Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (38)

40

Мейс поведе Саранда зад себе си, като я предпазваше с цялото си тяло и двамата предпазливо приближиха каретата. Тя почти усещаше как бясно се въртят колелцата в мозъка му, търсейки възможност да се измъкнат от опасното положение. Опитваха се да отгатнат кой ли се крие зад спуснатите капаци на затворената карета.

— Побързайте, за Бога! Както изглежда, са по петите ми.

Мейс и Саранда си размениха объркани погледи. Мъжът нетърпеливо показа глава навън.

— Бат! — извика Саранда, като пусна ръката на Мейс и се спусна към приятеля си. — Какво правиш тук?

— Помислих си, че ще се появите в Ню Орлийнс и реших, че ще имате нужда от помощ.

Той им махна да се качват. Саранда седна, до нея се настани и Мейс.

— Откога си тук?

— От около седмица. Те наблюдават непрекъснато билетните гишета на пристанището. И аз самият наблюдавах, като се надявах, че ще се появите там. Трябваше да ви предупредя. Навсякъде ви търсят. Няма безопасен път за излизане от града.

— Някакви новини от Ню Йорк?

— Напрежението расте. Колкото по-близо сте до този град, толкова по-голяма е наградата и толкова повече хора изпраща онзи Маклауд да ви открият. На ваше място бих внимавал.

— Ще внимаваме. Благодаря.

Бат забеляза небрежно употребеното множествено число и тежко въздъхна.

— Позволих си да ви купя билети. Очакват да тръгнете към Ню Йорк. Днес има кораб, който потегля към Сейнт Луис. Не можете да се качите оттук — ще ви забележат. С тази карета ще попътувате нагоре по реката и оттам ще се качите. И ще трябва да се смените дрехите, в случай че изпратят съобщение с какво сте облечени.

Той почука с бастуна си на тавана на каретата и кочияшът спря. Бат отвори вратата и слезе. Саранда го последва.

— Как ти да ти благодаря, задето ни спаси?

Той пое ръката й.

— Не допускам да избягаш в Мексико с мен, нали?

Той го каза полу на шега, но тя усети колко сериозно е предложението му.

— Бат…

Той улови начина, по който тя погледна към Блакууд.

— Сега трябва да помогна на Мейс.

Мейс. Вече не беше онзи проклет Блакууд.

— Разбирам. — Той я огледа отблизо. — А Ланс? Помисли ли за него?

— Ланс… е нещо, с което ще трябва да се преборим по-нататък.

— Знам колко силно го ненавиждаш. Колко отдавна мразиш всички от семейство Блакууд. Надявам се да се справиш.

— Прости ми — каза Саранда, почувствала се безпомощна. — За Мексико. За всичко…

— Е, поне се опитах. — Той й подаде билетите. — Обади ми се, ако се нуждаеш от мен, обещаваш ли?

Ясно беше, че според Бат шансовете й с Мейс са минимални. Не че можеше да го обвини в нещо. Твърде често и самата Саранда мислеше така.

Той отвори вратата и й помогна да се качи, сетне я загледа как подава билетите на Мейс.

— Как можем да ти се отблагодарим? — попита Мейс.

Бат отново потръпна, като чу множественото число.

— Никога да не чувам, че си й причинил зло — каза той. Сетне затвори вратата и каретата потегли.