Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Princess of Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 95 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шанън Дрейк. Дъщерята на огъня

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от alba)

Осма глава

Въпреки предубеждението си към всичко норманско Фалън трябваше да признае, че местата, през които яздеха, бяха много красиви. Минаха и покрай внушителни замъци, построени от камък, за да издържат на войни и дълги обсади. Опустошените поля обаче напомняха, че тук постоянно се водят битки.

По площ Руан беше почти колкото Лондон, но на вид бе съвсем различен. Англичаните например строяха сградите си предимно от дърво, докато норманите предпочитаха тухлите и камъка.

Вече се смрачаваше и захладня. Скоро пред тях се изправи замъкът на Уилям.

— Вие сте дъщерята на Харалд, нали? — попита Матилда, която посрещна пристигащите в двора.

Гласът й звучеше благо. Тя взе ръцете на Фалън в своите и се усмихна дружелюбно. Дукесата, невисока, хубава жена, излъчваше естественост и добродушие и Фалън я хареса от пръв поглед.

— Опасенията ми май се оказаха верни. Изглежда, че Ги е занемарил задълженията си като домакин.

— Така е, държат се е с тях като с пирати — възмути се Уилям.

— Сър Харалд, съпругът ми ще ви придружи до вашата стая. Сигурно сте смъртно изморен. Но сме щастливи, че сте успели да се спасите в тази буря. Лично ще се погрижа за Фалън. След топлата баня ще заспи като бебенце.

— Благодарим ви от все сърце за топлото гостоприемство, лейди Матилда — отвърна Харалд.

— Моля ви, това се разбира от само себе си. Аларик ми разказа колко дружелюбно сте го посрещали в Англия.

При тези думи Фалън усети върху себе си погледа на Аларик и се запита дали той наистина е разказал всичко на дукесата.

Матилда сложи приятелски ръка на кръста й и я поведе към вътрешността на замъка.

— Ще се радвам, ако ме наричате просто Матилда. А ако имате нужда от нещо, идвайте направо при мен. Обещавате ли ми?

Косите и очите на Матилда имаха цвета на зрял лешник. Макар фигурата й да бе крехка, тя излъчваше огромна сила и Фалън мигом почувства доверие и симпатия към нея.

Двете се изкачиха заедно по извитото каменно стълбище. В стаята вече ги очакваше дълбоко корито, от което излизаше пара, а на огромното легло бяха приготвени нови дрехи за преобличане.

— Благодаря ви за оказаното внимание — рече Фалън.

— Знам какво е морето да те изхвърли на чужд бряг. Освен това съм майка на шест деца, а и седмото вече е на път. За мен не представлява трудност да се погрижа за още едно.

Благодарение на Матилда Фалън преодоля бързо началното си смущение, изу мръсната рокля, влезе в коритото и се отпусна удобно в топлата вода. Дукесата започна да й мие косата и заразказва за децата си. Непринудено държане на Матилда накара Фалън също да й разкаже за своя дом и семейство.

Малко след това тя се мушна в копринената нощница, пи още малко горещо мляко и се покатери на просторното, меко легло. Само след няколко секунди сънят я обори.

 

На следващата сутрин тя научи, че Уилям, Аларик и баща й са потеглили още на зазоряване, за да се присъединят към Ривалон от Дол в битката му срещу Конан Бретански при Сен-Жам дьо Бьоврон. Дукесата се опита да я успокои, но страхът за живота на Харалд така и не я напусна. Изобщо не можеше да приеме факта, че Уилям е поканил английския си гост да участва във военен поход. Нямаше доверие на Уилям, не вярваше дори и на Аларик.

Дните в двора на норманския дук се нижеха бавно. За да разсее тревогата си, Фалън прекарваше по-голямата част от времето с децата на Матилда като се опитваше да ги научи на английски. Особено удоволствие й доставяха срещите с чичо й Улфнот, който живееше в замъка като заложник. Всички се отнасяха към него с уважението, полагащо му се заради неговия произход.

Междувременно пристигна известието, че дукът е спечелил битката и за храбростта му е удостоил Харалд с рицарско звание.

Тромпетни сигнали оповестиха завръщането на победоносните войни, Фалън ги посрещна с искряща златиста рокля, пристегната в кръста с широк везан колан.

Когато баща й се появи на кон редом с Уилям, тя се завтече срещу му и с радостна усмивка му поднесе бокал вино. Извън себе си от щастие, Харалд я притисна силно към себе си.

— Татко! — прошепна тя с обич.

В това време Аларик слезе от черния си боен кон. Погледът му се спря на Фалън, а тя поруменя и рязко извърна лице.

В залата ги посрещна музика. Най-първите благородници се разположиха вляво и вдясно от дука и дукесата. Поставиха Фалън между баща й и Аларик. Аларик разговаряше оживено с дамата от лявата си страна, но същевременно усещаше с цялото си същество присъствието на Фалън. Тя също усещаше близостта му — мускулестата му ръка, мириса на неговото тяло. И докато той разговаряше и се смееше, коляното му от време на време докосваше нейното, Фалън изгаряше от жажда, но не бе в състояние да надигне сребърния бокал, от който пиеше и Аларик, какъвто бе обичаят тук.

