Сандра Браун
Добре пазени тайни (35)

Глава XXXV

Алекс го гледаше втрещено в продължение на няколко секунди. След това се нахвърли върху него. Започна да дере лицето му е нокти и да го рита по кокалчетата с токчетата на обувките си. Той изрева от болка и изненада.

— Лъжец! Лъжеш! Лъжеш! — тя замахна към главата му.

— Спри! — извика Рийд и хвана навреме китките й, за да предпази лицето си. Тя се опита да освободи ръцете си, като продължи да го рита в коленете. — Алекс, не те лъжа.

— Лъжеш, негодник такъв! Знам, че лъжеш! Майка ми не би направила подобно нещо. Тя ме е обичала. Наистина ме е обичала!

Биеше се като разярена котка. Цялата беше обхваната от ярост, която й даваше допълнителни сили. Но не можеше да се мери с него. Като държеше китките й заедно в лявата си ръка, той извади ключа от чантата й и отключи вратата. И двамата политнаха напред. Рийд затвори с ритник.

Алекс блъскаше главата си в гърдите му, протестираше и правеше опити да освободи ръцете си.

— Алекс, престани! — заповяда й той строго.

— Мразя те!

— Знам, но не те лъжа.

— Лъжеш! — тя се изви и се опита да го настъпи.

Той я повали на леглото и я притисна с тялото си. Хвана здраво китките й и запуши устата й с другата си ръка. Тя се опита да го ухапе, но той я приклещи по-силно, за да не може да мърда, ако не иска да й причини болка.

Очите й бяха кръвожадни и го гледаха пронизващо. Гърдите й се надигаха и отпускаха при всяко вдишване. Рийд беше навел глава над нея, косата му падаше над веждите, и дишаше тежко.

— Не исках да ги го казвам — каза той с треперещ глас, — но ти ме принуди. Изгубих контрол над себе си. Вече не мога да върна думите си назад, но да бъда проклет, ако това не е истина.

Тя поклати отрицателно глава.

— До онази вечер никой не знаеше, че Селина е бременна. Беше се върнала от Ел Пасо преди няколко седмици, но още не бях ходил да я видя, дори не бях й се обаждал. Гордостта ми все още беше наранена. Исках да я накажа.

Той затвори очи и поклати тъжно глава.

— Играехме си като децата. Накрая реших да й простя. Отидох да я видя. Беше сряда и знаех, че баба ти ще бъде на служба в баптистката църква. След службата обикновено оставаше на репетиция на хора и знаех, че Селина и аз ще имаме няколко часа, които да прекараме насаме и да си изясним нещата. Когато стигнах до къщата, почуках няколко пъти, но никой не ми отвори. Знаех, че е вътре. В стаята отзад лампата светеше, а това беше нейната спалня. Помислих, че може да е в банята или е пуснала радиото високо и затова не може да ме чуе. Заобиколих къщата.

Алекс все още лежеше под него. Очите й вече не излъчваха неприязън. В тях блестяха сълзи.

— Надникнах през прозореца. Лампата светеше, но Селина не беше там. Почуках на прозореца. Тя не отговори, но забелязах силуета й през стъклото на банята. Повиках я. Знаех, че ме чува, но не иска да излезе.

Той притвори очи и стисна зъби до болка, преди да продължи.

— Ядосах се, защото мислех, че си прави шеги с мен. Тя отвори вратата на банята и я видях да стои там. В продължение на няколко секунди просто стоях и гледах лицето й, защото не я бях виждал отдавна. Тя също ме гледаше втренчено. Изглеждаше объркана, сякаш искаше да попита: „А сега какво?“ Тогава забелязах кръвта. Беше облечена е нощница, по която се стичаше кръв.

Алекс затвори очи. Едри сълзи се стичаха по клепачите й и мокреха пръстите на Рийд.

