Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (58)

61

След любенето Мейс предложи на Саранда да поспи. Тя обаче чувстваше прилив на енергия и бе напълно убедена, че двамата могат да направят всичко. Затова облече роклята, която й бе купил Бат — в прасковен цвят, с къдрички около ниско изрязаното деколте и по краищата на ръкавите, сексапилна и дръзка, тъкмо по вкуса на шерифа. Това едва ли беше тоалет в стила на жената, прекарала по-голямата част от живота си в опити да остане незабележима. Ала Саранда го облече, за да го зарадва. Мейс повика Бат и Уайът в дневната, като остави Док да пази пред вратата.

Мъжете нямаше как да не забележат новата връзка, която съществува между Мейс и Саранда. Беше толкова осезаема, сякаш още един човек присъстваше в стаята. Бат възседна един стол и се намести, съсредоточавайки се мрачно върху задачата, която предстоеше.

Саранда бе нетърпелива да се заеме с работа.

— Искам да чуя всичко — каза тя, гледайки към Мейс.

— Първата ни задача е да се размърдаме, преди съдът да намери начин да те задържи отново. Тук не можем да те държим дълго. Вече сме заобиколени денонощно. Те може да се обадят във Вашингтон и да се върнат с друга заповед за арест. Няма да е достатъчно просто да се отскубнем от тях. Трябва да го сторим законно, за да бъде Саранда свободна от по-нататъшни обвинения. За да го направим обаче, трябва да си възвърнем вестника. Това е единственият ефикасно начин да докажем нейната невинност.

— Как можем да ви помогнем? — попита Бат.

— Първо, като не пускате никой да не влиза тук, за да не открият, че Саранда е изчезнала.

— Ще се местя ли някъде? — попита тя.

— Това е следващият ни ход.

— Но как ще си възвърнем вестника? Ти самият каза, че си последният човек, на когото Маклауд би го продал, ако изобщо го продаде.

Мейс се облегна и й се усмихна загадъчно.

— Ти ми кажи, принцесо. Кой е единственият начин да се доберем до Маклауд?

— Не знам.

— Помисли си за миналото, преди убийствата. Кой е единственият човек на света, от когото той би приел съвет?

Саранда се напрягаше да мисли.

— Майка му? — вметна Бат.

С насърчаващ поглед Мейс се наведе напред и я подкани тихо:

— Мисли, принцесо. Вечерята у семейство Джаксън… бала с маски…

Изведнъж тя се сети.

— Разбира се — извика Саранда. — Мадам Зорина!

Мейс се ухили и се облегна.

— Умно момиче!

— Коя, по дяволите — попита Уайът, — е мадам Зорина?

— Сега си спомням — каза замислено Бат. — Това е онази гадателка, циганката.

— Мадам Зорина — продължи Саранда — не е просто циганка гадателка. Тя по една случайност е най-великата гадателка, която светът познава. По-добра дори от мен. Тя има такъв невероятен успех, че никой не може да разбере откъде идва. Доколкото ми е известно, всяко едно от предсказанията й се е сбъднало. Но къде е тя, Мейс?

— Няма значение.

— Но аз не разбирам…

Мейс я наблюдаваше със самодоволна усмивка, сякаш очакваше да й дойде на ума. И внезапно това стана. Саранда се отпусна назад на стола си.

— Май започвам разбирам.

— Ти си мадам Зорина.

Саранда усети колебанието като пърхащи пеперуди в стомаха си.

— Не знам, Мейс. Сандър ме видя наскоро в затвора. Може да ме разпознае.

— Някой преди разпознавал ли те е — когато не си искала да те разпознае?

— Не, но… мадам Зорина е поне на шейсет.

— Толкоз по-добре. Още по-малка ще е възможността да направи връзката.

— А предсказанията…

— Вече съм помислил за това. Само трябва да изиграеш убедително ролята.

Саранда си пое дъх.

— Мадам Зорина е мой кумир от детството. Самата мисъл да се представя за нея…

— Да?

— Малко дръзка е.

— Навярно е и рискована. Но не невъзможна.

— Аз съм толкова слаба… и изтощена… — Саранда прокара замислено ръка по ключицата си.

— Още по-лесно ще минеш за стара жена. — Той отново се наведе и взе ръката й в своята. — Не се налага да го правиш, ако не искаш. Ще измисля нещо друго.

Саранда видя по очите на Мейс, че е искрен. Той щеше да се откаже от плана си заради нея. Спомни си какво й бе казал Бат в деня, когато я освободи от затвора. Когато обичаш някого, си готов да направиш всичко за него. Дори ако е необходимо да жертваш собствените си чувства, за да го сториш,

— Не трябва да се тревожиш за мен — увери го тя. — Ще изиграя ролята превъзходно. По-добре от всякога.

— Само така, любима. Не забравяй, че нашата цел е не само да измамим Маклауд, а да го съсипем напълно.

— Естествено, за задача от подобна величина ще ми трябва помощ — напомни му Саранда.

— В „Глоуб джърнъл“ имам свои хора, които искат да помогнат. Ще трябва да пуснем няколко съобщения във вестника. Но те предупреждавам, че няма да е лесно. Ланс ще ни създаде сериозни затруднения. Той ще очаква някакъв номер и ще проверява всичко. Трябва да работим внимателно и безпогрешно.

Името на Ланс напомни на Саранда за признанията му в затвора. Трябваше да каже на Мейс, но не бе сигурна как да повдигне въпроса. Колебаеше се да каже каквото и да е точно сега, когато бяха по-близки от всякога.

Изведнъж Саранда чу шум отвън. Док надигна глас и друг му отговори. След секунда изстрел разтърси тишината на хотела. Като един те се вдигнаха от столовете и се втурнаха към вратата.

Там бе застанал Док Холидей е димящ пистолет. Един мъж, чийто гръб също така димеше, крещеше, че е бил прострелян от някакъв луд. Док вдигна колта си и стреля отново в чатала на панталоните му, като го запрати панически надолу по стълбището.

— Кучият син се опита да влезе със сила — промърмори той, като оглеждаше пистолета си. — Е, приятели, мисля, че ще се връщам на запад.

— Само момент — каза Мейс. — Може да ни потрябваш отново. Има ли къде да се скрием ние тримата?

— Може да отидем у Стъбс — предложи Саранда. — Той е стар приятел. Може би и той ще може да помогне. — Тя даде адреса, на който го бе видяла за последен път, преди да напусне града.

— Върви тогава — каза той на Док. — Чакай ни. Ние ще използваме бъркотията, която предизвика, за да измъкнем незабелязано Саранда оттук.