Хедър Греъм
Дъщерята на огъня (22)

Двадесет и първа глава

Въпреки горещите й молби, в Хейзълфорд заключиха Фалън в малка, проста стаичка. Върху кръгла, дъбова маса стоеше запалена свещ, леглото бе покрито само с някаква протъркана завивка от кожа, а огънят в камината бе пред загасване. Тя се заразхожда напред-назад като дива котка в клетка като от време на време се спираше до вратата и започваше да бие по нея с юмруци. Изглежда никой не я чуваше или пък не искаше да я чуе.

Бедният Делън! Той организира бягството й, защото й вярваше, а сега щеше да загине заради нея. Щеше ли Аларик да го убие?

Погледна отчаяна през прозореца. Гъста мъгла се стелеше на валма покрай господарския дом, но тя все пак успя да различи смътно хората на Аларик, които мъкнеха заедно някакъв тежък предмет. Отстъпи ужасена назад и се свлече до вратата. Прониза я мисълта, че Делън е мъртъв и припадна.

Малко по-късно усети, че я слагат на леглото и бавно отвори очи. Аларик, облечен целият в кадифе и коприна, я покриваше със завивката и топлеше ръцете й в своите.

— Фалън?

— Оставете ме — прошепна тя едва-едва. — Отвращавам се от докосванията ви, особено след това, което сторихте.

— И какво съм направил според вас? — попита той учудено.

Фалън се разплака, а той я наблюдаваше намръщен.

— Мисля, че сте сънували кошмарни сънища, принцесо.

Вдигна я на ръце и я занесе до прозореца. На двора няколко от хората му товареха английски понита и си разменяха шеги. Възседнал кон, Делън ги чакаше, облечен в просто овчарско наметало. Групата потегли, а Роже им помаха откъм стълбището.

— Къде отиват?

— В Нормандия. Том поне няма да ни създава затруднения. Искате ли да го придружите?

При тези думи Фалън се разтрепери. Сърцето й нашепваше да тръгне с Делън, но разумът я посъветва да остане в Англия. Само тук и никъде другаде можеше да бъде полезна на отечеството си.

— Липсата на отговор също е отговор — обади се Аларик. — А сега искам да знам, как е успял да ни открие. Кажете ми истината!

Мислите в главата й се запрескачаха една — друга. Марла! Вероятно е срещнала Делън и му е съобщила думите й. Не биваше в никакъв случай да предаде добрата жена!

— Наистина не знам — отвърна тя накрая.

— Не знаете ли? И искате да ви повярвам?

Занесе я обратно до леглото и я накара да седне. Сложи ръце на раменете й и в погледа му се изписа нетърпение.

— А сега, Фалън, ще ми кажете кога е дошъл тук. За какво сте говорили. Къде се е крил.

— Видях го за кратко в кухнята… тъкмо бе пристигнал — заекна тя. — После дойде Роже и ме прати да се кача при вас.

— Той твърдеше, че изобщо не ви е докосвал. Вярно ли е?

— Има ли значение?

— Някой ден може да се окаже, че има.

— Сигурно се ядосвате, че не знаете истината, нали?

— О, съществуват безброй начини да се открие истината. Ако сега например докарам тук храбрия ви годеник, той много бързо ще си каже всичко. А като науча истината, спокойно мога да му отсека главата. Разбирате ли?

— Няма да направите това!

— Не бъдете толкова сигурна, скъпа. Съветвам ви настойчиво да се помолите… за всеки случай, така да се каже.

— Между нас не се е случило нищо. Всеки от саксонците, преживял клането, може да го потвърди.

Аларик полегна до нея и я погали по бузата.

— Наистина ли?

— Мразя ви, графе. И никога няма да се откажа от борбата срещу вас. Така, както и моят народ никога няма да спре да се бие с норманите.

— Може и да сте права, принцесо, но всичко това ми е съвсем безразлично. Истината ли ми казахте за вас и Делън?

— Да, това е истината.

