Серия
Империята на Трантор (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Currents of Space, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 26 гласа)

9
Скуайрът

Скуайър Файф беше най-важната личност на Сарк и затова никак не обичаше да го виждат прав. Също като дъщеря си той беше нисък, но за разлика от нея беше доста несъразмерен, краката му бяха извънредно къси. Торсът му беше як и едър, главата, по всеобщо признание — величествена, и цялата тази маса се опираше на къси крачета, които с леко олюляване пренасяха товара си.

Ето защо го виждаха винаги седнал зад бюрото. Освен дъщеря му, прислугата и жена му, докато беше жива, никой дори не бе го зървал в друго положение.

Едрото лице, с доста голяма уста, с широки ноздри и издадена напред брадичка с трапчинка, можеше да добива както благ, така и непреклонен израз. Синкаво-черната, дълга до раменете му коса бе недокосната от скрежа на времето, вчесваше я винаги назад, без оглед на модата. Там, където бръснарят му по два пъти на ден се бореше с бързоникнещата му брада, лицето на Файф имаше синкав оттенък.

Скуайърът позираше, и то съзнателно. Изработил си бе определено изражение, силните широки длани с къси пръсти поставяше спокойно върху лъскавата повърхност на съвършено празното бюро. Обикновено върху него нямаше нито лист, нито украшение, нито апарат за връзка с останалия свят. Оставил бе личността му да се налага и погледът на посетителя да не се разсейва от други предмети.

С прозрачно бледия си секретар разговаряше с безжизнен тон, който пазеше само за служителите флорини и за разговори по телефона.

— Предполагам, всички приеха? — попита той секретаря. Всъщност не се съмняваше в отговора.

— Скуайър Борт заяви, че делови ангажименти го задържали и надали ще успее да дойде преди три.

— Нали му обясни за какво става дума?

— Разбира се, казах, че поради естеството на въпросите закъсненията не са препоръчителни.

— И какъв беше резултатът?

— Ще дойде навреме. Останалите се съгласиха без възражения.

Файф се усмихна. Половин час по-рано или по-късно нищо нямаше да промени. Но той просто искаше да въведе нов принцип. Великите Скуайъри бяха страшно докачливи по отношение на своята независимост; на тази докачливост трябваше да се сложи край.

Сега ги чакаше. Кабинетът беше просторен, местата за останалите бяха готови. Големият хронометър, с мъничък радиоактивен двигател, който близо хиляда години не бе спирал, показваше два и двадесет и една.

Какви произшествия само през последните два дни! Изглежда, старият хронометър щеше да стане свидетел на още интересни събития.

В миналото, когато този часовник започна да отчита първите си минути, Сарк бе съвсем нов свят, с градове, строени от дялан камък, и с твърде несигурни контакти с останалите по-стари светове. Уредът за измерване на времето беше монтиран върху стената на стара, тухлена сграда. Тухлите отдавна вече се бяха превърнали в прах. Отмервал бе часовете и през трите кратковременни саркитски „империи“, когато разбунтувалите се войници на Сарк успяха да наложат властта си и над няколко от заобикалящите планетата светове. Разпадът на радиоактивните атоми бе поддържал точността му и през двата периода, когато военните отряди на съседни светове диктуваха на Сарк каква политика да води.

Часовникът все така неизменно отмерваше времето и преди петстотин години, когато Сарк откри, че светът най-близо до него — Флорина, има в почвата си неизчерпаемо богатство. Не беше спирал равномерния си ход и през двете победни войни и тържествено отбеляза установяването на мира. Сарк се отказа от имперските си амбиции и стисна така здраво в прегръдката си Флорина, че дори Трантор можеше да му завиди.

Към Флорина проявяваше апетити не само Трантор. С течение на времето тя се превърна в свят, към който през космическото пространство се протягаха много ръце. Но върху планетата бе сложил ръка Сарк и по-скоро би започнал война с цялата Галактика, отколкото да отпусне хватката си.

Трантор знаеше това! И то много добре!

Безмълвният ритъм на хронометъра сякаш отмерваше такта на малката песничка, която Скуайърът си тананикаше наум.

Беше вече два и двадесет и три.

