Серия
Империята на Трантор (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Currents of Space, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 25 гласа)

14
Ренегатът

Селим Джунц бе всичко друго, но не и флегматичен мъж. Цялата тази година, прекарана в принудителен престой, само го изнерви докрай. Не беше способен да отпива полека от виното си, докато мисълта му се луташе непрекъснато в догадки. С две думи, той бе пълната противоположност на Лудиган Абел.

И когато свърши обвинителния си гневен монолог срещу Сарк, който си бе позволил да отвлече и да затвори служител на МБКА през главата на Трантор, Абел само му каза:

— Струва ми се, че ще е по-добре, ако прекарате нощта тук, докторе.

— Мога и по-добре да прекарвам времето си — с леден глас заяви Джунц.

— Не се съмнявам. Но щом Сарк взе да ликвидира моите хора, това означава, че е насъбрал доста кураж. Опасността да ви се случи нещо, преди да е паднала нощта, е съвсем реална. Нека да изчакаме една нощ и да видим какво ще ни донесе новият ден.

Джунц се опита да протестира, твърдейки, че бездействието не води до нищо добро. Без да губи спокойния си, почти небрежен израз, Абел очевидно не искаше да го слуша повече и го изпрати до една от стаите на жилището си.

Вече в леглото, той втренчи очи в слабоосветения таван, на който бе нарисуван епизод от картината на Ленхаден „Войната между луните на Арктур“, с пълното съзнание, че едва ли ще може да заспи. След известно време долови лек мирис на приспивен газ и преди да си даде ясна сметка откъде идва и дали наистина е газ, дълбоко заспа. След пет минути силна въздушна струя проветри стаята от опиата, който вече си беше свършил работата.

 

 

Някъде призори Джунц се събуди от бялата светлина на първите слънчеви лъчи. В стаята беше Абел.

— Колко е часът? — попита космоаналитикът.

— Шест.

— Велики Космос! — Той се огледа и спусна кокалестите си крака на пода. — Рано сте станал.

— Изобщо не съм лягал.

— Какво?

— Усещам умора, повярвайте. Вече не ме тонизира и газ против сън. На по-млади години беше съвсем друго.

— Нали ще ме извините за момент?

Този ден сутрешният тоалет наистина не му отне много време. Върна се в стаята, пристягайки магнитната закопчалка на колана около туниката си.

— Е? — попита той. — Не вярвам да сте будували цяла нощ, за да ме събудите в шест, ако нямахте да ми кажете нещо важно.

— Така си е. Прав сте. — Абел се отпусна на леглото, в което допреди малко бе спал Джунц, и весело се засмя, отмятайки глава назад. Смехът му, писклив и не много силен, разкри здрави жълтеникави зъби.

— Моля да ми простите, Джунц — извини се той след малко. — Просто не съм съвсем на себе си. Винаги, когато прибягвам до газ, за да не заспя, чувствам главата си особено. Мисля си дори дали не е време да предложа на Трантор да ме сменят с по-млад човек.

— Разбрали сте, че все още не са намерили космоаналитика, нали? — попита Джунц не без известна доза сарказъм, но и с надежда.

— Напротив! За съжаление са го намерили. Мисля, че доброто му настроение се дължи по-скоро на факта, че агентурната ни мрежа не е разрушена.

В първия миг желанието на Джунц бе да извика: „По дяволите вашата мрежа!“, но се овладя навреме.

— Няма съмнение, знаели са, че Коров е от агентите ни — продължаваше Абел. — Възможно е да имат информация и за други на територията на Флорина. Но това са дребни риби. Саркитите знаеха за тях и само ги държаха под око.

— Но убиха един — не пропусна да отбележи Джунц.

— Не е вярно — възрази Абел. — С бластера е стрелял единият от приятелите на космоаналитика.

— Не ви разбирам — удиви се Джунц.

— Доста е объркано. Не искате ли да ми правите компания на закуска? Страшно съм гладен.

 

 

Вече пред чашата си с кафе Абел разказа какво се бе случило през последните тридесет и шест часа.

Джунц бе слисан. Едва отпил от чашата си, той я остави на масата и тя така си остана недопита.

— Щом са успели да се промъкнат незабелязано дори на този кораб, нищо чудно да не са ги усетили досега. Ако изпратите хора да го посрещнат на космодрума…

— Как не! Чудесно знаете, че няма съвременен кораб, на който да не може да се открие присъствието на допълнителни пътници поради излишъка на топлинна енергия от телата им.

— Ами ако не са ги забелязали? Апаратурата не греши, но хората — много често.

