Серия
Империята на Трантор (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Currents of Space, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 25 гласа)

12
Детективът

Всеки от Великите Скуайъри наблюдаваше Скуайър Файф по свой собствен начин. Борт беше ядосан, Рун се забавляваше. Бол бе раздразнен, а Стийн — уплашен.

Пръв се обади Рун:

— Как така държавна измяна? Да не би да се опитваш да ни сплашиш? Какво значи това? Измяна срещу теб ли? Срещу Борт? Или срещу мен? Кой е изменил и как? И в името на Сарк, Файф, тези наши срещи разстройват нормалния ми сън.

— Резултатите от цялата тази история — рече Файф — може да разстроят нормалния сън на много хора. Нямах предвид измяна срещу някого от нас, Рун, а измяна към Сарк.

— Сарк ли? — попита Борт. — Щом е така, значи срещу нас?

— Наречете го мит, наречете го, ако щете, нещо, в което обикновеният саркит вярва.

— Никога няма да ви разбера — простена Стийн. — Единственото, което ви интересува, е как да се надприказвате! Не е ли време да престанете?

— Напълно съм съгласен със Стийн — подкрепи го Бол и Стийн го изгледа с благодарност.

— Готов съм да обясня веднага. Предполагам, чули сте вече за размириците на Флорина? — обади се Файф.

— Отделът по безопасност съобщи за убийството на няколко патрули. Това ли имаш предвид? — попита Рун.

— Вижте какво — ядоса се Борт. — Ако ще правим съвещание, то нека говорим за това. Убити патрули! Напълно заслужават да ги убиват! Остава да ми кажете, че един местен може да се приближи до някой патрул и ей така с почти голи ръце да го убие. От къде на къде патрулите ще разрешават на местните да ги доближават с примитивните си оръжия? Защо този местен не е бил изгорен с бластер, преди да е приближил на повече от двайсет крачки? Целият им корпус е само фабрика за тлъстини. Животът им там долу взе да става прекалено лесен. Според мен всеки пет години трябва да обявяваме военно положение и да прочистваме недоволните. По този начин местните ще кротуват, а нашите хора ще си опичат ума.

— Свърши ли? — попита Файф.

— Засега, да. Но после пак ще се обадя. Много добре знаеш, че и аз имам долу инвестиции. Може имотът ми да не е голям като твоя, но е достатъчно обширен, за да се безпокоя за него.

Файф само сви рамене.

— Ти чу ли за вълненията? — обърна се той към Стийн.

Изненадан от въпроса, Стийн почти подскочи в стола си.

— Да. Искам да кажа, че научавам сега от теб…

— Значи не си чел съобщението на Отдела по безопасност?

— Ами… не — отговори Стийн, неочаквано заинтересован от дългите си остри нокти, лакирани в червено. — Не винаги ми остава време да изчета всички съобщения. Не знаех, че съм длъжен да го правя. — Събирайки целия кураж, на който беше способен, погледна Файф в очите и продължи: — Не знаех, че ти ще определяш какво да правя.

— Няма такова нещо — каза Файф. — В такъв случай заради теб ще кажа с две думи какъв е проблемът, а може би и за другите няма да е безинтересно.

Странно наистина с колко малко думи могат да се предадат събитията, случили се в продължение на четиридесет и осем часа, и колко сухо могат да прозвучат. Първо, изненадващо съобщение, позоваващо се на някакъв текст, изпратен от космоаналитик. Следваше удар по главата на възрастен патрул, който три часа по-късно починал от счупване на черепа. После идваше преследването, завършило неуспешно поради намесата на агент на Трантор. Убийството на втори патрул призори на следващия ден, при което престъпникът бе взел униформата на убития, и няколко часа по-късно — смъртта на агента на Трантор.

— А ако ви интересуват и най-последните новини — завърши Файф, — към всичко това може да се добави и още нещо. Преди няколко часа в Градския парк на Флорина е намерено тялото или по-скоро остатъците от костите на някакъв човек.

— Кой е този човек? — попита Рун.

— Един момент, моля. До останките му е имало купчина пепел, предполага се, че е пепел от изгорени дрехи. Всички метални предмети са внимателно събрани. От анализа на пепелта е установено, че е от дрехите на патрул.