 

 

Последната среща на петимата Велики Скуайъри на Сарк се бе състояла преди около година. И тогава, както и сега, в неговия кабинет. И тогава, както и сега, Скуайърите, пръснати по цялата планета, всеки на своя континент, се бяха появили тук в триизмерната си персонификация.

Ставаше дума за триизмерен телевизионен образ в естествен ръст със съответните цветове и звук. Подобно нещо можеше да се срещне във всеки среднозаможен дом на Сарк. С изключение на Файф, Скуайърите и присъстваха, и не присъстваха тук. Стена зад тях не се виждаше, образите им не трепкаха и все пак човек можеше да „мушне“ ръка през тях.

Изключение правеше Скуайър Рун, тъй като на континента, на който живееше, сега бе нощ. Кубичното пространство, обгърнало образа му в кабинета на Файф, светеше със студения бял блясък на изкуственото осветление, леко приглушено от ярката дневна светлина около него.

В тази стая, лично и с образите си, присъстваше целият Сарк — малко странна и не чак толкова героична персонификация на планетата. Рун беше плешив, дебел и розов, а Бол — сивокос и сбръчкан. Стийн например беше напудрен и леко гримиран, на лицето му играеше отчаяната усмивка на поизхабен мъж, който прави сетни усилия, за да прикрие отиващата си мъжественост. От вида на Борт човек разбираше неговото пренебрежение към някои предразсъдъци, като личната хигиена. Красноречиви доказателства за това бяха мръсните нокти и небръснатото от два дни лице.

И въпреки всичко, това бяха петимата Велики Скуайъри.

Те бяха най-горното от трите стъпала на управляващата сила на Сарк. Най-ниското стъпало, естествено, беше Гражданската служба на Флорина, която оставаше непоклатима, въпреки всички превратности, възходи и падения на отделни благороднически домове на Сарк. Именно тя смазваше осите и въртеше колелата на управлението. Над тази служба бяха министрите и ръководителите на отделите, назначавани от Президента на страната — пост, който се предаваше по наследство. Необходимо бе имената им, както и това на Президента, да фигурират в държавните документи, за да бъдат те законни. Задълженията им обаче се свеждаха само до слагането на подписи.

Най-горното стъпало бе заето от тези петима, всеки от които с мълчаливото съгласие на останалите четирима бе поел по един континент. Те бяха глави на фамилии, контролиращи по-голяма част от търговията с кирт и съответните доходи от нея. Парите даваха власт и в крайна сметка диктуваха политиката на Сарк. Файф разполагаше с най-големия дял.

След близо едногодишно прекъсване Скуайър Файф ги бе събрал този ден, за да направи важно съобщение на другите господари на втората по мощ планета в Галактиката (първата бе Трантор, която управляваше половин милион светове).

— Получих много любопитно послание — започна той.

Останалите мълчаха. Чакаха.

Файф подаде отпечатък от метализиран филм на своя секретар, който обиколи един по един присъстващите, като даде възможност на всеки да прочете записаното върху него.

За всеки от петимата останалите четирима бяха образи. Филмът също беше образ. Можеха само да седят и да наблюдават светлинните лъчи, които прекосяваха пространството от кабинета на Файф до отделните континенти. Текстът беше сянка като всичко останало.

Единствен Борт, човек, непосредствен и прям, забравил за разстоянията, посегна да вземе текста в ръка.

Дланта му излезе извън обсега на камерата и ръката му изглеждаше като отсечена. Файф си представи как пръстите на Борт висят във въздуха, докосвайки нищото. Усмихна се, както се усмихнаха и останалите. Само Стийн се изкиска невъздържано.

Борт пламна и бързо прибра ръката си.

— И така — обади се накрая Файф, — всички го прочетохте, а сега, докато обмисляте нещата, ще ви го прочета на глас.

За части от секундата секретарят се озова до него с филма.

Великият Скуайър зачете плавно, подчертавайки драматично по-емоционалните пасажи, сякаш той сам бе автор на текста:

„Вие сте Велик Скуайър на Сарк и никой не може да се мери с Вашето богатство и Вашата власт. Но искам да ви предупредя, че и властта и богатството Ви се крепят на твърде крехки основи. Може би си въобразявате, че добивът на кирт, такъв, какъвто е сега на Флорина, съвсем не е крехка основа, но не е зле да се попитате още колко време ще съществува Флорина? Вечна ли е тя?

