окъпана в червена светлина, идваща от натруфена златна лампа, висяща от центъра на тавана. От далечният ъгъл се чуваше пеене, придружено от звук на мандолини. Лека мараня се носеше над лулите на няколко потънали в разговор възрастни магьосника. Няколко домашни духчета с подскоци си проправяха път през гората от колена, приведени под тежките сребърни подноси с храна и изглеждаха като малки блуждаещи масички.

— Хари, момчето ми! — провикна се Слагхорн в мига, в който Хари и Луна се промъкнаха през вратата. — Влизай, влизай, на толкова хора искам да те представя.

Слагхорн носеше кадифена шапка с пискюли, за да е в тон със смокинга му. Стисна ръката на Хари толкова силно, все едно се готвеше да се магипортира заедно с него и го вкара в стаята. Хари сграбчи ръката на Луна и я повлече със себе си.

— Хари, запознай се с Елдред Уорпъл, стар мой ученик, автор на „Братя по кръв: Моят живот сред вампирите“ и разбира се, приятелят му Сангуини.

Уорпъл — малък, як и очилат мъж, сграбчи ръката на Хари и ентусиазирано я разтърси. Вампирът Сангуини — висок и съсухрен, с черни сенки под очите, само кимна. Изглеждаше доста отегчен. Групичка момичета се беше скупчила до него и изглеждаха любопитни и развълнувани.

— Хари Потър, просто съм очарован! — каза Уорпъл, примижавайки късогледо към Хари. — Онзи ден попитах Професор Слагхорн къде е биографията на Хари Потър, която всички с такова нетърпение очакваме?

— Ъ-ъ-ъ… — каза Хари. — Така ли?

— Толкова скромен, точно както каза Хорас. — каза Уорпъл. — Не, сериозно… — маниерите му се промениха. Внезапно стана много делови. — Ще бъда очарован сам да я напиша… хората жадуват да научат нещо повече за теб, скъпо момче! Ако се съгласиш да ми дадеш няколко интервюта, да кажем четири, пет сесии, бихме могли да завършим книгата за месеци. И всичко това със съвсем малко усилия от твоя страна, уверявам те — попитай Сангуини, дали не е, Сангуини стой тук! — сурово каза Уорпъл, тъй като вампирът се приближаваше към близката група момичета с гладен поглед на лицето.

— Ето, вземи си пай! — каза Уорпъл, грабна един от минаващият елф и го натика в ръцете на Сангуини, преди отново да се обърне към Хари. — Скъпо мое момче, златото, което ще спечелиш, и представа си нямаш…

— Определено не ме интересува. — твърдо отговори Хари. — Току-що видях един приятел, извинете ме. — Той задърпа Луна след себе си в тълпата. Току-що бе видял дълга грива кафява коса да изчезва сред двама члена на Сестрите Орисници.

— Хърмаяни! Хърмаяни!

— Хари! Слава Богу, ето те! Здрасти, Луна!

— Какво става с теб? — попита Хари, тъй като Хърмаяни изглеждаше доста разчорлена, все едно си беше пробивала път през шубраци Дяволска примка.

— О, току-що избягах… имах предвид оставих Кормак. — каза тя — Под имела. — добави, докато Хари я гледаше въпросително.

— Явно това, че дойде с него, свърши работа. — строго каза той.

— Мислех, че това ще подразни Рон. — хладнокръвно отговори Хърваяни. — Двоумях се, дали да не поканя Захариъс Смит, но реших, че като цяло…

— Обмисляла си Захариъс Смит?! — шокирано попита Хари.

— Да, обмислях го и ми се иска да бях избрала него. Пред Маклагън, Грауп изглежда джентълмен. Да идем там, ще можем да го виждаме, ако се приближи, толкова е висок…

Тримата си запробиваха път към другия край на стаята и твърде късно видяха, че там, сама, стои Професор Трелони.

— Здравейте. — любезно каза Луна.

— Добър вечер, скъпа моя. — отговори Професор Трелони, вглеждайки се в Луна с известна трудност. Хари отново долови миризмата на шери за готвене. — Напоследък не съм те виждала в часовете си…

— Не, тази година съм при Фирензи… — каза Луна.

