Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (64)

68

Тяхното епическо мошеничество вървеше по план, но след този случай нищо не беше същото. Вече не беше толкова забавно както преди. Дори когато Сандър продаде вестника на човека от Джорджия, Саранда не можа да събере достатъчно енергия, за да се зарадва. Тя участваше, говореше и слушаше плановете им. Но сърцето й вече не беше там. Съзнанието й бе някъде далеч, тя не можеше да забрави пристана Челси, където се бе опитала и не бе успяла да убеди Мейс, че брат му е изменник и където Мейс бе предал любовта им.

Преди смъртта на Ланс тя се бе тревожила от думите му, че Мейс винаги ще бъде на страната на брат си. Онази нощ на пристана, когато Саранда застреля Ланс, Мейс ясно показа на кого е верен. Ако не го бе спряла, щеше да се опита да извади трупа на брат си от водата и някакси да го спаси.

Може би ако Мейс бе принуден да направи категоричен избор, ако бе предпочел да спасил нейния живот, а не този на Ланс, тя би била уверена в дълбочината на чувствата му. Сега никога нямаше да разбере.

Но какво от това. Ланс беше мъртъв и повече нямаше да се страхуват от него. И въпреки всичко горчивата мисъл я глождеше постоянно. Отново виждаше лицето на Ланс всеки път, когато погледнеше Мейс. Не можеше да го погледне, без да се запита какво ли щеше да направи. Беше ли Ланс прав за него?

Саранда започна да си задава въпроси, които смяташе, че отдавна е забравила. Тя бе Шъруин, а Мейс — Блакууд. Враждата между двете семейства бе продължила цели векове, дали не беше проникнала вече в кръвта им? Известно време тя бе мислила, че ще могат да я надживеят със силата на любовта си, че ще могат заедно да победят зловещото влияние на семейство Блакууд. Вярваше, че Мейс иска това да стане също тъй силно колкото и тя. Но не беше ли факт, че тъкмо тя бе сложила край на злото, въплъщавано от Ланс, докато Мейс бе стоял до нея и бе скърбил за смъртта на брат си.

Кого ли щеше да избере, ако не беше дръпнала спусъка? Дали от лоялност към семейството си щеше да пожертва нея?

Силно въодушевен, Сандър Маклауд подписа сделката за прехвърлянето на „Глоуб“.

— Кога искате следващото плащане? — попита купувачът.

— Следващото плащане ли? По дяволите, задръжте си го. Купих вестника евтино. Да ви кажа истината, цяло облекчение е за мен, че се отървавам от него.

Сандър можеше да си позволи да бъде великодушен. Той щеше да има богатство, което би накарало вестника да изглежда съвършено незначителен. Той подаде документа на купувача да го подпише.

— Вашето появяване беше съдбоносно. Оставям „Глоуб“ в добри ръце. Само не забравяйте уговорката ни. Една клеветническа статия в този вестник и…

— Не се тревожете, господин Маклауд — рече проточено мъжът.- Щом аз притежавам този вестник, можете да забравите лошите си мисли.

Той взе писалката, покашля се леко и подписа името си на съответното място. Д-р Джон Хенри Холидей, от Грифин, щата Джорджия.

И така, внезапно всичко свърши. Бат се появи победоносно с документите от сделката за покупката на „Глоуб“, ухилен до уши.

— Ти си късметлия — каза той на Мейс. — Само авторитетът на Уайът успя да убеди Док да ти припише вестника. Той искаше да си го задържи.

Мейс взе документите и му стисна ръката.

— Ти ми помогна страшно много. Ако мога да направя нещо за теб в бъдеще, не се колебай да ми кажеш.

— Защо не останете, за да отпразнуваме победата? — предложи Саранда.

— Не, благодаря. Мисля, че точно сега вие двамата ще искате да останете сами.

Саранда потръпна. Бат й смигна и се обърна към Мейс, като му подаде ръка.

Когато приятелят й си замина, стаята внезапно се стори на Саранда твърде малка. Тя вдигна поглед към Мейс и очите им се срещнаха за миг.

— Е, честито — каза тихо тя. — Ти получи това, което искаше.

— По едно време мислех, че и двамата го искаме.

Саранда долови обидата в гласа му.

— Така беше — каза тя. Сетне се поправи. — Така е.

Мейс се обърна и отиде до прозореца, за да погледне към улицата долу. Застана там, загледан навън, без да отрони нито дума. Когато най-сетне заговори, сякаш се обръщаше по-скоро към себе си.

— Странно — промълви той, — колко празни могат да бъдат някои победи.

Саранда се втренчи в него и дълго го гледа. Пак разбра, без да знае как. Разбра, че той мисли за това какво е жертвал заради тази победа. Разбра, че мисли за Ланс.

Тя тихо се обърна и излезе от стаята.