Не! Флорина може да бъде разрушена още утре. В същото време нищо чудно да просъществува и хиляда години. По-вероятно е да се случи първото. Не аз ще бъда причината, но това може да се случи, и то без вие да успеете да го предвидите или предотвратите. Помислете си за тази гибел. Помислете и за това, че Вашата власт и богатство вече си отиват, ето защо аз настоявам да получа по-голямата част от тях. Ще имате време да си помислите, но не се бавете много.

Отложите ли прекалено отговора си, ще съобщя на цялата Галактика и най-вече на жителите на Флорина истината за предстоящата гибел. След това няма да има нито кирт, нито богатство, нито власт. За мен това не е страшно, тъй като никога не съм имал нищо. Но вие сте родени в охолство и живеете като много богат човек и ще Ви бъде много тежко.

Ще прехвърлите на мое име повечето от вашите имения (по начин, който много скоро ще ви съобщя), така ще успеете да запазите поне част от това, което имате. То няма да е много и няма да може да поддържа сегашния ви стандарт на живот, но ще е повече от нищо. И то не е за изпускане, защото Флорина може да съществува, докато сте жив, и тогава ще можете да живеете ако не луксозно, то поне прилично.“

Файф свърши и замислено повъртя филма в ръцете си, сетне го нави внимателно и го прибра в прозрачната цилиндрична кутийка, през чиито стени буквите смътно червенееха.

— Любопитно писмо — обади се той най-накрая. — Няма подпис, а стилът е скован и надут. Какво мислите за него, Скуайъри?

Червендалестото лице на Рун изразяваше силно недоволство:

— Очевидно човекът наскоро е бил пуснат от психиатрична болница. Пише като автор на исторически романи. И да ти кажа честно, Файф, не мисля, че този боклук е достатъчно сериозно основание, за да се нарушава традицията за континентална автономност и да ни събираш. При това никак не ми харесва фактът, че говорим пред твоя секретар.

— Секретарят ми ли? И то, защото е флорин? Да не би да се опасяваш, че това писмо ще му повлияе? Що за глупост? Я се обърни към Скуайър Рун! — Последното изречение Файф изрече с подчертано заповеден тон.

Секретарят се подчини. Навел бе почтително очи. Лицето му беше бяло, без никакви бръчки и лишено от каквото и да било изражение. Почти нямаше живот в него.

— Този флорин — започна Файф, без ни най-малко да се притеснява от присъствието на човека — е мой личен прислужник. Никога не се отделя от мен, никога не се среща със сънародниците си. Но не за това му имам пълно доверие. Разгледай го добре. Виж и очите му. Не ти ли е ясно, че е обработен с психосонда? Не е способен на каквото и да е действие, което би ми навредило. Без да се засягате, на него имам повече доверие, отколкото на всеки един от вас.

Борт се изсмя.

— Не мога да те обвинявам. Никой от нас не ти дължи лоялността, която се очаква от един минал през психосонда флорин.

Стийн също се засмя и се размърда на стола си, сякаш бе започнал да му пари.

Никой не посмя да коментира факта, че Файф е използвал психосонда за своите прислужници. А и да бяха го сторили, това страшно би учудило Файф. Употребата на психосонда за друга цел, освен за корекция на мозъчни отклонения или за отстраняване на склонности към криминални престъпления, беше абсолютно забранена. Забранена бе дори и на Скуайърите.

И въпреки всичко Файф си позволяваше да я прилага, когато сметне за добре, особено върху флорини. При саркитите въпросът съвсем не беше така прост. Скуайър Стийн, чието размърдване на стола при споменаването на психосондата не убегна от погледа на Файф, бе известен с това, че използва сондата при флорини и от двата пола, за да му вършат работа, доста по-различна от секретарската.

— Не ви събрах тук, за да ви прочета само едно любопитно писмо — поясни Файф и подпирайки лакти на бюрото си, събра пръстите на двете си ръце. — Надявам се, че това ви е ясно. Боя се, че сме изправени пред важен проблем. Питам се защо са се обърнали само към мен? Очевидно аз съм най-богат от Скуайърите, но контролирам само една трета от търговията с кирт. Ние всички владеем цялата. Би било много лесно да се направят пет копия на това писмо.