— Пак нашият самозванец, така ли? — попита Бол.

— Малко вероятно е — рече Файф. — Защо ще го убиват тайно?

— Самоубийство — категорично отсече Борт. — Колко време това мръсно копеле се е надявало да ни се изплъзва? Мисля, че така е било най-добре за него. Мен например ме интересува друго, как е станало така, че силите за сигурност са позволили той да се докопа до бластер и да се самоубие.

— Нещо не излиза съвсем така — възрази Файф. — Ако човекът е извършил самоубийство, той или първо се е застрелял, след което е свалил униформата си, изгорил я е с бластера, извадил е копчетата и токите, след което ги е изхвърлил. Или пък първо е свалил униформата, изпепелил я е, извадил е копчетата и токите, излезнал е гол или по бельо от пещерата, изхвърлил ги е, след което се е върнал и се е самоубил.

— Значи тялото е намерено в пещера — прекъсна го Борт.

— Да, в една от декоративните пещери на Парка.

— В такъв случай е разполагал с доста време и е бил сам — обади се войнствено Борт. Той никак не обичаше да се отказва от теориите си. — Възможно е първо да е махнал копчетата и токите и тогава…

— Опитвал ли си да свалиш копчета и токи на патрулна униформа, без да я изгориш? — попита Файф саркастично. — И можеш ли да предложиш мотив, в случай че тялото е на нашия самозванец? При това получих доклад от лекаря, който е направил експертиза на костите. Оказа се, че костите не са нито на патрул, нито на флорин. Това са кости на саркит.

— Вярно ли? — възкликна Стийн.

Старческите очи на Бол широко се отвориха.

Металните зъби на Рун, които проблясваха в неговия сумрачен ъгъл и така останалите мъже можеха да се досетят накъде е извърната главата му, изведнъж се скриха. Той очевидно бе затворил устата си.

Дори Борт бе слисан.

— Схващате ли вече? — попита Файф. — Разбирате ли защо са махнати металните предмети от униформата? Човекът, ликвидирал саркита, е искал пепелта да се приеме като пепел от дрехите на самия саркит, които са били свалени предварително, за да не може да се определи точно самоубийство ли е било, или убийство и така да се заличи връзката с нашия самозван патрул. Ала не е знаел, че анализът на пепелта може да покаже разликите между киртовото облекло на един саркит и целулозата, от която са изтъкани униформите на патрулите, па макар и копчетата да липсват. Сега, когато имаме един мъртъв саркит и пепелта от униформата на патрул, можем само да предполагаме, че някъде в Горния град се разхожда един жив Пълномощник в облекло на саркит. Нашият флорин, подвизавал се достатъчно дълго в ролята на патрул, е решил да стане Скуайър. И го е направил по единствения начин, който му се е предоставил.

— Заловили ли са го?

— Не, още не.

— А защо? Защо, в името на Сарк?

— Ще го хванат — заяви с безразличие Файф. — В момента трябва да обсъдим по-важни неща. В сравнение с тях това е дребно злодейство.

— Давай към целта! — настоя Рун.

— Търпение! Първо, спомняте ли си липсващия космоаналитик от миналата година?

Стийн се изкиска.

— Хайде пак започна! — изпъшка Борт с неприкрита досада.

— Има ли някаква връзка? — попита Стийн. — Или отново ще си говорим за онази кошмарна история от миналата година? Омръзна ми.

Файф бе невъзмутим.

— Скандалът от вчера и онзи ден започна с търсенето на някои материали по проблемите на космоанализа в Библиотеката на Флорина. За мен тази връзка е достатъчна. Ще се опитам да ви обясня, та и за вас нещата да имат някаква връзка помежду си. Ще започна с описание на трима души, участвали в инцидента в библиотеката и, моля ви, не ме прекъсвайте поне няколко минути. Първо, имаме един Пълномощник. Той е най-опасен от тримата. На Сарк се пази доклад с прекрасни отзиви за него — интелигентен, изключително сериозен. За съжаление е насочил способностите си срещу нас. Няма съмнение, че и четирите убийства са негово дело. Достатъчно престъпления за когото и да било. Като се има предвид, че сред жертвите са двама патрули и един саркит, постижението му е забележително за един местен. А при това още не е заловен. Вторият участник е жена от местните. Необразована и съвършено незначителна. Но през последните няколко дни се наложи да направим пълни проучвания на всяка страна, замесена в случая, и научихме нейната история. Родителите й са членували в „Душата на кирт“, някой от вас може би си спомня онази наивна селска организация, ликвидирана без каквито и да било усилия преди около двайсетина години. Стигнахме и до третия участник — най-обикновен фабричен работник, при това идиот.