— А да, разбира се. — каза Професор Трелони с гневно, пиянско хихикане. — Или Добин, както аз предпочитам да го наричам. Бихте решили, че сега, след като се върнах, Професор Дъмбълдор можеше да се отърве от коня, нали така? Но не… поделихме си класовете… Това е обида, честно казано, обида. Знаете ли… — Професор Трелони изглеждаше твърде пийнала, за да разпознае Хари.

Под прикритието на яростните й критики към Фирензи, Хари се примъкна до Хърмаяни и каза:

— Дай да изясним нещо. Имаш ли намерение да кажеш на Рон, че си се намесила по време на пробите за пазач?

Хрмаяни вдигна вежди.

— Наистина ли мислиш, че ще падна толкова ниско?

Хари я изгледа проницателно.

— Хърмаяни, щом можеш да поканиш Маклагън…

— Това е друго. — с достойнство каза Хърмаяни. — Не планирам да казвам на Рон нищо за това, което се е или не се е случило по време на пробите за пазач.

— Хубаво. — пламенно каза Хари. — Защото той просто ще се разпадне и ще загубим следващия мач…

— Куидич! — гневно възкликна Хърмаяни. — Вас момчетата само за това ли ви е грижа? Кормак не ме попита нищичко за мен самата, не, само ми се разправяше за „Стоте велики спасявания на Кормак Маклагън“, от момента, в който… о не, идва!

И тя избяга толкова бързо, все едно се магипортира. В единия момент беше там, а в следващия се промъкна между две кикотещи се вещици и изчезна.

— Да си виждал Хърмаяни? — попита Маклагън като си проби път през навалицата.

— Не, съжалявам. — отговори Хари и бързо се обърна, за да се присъедини към разговорът на Луна, забравяйки за секунда с кого говори тя.

— Хари Потър! — каза Професор Трелони с дълбок, вибриращ глас, като го забеляза за пръв път.

— О, здравейте. — вяло поздрави Хари.

— Скъпо мое момче! — каза тя с много поверителен шепот — Слуховете! Историите! Избраният! Аз, естествено знаех много отдавна… Поличбите бяха все лоши, Хари… Но защо не се върна в часовете по Пророкуване? Най-вече за теб този предмет е от изключително значение!

— Ах, Сибил, всички си мислим, че нашият предмет е най-важен! — каза висок глас и Професор Слагхорн се появи от другата страна на Професор Трелони. Лицето му беше много зачервено, кадифената му шапка беше леко килната, в едната ръка държеше чаша медовина, а в другата огромно парче пай с кайма.

— Не мисля, че някога съм виждал на някой друг толкова естествено да му се отдава приготвянето на отвари. — добави той поглеждайки Хари с нежни, но кръвясали очи. — Действа по инстинкт, разбирате ли — точно като майка си! Имал съм само няколко ученика с такива способности, това мога да Ви кажа, Сибил, дори и Сивиръс… — и за ужас на Хари, Слагхорн протегна ръка и като че ли извади Снейп от нищото.

— Стига си се крил и ела при нас, Сивиръс! — изхълца Слагхорн щастливо. — Точно говорех за изключителните дарби на Хари при приготвянето на отвари! И на теб трябва да отдам дължимото, разбира се, ти си му бил учител пет години!

Хванат като в капан, от ръката на Слагхорн около раменете му, Снейп погледна надолу към Хари, тъмните му очи се стесниха.

— Странно, аз никога не съм имал впечатлението, че съм успял да науча Потър на каквото и да е.

— Ами тогава, това явно е естествена дарба! — извика Слагхорн — Трябваше да видиш какво ми представи при първият ни урок. Пресушаването на Живата Смърт — никога не съм имал ученик, който да се справи по-добре при първият си опит и не мисля, че дори ти, Сивиръс…

— Наистина ли? — тихо попита Снейп, а очите му се забиваха във Хари, който се почувства определено разтревожен. Последното нещо, което искаше, беше да накара Снейп да се заинтересува от новопридобитата му гениалност по Отвари.

— Напомни ми, кои други предмети изучаваш, Хари? — попита Слагхорн.

— Защита срещу Тъмните изкуства, Вълшебство, Трансфигурация, Билкология…

— Накратко, всички предмети, задължителни за Аврор. — каза Снейп със слаба усмивка.