— Нещо много го увърташ — обади се Борт. — Какво искаш?

— Иска да разбере, уважаеми Господарю Борт, дали и ние сме получили подобни писма — помръднаха едва-едва безцветните устни върху посивялото лице на Бол.

— Ами да го каже.

— Струва ми се, че точно това казах — произнесе безстрастно Файф.

Великите мъже се спогледаха — кой с подозрение, кой с предизвикателство в очите.

Пръв се обади Рун. Розовото му чело се бе покрило с капки пот и той извади киртова носна кърпа, за да попие влагата от гънките, които се диплеха по тлъстото му лице.

— Не зная, Файф. Трябва да попитам секретарите си, които между другото са саркити. Защото, в края на краищата, дори такова писмо да е стигнало до канцеларията ми, нищо чудно да е било сметнато за дело на маниак. Никога няма да стигне до мен. Това е сигурно. При тази странна твоя система нищо чудно, че се налага да четеш подобни боклуци.

Той се огледа и се усмихна, разкривайки влажните си венци и изкуствените зъби от хромирана стомана. Всеки от тях бе завинтен в костта и беше по-здрав от най-здравия зъб, покрит с емайл. Усмивката му плашеше повече и от най-сърдитото му изражение.

Бол само сви рамене.

— Струва ми се, че думите на Рун спокойно могат да се отнесат до всеки от нас.

— Никога не чета поща — изкиска се Стийн. — Ама наистина не я чета. Толкова е досадно, а и толкова писма пристигат, че никога не ми остава време — и той се огледа настоятелно, сякаш наистина му бе необходимо да убеди останалите във важността на този факт.

— Глупости — рече Борт. — Какво ви става на вас тук? От Файф ли се страхувате? Виж какво, Файф, не държа никакъв секретар, защото според мен е напълно излишно някой да стои между мен и работата ми. Получих копие от това писмо и съм абсолютно сигурен, че и останалите трима са получили по едно. Може би искаш да знаеш какво съм направил с моето? Хвърлих го в шахтата за смет. Съветвам те да направиш същото и с твоето. Хайде да свършваме. Уморен съм — и той посегна нагоре към копчето, с което щеше да се изключи от системата и най-важното — нямаше да вижда Файф.

— Борт, почакай — остро се обади Файф. — Не бързай! Не съм свършил. Предполагам, не искаш да взимаме решения в твое отсъствие?

— Да останем още малко, Скуайър Борт — настоя и Рун с мек глас, докато малките му, скрити в тлъстина очички гледаха доста недружелюбно. — Не мога да разбера защо Скуайър Файф толкова много се тревожи от такава дреболия.

— Нищо чудно Файф да смята, че нашият писмописец има информация за нападение на Трантор над Флорина — проехтя дразнещият ухото сух глас на Бол.

— Ами — презрително отвърна Файф. — Който и да е той, откъде ще знае такова нещо? Уверявам ви, че тайната ни служба е на мястото си. А и как ще спре нападението, дори да получи нашата собственост? Не, не. Говори за разрушаването на Флорина, по-скоро като за физическо, а не като за политическо унищожение.

— Това си е чиста лудост — каза Стийн.

— Така ли мислиш? — попита Файф. — В такъв случай не разбирате значението на събитията от последните две седмици.

— Кои по-точно? — поинтересува се Борт.

— По всяка вероятност е изчезнал някакъв космоаналитик. Не може да не сте чули за това.

Борт погледна с досада, но беше обезпокоен.

— Абел от Трантор ми спомена такова нещо. Е, и какво от това? Нищо не разбирам от космоанализа.

— Прочел си поне последното му съобщение до базата на Сарк, преди да изчезне.

— Абел ми го показа. Но не му обърнах внимание.

— А останалите? — обърна се Файф предизвикателно към другите си събеседници. — Ще трябва да понапрегнете паметта си за последната седмица.

— Четох го — обади се Рун. — Помня го, разбира се! И в него ставаше дума за разрушение. Това ли искаш да ти кажа?

