Серия
Чун Куо (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Mountain, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 5 гласа)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дейвид Уингроув. Бялата планина

Редактор: Силвия Вълкова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

Оформление: Силвия Янева

Печат: ДФ „Балкан-прес“

ИК „Прозорец“

ISBN 954-8079-98-4


„Тао съществува в не-действието и все пак нищо не

остава несвършено.

Ако царете и господарите можеха веднага

да прозрат това,

десетте хиляди неща биха се развивали естествено.

Ако биха се развивали така, все още щяха да имат

желание да действат,

биха се върнали, притиснати от простотата на

безформеното вещество.

Без форма няма желание, а само освобождаване

от желанието.

И ако се откажа от желанието и постигна спокойствие,

така светът естествено ще се развива в мир.“

 

Лао Дзъ, „Тао Те Кинг“, Книга първа, XXXVII (VI в. пр.н.е.)

На Лили Джаксън — от внука ти Дейвид по случай деветдесет и петия ти рожден ден — с цялата ми любов

Увод

ЧУН КУО. Думите означават „Средно царство“ и от 221 г. пр.н.е., когато първият император, Чин Ши Хуан Ти, обединява седемте Воюващи страни, „чернокосите“, хан или китайците, наричат така великата си държава. Средното царство — за тях това е целият свят; свят, обкръжен от огромни планински вериги на север и запад, от океана на изток и юг. Отвъд са само пустиня и варварство. И така е в продължение на две хиляди години.

В края на двайсет и втори век обаче Чун Куо, Средното царство, вече означава много повече. За над сто години империята и хан са покорили целия свят, нарасналото до четирийсет милиарда земно население се разполага в огромни, подобни на кошери градове, които заемат цели континенти. Съветът на Седмината — перовете на хан, тангове, всеки по-могъщ от най-великия от античните императори — управлява Чун Куо с желязна власт и се хвали, че е приключил с Промяната и е спрял въртенето на Великото колело. Но Промяната идва.

Започнала е преди двайсет години, когато ново поколение от могъщи млади бизнесмени — дисперсионисти, произхождащи главно от хун мао, или западняците — предизвиква властта на Седмината, настоява да се сложи край на Декрета за технологичен контрол, на изначалната стабилност на хан и за връщане към западния идеал за неспъван прогрес. В поредицата от убийства и контраубийства нещо трябва да бъде пожертвано — и разрушаването на звездния кораб на дисперсионистите „Нова надежда“ бележи началото на „Войната, която не беше война“ — кръвосмесителна борба за власт, която се води из нивата на Града. Седмината печелят Войната, но на цена, която трудно могат да си позволят. Изведнъж се оказват слаби — по-слаби от когато и да било в цялата им история. Новите тангове са млади и неопитни. И още по-лошо — настроени са един срещу друг.

Но Войната е едва първият дребен знак за предстоящите неприятности, защото на най-долните нива на Града, в районите „под Мрежата“, където цари беззаконие, и на претъпканите палуби точно над нея са се събудили нови неспокойни течения. В годините след началото на Войната са се нароили групи Ко Мин — революционери — най-мощни или смъртоносни измежду които са Пин Тяо, или Изравнителите. Войната вече не е борба за власт, а за оцеляване…