Чу се шумната въздишка на Борт и поредното изкискване от страна на Стийн. Очите на Бол бяха все така затворени, а Рун седеше в мрака, без да помръдне.

— Думата „идиот“ не е използвана фигуративно — продължи Файф. — Отделът по безопасност здравата поработи, но най-ранните сведения за него са отпреди десет месеца и половина. По това време е бил намерен в покрайнините на едно село, край столицата на Флорина, в състояние на пълно безумие, не можел нито да говори, нито да върви. Не знаел дори да се храни. Забележете, че първото му появяване е регистрирано няколко седмици след изчезването на космоаналитика. Искам също така да знаете, че само за няколко месеца той се е научил да говори и да работи пълноценно в киртовата фабрика. Кой идиот научава тези неща така бързо?

— А защо не? — намеси се енергично Стийн. — Ако обработката с психосонда е била извършена както трябва, напълно възможно е… — и гласът му постепенно стихна, без да довърши.

— Вярно е, че сред нас надали има друг такъв специалист по този въпрос. И без мнението на Стийн, който е опитен експерт, стигнах до подобно заключение. Просто друго обяснение няма. Психосондирането е възможно единствено на Сарк или в Горния град на Флорина. За всеки случай проверихме всички лекари на Горния град. Не бяха открити следи от неправомерно психосондиране. Тогава на един от агентите ни му хрумна блестящата идея да прегледаме и регистрите на лекарите, които са починали след появяването на идиота. На всяка цена ще го повишим заради тази идея. Сведения за нашия идиот открихме в дневниците точно на един от тях. Същата селянка, за която стана дума, го е завела при този лекар за обикновен преглед. Очевидно, направила го е тайно, защото е отсъствала от работа под съвсем друг претекст. Лекарят го е прегледал и е дал категоричното заключение, че човекът е бил обработван с психосонда. И сега идва най-интересното. Същият лекар е от онези, които работят и на двете нива на Града. Бил е от идеалистите, според които местните заслужават първокласна медицинска помощ. Като всеки методичен човек, за да избегне излишното пътуване с асансьорите, поддържал двойна картотека на своите пациенти в отделните си кабинети, освен това общата картотека, предполагам, е била доказателство за несъгласието му със сегрегацията между саркити и флорини. Прегледът на нашия идиот не е регистриран в двете картотеки — и това е единственият преглед, който фигурира само в едната. Защо е решил да не дублира само този болен, а го е оставил само в регистрите на Горния град, където го и намерихме? Защо не само в Долния град например, където по всяка вероятност е станал прегледът? Та той е бил най-обикновен флорин, заведен от местен. Бил е прегледан в Долния град — и това подробно е описано в регистъра. Съществува само един-единствен отговор на тази загадка. Прегледът е записан по реда си и в двете картотеки, но е бил унищожен в долната, защото човекът, който го е сторил, не е предполагал, че той съществува и някъде другаде. Така, а сега да вървим нататък. На мястото, където е записан прегледът, намерихме, съвсем естествено, бележка от лекаря да се съобщи в Отдела по безопасност. Такъв е правилникът. Всяко психосондиране предполага престъпник или човек със склонност към подривна дейност. Такъв доклад обаче не е бил направен. Същата седмица лекарят е загинал при катастрофа. Съвпаденията се трупат едно след друго.

— Това е детективска история в пълния смисъл на думата — отвори очи Бол.

— Точно така — възкликна доволен Файф. — А аз изпълнявам ролята на детектив.

— И кой е обвиняемият? — уморено промълви Бол.

— Почакайте малко. Нека си доизиграя ролята.

Посред кризата, считана от Файф за най-опасната в историята на Сарк, той неочаквано за самия себе си откриваше, че страхотно се забавлява.

— Да разгледаме нещата и от друг ъгъл — продължаваше той. — Да оставим за момент нашия идиот и да се върнем към космоаналитика. За първи път чухме за него от съобщението на Бюрото по транспорта — за скорошното пристигане на неговия кораб. Съобщението беше придружено от запис на неговото първо предаване. Космоаналитикът обаче не пристигна. Не можаха да открият кораба му и в пространството около Сарк. Нещо повече, първото съобщение на космоаналитика изчезна от Бюрото по транспорта. От МБКА твърдят, че нарочно сме го скрили. В Отдела по безопасност считат, че от МБКА искат да правят пропаганда и измислят, че е имало такова съобщение. Сега обаче се сещам, че вероятно и едните, и другите бъркат. Съобщение е било изпратено, но не е укрито от правителствените служби на Сарк. Да приемем, че някакъв човек „Х“ има достъп до документите на Бюрото по транспорт. Научава за космоаналитика и неговото съобщение и е достатъчно умен и бърз, за да реагира мигновено. Успява да изпрати тайно послание на космоаналитика и му нарежда да кацне на някое малко частно летище. Аналитикът се подчинява и „Х“ го посреща. „Х“ носи със себе си и злокобното предупреждение на космоаналитика. Две са възможните причини за подобно нещо. Едната — за да предотврати вероятно разследване, като ликвидира доказателството. Втората — за да използва съобщението като средство за спечелване на доверието на лудия космоаналитик. Ако космоаналитикът желае да разговаря само с високопоставени лица, а той има достатъчни основания за подобно искане, с посланието в ръка „Х“ може да се опита да го убеди, че той е тъкмо такъв човек, след като притежава запис на съобщението му. Очевидно космоаналитикът започва да говори. Колкото и несвързани, безсмислени и напълно невъзможни да са твърденията му, за човека „Х“ те са чудесен материал за пропаганда. Изпраща писмата-предупреждения до Великите Скуайъри, с които иска да ги изнуди. По-нататък действията му вероятно твърде много се приближават, поне по план, до онова, което ви казах, че може би прави Трантор. Твърдеше се, че ако не се съгласим с условията му, ще унищожи реколтата на Флорина, като пусне слухове за бъдещата гибел на планетата.

И тогава сбърква за първи път. Нещо го е изплашило. По-късно ще помислим какво може да е то. Така или иначе, схванал е, че временно ще трябва да изчака. Но чакането създава едно усложнение. „Х“ не вярва нито дума на космоаналитика, а той от своя страна изглежда дяволски сигурен. „Х“ ще трябва да подреди нещата така, че космоаналитикът сам да поиска да изчака със своето предсказание. Това се оказва невъзможно, докато очевидно изкривеното му съзнание не бъде извадено от строя. „Х“ може да го убие, но според мен космоаналитикът му е бил нужен като източник на допълнителна информация (в края на краищата той самият не разбира от космоанализа и няма да успее да блъфира докрай) или като разменна монета в случай на пълен провал. И за всеки случай го подлага на психосонда. След обработката в ръцете си държи не космоаналитик, а безмозъчен идиот, който поне за известно време няма да му причинява никакви затруднения. А след време човекът ще се възстанови. Каква е следващата му стъпка? Да се увери, че през едногодишното изчакване никой няма да намери космоаналитика, та дори и като идиот. И така той продължава изкусно и просто. Отвежда своя човек на Флорина и в продължение на близо една година той живее като най-обикновен местен и работи дори във фабрика за преработка на кирт. Предполагам, че през това време той или негов доверен човек посещава мястото, където е „настанен“ неговият подопечен, за да се увери, че е жив и здрав. При едно от тези посещения научава, че слабоумният е воден на доктор, който е разбрал за психосондата. Лекарят умира, а заедно с него изчезва и картончето в картотеката му, поне онова, което се е намирало в Долния град. И това е първата грешка на човека „Х“. И през ум не му е минало, че в Горния град се намира дубликат на това картонче. Допуска и втора грешка. Слабоумният започва да възстановява спомените си по-рано от очакваното. Пълномощникът в града бързо схваща, че в брътвежите на този човек има нещо повече от празни приказки. Възможно е момичето, което се грижи за идиота, да му е казало за заключението на лекаря. Но това е само предположение. Ето това е цялата история.

Файф сключи силните си ръце и зачака да види реакцията на останалите.

Пръв бе Рун. Светлината в неговото укритие бе включена преди секунди и сега той примигваше със смутена усмивка.

— Скучничка история, Файф. Ако още малко бях поседял на тъмно, сигурно щях да заспя.

— Според мен — мудно започна Бол — онова, което сега разказа, е почти толкова неподкрепено с факти, колкото и теорията ти от миналата година. Деветдесет процента са предположения.

— Празни брътвежи! — отряза Борт.

— И кой в крайна сметка е този „Х“? — попита Стийн. — Ако не знаеш кой е той, всичко останало губи смисъла си. — И той прикри една прозявка, почуквайки със свит показалец горната си устна.

— Най-сетне да видя човек, който може да разсъждава. Откриването на човека „Х“ е същността на въпроса. Да обмислим добре характеристиките на този човек, ако приемем, че анализът ми е точен. На първо място има връзка с Гражданската служба и може да поръча да се извърши психосондиране. Знае, че е в състояние да проведе сериозна акция за изнудване. Може да отведе космоаналитика от Сарк до Флорина без никакви проблеми. Той просто не е кой да е. Той е един много определен „някой“. И положително е Велик Скуайър. Не сте ли съгласни?

Борт скочи. Главата му изчезна отвъд образа и той седна отново.

Стийн избухна в смях — писклив и истеричен.

Потъналите в тлъстина очи на Рун засвяткаха трескаво.

Бол бавно поклати глава.

— Кого, в името на Космоса, обвиняваш, Файф?

— Засега никого — гласеше спокойният отговор. — Никого конкретно. Нека разгледаме нещата и така. Ние сме само петима. Няма друг човек на Сарк, който е в състояние да свърши всичко онова, което е сторил нашият „Х“. Само ние петимата. Това се разбира от само себе си. В такъв случай кой може да е? Нека започнем с мен.

— Ти ни даваш своята дума, така ли? — саркастично се ухили Рун.

— Излишно е да приемате честата ми дума — възрази Файф. — Сред присъстващите тук аз единствено нямам мотив. Мотивът на „Х“ е да вземе в ръцете си производството на кирт. Притежавам една трета от земите на Флорина. Моите фабрики, заводите и транспортните ми кораби са достатъчно много, за да изместя един или дори всички ви, ако пожелая. Излишно би било да изнудвам когото и да било.

Мъжете бяха започнали да говорят силно в един глас и се наложи Файф да ги надвика:

— Чуйте ме! Всеки един от вас има свой мотив. Рун е с най-малък континент и с най-малък дял. Знам, че това никак не му се нрави. Излишно е да се преструва, че му е все едно. Бол е с най-древно потекло. Било е време, когато неговият род е управлявал цялата планета Сарк. Вероятно не е забравил този факт. Борт категорично не иска да признае, че стигне ли се до гласуване, той винаги е в малцинството и следователно не може да ръководи работите си с камшик и бластер, както би му се искало. Стийн е с прекомерно големи разходи и финансовото му положение е доста затруднено. Всеки от вас има сериозни основания да иска компенсация. Налице са всички възможни мотиви. Завист. Жажда за власт. Алчност. По-голям престиж. И така, кой от вас е?

— Да не би да не знаеш? — злобно го стрелна с поглед Бол.

— Това сега няма значение. А сега, чуйте ме. Казах ви, че нещо трябва да е изплашило нашия „Х“ (нека продължаваме да го наричаме „Х“) след първото му писмо до всеки един от нас. И знаете ли какво е било то? Нашата среща тук, когато ви призовах да обединим силите си. „Х“ е бил тук. „Х“ е бил и продължава да е сред нас. Знае, че обединяването на силите означава за него провал. Разчитал е да ни победи, защото добре познава огромното желание на всеки от нас да съхрани своята автономност и че именно тя ще поддържа враждата между нас до последния момент, а и след това. Уверил се е, че бърка, и е решил да изчака, докато чувството за опасност се изпари и той ще може да продължи отново своята акция. Сигурен съм, че продължава да бърка. Ние ще предприемем общи действия и занапред, защото само така ще сме в безопасност при условие, че един от нас е този „Х“. Ще трябва да сложим край на континенталната автономия. Тя е лукс, който не можем повече да си позволим, защото „Х“ ще престане да крои планове само когато настъпи икономическото поражение на всички ни или при намесата на Трантор. Аз лично съм единственият, комуто мога да имам доверие, и затова от този момент нататък ще оглавя обединен Сарк. Подкрепяте ли ме?