— Я слушайте — обади се с писклив глас Стийн. — Там се правеха напълно безсмислени отвратителни намеци. Искрено се надявам, че няма да ги обсъждаме сега. Едва се отървах от Абел, и то малко преди обяд. Много неприятно наистина.

— Не можем да отминем това така, Стийн — рече Файф, чийто глас вече издаваше явното му нетърпение. — Ще трябва да го обсъдим отново. Космоаналитикът говореше за разрушаването на Флорина. Едновременно с неговото изчезване получихме посланията, в които ни предупреждават за разрушаването на Флорина. Смяташ ли, че това е просто съвпадение?

— Да не искаш да кажеш, че космоаналитикът ни изпраща тези писма, за да ни изнудва? — прошепна Бол.

— Малко вероятно е. Защо първо ще го съобщава от свое име, а след това — анонимно?

— Когато за първи път е говорил за това, е бил във връзка с местното представителство на Бюрото, а не с нас.

— И въпреки това. Един изнудвач влиза във връзка единствено със своята жертва, освен ако обстоятелствата не го принудят да използва посредник.

— Тогава?

— Той е изчезнал. Нека приемем, че космоаналитикът е бил честен. Но разпространява опасна информация. Сега е в ръцете на хора, които не са честни и именно те ни изнудват.

— Какви ще са тези хора?

— Сериозно ли ме питаш? — облегна се Файф на стола си. — Трантор.

— Трантор! — потръпна Стийн и пискливият му глас секна.

— А защо не? Какъв по-добър начин да сложат ръка на Флорина? Тя винаги е била задача номер едно на външната им политика. И успеят ли да се сдобият с нея без война, толкова по-добре. Ако се поддадем на този абсурден ултиматум — тя ще е тяхна. Предлагат ни все пак нещо, но колко време ще може да запазим дори него? Да предположим, че пренебрегнем това искане. А ние нямаме друг избор. Какво ще направи Трантор? Ще пуснат слухове сред селяните на Флорина за предстоящата гибел на планетата. Селяните ще изпаднат в паника и пак ще настъпи катастрофа. Няма сила, която да накара хората да работят, щом знаят, че на следващия ден ще настъпи краят на света. Реколтата ще изгние. Складовете ще се изпразнят.

Стийн обърса с пръст някакво петънце върху едната си буза — целият му апартамент бе осеян с огледала, които бяха извън обсега на камерата.

— Не мисля, че ще загубим много. Ако производството спадне, нали цените ще се покачат? След известно време ще се окаже, че Флорина не е загинала, и селяните ще се върнат отново на работа. Освен това винаги можем да обявим, че ще намалим износа. Направо не мога да си представя как един културен свят ще живее без кирт. Киртът наистина е господар! Все си мисля, че тревогата ни е напълно излишна. — И подпирайки с пръст бузата си, той зае позата на дълбоко отегчен човек.

Докато траеше цялата тази тирада, Бол седеше със здраво стиснати клепачи.

— Не можем да вдигаме повече цените — промълви той. — Стигнали сме абсолютния им таван.

— Точно така е — съгласи се Файф. — Но не вярвам да се стигне до сериозно разпадане. Трантор очаква някакъв, какъвто и да е, признак на безредици на Флорина. Ако заяви пред Галактиката, че Сарк не може да гарантира доставките на кирт, съвсем естествено би било да поиска той да въдвори ред, за да не спира притокът на кирт. Трантор ще иска да разруши монопола, да увеличи производството и да намали цените и точно затова ще получи подкрепата на световете. Този е единственият възможен начин Трантор да сложи ръка върху Флорина. Опита ли се със сила, планетите и световете извън влиянието на Трантор ще ни подкрепят дори само в името на своята сигурност.

— Каква е ролята на космоаналитика в цялата тази история? — попита Рун. — Неговото присъствие се обяснява само ако теорията ти се окаже действителна.

— Мисля, че ще се окаже действителна. Космоаналитиците по принцип са твърде неуравновесени хора и този е създал една твърде съмнителна теория. Няма значение доколко отговаря на истината. Ако Трантор я разгласи, Бюрото на бърза ръка ще я заглуши. А заловят ли човека и получат от него данните, ще успеят да измислят нещо за пред неспециалистите. Могат да я използват, да направят така, че да звучи съвсем достоверно. Бюрото е марионетка на Трантор и колкото и да отричат вече разпространената история с псевдонаучни аргументи, много трудно ще се преборят с лъжата.