Ненадейно той се наведе към нея и дъхът му опари страната й.

— Може и да съм дявол с рога — прошепна й той, — но, кълна се, няма да се отровите, ако пийнете от моята чаша.

Той тикна бокала в ръката й, а сивите му очи я загледаха напрегнато.

— Не съм жадна — проговори тя.

— А аз не съм дявол — настоя той.

Едва след няколко секунди Фалън осъзна, че е изпила виното до капка, нещо, което се възприемаше като крайно невъзпитана постъпка. Аларик направи знак на един от прислужниците да долее.

— Всъщност аз съм този, който трябва да се пази — започна той с усмивка. — Но както виждате, изобщо не ме е страх да пия от една и съща чаша с вас. Нещо повече, чувствам се поласкан.

Докато траеше пиршеството, за доброто настроение на присъстващите се грижеха жонгльори и дресьори на танцуващи мечки и диви котки. После започнаха танците и Фалън просто не можеше да си поеме дъх. Тя се смееше и флиртуваше с цял куп млади рицари, без да си дава сметка, че по този начин предизвиква завист и ревност в присъстващите дами. В един момент дори видя Аларик да танцува с едрогърда червенокоса жена, която упорито му шепнеше нещо в ухото и най-безсрамно търкаше тялото си в неговото.

Тази вечер дукът пи по-малко от обичайното и независимо от веселието, което цареше навсякъде, лицето му изглеждаше сериозно. Накрая той се оттегли с Харалд в личните си покои. Движена от лошо предчувствие, Фалън скришом ги последва.

За неин късмет двамата забравиха за затворят вратата зад гърба си и Фалън успя да види, че около дългата маса пред камината са се събрали много мъже, сред които позна доведените братя на Уилям — Одо и Робер, както и архиепископа.

— Харалд, трябва да гласувате за мен, когато Съветът на великите се събере след смъртта на Едуард. Настоявам да ми обещаете поддръжката си още сега.

— Но това не е по силите ми — опита се да обясни Харалд.

— Едуард ми обеща трона, Харалд. Искам от вас само едно — съгласието ви, че ще дадете гласа си за мен, за да подсигурите правото ми върху престола. Може би трябва дори отсега, докато Едуард е жив, да изградим заедно военна база в Доувър.

При тези думи дукът се усмихна дяволито. Собствената му идея, родила се току-що в главата му, очевидно го въодушевяваше, а гласът му издаваше страст и ентусиазъм.

— Представяте ли си, Харалд? Вие и аз! Представяте ли си само какво можем да направим ние двамата за Англия!

Фалън притисна устата си с ръка, за да не изкрещи. Какво си въобразяваше този дук там? Англия никога нямаше да позволи да я управлява този норманин! Тя напрегнато очакваше какво ще отговори баща й. Щеше ли да отстъпи пред Уилям? Години наред той трябваше да се бори с приумиците на краля, граничещи понякога с идиотизъм. А може би наистина вярваше, че под управлението на Уилям нещата ще потръгнат? Фалън затаи дъх, тъй като в този миг дукът сложи на масата дебела библия.

— Обещайте, Харалд! Закълнете се над Светата библия!

В отчаянието си Харалд се опитваше да обясни на дука по какъв начин действа Съветът на великите, но Уилям твърдоглаво настояваше на своето. Най-накрая Харалд не издържа, въздъхна, целуна библията и се закле, че ще подкрепя Уилям в преследването на амбициозния му план.

Съвсем объркана от видяното и чутото, Фалън се дръпна назад. Баща й всъщност много добре знаеше, че за чужденеца нямаше да гласува нито един английски благородник. Та нали тъкмо по тази причина години наред търсиха жив наследник с кралска кръв! А и простолюдието със сигурност щеше да предпочете Едгар Ателинг, независимо от младостта му. Накрая стигна до извода, че баща й е действал под натиск. Той разбираше, че ако не отстъпи, Уилям ще ги задържи като пленници.

Внезапно обаче долови съвсем близо гласове и отвори най-близката врата, за да се скрие. В стаята имаше огромно легло, писалище, както и няколко стола, ракли и стойка за оръжие. Камината бе запалена, а в голямото дървено корито пред нея седеше човек, чието лице бе покрито с мокра кърпа.

— Нижел, ти ли си? Ела да ми долееш още малко вода.

Фалън позна начаса този дълбок глас и замръзна на място.

— По дяволите, Нижел, не чуваш ли какво ти казвам? Размърдай се, момче! Няма да карам дамата да ме чака, я!

