Сандра Браун
Добре пазени тайни (27)

Глава XXVII

Около час по-късно вече бяха във въздуха, поели курс на югоизток към столицата на щата. За петнадесетина минути Алекс успя да се приведе отново в приличен външен вид. Изми лицето си със студена вода, гримира се и среса косата си. Обу вълнен панталон и облече някакъв пуловер. Ако се наложеше да се преоблича за заседанието на следващия ден, щеше да вземе нещо от гардероба си вкъщи.

На път към летището в Пърсел Рийд спря, за да вземе няколко хамбургера, които беше поръчал предварително по телефона. Когато пристигнаха на летището, на пистата вече ги чакаше един самолет. Шерифът си разбираше от работата.

В далечината се виждаха само светлините на града. Алекс попита:

— Този самолет ваш ли е?

— Не. На предприятията „Минтън“, но Енгъс ми разреши да го използвам. Подайте ми един от онези хамбургери със сирене ако обичате.

Тя лакомо отхапа от своя сандвич — не беше яла нищо след сандвича у Сара Джоу и усещаше глад, особено сега, когато бяха във въздуха.

— Кога се научихте да летите?

Рийд измърмори под носа си:

— Бях на около осем.

— Осем!

— Задигнах един стар велосипед от сметището и го ремонтирах, за да мога да го карам. Всеки път, когато имах възможност, идвах на летището.

— Трябва да има три мили от града — възкликна тя.

— Не ме интересуваше. Щях да идвам, дори да беше два пъти по-далече. Самолетите ме заинтригуваха много. Старият мъж, който управляваше всичко тук, беше сприхав като оса, истински самотник, но винаги имаше за мен ягодов сироп със сода в хладилника. Предполагам, че съм му досаждал с въпросите си, но не ми се сърдеше и винаги ми отговаряше. Един ден ме погледна и каза: „Трябва да изпробвам един самолет. Искаш ли да те повозя?“ Едва не се напиках в гащите от страх.

Рийд вероятно не осъзна, че се усмихна при спомена от детските си години. Алекс го слушаше мълчаливо, за да не му напомня, че е там. Харесвайте й неговата усмивка, тя подчертаваше ясните черти на лицето му, ъгълчетата на очите и гънките около устните му.

— Боже мой, беше страхотно — каза той, сякаш изпита същото удоволствие, както тогава. — Все още не бях опитал секса, така че летенето ми се стори най-прекрасното нещо в света. Отвисоко всичко изглеждаше толкова спокойно и толкова чисто.

„Бягство от ужасната действителност по време на детството му“ — мислеше си Алекс съчувствено. Искаше й се да го докосне, но не посмя. Летяха над дълбока пропаст. Една грешна дума или движение и можеше да се случи най-лошото, затова беше много внимателна.

Попита тихо:

— Рийд, защо не ми казахте, че майка ми е била бременна, когато се е върнала от Ел Пасо?

— Защото това няма никакво значение.

— Сега не, но преди двадесет и пет години е имало. Тя не е искала да се омъжи за баща ми, но е била принудена.

— Сега, като знаете, с какво това променя нещата? С нищо.

— Може би — отговори тя несигурно. След кратко мълчание продължи. — Скарали сте се заради мен, нали?

Той я погледна пронизващо.

— Моля?

Облягайки се назад на седалката, Алекс въздъхна:

— Чудех се защо просто не сте се целунали и сдобрили, когато тя се е върнала от Ел Пасо онова лято. Като знаех колко привързани сте били един към друг, просто недоумявах какво е могло да ви раздели. Но сега знам. Това не е било обикновено скарване, а нещо много по-голямо. Причината съм била аз. Отдръпнал сте се заради мен. Скарали сте се заради мен.

— Не беше заради вас.

— Заради мен е било. Баба ми казваше, че Селина си е била виновна за това, че са я убили.

Всичко, което научи досега, потвърждаваше тази хипотеза. Може би Селина беше подтикнала своя страстен и ревнив любовник да я убие, казвайки му, че очаква дете от друг мъж.

— Рийд, заради мен ли убихте майка ми?

— По дяволите! — изруга той. — Бих удушил Сара Джоу за това, че ви го е казала. Скарването ми със Селина не беше заради вас… поне в началото.

— А после — за какво?

— Заради секса — каза той, извърна глава към нея. — Разбрахте ли?

— Заради секса?

— Да.

— Вие сте настоявал да спите с нея, а тя не е искала?

Той стисна зъби.

— Не беше точно така.

— А как? Искате да повярвам…

— Ни най-малко не ме интересува какво вярвате. Това е истината. Селина искаше да се оженим, но аз не пожелах.

— Сега остава да ми кажете, че сте го направил от благородство — каза Алекс. — Права ли съм?