— Ужасно се изплаших — каза той с дрезгав глас. — Влязох вътре, дори не си спомням как. Мисля, че вдигнах прозореца и се промъкнах в стаята. Както и да е — след няколко секунди бях в спалнята и я държах в прегръдките си. И двамата паднахме на пода. Тя сякаш се сгромоляса в ръцете ми. — Не искаше да ми каже какво има. Крещях и я разтърсвах цялата. Накрая се обърна с лице към мен и прошепна: „Бебе“. Тогава разбрах какво означава онази кръв и откъде се беше появила. Взех я на ръце, изтичах навън и я сложих в колата.

Той спря за малко; за да размисли дали да продължи. След миг вълнението, което беше усетила в гласа му, вече беше изчезнало. Разказваше спокойно.

— Имаше един лекар в града, който правеше тайно аборти. Всички знаеха, но никой не го издаваше, защото тогава в Тексас абортите все още бяха забранени и се правеха незаконно. Аз я заведох при него. Обадих се на Джуниър и му казах да донесе малко пари. Той дойде веднага. Двамата с него стояхме в чакалнята, докато доктори я прегледа.

Той дълго гледа Алекс, преди да отмести ръката си, която беше оставила отпечатък върху лицето й. Тялото й се огъваше под неговото, но беше безжизнено като на мъртвец. Изтри сълзите, които се стичаха по бузите й.

— Бъда проклет, ако ме лъжеш — прошепна тя.

— Не те лъжа. Можеш да попиташ Джуниър.

— Джуниър ще се съгласи с теб, дори да кажеш, че небето е зелено. Ще попитам лекаря.

— Той почина.

— Така си и мислех — изсмя се иронично тя. — Какво е използвала, за да ме убие?

— Алекс, недей.

— Кажи ми!

— Не.

— Какво беше?

— Няма значение.

— Кажи ми, по дяволите!

— Иглата за плетене на баба ти! — извика силно той. Внезапната тишина, която последва, беше оглушителна.

— Господи! — изскимтя Алекс. Прехапа устни и скри лицето си във възглавницата. — Господи!

— Шшт, не плачи. Селина не те беше наранила, само себе си.

— Но е искала да ме нарани! Не е искала да се раждам! — цялото й тяло се тресеше от ридания. — Защо лекарят не е направил аборт?

Рийд не отговори.

Алекс обърна глава към него и го погледна в очите. После го сграбчи за ризата.

— Защо, Рийд?

— Той й предложи.

— Тогава защо не го е направил?

— Защото аз се заклех, че ако направи това, ще го убия.

Обзе я някакво задушаващо чувство, което беше толкова силно, че дъхът й секна и почувства болка в гърдите. Неволно издаде тих стон. Пръстите й за момент пуснаха ризата му, но само за да я хванат по-здраво и да го притеглят по-близо до нея. Тя се отпусна назад в леглото, но този път не се опита да го отблъсне, а го притегли към себе си.

Той зарови пръст и в косата й, наведе се и докосна с устни нейните. Те бяха полуразтворени и влажни, сякаш само беше чакала тази целувка.

Обезумяла, тя измъкна ръцете си от ръкавите на палтото и ги обви около врата му. Той вдигна глава и я погледна. Под очите й имаше тъмни кръгове, но въпреки това те блестяха. Алекс много добре разбираше какво прави. Това беше всичко, което Рийд искаше да разбере.

Той погали устните й с пръст. Те бяха подути от пламенната целувка. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше да я целуне още един път и още по-страстно, и той го направи.

Тя се поддаде на целувката. Той я галеше нежно с език. Докосваше леко ухото и врага й. Съблече палтото й и й помогна да седне в леглото. След това издърпа пуловера през главата.

Когато отново легнаха в леглото, и двамата дишаха тежко и неравномерно. Това беше единственият шум в стаята. Той разкопча сутиена и докосна кожата й с пръсти. Тя беше топла и той усети възбудата й. Погали гърдите й и докосна с пръсти зърната. Засмука ги така силно, че предизвика странно чувство в утробата й, но правеше всичко много нежно. Когато зърната й се втвърдиха, започна да ги дразни с върха на езика си.