Боже, онази, червенокосата, била дама, помисли си Фалън с неприязън. Само варварин може да открие нещо хубаво в такава вулгарна жена. Дали пък да не долее гореща вода вместо слугата? Може би тогава той нямаше да махне кърпата от лицето си? Речено-сторено — тя грабна нервно котлето и се наведе разтреперана над коритото.

— Нижел — повтори той нетърпеливо и направи точно това, от което тя се боеше. Фалън пусна котлето и понечи да избяга. Но закъсня. Аларик я хвана за китката и я притегли в коритото.

— Пак ли вие?

Тя лежеше безпомощна върху коленете му, а мократа рокля прилепна към тялото й. Отчаяно се опита да се измъкне от хватката, но напразно.

— Пуснете ме — изкрещя тя. — Проклет нормански плъх!

Вместо това обаче той я притегли още по-плътно към себе си. За неин ужас зърната на гърдите й набъбнаха от интимното съприкосновение с тялото му. Изпита усещането, че е разсъблечена — мократа рокля бе станала напълно прозрачна. Когато осъзна каква гледка представлява за мъжките му очи, цялата поруменя от срам.

А неговият поглед наистина се спусна, жаден и безсрамен, надолу до твърдата й гръд, за да се завърне веднага след това обратно на лицето й. Синевата на очите й, копринената черна коса, полуотворените устни, твърдите, стегнати гърди — всичко това направо го подлудяваше. Устните му се впиха в нейните, ръцете му се плъзнаха леко и нежно по гърдите и погалиха втвърдените зърна. В този миг тя усети как езикът му проникна в устата й и любопитно се заигра там.

Едновременно замаяна, уплашена и възбудена, тя почувства подсъзнателно, че в нея набъбват сокове и сладостни тръпки разтърсват тялото й. Как е възможно, помисли си тя, да мразиш някого толкова силно и същевременно той да събужда в душата ти такива чувства?

Устата му се откъсна внезапно от нейната и тя се завърна в действителността.

— Копеле! — изхълца Фалън с подути, треперещи устни.

— Дъще на Харалд, предупреждавам ви!

— Мразя ви, мразя ви — прошепна тя с учудващо дрезгав глас.

Той се засмя незлобиво.

— Може би ще извлечете поука от днешния инцидент. Можете да си играете там с малчовците и да ги карате да ви играят по свирката, но ви съветвам никога да не предизвиквате зрелия мъж, защото ще получите точно това, което той е в състояние да ви даде. А сега изчезвайте от коритото ми, преди да е станало много късно.

Тя трепна уплашено, усещайки през мокрите си дрехи високо изправения атрибут на неговата мъжественост, подхлъзна се и се стовари с цялата си тежест върху него. Той я притисна здраво в обятията си и се изправи заедно с нея.

— Кажете ми, милейди, какво целите с тези игрички? Колко пъти да повтарям, че предпочитам да се къпя на спокойствие. И ако не се лъжа, най-сетне ми се удаде да ви изплаша.

— Ще викам! — заплаши го тя.

— Ами викайте — засмя се той миролюбиво. — Всъщност аз съм човекът, който трябва да вика. И не си мислете, че можете да се скриете зад гърба на баща си. Защото ние двамата с него сме максимално искрени един към друг.

Притиснал я здраво към себе си, той излезе от коритото, след което я заспуска бавно по тялото си, докато накрая краката й допряха пода. Усмихна се лъчезарно и впери поглед в широко разтворените й очи.

— Струва ми се едва ли не, че ако имаше как, най-охотно бихте ми се отдали?

Изпреварвайки опита й да го удари, той бързо изви китката й зад гърба.

— Няма ли най-сетне да се държите прилично, по дяволите!

Фалън му отвърна с ритник по пищялката.

— Как може да сте толкова надменен! — процеди тя. — По-скоро ще позволя да ме възседне истински дявол, някой беззъб просяк или хром крадец! А сега ме оставете!

За нейно учудване той наистина я пусна. Цялата вир-вода, тя се запрепъва непохватно към вратата.

— Фалън?

Обърна се импулсивно. Това, което видя, спря дъха й. Той стоеше пред нея — могъщ войн, горд Адонис, мускулест и опален от слънцето, строен, мокър, с изправено копие, готово за бой.

— Вече не сте дете, Фалън. Следващия път едва ли ще бъда толкова търпелив. Така че в бъдеще ме оставете на мира.

Вбесена, тя тръшна вратата зад себе си. Но в този миг се сети, че излиза от стаята на мъж и видът й не подхожда съвсем на една млада дама. За щастие обаче поради напредналия час не я забеляза никой и тя стигна безпрепятствено до стаята си.

Разсъблече се бързо, навлече нощницата и се пъхна в леглото. Лятната вечер бе топла, но тя все още трепереше от студ и притегли завивката до брадичката. В този миг не бе в състояние да мисли нито за клетвата на баща си, нито пък за дилемата, пред която бе изправена Англия. С разтреперани пръсти тя докосна устните си, които все още носеха печата на неговата целувка.