— Иска ви се нали? Но има друго. Имам абсолютно достоверна информация, че в момента, в който корабът с космоаналитика на борда наближава Сарк, Скуайър Файф провежда съвещание с останалите Велики Скуайъри. Тези междуконтинентални конференции се провеждат рядко, едва ли не веднъж на няколко светлинни години. Съвпадение, нали?

— Междуконтинентално съвещание само заради космоаналитика?

— Сам по себе си — незначителен проблем. Но ние го направихме доста значителен. МБКА издирва този човек вече близо година със забележителна упоритост.

— Не точно МБКА — настоя Джунц. — А аз лично. Действах почти неофициално.

— Скуайърите не знаят това, а и не биха ти повярвали. В замяна на това пък Трантор не остана безразличен.

— По мое настояване.

— Те и това не знаят, а и не биха повярвали.

Джунц се изправи и столът му автоматично се отдръпна от масата. Със здраво сключени зад гърба ръце, той закрачи напред-назад по килима. Насам, натам. От време на време поглеждаше съсредоточено към Абел.

Съвършено невъзмутим, Абел пиеше вече втора чаша кафе.

— Откъде научихте всичко това? — попита Джунц.

— Кое всичко?

— Ами всичко. Как и кога космоаналитикът се е промъкнал на кораба. Как и по какъв начин Пълномощникът се е спасил от преследването. Може би искате да ме заблудите?

— Но, скъпи доктор Джунц…

— Признахте, че вашите хора са следили космоаналитика независимо от мен. Погрижихте се да ме отстраните последната нощ. — Изведнъж Джунц си спомни за мириса на приспивен газ.

— Нощта прекарах в разговори с някои от агентите си. Онова, което сторих и което научих, бе в резултат на, нека го наречем, подготвена организация. Не биваше да се намесвате и в същото време исках да съм сигурен, че сте в безопасност. Всичко, което току-що ви разказах, научих през нощта от моите агенти.

— За да стигнете до всичко това, имате нужда от агенти и сред правителството на Сарк.

— Естествено.

— Виж ти.

— Защо се учудвате? Вярно е, че Сарк е пословичен със сигурността на своето правителство и лоялността на своите хора. Причината е съвсем ясна, щом и най-бедният човек на Сарк се чувства като аристократ в сравнение с всеки флорин и с пълно право, колкото и то да е измамно, да чувства, че принадлежи към управляващата класа. И като си помислиш, макар Сарк да не е свят на милионери, населението на по-голямата част от Галактиката го смята за такъв. Годината, която прекарахте тук, би трябвало да ви е убедила в това. Осемдесет процента от саркитите имат жизнен стандарт, равен на хората от другите планети и не много по-висок от този на самите флорини. И съществуват достатъчен брой саркити, които са толкова гладни, че не може да не се дразнят от потъналата в разкош малобройна трупа техни сънародници, така че безсъмнено ще са готови да ми предложат услугите си. Огромната слабост на управлението на Сарк е, че винаги са свързвали бунтовниците с Флорина. Забравили са, че може би трябва да се огледат наоколо си.

— Тези гладни саркити, ако предположим, че наистина съществуват, надали могат да ви вършат голяма работа.

— Всеки поотделно — не. Но заедно са полезно оръдие срещу големите хора. Сред представителите на управляващата класа дори се срещат хора, които са направили някои изводи от събитията през последните два века. Убедени са, че в крайна сметка Трантор ще разпростре властта си над цялата Галактика, и мисля, че имат пълно основание. Нищо чудно да се надяват това да стане още докато те са живи, ето защо предпочитат да се подсигурят предварително.

— В устата ви междузвездната политика се превръща в доста мръсна игра — рече Джунц.

— Каквато е тя всъщност, само че несъгласието с нечестните неща не означава, че те не съществуват. А и не цялата мръсотия е безнадеждно вкоренена. Нека не забравяме идеалистите. Да не забравяме и хората, които служат на Трантор без мисълта за облаги, без обещания за бъдеща власт, а само защото са убедени, че единствено обединената Галактика може да служи добре на човечеството и единствено Трантор е в състояние да постигне това обединение. Имам такъв човек, най-добрият ми агент от Отдела по безопасност на Сарк. Именно той води в момента Пълномощника при нас.

— Нали казахте, че бил заловен? — изненада се Джунц.

— Да, от Отдела по безопасност. Но моят човек работи именно там. — Абел смръщи вежди, очевидно раздразнен. — След този случай той няма да може да бъде вече така полезен. Тъй като няма да им заведе Пълномощника, в най-добрия случай го чака понижение, а в най-лошия — затвор. Е, няма как!

— Какво смятате да правите сега?

— Просто не зная. Първо трябва да получим нашия Пълномощник. За него съм сигурен само до пристигането му на космодрума. А оттам нататък… — Абел сви рамене и старческата, приличаща на пожълтял пергамент, кожа на лицето му се сгърчи по бузите му. — Скуайърите също ще чакат Пълномощника — добави той. — Засега са убедени, че е в ръцете им. И докато един от нас двамата не го спипа здраво, нищо не можем да направим.

Но Абел грешеше.

 

 

В цялата Галактика чуждите посолства разполагаха с изключителни права върху териториите, на които се намираха. Обикновено тази привилегия си оставаше само едно добро пожелание на чужденците освен в случаите, когато страната, която представляваха, бе по-могъща. А на практика единствено Трантор можеше да осигури независимост на своите пратеници.

Територията на транторското посолство заемаше почти цяла квадратна миля, охранявана от въоръжени мъже в транторски униформи, със съответните отличителни белези. Вътре саркит не можеше да проникне без специална покана, а за въоръжен — и дума не можеше да става. Сигурно бе, че хората и тяхното въоръжение можеха да издържат нападение на единичен саркитски полк за не повече от два-три часа, но зад малката група стоеше и мощта на организираните сили на близо милион светове.

Ето защо никой и не мислеше да напада посолството.

То можеше да осъществява дори и непосредствена връзка с Трантор, без да се налага да използва космодрумите на Сарк. Малките жирокораби, съответно подготвени за преминаване през атмосферата на Сарк с минимум разход на енергия, можеха да бъдат допуснати от транторски кораби носители, които кръжаха отвъд стомилната граница между „планетарното“ и „свободното“ пространство, и да кацнат на малкото летище, разположено на територията на посолството.

Жирокорабът, който се бе появил преди малко над летището на посолството, не беше от Трантор, а и не идваше по разписание.

Малобройният въоръжен отряд на посолството бе бързо събран и изведен. Игленото оръдие вдигна навъсеното си дуло към небето. Под тревога бе извадена и военната маскировка.

От посолството и към него полетяха радиосъобщения. Решителни слова — към кораба и ефира, и разтревожени — обратно. Лейтенант Камрум стана от апарата.

— Просто не знам — въздъхна той. — Твърди, че ако не му разрешим да кацне, до две минути ще го свалят. Иска убежище.

— Сигурно — рече току-що влезлият лейтенант Елиут.

— Тъкмо повод властите на Сарк да заявят, че се месим в политиката му, ако позволим да кацнат. Тогава и ти, и аз изхвърчаме. А кой е той?

— Не иска да каже — с досада поясни лейтенантът. — Казва, че иска да говори с посланика. Някакво предложение какво да правя, капитане?

Късовълновият приемател отново оживя и почти истеричен глас започна да вика:

— Има ли някой там? Слизам. Наистина! Не мога да чакам нито миг повече. Да знаете!

— Велики Космос! — възкликна капитанът. — Та аз познавам този глас. Разрешавай кацане! На моя отговорност.

Командите последваха бързо една след друга. Жирокорабът се спусна вертикално с малко по-голяма скорост, отколкото бе необходимо, в резултат на уплашената и неопитна ръка на командира. Жирооръдието не го изпускаше от прицел.

Капитанът установи пряка връзка с посланика и цялото посолство бе вдигнато на крак. Около десет минути след първия кораб над малкото летище се появи саркитски кораб, който продължи да кръжи два часа, докато накрая очевидно се отказа и отлетя.

 

 

Седнаха на вечеря. Абел, Джунц и новодошлият. След като бе обмислил всичко, Абел с възхитително самообладание се държеше като невъзмутим домакин. Дълги часове се бе въздържал да попита каква е причината един Велик Скуайър да поиска убежище при него.

Джунц не можеше да се похвали с такова търпение. Той само яростно прошепна на Абел:

— В името на Космоса! Какво смятате да правите с него?

— Нищо — усмихна му се в отговор Абел. — Поне докато не разбера Пълномощникът мой ли е, или не. Искам да знам на какво мога да разчитам, преди да хвърля заровете на масата. И понеже той е дошъл при нас, чакането ще го направи много по-бъбрив от нас.

И беше прав. На два пъти Скуайърът се впущаше в бърз монолог и два пъти Абел казваше:

— Многоуважаеми! В едно съм сигурен, сериозните разговори на празен стомах са изключително неприятни.