Алекс застена от удоволствие. Той зарови лице между гърдите й и я притисна плътно до себе си. Премести я върху себе си, като през това време си свали якето. Тя започна да разкопчава ризата му, но някои от копчетата се откъснаха. Хвърли я настрани и погали нежно гърдите му. Целуваше го безразборно по цялото тяло.

После отново се обърнаха и той легна върху нея. Преди това тя успя да събуе обувките и чорапогащника си. Рийд плъзна ръка надолу по корема й и я пъхна между бедрата й.

Започна да я гали нежно и разтвори устните й с палец. Усети, че е възбудена и го желае.

Когато тя изстена от удоволствие, се наведе и я целуна ниско под корема. Свали бикините й.

Припряно разкопча ципа на панталона си и взе ръката й. Накара я да хване члена му, за да усети колко е възбуден. Когато го стисна силно, той извика от болка. Разтвори бедрата й и се намести върху нея.

Пенисът му се плъзгаше бавно надолу по тялото й. Той хвана гърдите й с ръце и нежно ги погали. Облегна се на колене, за да може да я обладае.

Но не успя.

Легна отново и опита пак, но срещна изненадваща съпротива. Погледна я и не можеше да повярва.

— Искаш да кажеш, че си…?

Алекс дишаше насечено и се опитваше да го гледа право в очите. Ръцете й непрекъснато го галеха — първо по гърдите, после по тила и бузите. Докосна с пръсти устните му.

Прекалената възбуда и топлината, която обливаше тялото му го влудиха. С малко повече усилия успя да я обладае напълно. Въздишката, която тя изпусна, беше най-еротичният звук, който някога беше чувал. Това го възбуди още повече.

— Боже мой — прошепна той. — Боже мой.

Когато свърши, се отмести от нея с чувство на невероятно удоволствие. Хвана главата й между дланите си и я целуна с ненаситна страст. Оргазмът му беше истинска лава от екстаз. Струваше му се, че ще продължи вечно.

Изминаха няколко минути, преди да стане от леглото. Не му се искаше, но когато я погледна, всичките му желания се изпариха.

Алекс лежеше с отпусната настрани глава, опряла буза във възглавницата. Изглеждаше толкова крехка, сякаш беше пречупена фиданка. Поглеждайки към гърлото й и към следите, които бяха останали по нея от целувките му, Рийд се почувства като похитител. Изпълнен със съжаление и отвращение от себе си, измъкна пръстите си от косата й.

И двамата се стреснаха, когато някой почука на вратата. Алекс бързо грабна завивката от разхвърляното легло и я уви около себе си. Рийд стана. Обу дънките си на голо.

— Рийд, вътре ли си?

— Да — отвърна той успокоен, когато разпозна гласа.

— Аз, мм, ключовете на госпожица Гейдър са у мен. Помниш ли, каза ми да…

Помощникът млъкна, когато Рийд отвори.

— Помня — протегна ръка през открехнатата врата. Мъжът пусна ключовете в шепата му. — Благодаря — каза шерифът и бързо затвори.

Захвърли ключовете на кръглата маса пред прозореца. Наведе се за ризата и якето си, които беше захвърлил на пода до леглото. Облече се и подхвърли през рамо:

— Знам, че точно сега ме мразиш, но ако от това ще се почувстваш по-добре, искам да ги кажа, че аз също не исках това да се случва.

Тя извърна глава и го погледна. Търсеше в очите му съчувствие, нежност и любов, но лицето му беше спокойно, като на чужд човек. Нямаше нито нежност, нито съчувствие в погледа му. Нито любов. Изглеждаше недосегаем.

Алекс преглътна болката си.

— Сега сме квит, шерифе. Спасил сте живота ми, преди да се родя — спря за малко и после добави с дрезгав глас. — А аз току-що ви дадох това, което винаги сте искал, но никога не сте получил от майка ми.

Рийд сви юмруци, сякаш искаше да я удари. След това трескаво продължи да се облича. На вратата се обърна отново.

— Няма значение защо то направи, все пак ти благодаря. За девственица се справи доста добре.