— Ами да, с това искам да се занимавам. — предизвикателно отговори Хари.

— От теб ще излезе велик Аврор! — провикна се Слагхорн.

— Не мисля, че трябва да ставаш Аврор, Хари. — неочаквано се намеси Луна. Всички я погледнаха. — Аврорите са част от Конспирацията Развалени зъби. Мислех, че всички знаят за това. Искат да подкопаят Министерството на Магията отвътре, като използват комбинация от Тъмна магия и инфекция по венците.

Половината от медовината на Хари му влезе в кривото гърло, когато се задави от смях. Заслужаваше си да доведе Луна, дори само заради този момент. Кашляйки, добре наквасен, но усмихнат, той видя нещо, което го зарадва още повече. Към тях се приближаваше Аргус Филч и влачеше Драко Малфой за ухото.

— Професор Слагхорн. — каза Филч с хриптене, през стисната челюст, а в изпъкналите му очи гореше маниакален огън. — Открих това момче да се крие в коридора на горния етаж. Твърди, че е поканен на партито ви и че е закъснял. Пратили ли сте му покана?

Малфой се изтръгна от хватката на Филч, като изглеждаше побеснял.

— Добре де, не съм поканен! — ядосано каза той. — Опитвах се да вляза без покана, доволен ли си сега?

— Не, не съм! — каза Филч, което беше много странно твърдение, на фона на радостта на лицето му. — Имаш сериозен проблем, да знаеш! Не каза ли директорът, че нощните разходки са забранени, освен ако имате разрешение, не каза ли, а?!

— Всичко е наред Аргус, всичко е наред. — каза Слагхорн, махайки с ръка към него. — Коледа е и не е престъпление да искаш да отидеш на парти. Само в този случай, ще забравим за наказанието. Можеш да останеш, Драко.

Изражението на вбесено разочарование на лицето на Филч беше лесно предвидимо. Защо обаче, зачуди се Хари, Малфой изглеждаше почти също толкова нещастен? И защо Снейп гледаше Малфой, едновременно ядосан и… възможно ли беше… мъничко уплашен?

Но почти преди Хари да успее да осъзнае това, което беше видял, Филч се обърна и се повлече навън, като си мърмореше под нос. Малфой беше изобразил на лицето си усмивка и благодареше на Слагхорн за щедростта му, а лицето на Снейп беше отново неразгадаемо.

— Няма нищо, няма нищо. — махна Слагхорн, отклонявайки благодарностите на Малфой — В крайна сметка, познавах дядо ти…

— Той винаги говореше много топло за Вас, сър. — бързо отвърна Малфой. — Казваше, че сте най-големият майстор на отвари, който е срещал…

Хари се втренчи в Малфой. Не умилкването беше това, което го заинтригува. Беше виждал Малфой доста често да се подмазва на Снейп. Заинтригува го фактът, че Малфой изглеждаше болен. Хари виждаше Малфой за пръв път от много време. Сега Малфой имаше тъмни сенки под очите, а кожата му определено имаше сивкав оттенък.

— Искам да ти кажа нещо, Драко. — внезапно каза Снейп.

— Е хайде, Сивиръс. — разхълца се отново Слагхорн. — Коледа е, не бъди твърде строг…

— Аз съм Глава на Домът му и ще реша колко строг, или наопаки да бъда — рязко отсече Снейп. — Последвай ме, Драко.

Двамата тръгнаха със Снейп начело. Малфой изглеждаше сърдит. Хари се поколеба за момент, а после каза:

— Ще се върна след малко, Луна… ъ-ъ-ъ… тоалетната.

— Добре. — весело отговори тя и докато се отдалечаваше, на него му се счу, че поднови разговорът за Конспирацията на Развалените зъби с Професор Трелони, която изглеждаше истински заинтересована.

Веднага щом напусна партито, той извади Мантията Невидимка и се наметна, тъй като коридорът беше съвсем празен. По-трудната част беше да открие Драко и Малфой. Хари се затича по коридора, а звукът от стъпките му се заглушаваше от шума на музиката и високите разговори в офисът на Слагхорн. Може би Снейп беше завел Малфой в офиса си в тъмниците… Хари притискаше ухо към вратите на класните стаи, докато накрая с вълнение се наведе да погледне през ключалката на последната класна стая в коридора, и чу гласове.

