Серия
Чун Куо (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Mountain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 5 гласа)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дейвид Уингроув. Бялата планина

Редактор: Силвия Вълкова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

Оформление: Силвия Янева

Печат: ДФ „Балкан-прес“

ИК „Прозорец“

ISBN 954-8079-98-4


Бележка на автора

Транскрипцията на стандартния мандарин с европейска азбука се постига за първи път през XVII в. от италианеца Матео Рици, създал и ръководил първата йезуитска мисия в Китай от 1583 до смъртта си през 1610 г. Оттогава са били правени няколко дузини опити да се редуцират оригиналните китайски звукове, представени от десетки хиляди отделни пиктограми, в ясно разбираема фонетика за използване от Запада. Дълго време обаче доминират три системи — онези, използвани от трите най-големи западни сили, борещи се през XIX в. за влияние в корумпираната и разпадаща се Китайска империя: Великобритания, Франция и Германия. Тези системи са „Уейд-Джайлс“ (във Великобритания и Америка; понякога известна като системата „Уейд“), „Л’екол франсе дьо л’екстрем ориент“ (във Франция) и „Лесинг“ (в Германия).

Но от 1958 г. самите китайци търсят начини да създадат една-единствена фонетична форма, основана на германската система, която наричат ханю пинджин фанган (Схема за китайска фонетична азбука), известна по-често като пинджин; пинджин се използва във всички чуждоезични книги, издадени в Китай от 1-ви януари 1979 г., както и се преподава в училище наред със стандартните китайски знакове. За това произведение обаче аз избрах да използвам по-старата и за моя разум далеч по-елегантна система за транскрипция „Уейд-Джайлс“ (в модифицирана форма). За вече привикналите към по-твърдите форми на пинджин по-долната таблица може да послужи като основно ръководство по транскрипция; първо е „Уейд-Джайлс“, после — пинджин:

п -б ч’-к

ц’-с дж -р

ч’-ч т’-т

т’—д хс-кс

к-г ц-з

ч -дж ч-ж

Надявам се ефектът да е изобразяването на по-меката, по-поетична страна на оригиналния мандарин, който е увреден, по мое мнение, от модерния пинджин.

Тази употреба случайно съвпада с много от основните източници, налични на Запад: (планираните) шестнайсет тома от Денис Туичет и Майкъл Лау на „Кеймбриджка история на Китай“, огромната многотомна „Наука и цивилизация на Китай“ от Джоузеф Нийдъм, „Китай. Традиция и трансформация“ на Джон Феърбанкс и Едуин Райшауър, „Имперското минало на Китай“ на Чарлз Хъкър, „История на китайската цивилизация“ от Жак Жерне, „Китай. Кратка културна история“ на С. П. Фицджералд, „Изкуството и архитектурата на Китай“ от Лоурънс Сикман и Уилям Соупър, класическите студии на Уилям Хинтън „Фаншен“ и „Шенфан“ и „Есета за китайската цивилизация“ на Дърк Боди.

Преводите на творбите на Ли Хо „И все така — завинаги“ и „На границата“ са дело на А. С. Греъм от изключителните му „Поеми за последния танг“ издадени от Пенгуин букс, Лондон, 1965, и са използвани с любезното им разрешение.

Преводът на „Окапали цветове“ от Ли Шанджин е направен от Тао Джи и е взет от „Триста поеми за танга. Нов превод“, издание на Къмършъл прес, Хонконг.

Цитатът от Книга първа [XI] на „Тао Те Кинг“ на Лао Дзъ е от превода на Д. С. Лоу, издание на Пенгуин букс, Лондон, 1963, и е използван с любезното им позволение. Цитатът от Конфуций, „Аналекти“ [книга XII], също е дело на Д. С. Лоу, издание на Пенгуин букс, Лондон, 1963, и е използван с любезното им позволение.

Цитатите от класиката „Изкуството на войната“ на Сун Цу са в превод на Самюел Б. Грифит, издание на Оксфорд юнивърсити прес, 1963 г.

„Шест летописа на един плаващ живот“ на Шен Фу, спомената от Кар в главата „Чен йен“ — това е истинска книга, един от бисерите в световната литература. Издадена е от Пенгуин.

Накрая за онези, които са заинтересувани (като Туан Ти Фо) да научат какво си казваха Лагасек и Гведер един на друг в Глава пета, тук е грубият превод на диалога им:

Gweder. Огледало.

Pandr’a bos ef, Lagasek? Какво има, Кокорчо?

Travyth, Gweder. Travyth… Нищо, Огледало. Нищо.

Praga obery why crenna? Bos why yeyn, Lagasek. Защо трепериш? Студено ли ти е, Кокорчо?

Yma gweras yn ow ganow, Gweder… gweras… ha an pyth bos tewl. В устата ми я влязла пръст, Огледало… пръст… а кладенецът е тъмен.

Nyns-us pyth, Lagasek. Няма кладенец, Кокорчо.

A-dhywas-lur… A-dhywas-lur… Нагоре от земята… Нагоре от земята…

My bos yn annown… Yn annown. Аз съм в света на мъртвите… в долния свят!

По-късно Ким казва на Туан Ти Фо: Yn mes a forth, cothwas. Махни се от пътя ми, старче!

Както читателите на „Средното царство“ вече знаят, езикът е груба форма на стария корнуолски, говорен в Глината, откъдето произхожда Ким.

Играта на уей чи, споменавана в този том, случайно е по-известна с японското си име го и е не само най-старата игра на света, но и най-елегантната.