Накрая старецът се усмихна любезно и поръча да сервират вечерята. Виното беше налято и Скуайърът се опита отново да подеме:

— Ще попитате защо напуснах континента Стийн, нали?

— Честно казано, не мога да се сетя за някаква сериозна причина, която да накара Скуайър Стийн да бяга от корабите на Сарк.

Стийн го наблюдаваше внимателно. Тънката му фигура и слабото лице бяха напрегнати, той очевидно се мъчеше да прецени каква е обстановката. Дългата му коса бе старателно прибрана на кичури, прикрепени с малки щипки, които при всяко негово движение се триеха и издаваха особен шепнещ звук, сякаш за да призоват за внимание към саркитската мода на щипките. От дрехите и тялото му се разнасяше лек приятен аромат.

Абел забеляза лекото свиване на устните на Джунц и нервното движение, с което космоаналитикът потупваше късата си къдрава коса, и си помисли колко ли забавна щеше да бъде реакцията на Джунц, ако Стийн се бе появил в типичните си багри — с руж на бузите и медночервени нокти.

— Днес се проведе междуконтинентално съвещание — рече Стийн.

— Така ли?

Абел слушаше разказа, без нито един мускул да трепне на лицето му.

— Дадоха ни срок от двадесет и четири часа — продължи Стийн възмутен. — В момента тече шестнадесетият.

— Да не би вие да сте този „Х“ — провикна се Джунц, който ставаше все по-неспокоен. — Значи вие сте този „Х“. И сте дошли тук, защото той ви е разкрил. Ами това е чудесно. Ето и нашето доказателство за откриване на личността на космоаналитика, Абел. Ще можем да го използваме.

Стийн правеше отчаяни опити да надвика с тъничкия си гласец клокочещия баритон на Джунц.

— Не, вижте! Ама, чуйте ме! Вие направо сте луд! Спрете за миг! Оставете ме да говоря… Ваше превъзходителство, как беше името на вашия гост? Все не мога да го запомня.

— Доктор Селим Джунц, Скуайър.

— Чуйте ме, доктор Селим Джунц. Никога през живота си не съм виждал този идиот или космоаналитик, или какъвто и да е той. Това е истинска лудост! И съвсем не съм този „Х“! Ще съм искрено задължен, ако не използвате тази тъпа буква. Как може да повярвате на нелепата мелодрама на Файф.

— Защо побягнахте тогава? — не се предаваше Джунц.

— Всемогъщи Сарк! Нима не е ясно? Направо ще се задуша! Вие наистина ли не разбирате каква е целта на Файф?

— Ако ни обясните, Скуайър, никой няма да ви прекъсва — кротко се обади Абел.

— Много ви благодаря — и той се приготви да продължи с вид на дълбоко засегнат. — Останалите ме гледат с пренебрежение, защото не виждам смисъла да се занимавам с документи и статистики и всички там скучни подробности. И наистина за какво е Гражданската служба, щом като Великият Скуайър не може да е истински Велик Скуайър. И въпреки всичко съвсем не мисля, че съм някой мухльо само защото държа на удобствата си. Не знам, може другите да са заслепени, но за мен е пределно ясно, че Файф не дава пукната пара за космоаналитика. Дори си мисля, че такъв въобще няма. Файф си го измисли миналата година и оттогава размахва тази идея. Държи се с нас като със съвършени тъпаци. Каквито всъщност са останалите. Отвратителни тъпаци! Той измисли цялата тази история за идиота и за космоаналитика. Няма да се учудя, ако местният, на който се приписват поне дузина убийства на патрули, е чисто и просто един от агентите на Файф, но с червеникава перука. А и дори да е истински местен, положително Файф го е наел. Напълно е способен на подобно нещо. Би използвал местни срещу собствения си народ. Достатъчно подъл е, за да го направи. А му е нужно, за да унищожи нас — останалите четирима, и да стане пълновластен диктатор на Сарк. За вас не е ли очевидно? Не съществува никакъв „Х“. Ако не бъде спрян, утре Файф ще пусне съобщения по цялата планета за заговори и декларации за тревога, след което ще се обяви за Водач. Водач не е имало от петстотин години, но това няма да спре Файф. Просто ще суспендира конституцията. Ще видите! Само аз искам да го спра. И затова избягах. Ако бях останал на Стийн, вече щях да съм под домашен арест. Веднага след края на съвещанието проверих личното си летище и се оказа, че хората му са го окупирали. Това е грозно нарушение на континенталната автономност. Така постъпват само мерзавците. Наистина! Но колкото и да е противен, не е достатъчно умен. Въобразява си, че някои от нас ще се опитат да избягат от планетата, и затова е поставил наблюдение на космодрумите, но… — и той се усмихна с лисича усмивка — не се е сетил за жиролетищата. Може би си въобразява, че няма места на планетата, където ние да не можем да се скрием на сигурно място. Но аз се сетих за посолството на Трантор, за разлика от останалите. До гуша са ми дошли. Особено Борт. Нали познавате Борт? Много е недодялан и си е направо мръсен. Разговаря с мен, сякаш съм престъпник само защото държа да съм чист и да мириша хубаво.