С изключение на Файф всички присъстващи бяха на крака и разпалено крещяха, Борт размахваше юмрук, в ъгълчето на устата му се бе появила дори пяна.

Нищо не можеха да направят, бяха толкова далеч. Файф се усмихна. Всеки от тях беше на своя континент. Седеше зад бюрото си и ги гледаше как беснеят.

— Нямате избор — обади се по едно време той. — През тази година, която измина от първата ни среща, не стоях със скръстени ръце. Докато вие четиримата присъствате тук на нашата среща, мои верни офицери вече поеха командването на флотата.

— Измяна! — развикаха се Великите Скуайъри.

— Измяна към континенталната автономия — възрази им Файф. — Но вярност към Сарк.

Стийн нервно кършеше пръстите си с боядисани нокти, чиято яркост подчертаваше бледата му кожа.

— И все пак остава нерешен въпросът с името на „Х“. Дори да е един от нас, другите трима са невинни. Аз не съм „Х“ — и той хвърли отровен поглед наоколо. — Значи е някой от останалите.

— Онези от вас, които са невинни, ако искат, ще бъдат включени в бъдещото ми правителство. Нищо няма да загубят.

— Но няма да ни кажеш кой е този „Х“, нали? — изрева Бол. — Ще държиш всички нас с тази история, докато… докато… — останал без дъх, той млъкна.

— Така е. След двадесет и четири часа ще зная кой е този човек. Не ви казах нещо важно. Космоаналитикът, за когото говорихме досега, е в ръцете ми.

Всички млъкнаха. Спогледаха се сдържано и с подозрение.

— Чудите се кой от вас е, нали? — засмя се той. — Бъдете сигурни, че един от вас знае. А сега след двадесет и четири часа всички ще го узнаем. Само не забравяйте, че и четиримата сте напълно безпомощни. Военните кораби са в ръцете ми. Всичко хубаво!

И той махна с ръка — жест, означаващ, че ги освобождава.

Един по един мъжете се оттеглиха като звезди към дълбините на пространството, сякаш заслепени от приближаването на невидим все още космически кораб.

Последен остана Стийн.

— Файф — промълви той най-накрая с треперещ глас.

— Да? — вдигна очи Файф. — Сега, понеже останахме само двамата, искаш да ми кажеш нещо, така ли? Ти ли си „Х“?

— Не. Не, наистина. — Лицето на Стийн се бе изкривило в безумна уплаха. — Исках само да те попитам сериозно ли говориш. Имам предвид автономията на континентите и всичко това.

Без да откъсва поглед от хронометъра на стената, Файф каза само:

— Приятен ден!

Стийн изхленчи. Пресегна се и изключи образа си.

 

 

Файф остана сам, невъзмутим, с каменно лице. Сега, след като съвещанието приключи и разгарът на кризата премина, той се почувства угнетен.

Всичките му сметки изхождаха от това, че космоаналитикът е полудял и няма никаква сериозна заплаха. Но толкова неща се бяха случили. Щеше ли Джунц от МБКА да прекара цяла година в издирване на един луд човек? Щеше ли да е толкова непреклонен в търсенето си само на един мит? Това Файф не бе казал на никого. Не смееше да го сподели дори със себе си. А ако космоаналитикът никога не е бил луд? Какво ще стане, ако разрухата е надвиснала над света на кирта?

Секретарят флорин безшумно застана пред Великия Скуайър.

— Господине! — рече той със сухия си безцветен глас.

— Какво има?

— Корабът с дъщеря ви се приземи.

— Космоаналитикът и жената в него ли са?

— Да.

— Никакво разпитване в мое отсъствие. Да бъдат в пълна изолация, докато не стигна там… Някакви новини от Флорина?

— Да. Пълномощникът е заловен и е на път за Сарк.