— Не можеш да си позволиш да правиш грешки Драко, защото ако те изключат…

— Нямам нищо общо с това, ясно?

— Надявам се, да ми казваш истината, защото беше изпълнено непохватно и глупаво. Вече те подозират, че си замесен.

— Кой ме подозира? — ядно попита Драко. — За последен път, не съм бил аз, ясно? Тази Бел трябва да има врагове, за които никой не знае, не ме гледай така! Знам какво правиш, не съм глупав, но няма да стане, мога да те спра!

Настъпи пауза, а после Снейп тихо каза:

— Ах, виждам, че леля ти Беатрикс те е учила на оклумантика. Какви мисли се опитваш да скриеш от господаря си, Драко?

— Нищо не се опитвам да крия от него, просто не искам ти да се ровиш в главата ми! — Хари притисна ухото си още по-силно към ключалката…

Какво караше Малфой до говори на Снейп по този начин, на Снейп, към когото винаги бе показвал такъв респект, дори симпатия?

— Значи затова се опитваш да ме избягваш цял срок? Страх те е било от намесата ми? Нали ти е ясно, че всеки друг, който не се появил в офиса ми, когато съм го извикал неколкократно, Драко…

— Ами накажи ме, де! Докладвай ме на Дъмбълдор! — прихна Малфой.

Последва още една пауза. След това Снейп каза:

— Много добре знаеш, че няма да направя нито едно от двете.

— Ами тогава престани да ми казваш да идвам в офиса ти!

— Изслушай ме. — каза Снейп с толкова тих глас, че Хари трябваше да притисне ухо към ключалката, за да чува. — Опитвам се да ти помогна. Заклех се пред майка ти да те пазя. Дадох Ненарушимата клетва Драко…

— Ами изглежда, ще се наложи да я нарушиш, защото не ми трябва защитата ти! Това е моя задача, той я възложи на мен и аз ще я изпълня. Имам план и той ще сработи, само отнема малко повече време, отколкото мислех.

— Какъв е този твой план?

— Не е твоя работа!

— Ако ми кажеш какво ще правиш, бих могъл да ти помогна…

— Имам помощта, която искам, мерси. Не съм сам!

— Тази вечер определено беше сам, което беше глупаво до крайност, да обикаляш коридорите, без надзор или подкрепа, това са елементарни грешки…

— Щях да взема Краб и Гойл с мен, ако не ги беше наказал!

— Не викай! — скара му се Снейп, тъй като гласът на Малфой значително се беше повишил. — Ако приятелчетата ти Краб и Гойл искат да си вземат изпита по Защита срещу Черните Изкуства, ще трябва да поработят по-усилено, отколкото го правят напос…

— Какво значение има това? — попита Малфой. — Защита срещу Тъмните Изкуства — това е просто една шега, нали така? Все едно някой от нас се нуждае от Защита от Тъмните Изкуства…

— Това е дело, критично важно за успеха ни, Драко! — каза Снейп — Къде си мислиш, че щях да съм през всичките тези години, ако не знаех какво да правя? Сега ме изслушай! Невнимателен си, мотаеш се наоколо през нощта, хващат те и ако разчиташ на помощници като Краб и Гойл…

— Не са само те, и други са на моя страна, по-добри от тях!

— А защо не ми се довериш, аз мога да…

— Знам какво си намислил! Искаш да ми откраднеш славата!

Настъпи нова пауза, а след това Снейп студено каза:

— Говориш като дете. Много добре разбирам, че залавянето и затварянето на баща ти те е разстроило, но…

Хари имаше само секунда, за да отскочи. Той чу стъпките на Малфой от другата страна на вратата и се отдръпна на пода в момента, в който вратата се отвори. Малфой изхвърча по коридора, покрай отворената врата на офиса на Слагхорн и изчезна от поглед в далечния край. Едва смеейки да се поеме дъх, Хари остана неподвижен на земята, а Снейп бавно излезе от класната стая. С непроницаемо изражение той се запъти към партито. Хари остана на пода, скрит под мантията, а умът му галопираше.