Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Едгар По. Поеми. София, 1920


Бог от всички Леонени за да отличи —

Взе и вля лъчи нетленни в нейните очи,

Вплете в къдрите й рунни мрака на нощи безлунни

И така, при песни струнни, той ни обручи.

 

Помня — в тоя час заветен моята мечта,

Като цвят под лъч приветен, тихо разцъфтя —

Разцъфтя, открила взори с вяра светла в светла орис,

Но узнах със нова горест свойта нищета!

 

Като смътен ромон речен, чух далечен глас:

„Край, един и същ, обречен, — вечен — чака вас!

Призраците мигновенни ще измамят всички тленни!

Вечно ще е Леонени млада само с нас!“

 

С радост нова и нетленна ден разсветна вън

Утрин сетна, незабвенна — погребален звън!

Всички мълком нажалени, слушаха черковно пенье!

И изчезна Леонени като утрен сън!…

Край
Читателите на „Леонени“ са прочели и: