Хедър Греъм
Дъщерята на огъня (19)

Осемнадесета глава

Със самото пристигане Фалън се завтече към стаята си, хвърли се на леглото и заплака неутешимо.

Отвън долиташе мъжки смях, жени пееха. Сякаш тук, в Хейзълфорд, всички до един мислеха, че се намират в рая. По непонятни причини дори на Аларик това място се нравеше повече, отколкото имотите му в Елвалд. Той успя да пречупи волята й със заплахата, че ще причини зло на местните жители. Баща й загина, а Уилям бе жив и Англия лежеше в краката му. И бог допусна това да се случи.

Стресна се от отварянето на вратата. Аларик не бе сам. Две момчета, подстригани и обръснати по нормански обичай, вкараха в стаята голямо дървено корито под надзора на Ричард. Тя притвори очи и се опита да не обръща внимание на суетнята около нея. Чу как Аларик сваля доспехите си и се съблича. Когато се обърна, той вече се бе отпуснал със затворени очи в коритото. Спомни си случая в Руан, когато случайно се озова в неговата стая.

Този път обаче щеше да му причини болка. Готова бе да рискува — нямаше какво толкова да губи. Нима съществуваше на този свят нещо по-недостойно и унизително от това да прекарва нощите си гола и вързана?

Прокрадна се с тихо до камината, взе внимателно котлето и стаила дъх, запристъпва към него. Аларик обаче сякаш само чакаше да се приближи и с един скок се озова извън коритото.

— Помислих си, че ви е нужна още гореща вода — заекна тя, когато й дръпна котлето от ръката и изля съдържанието му в коритото. След това я приближи като могъщ звяр и тя съвсем спонтанно посегна към каната с пиво. Той обаче пъргаво я грабна от ръката й. Погледът й бе прикован от опалените му рамене, по които искряха ситни капчици.

— Значи решихте, че ми трябва още гореща вода, така ли?

— Да…

— Аха… а след това си помислихте сигурно, че малко бира ще ме поосвежи, нали?

— Да…

— Значи, искали сте да сторите едно добро дело, нали така?

— Да…

— Лъжете най-безсрамно!

— Не, милорд! Не бяхте ли вие този, който иска да повярвам, че местните хора просто примират от щастие, защото се намират под ваша закрила? И че едно от най-прекрасните неща на света безспорно е човек да падне на колене и да запее благодарствени химни за това, че е пленник на ненадминатия граф д’Анлу?

— Не, скъпа моя, това, което искам да разберете, няма нищо общо с мен, а с Уилям. Той е твърдо убеден, че понякога, за да постигнеш целите си, е по-добре да пожертваш някого. Искам просто да ви предпазя, това е всичко.

Той сложи ръка на рамото й и я погледна насмешливо в очите.

— Та, значи, госпожицата е искала да стори добро дело, така ли? Намеренията ви ме окрилят и възнамерявам днес да се покажа откъм най-привлекателната си страна. Като грижлив домакин, така да се каже, а не като надзирател. Малко ейл, госпожице?

Той сграбчи косите й и поднесе чашата към нейните устни.

— О, простете мен, несръчния, милейди! Да разлея бирата върху хубавата ви рокля! Какъвто съм си варварин и простак!

— Аларик! Ще направя каквото поискате!

— Какво говорите, милейди? Днес аз ще ви обслужвам, а не вие мен. Простете некултурното ми поведение, това с хубавата ви рокля. Обаче не се бойте, аз ей сегинка ще я оправя, нали така?

— Аларик… — запротестира тя безпомощно докато й сваляше роклята от тялото. — Аларик, бях ядосана, не, по-скоро наранена, исках само…

— Знам, знам, вие искахте само да сварите най-чувствителните части от тялото ми, нищо повече. Обаче, не съм склонен да търпя повече тези неща!

Грабна я и я хвърли в коритото както си беше по риза, влезе след нея във водата и я сложи на коленете си. Тя понечи да изписка, но той впи устните си в нейните и я зацелува страстно.

После отмахна някакъв непокорен кичур от челото й.

— Никога не ще забравя вечерта, когато ви взех за пръв път в прегръдките си. Спомням си, че още като дете си бяхте кокетка и побърквахте мъжете около себе си. Когато ви докоснах, ми стана веднага ясно, че и аз съм подвластен на вашия чар. Сърцето ми се разтуптя буйно и ми се стори, че се задушавам. Сякаш нещо стегна гърлото ми. Защото тази, която държах в ръцете си, вече не бе някогашното дете, а пълнокръвна красива жена, жена, която, помня, погалих по гърдите…

Той онагледи думите си с дела и зърната й се изправиха.

— Естествено, аз осъзнавах красотата ви още от самото начало, но просто не исках да повярвам, че дори и аз ще се поддам на вашите прелести.

Тя разтвори жадно набъбналите си устни, тръпнеща под нежните ласки на ръката му. Той повдигна ризата й и с опитните пръсти на прелъстител я погали по корема, после ръката се спусна по-ниско, достигайки нейния влажен скут. Насладата замъгли съзнанието й.

Той се изправи, вдигна я от коритото и я положи върху мечата кожа пред камината. Съблече мократа риза и я изгледа тъй лакомо, с такова страстно желание, че краката й се разтрепериха.

Легна предпазливо върху й, езикът му се застрелка по цялото й тяло, нейните пръсти се вкопчиха в тъмната му коса и тя се притисна призивно в неговото тяло. Езикът му се заспуска все по-надолу докато накрая изчезна между разтворените й бедра и се впи в онова сладко място, познало вече милувката на пръстите му. Тя потрепери, застена и се загърчи — спасителната експлозия я запрати някъде далеч, далеч, извън времето и пространството.

Той впи триумфално поглед в лицето й, разкривено от страст и с тласък проникна в нея, дълбоко, дълбоко в утробата й. Телата им се залюляха в общ ритъм и някакъв облак бавно я понесе към онзи рай, който щеше да търси до сетния си ден.

Той се строполи задъхан до нея.

— Е, госпожице? Все още ли мислите, че съм насилник и варварин? — попита той весело.

Фалън просто не знаеше какво да му отговори и замълча. Понякога този мъж й причиняваше адски мъки, друг път обаче я отвеждаше със себе си на седмото небе.

— Знам, че ви доставих удоволствие, милейди.

— Не съм ви молила за това — отвърна тя поруменяла.

— Но не се отбранявахте, нали? — разсмя се той.

Той стана и влезе в изстиналата вода. Изруга тихо, изми се бързо и се подсуши.

— Мъже! — помисли си Фалън докато го наблюдаваше. За тях очевидно съществуваха само две важни неща в живота: да водят войни и да обладават жени. Как можа да се поддаде на ласките му? Ето, след краткия миг на върховна близост той сякаш забрави за съществуването й, зает единствено със себе си.

Тя влезе след него в коритото с надеждата, че ще успее да отмие спомена от себе си. Уви, желанието й не се изпълни.

— За ваше здраве — рече той и обърна чашата с ейл.

Мина й през ума, че не бива да забравя кой е той — просто неприятел. Внезапно обаче й се прииска да не е така. Но… той ограби невинността й, нарани дълбоко нейната гордост, прекърши волята й. Може би… може би щеше да открадне дори и сърцето й? Каква страшна и същевременно глупава мисъл! Та как е възможно да загубиш сърцето си по един мъж, след като той просто няма сърце. Не, не, той бе неин враг и щеше да си остане такъв.

Вдигна я високо във въздуха и я пренесе върху леглото. Прие действието му безропотно. О, как й се искаше да му каже колко е безнадеждно всичко, а той да я утеши с мили слова. Но устата й бе като запечатана. Неговата също.