Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Best Kept Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 103 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Добре пазени тайни

ИК „Слово“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от reni_9626)

Глава XLVII

— Госпожо Минтън! — извика Алекс. — Какво правите тук, за Бога?

Сара Джоу се усмихна спокойно.

— Проследих ви, когато излязохте от дома ми.

— Защо?

Алекс не отделяше очи от ножа. Приличаше на обикновен кухненски нож, но никак не изглеждаше безобиден в ръката на Сара Джоу. Винаги, когато я беше виждала преди това, ръката й изглеждаше доста крехка и женствена. Сега й се стори кокалеста и зловеща, стиснала здраво дръжката.

— Дойдох, за да премахна още една отрепка от моя живот — каза тя с широко отворени очи. — Така както направих в Кентъки. Брат ми получи жребчето, което аз исках. Не беше честно. Трябваше да се отърва от него и от жребчето, иначе никога повече нямаше да бъда щастлива.

— Какво… какво сте направила?

— Подмамих го в конюшнята, като му казах, че жребчето има колики. След това заключих вратата и я подпалих.

Алекс потръпна.

— Колко ужасно!

— Наистина беше ужасно. Миризмата на изгоряло конско месо се разнесе далече из областта. Усещаше се дни наред.

Младата жена закри устата си с ръка. Сара явно беше психично болна и следователно много опасна.

— Не се наложи да паля огън през нощта, когато убих Селина.

— Защо не?

— Онзи идиот Гууни Бъд я беше проследил до конюшнята. Срещнах го на излизане оттам. Страшно ме изплаши, когато го видях да стои в храстите. Той влезе вътре и я видя. Падна върху нея и започна да прави нещо ужасно. Видях го, че взе скалпела на доктор Колинс — тя се засмя ликуващо. — Тогава разбрах, че не е необходимо да паля конюшнята и да унищожавам всички онези прекрасни коне.

— Вие сте убила майка ми! — простена Алекс през сълзи. — Вие сте убила майка ми!

— Тя беше боклук — изражението върху лицето на Сара Джоу рязко се промени и стана злобно. — Всяка вечер се молех да се омъжи за Рийд Ламбърт. По този начин щях да се отърва и от двамата. Енгъс имаше нужда от син и аз му го дадох! — извика тя и се удари с юмрук в гърдите. — Защо трябваше да се грижи за онова копеле?!

— Какво общо е имало това със Селина?

— Глупавото момиче бе допуснало да забременее. Рийд не се примири с това — стисна зъби и чертите на лицето й се изкривиха. — И аз трябваше да гледам как Джуниър заема мястото на Рийд. Той наистина искаше да се ожени за нея. Можеш ли да си представиш, че един Минтън би се оженил за долнопробна жена с незаконно дете? Не можех да позволя на сина си да си провали живота.

— Затова сте търсела подходяща възможност да я убиете?

— Тя сама ми предостави тази възможност. Джуниър излезе разстроен от къщи. След това Енгъс се направи на глупак пред нея.

— Вие сте подслушвала разговора им?

— Да.

— И сте изпитала ревност?

— Ревност? — изсумтя тя презрително. — Боже мой, не. Енгъс винаги е имал и други жени още от самото начало, след като се оженихме. Нямах нищо против да има и Селина, още повече че той щеше да я отпрати извън града и тя щеше да бъде далеч от Джуниър. Но онази глупачка му се присмя — изсмя се в лицето на мъжа ми, след като той се беше изповядал пред нея!

Очите й присвяткаха яростно и дишането й се ускори. Гласът й трепереше. Алекс разбра, че щом веднъж е решила да направи нещо, никой не може да й попречи. Все още правеше опити да подбира думите си, когато усети полъх на дим.

Погледна към коридора към гърба на Сара Джоу. Той се изпълваше с дим. Пламъците бяха обхванали стените на всекидневната.

— Госпожо Минтън — каза Алекс с треперещ глас, — искам да поговоря с вас за това, но…

— Не мърдай от мястото си! — заповяда й Сара Джоу, като размаха ножа във въздуха. Алекс отстъпи нерешително назад. — Ти дойде тук и започна да създаваш неприятности, точно като нея. Предпочете Рийд пред Джуниър. Искаш отново да разбиеш сърцето му. Енгъс е разстроен от смъртта на съдията Уолис и ти си виновна за това. Защото той смята, че едно от момчетата я е убило.