— Направих го заради собствените си родители — каза той непоколебимо. — Майка ми е забременяла, когато е била едва на петнайсет години. Трябвало е да се ожени за баща ми. Знам какво излезе от всичко това. Не можех да позволя да се случи същото с мен и Селина.

Сърцето на Алекс туптеше силно, сякаш всеки миг щеше да изхвръкне от гърдите й. Трудно й беше да си обясни много неща.

— Искате да кажете, че вие никога…

— Не. Никога.

Тя му повярва. Лицето му не лъжеше, само изразяваше мъка и може би съжаление.

— Не бяхте ли чувал за предпазни мерки против забременяване?

— Използвах презервативи с другите момичета, но…

— Значи е имало и други?

— Не съм светец, за Бога. Сестрите Гейл — той вдиша рамене, — а и много други. Винаги се намираха навити момичета.

— На вас особено.

Погледна я строго.

— Не се ли притеснявахте, че някоя от тях може да забременее?

— Те спяха с различни момчета. Аз можех да бъда едно от тях.

— Но Селина е спяла само с вас.

— Точно така.

— Докато не е отишла в Ел Пасо, където е срещнала Ал Гейдър — размишляваше на глас Алекс. — Той ви е накарал да ревнувате, нали? — добави тя невесело. — Отишла е твърде далеч и е забременяла.

Настъпи тишина. Алекс дори не я усети. Впусна се в мисли за майка си, за Рийд и тяхната недовършена любовна история.

— Наистина е красиво да се гледа отвисоко вечер, нали? — каза Алекс замечтано, без да забележи, че е изминал повече от половин час, откакто разговаряха за последен път.

— Мислех, че спите.

— Не — каза тя, докато наблюдаваше как се движат между облаците. — Качвал ли сте някога майка ми на самолет?

— Няколко пъти.

— Вечер ли?

Той се поколеба.

— Веднъж.

— Хареса ли й?

— Доколкото си спомням, беше я страх.

— Всички са я отбягвали, нали?

— Кои?

— Всички. Когато се е разчуло, че Селина Греъм е бременна, мълвата се е разнесла страшно бързо.

— Знаете как става в малките градчета.

— Аз съм й попречила да завърши гимназия.

— Слушайте, Алекс. Вие не сте й попречила за нищо — каза той ядосано. — Добре, направила е грешка. Била е доста лекомислена с един войник, или той се е възползвал от случая. Както и да е, нищо не може да се върне назад.

Той махна с ръка във въздуха, сякаш искаше да прекрати този разговор.

— Вие не сте имала нищо общо с това, нито с последствията от него. Сама го казахте преди няколко часа. Спомняте ли си?

— Аз не осъждам майка си, нито клеветя себе си, Рийд. Съжалявам я. Не е могла да ходи на училище, въпреки че е била законно омъжена. — Алекс обви раменете си с ръце — мисля, че е била нещо по-особено. Могла е да ме остави за осиновяване, но не го е направила. Дори след като баща ми е бил убит, тя ме е задържала при себе си. Обичала ме е и е била готова да направи големи саможертви за мен. Имала е смелостта да ме износи в град, където всички са говорили за нея, но това не я е накарало да се откаже от мен. Знам, че е била известна и всички са се радвали на позора й. Хората са злорадствали над нещастието й. Такава е човешката природа.

— Дори и така да е било, те не се осмеляваха да го показват.

— Защото вие все още сте била неин рицар, така ли?

— Джуниър и аз.

— Вие сте я пазили от другите?

— Може и така да се каже.

— Вероятно вашето приятелство в този момент е означавало много за нея, много повече отколкото всеки друг път.

Той сви рамене, без да коментира. Тя проучваше профила му. Накрая направи решителната крачка.

— Рийд, ако Селина не беше умряла, щяхте ли да се ожените за нея?

— Не.

Той отговори, без да се колебае дори за миг. Алекс се изненада. Не му повярва.

— Защо?

— Има много причини, но най-вече заради Джуниър.

Не очакваше такъв отговор.

— Какво общо има той?

— Докато Селина беше бременна, те станаха много близки. Почти я беше убедил да се омъжи за него, когато тя… внезапно умря.

— Мислите ли, че наистина е щял да го направи?

— Не знам — погледна я със саркастична усмивка. — Джуниър е голям женкар. Може да бъде много убедителен.

— Вижте, Рийд. Казах на Сара Джоу, сега казвам и на вас, че…

— Шшт! В обсега на радара на Остин сме — прекъсна я той.

Когато изпълни разпорежданията на кулата за кацане, успя да издейства една кола под наем. След като свърши, вече приближаваха осветената писта.

— Закопчахте ли си колана?

— Да.

Той извърши безпогрешно кацане. По-късно Алекс си мислеше, че е била замаяна от полета, защото едва си спомняше пътя от слизането от самолета до наетата от Рийд кола. Без да се замисли дори за миг, му даде указания накъде да кара.