— Звучи ми доста объркано — обади се Борт. — От една страна, не могат да я разпространят, а от друга — на всяка цена ще го сторят.

— Как не разбирате? — учуди се Файф. — Не могат да я представят за сериозен научен факт, нито ще успеят да повлияят на Бюрото. Ще го пуснат като слух.

— Защо тогава старият Абел си губи времето и търси космоаналитика?

— Може би очакваш да се похвали, че е в ръцете му? Какво в действителност върши Абел и какво се прави, че върши, са две съвършено различни неща.

— Е добре — не издържа Рун, — дори да си прав, какво трябва да правим?

— Най-важното е, че научихме за опасността — рече Файф. — Ще се опитаме да открием космоаналитика. Ще държим под око всички агенти на Трантор, без да им пречим. По действията им ще съдим за хода на нещата. Добре би било да предотвратим появата на каквито и да било приказки на територията на Флорина за евентуално разрушаване на планетата. И най-незначителното подмятане в тази връзка трябва да срещне яростно противодействие. И което е най-важното, ние петимата трябва да сме абсолютно единни. Това е и целта на нашето събиране сега — създаване на единен фронт. На всички ни е известно, че континентите се ползват с правото на автономия, и аз съм човекът, който винаги най-упорито е настоявал за това. Но само при нормални условия. А в момента не може да се каже, че те са нормални. Това поне разбирате ли?

Охотно или не, те го разбраха, макар автономията да бе факт, от който не искаха да се откажат толкова лесно.

— В такъв случай — продължи Файф — ще чакаме следващия ход на нашия човек.

 

 

Този разговор се бе състоял преди една година. Тогава петимата мъже се разделиха и Скуайър Файф претърпя своя най-необикновен и най-пълен провал в относително дългата си и дръзка кариера.

Следващ ход не дочакаха. Никой от Скуайърите не получи друго писмо. Въпреки усилията си Трантор не успя да открие космоаналитика. На Флорина така и не беше пуснат слух за предполагаеми апокалиптични събития. Прибирането на кирт и неговата обработка продължаваха спокойно.

Всяка седмица Скуайър Рун се обаждаше на Файф.

— Нещо ново? — питаше той. — Всяка клетка на тлъстото му туловище вибрираше от удоволствие и той с труд потискаше напиращия в гърлото си кикот.

Файф приемаше всичко това с мрачно и упорито изражение. Какво друго му оставаше? Той прехвърляше отново и отново фактите, но напразно. Нещо му се губеше. Някакъв жизненоважен факт липсваше.

Но ето че всичко се разкри съвсем неочаквано — той намери отговора. Знаеше, че го е намерил, макар той да дойде оттам, откъдето най-малко го бе очаквал.

Файф отново свика съвещание на петимата велики. Сега хронометърът показваше два и двадесет и девет.

Един по един мъжете започнаха да се появяват. Пръв беше Борт — стиснал устни, почесваше с мръсен нокът небръснатата си буза. Втори беше Стийн. Очевидно току-що бе излязъл от банята, затова беше без грим на лицето си, и то имаше доста блед и нездрав вид. Както обикновено, Бол беше безразличен и уморен, страните му бяха хлътнали. Настанен в удобно, отрупано с възглавнички кресло, държеше чаша топло мляко. Последен, с две-три минути закъснение се яви Рун — намръщен, с влажни устни. На континента му отново бе нощ, но осветлението в кабинета му този път бе толкова слабо, че той изглеждаше като неясна маса в кубичното мрачно пространство около него и ярката светлина в кабинета на Файф беше безсилна да проясни образа му.

— Велики Скуайъри! — започна Файф. — Миналата година ви говорих за далечна и сериозна опасност. Тогава сам си поставих капан, в който се хванах. Опасност наистина има, но не е далечна. Тя е много, много близо до нас. Един от присъстващите тук много добре знае какво имам предвид, а другите ще го разберат сега.

— Какво имаш предвид? — рязко попита Борт.

— Държавна измяна! — късо изстреля Файф.