Великият Скуайър Стийн докосна нос с върха на пръстите си и пое въздух.

Абел докосна леко китката на Джунц, виждайки, че той се размърдва неспокойно на стола си.

— Оставил сте семейството си. Не мислите ли, че Файф може да ги използва срещу вас?

— Нямаше как да натоваря скъпите същества в своя жирокораб. — Стийн леко се изчерви. — Файф няма да посмее да ги пипне. При това утре се връщам на Стийн.

— Какво? — изненада се Абел.

Стийн го изгледа удивен.

— Предлагам ви съюз, ваше превъзходителство. Само не ми казвайте, че Трантор не се интересува от Сарк. Няма съмнение, че ще се погрижите да кажете на Файф, че всеки опит да промени конституцията на Сарк ще предизвика намесата на Трантор.

— Не ми е много ясно как ще стане това, колкото и да съм убеден, че правителството ми трябва да ме подкрепи — рече Абел.

— Че как така? — възмутено попита Стийн. — Сложи ли ръка върху цялата търговия с кирт, Файф ще вдигне цените, ще поиска концесии за по-бързо пласиране и всичко останало.

— Нали вие петимата контролирате цените?

— Вярно е, но не зная подробности! — облегна се назад Стийн. — Остава да ме попитате и за някои цифри. И вие не сте по-добър от Борт. — Великият Скуайър бързо дойде на себе си и се изсмя: — Шегувам се, разбира се. Исках да кажа, че отстрани ли Файф, Трантор може да преговаря с останалите. А заради вашата помощ с пълно основание Трантор ще може да претендира за предимства или дори за малък процент от печалбата при търговията.

— А как ще сме сигурни, че няма да се разгори галактическа война?

— Наистина ли не разбирате? Съвсем ясно е. Вие няма да се явите в ролята на агресори. Само ще предотвратите гражданската война, за да не се стигне до разруха на киртовото производство. Аз ще излезна с призив. Ще поискам официално помощ от вас. Цялата Галактика ще бъде на ваша страна. А какво ще спечели Трантор след това, не влиза в работата на никого.

Абел съсредоточено разглеждаше изкривените си старчески пръсти.

— Не мога да повярвам, че наистина искате да съедините силите си с Трантор.

Зад усмивката на Стийн пробягна мимолетна омраза.

— По-добре Трантор, отколкото Файф!

— Не ми харесва заплахата със сила. Не може ли да изчакаме и да видим как ще се развият нещата…?

— Не, не! — провикна се Стийн. — Нито ден. Наистина! Ако сега, точно сега не проявите твърдост, после ще бъде късно. Изтече ли обявеният от него срок, той ще е готов на всичко, само и само да не се изложи. Подкрепите ли ме сега, народът на Стийн ще застане зад мен, и останалите Велики Скуайъри ще са с мен. Ако закъснеете дори с един ден, пропагандната машина на Файф ще се завърти с пълни обороти. Ще ме помете като ренегат. Аз! Аз — ренегат! Ще пусне в ход всички антитранторски предразсъдъци, които му дойдат наум.

— А ако поискаме да ни даде възможност да се срещнем с космоаналитика?

— Каква полза от това? Ще започне двойна игра. Пред нас ще заяви, че Флоринският идиот е космоаналитик, а пред вас — че космоаналитикът е флорински идиот. Не го познавате. Той е страшен!

Абел потъна в размисъл. Пръстът му тихичко почукваше по масата.

— Нали знаете, че държим Пълномощника — обади се той по едно време.

— Какъв Пълномощник?

— Онзи, който уби патрулите и саркита.

— Така ли? А смятате ли, че Файф много ще се разстрои от това, при условие че има възможност да завладее целия Сарк?

— Мисля, че да. Не е важно, че Пълномощникът е в наши ръце. Важни са обстоятелствата, при които сме го хванали. Струва ми се, Скуайър, че Файф ще се вслуша в думите ми, и то много внимателно.

За първи път, откакто познаваше Абел, Джунц усети, че в гласа му се прокрадва нетърпение, нотка на самодоволство — почти триумф.