Сандра Браун
Добре пазени тайни (10)

Глава Х

Рийд изруга няколко пъти на глас, след като Алекс напусна конюшнята.

Пейсти Хикъм подслушваше разговора им от едно скрито място в близкия бокс.

Не беше го направил нарочно. Когато дойде в конюшнята малко преди тях, той търсеше само тъмно и топло място, където да се усамоти и да излекува наранената си гордост, като се отдаде на презрението си към своя предишен работодател и на бутилката евтино уиски, пъхнато в джоба на опърпаното му палто.

Сега обаче досадата му изчезна и умът му измайстори престъпен план. Трезвен, Пейсти беше пълен с приумици. Пиян, той беше подъл.

Едва се сдържа да не се издаде, когато слушаше за какво говори онова момиче от Остин на шерифа и обратно. Господи, това беше дъщерята на Селина, дошла в Пърсел, за да разследва убийството на майка си!

Не можеше да повярва, че му се предоставя такава златна възможност да си отмъсти на Енгъс и на некадърния му син.

Беше се набутал на това място, работеше за мизерна надница и го уволниха за нищо, защото Енгъс му беше вдигнал мерника, но той нямаше да се примири. Премина през огън и вода за това копеле и какво получи в замяна? Изгониха го и му отнеха леглото, на което бе гледал като на свой дом почти трийсет години.

Е, съдбата най-накрая се усмихна на Пейсти Хикъм. Ако си разиграе картите добре, би могъл да получи малко пари за „пенсионния фонд“. Рууби Фейе, настоящата му любовница, непрекъснато го хокаше, че няма пари за нея.

— Какво е удоволствието от това, че спя с теб, щом като не получавам нищо друго, освен страха, че мамя съпруга си? — често повтаряше тя.

Но огромното удоволствие щеше да дойде не от паричното обезщетение, а от отмъщението. Крайно време беше някой да намери слабото място на Енгъс.

Търпението му се беше почти изчерпало, докато Рийд свърши прегледа на кобилата и напусна конюшнята. Пейсти изчака няколко минута, за да се убеди, че е сам, и излезе от празния бокс, където се беше свил в сеното. Придвижи се по тъмния коридор до телефона. Наруга един кон, който цвилеше. Куражът му не беше достатъчен за това, което се канеше да извърши.

Обади се първо на информация и след това бързо набра номера, който му казаха, преди да го е забравил. „Може би тя не е имала време да стигне дотам?“ — мислеше си той неспокойно, след като помоли служителката в мотела да го свърже със стаята й. Но момичето отговори на петото позвъняване, малко задъхано, сякаш току-що беше влязло в стаята.

— Госпожица Гейдър?

— Да. Кой е на телефона?

— Не е необходимо да знаете. Аз ви познавам и това е достатъчно.

— Кой сте вие? — попита тя отново.

— Знам всичко за убийството на майка ви.

Пейсти се изхили, наслаждавайки се на внезапната тишина. Беше успял да прикове вниманието й.

— Слушам ви.

— Не мога да говоря сега.

— Защо не?

— Защото не мога, затова.

Рисковано беше да продължи разговора по телефона. Някой във фермата можеше да вдигне слушалката на деривата и да подслуша разговора им, а това не би било добре за него.

— Ще ви се обадя отново.

— Но…

— Ще ви се обадя пак.

Той закачи слушалката, наслаждавайки се на нейното безпокойство. Спомни си начина, по който някога майка й се движеше — сякаш светът е неин. Много пъти през лятото беше отправял похотливи погледи към нея, докато тя лудуваше в плувния басейн заедно с Джуниър и Рийд. Те я докосваха с ръце и се боричкаха. Селина беше прекалено хубава, за да хвърли дори едно око към Пейсти. Той нямаше нищо против, че я убиха. И да би могъл, нямаше да се намеси и да попречи.

Помнеше добре онази нощ и всичко, което се случи, сякаш беше вчера. Това беше тайна, която Пейсти пазеше досега, но беше време да я разкрие. Гореше от желание да каже на това момиче всичко, което знаеше.