Тя се усмихна лукаво.

— Знаех, че това ще си помисли. Знаех също, че момчетата няма да си задават въпроси. Зависех от лоялността им един към друг. Това беше съвършено престъпление, Енгъс, мислейки, че защитава момчетата, сключи сделка със съдията. Не ми беше приятно, че Джуниър трябва да се ожени толкова млад, но се радвах, че не беше Селина, а Стейси.

Димът ставаше все по-гъст и се извиваше над главата на Сара Джоу, а тя се преструваше, че не го забелязва.

— Започна да задаваш прекалено много въпроси — продължи с кисела физиономия. — Опитах се да те сплаша с онова писмо. Направих така, че да изглежда сякаш е от смахнатия Пламит, но аз го изпратих — каза самодоволно.

Алекс използва случая, за да се придвижи напред.

— Ти не се уплаши, затова те избутах от пътя с един от камионите на компанията. Съдията Уолис вероятно би бил жив и сделката между него и Енгъс би останала в тайна, ако беше умряла при катастрофата — изсъска тя и наистина изглеждаше разочарована. — Но след днешния случай аз няма да…

Алекс пристъпи напред и я хвана за китката. Беше по-силна, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Успя да задържи ножа. Алекс я стисна и изви ръката й назад, отклонявайки насочените към тялото й удари.

— Няма да ти позволя да унищожиш семейството ми! — изпищя Сара Джоу и като се отскубна, пак посегна с ножа към Алекс.

Двете жени се вкопчиха здраво. Паднаха на колене. Алекс се опита да хване ръката с ножа, но димът ставаше все по-плътен, така че не можеше да вижда добре. Очите й се насълзиха. Започна да се задушава. Сара Джоу я притисна до стената.

Изведнъж усети, че шевовете на темето й се разтварят.

Успя да се изправи по някакъв начин и започна да тегли Сара Джоу към коридора, където димът беше по-малко. Всички правила за бягство при пожар се изпариха от главата й. Тя се опита да задържи дъха си, но дробовете й се нуждаеха от кислород, за да може да издърпа жената навън.

Почти бяха стигнали всекидневната, когато Сара Джоу осъзна, че Алекс беше взела превес. Тя поднови усилията си в нов пристъп на ожесточение. Ножът прободе глезена на Алекс и тя изпищя. Назъбеното му острие я улучи отново, този път в прасеца, и девойката се олюля обратно към всекидневната.

Изведнъж изгуби Сара Джоу от погледа си. Докато само преди секунди се бореше да се освободи от нея, сега изпадна в паника при мисълта, че е останала в горящата стая. Димът беше толкова плътен, че не можеше да различи силуета й.

— Сара Джоу! Къде сте? — извика Алекс и се задави от пушека. Простря ръце напред и се опита да я достигне, по не успя да улови нищо, освен задимения въздух.

Тогава инстинктът й за самосъхранение надделя. Обърна се и започна да си пробива път през облаците дим в коридора. Прекоси всекидневната, като успя да се промуши невредима покрай горящите мебели, и без да вижда къде стъпва, се затича по посока на вратата. Натисна дръжката и тя изгори дланта й.

Изкрещя от страх и болка, ритна вратата и изскочи на верандата.

— Алекс!

Тя залитна по посока на гласа и видя през замъглените си от дима очи приближаващия джип, който рязко спря на няколко сантиметра от нея.

— Рийд! — извика тя немощно и в същия момент се строполи на земята.

Той скочи от волана и се наведе над нея.

— Сара Джоу — промълви Алекс, едва дишайки. С големи усилия успя да вдигне ръка и да посочи към къщата.

— Боже мой, мамо! — извика Джуниър и скочи от джипа.

— Джуниър, върни се! — изпищя Стейси. — Не, Господи, не!

— Сине, недей! — изпика Енгъс и го хвана за рамото. — Късно е!

Рийд вече беше на верандата, когато Джуниър го избута настрани. Той падна назад по стълбите. Направи неуспешен опит да хване приятеля си за глезена.

— Джуниър, не можеш да я спасиш! — изрева с все сила.

Джуниър се обърна и го погледна.

— Този път Рийд, наградата ще бъде за мен.

И като му от прави най-очарователната си усмивка, се втурна вътре в горящата къща.