С нежен жест той отмахна косата от лицето й, а пръстите му проследиха очертанията на нейните устни. В този миг тя изпита болка и страст, макар всичко в нея да се противеше.

— Радвайте се, че не сте станала негова любовница.

— Защо? Защо да не искам нежност от този достоен мъж?

— Достойнство ли? Ще се разбере колко достойнство и чест притежавате, когато ви се наложи да назовете по име бащата на детето си, скъпа.

— Бог няма да позволи това да стане.

— Бог не се занимава с такива неща, Фалън. Но можете да бъдете сигурни, че и аз, както и вие, не изпитвам никакво желание да се ражда копеле. Ако обаче очаквате дете от мен, то преклонете се пред съдбата, както ще сторя това и аз. И не се опитвайте да премахнете плода. Защото стане ли това, господ да ви е на помощ.

— Но аз никога не бих направила такова нещо. Как мога да убия едно невинно дете?

Той я целуна леко по устата и погледът му потърси нейния.

— Делън рискува живота си за вас и аз го разбирам. Вие сте чудно хубава и една ваша целувка може да влуди всеки мъж.

Той разтвори роклята й и наведе глава над разголената й гръд. Езикът му премина игриво по зърната на гърдите и между бедрата й пропълзя така добре познатата топлина.

— Смятате Делън за глупак, защото е в състояние да преобърне небето и земята заради мен… А вие, милорд, бихте ли сторил същото?

— Вие, милейди, сте олицетворение на всичко онова, което прави жената тъй желана от мъжа. Уверен съм, че знам това много по-добре от вашия приятел Делън. Наистина сте ме омагьосала. Това искахте да чуете, нали? Да, желая ви и това ви е много добре известно. Защото аз постоянно доказвам желанието си… Да, бих преобърнал небето и земята заради вас. Моя сте, и то завинаги.

Той се изправи, съблече се бързо и захвърли дрехите си напосоки на пода.

— Слънцето вече изгря — промълви тя смутено при вида му.

— Не вършим нищо, от което да се срамуваме — прошепна той в ответ и нетърпеливо я разсъблече.

Тя го прегърна през врага, а неговите ръце се плъзнаха отзад и повдигнаха скута й точно срещу нетърпеливо очакващото я копие. Потопи се в целувките му и забрави всичко около себе си. На този свят не съществуваше вече нищо друго, освен ръцете му, които я докосваха. С разтреперани пръсти тя загали гърба му, гъвкавите му рамене. Започна да стене и закрещя в екстаз, докато той на тласъци се сливаше с нея. Внезапно се гмурна в някакъв друг свят, а в мрака срещу й избухнаха милиарди звезди. Пулсиращи жизнени сокове се изляха в нея и тя бавно се завърна в действителността.

Слънцето вече огряваше стаята през прозореца и птичи трели поздравяваха новия ден. Заспа кротко, сгушена в обятията му.

Разбуди я конски тропот на двора и тя се завтече към прозореца. Въоръжен от глава до пети, Аларик бе възседнал своя вран кон и размахваше меч над главата си.

— В името на бога и дука, напред! Слава на бога, слава на дука — нашия крал!

С ликуващи викове ездачите пришпориха конете си. Съвсем смътно долови леко почукване на вратата.

— Влез — промълви тя унесено.

— Милейди?

— Да, Ричард?

— Графът ще се срещне с дука. Ковънтри е паднал и Уилям напредва към вътрешността на страната. Трябва да се облечете и да съберете багажа си.

— О, боже — възкликна тя. — Къде ще ме водят?

— В Босъм. При майка ви. Ще ви придружават Роже и Роло.

— При майка ми в Босъм ли? — попита тя недоверчиво. — Истина ли е това?

— Да, милейди. Графът ви почита, той направо ви обожава.

Фалън се усмихна. Момчето пак лъжеше на поразия.

— Ричард… — започна тя, но изведнъж всичко покрай нея се завъртя, притъмня й пред очите и тя се строполи в безсъзнание.