Жилището й беше разположено в модерен, изискан квартал, където всеки апартамент имаше отделна кухня и трапезария и всички членуваха в някакъв клуб, което беше задължително като притежаването на шофьорска книжка.

Гръмотевиците не попречиха на полета им, но времето се влоши, когато наближиха улицата, на която живееше. Едри капки дъжд започнаха да чукат по предното стъкло на колата. Чу се тътнеж в далечината.

— Спрете пред онази къща с разпилените из двора вестници — каза Алекс.

— Вие сте следовател. Нима не знаете как да се пазите от крадци, когато сте извън града? Или си търсите клиенти?

— Забравих да кажа на раздавача да не ги носи.

Той зави зад ъгъла, но не изгаси двигателя. Само преди няколко дни Алекс би се радвала, че се връща у дома дори и за малко, но сега, когато погледна към входната врата, й се прииска да не слиза от колата. Сълзите, които напираха в очите й, не бяха сълзи на радост.

— Не съм се прибирала повече от три седмици.

— Тогава по-добре да дойда с вас.

Рийд изгаси двигателя. Слезе от колата, като не обърна внимание на дъжда. Вървеше с нея по тротоара и събираше старите вестници. Захвърли ги в единия край на верандата, докато тя отключваше вратата.

— Не забравяйте да ги изхвърлите утре.

— Добре, няма.

Тя се пресегна и изключи алармената инсталация, която се беше задействала при отварянето на вратата.

— Предполагам, това означава, че вътре е безопасно.

— Къде искате да се срещнем утре — на летището или на друго място?

— Какво? — попита тя. Докато пътуваха, не беше помислила, че ще я остави сама в къщата. — Не съм мислила за това.

— Ще намина през офиса на областния прокурор по обяд и ще ви потърся там. Така става ли?

— Добре. Може би ще съм свършила дотогава.

— Окей. Доскоро! — каза мъжът и тръгна към вратата.

— Рийд! — несъзнателно се пресегна и го докосна, но когато той се обърна, Алекс дръпна ръката си. — Искате ли едно кафе, преди да тръгнете?

— Не, благодаря.

— Къде ще ходите по това време?

— Не съм решил още.

— Имате ли нещо предвид?

— Ще се поразходя наоколо.

— Е, хубаво…

— По-добре се приберете вътре.

— Още не съм ви платила.

— За какво?

— За самолета и за това, че ви отнех от времето.

— Не се притеснявайте — не струва нищо.

— Настоявам.

Той изруга.

— Единственото нещо, за което няма да споря с нас, са парите. Разбрахте ли добре? А сега лека нощ.

Той се обърна и направи няколко крачки, когато тя отново го извика. Върна се за втори път, впери очи в нейните и почака, за да чуе какво още ще му каже.

— Не искам да бъда сама тази вечер — призна Алекс бързо.

Въпреки че беше плакала целия следобед, очите й бяха пълни със сълзи. Те се стичаха по бузите й заедно с дъждовните капки.

— Моля ви, Рийд! Не си отивайте! Останете при мен.

Той застана под навеса, но косата и раменете му бяха вече мокри. Постави ръцете си на кръста и попита:

— Защо?

— Току-що ви казах защо.

— Трябваше да измислите по-добра причина от тази, или изобщо не трябваше да ме молите.

— Добре! — провикна се тя след него. — Чувствам се като парцал. Тази причина достатъчна ли ви е?

— Не.

— Боли ме от това, което майка ми е претърпяла заради мен — припряно избърса сълзите от очите си.

— Аз не съм лекар.

— Имам нужда някой да ми подаде ръка.

— Съжалявам, но плановете ми са други.

— Не ви ли интересува, че имам нужда от помощ?

— Наистина не.

Мразеше го затова, че я накара да му се моли. Независимо от всичко пренебрегна гордостта си и продължи:

— Баба ми умря, презирайки ме за това, че съм унищожила живота на майка си. Тя е искала Селина да се омъжи за Джуниър и ме обвиняваше, че съм се родила, когато не трябва. Сега искам да знам дали и вие ме презирате? Можете ли да си представите колко ужасно се чувствам като знам, че аз съм причината майка ми да се омъжи за друг човек, когато е обичала вас? Ако не съм била аз, вие сте могъл да се ожените за нея, да имате деца, да се обичате до края на живота си. Рийд, моля ви, останете при мен тази нощ!

Той съкрати разстоянието между тях, облегна я с гръб към стената и я разтърси силно.

— Искате да ви прегърна и да ви кажа, че всичко е наред, че когато утре слънцето изгрее, нещата ще изглеждат по-добре?

— Да!

— Добре, за ваше сведение — не обичам подобни истории. Когато прекарвам нощта с жена, не го правя, за да я утешавам, че е наранена, нито пък да я окуражавам, ако е тъжна — той пристъпи по-близо до нея и почти притвори очи. — И съм сигурен в едно — не желая да играя ролята на баща.