Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (24)

25

— Англичани или американци? — попита Мейс.

— За самоличността ни ли? — тя помисли малко. — Знае се, че си англичанин, затова изглежда по-умно да се представяш за американец. От друга страна, американците много харесват британския акцент. Съдържа известен чар, който може да работи за нас.

— Така да бъде. Англичани. Акцент? Оксфорд или кокни?

— О, кокни, разбира се! Много повече подхожда на цирка.

Вратата между стаите им беше отворена. Тя събираше багажа, а той работеше но външността си пред огледалото. Когато се обърна, гъстата къдрава коса бе зализана назад с брилянтин и съвършено права. Беше си сложил черни мустачки с дебелината на молив, които му придаваха вид на побойник и излъчване на екстравагантен уличен тарикат. Размърда ги и попита:

— Как мислиш?

— Същински грубиян.

— Идеално. Чакай да видиш останалото!

Той облече карирано сако и сложи папионка. Нахлупи на главата си ирландско кепе и заприлича съвсем на наперен циркаджия, които обикаля градовете с цяла орда полуоблечени момичета. Смъкна кепето от главата си, притисна го до сърцето си и направи поклон, достоен за треторазреден импресарио.

— Томи Уорд, милейди, на вашите услуги. — Между другото, онази рокля, с която беше… с пясъчния цвят…

— Дето пътувах с нея?

— Да, да, прашната. Не я прибирай. Ще ни трябва.

— О, наистина ли?

— Помолих шерифа да пръсне слух, че ще си с нея, когато си тръгнем.

— Така ли? Може би ще трябва да й нарисувам и една мишена? Да не би да не ме уцелят?

— Винаги ли във всичко се съмняваш?

— Имам си причини. Бат ми каза току-що, че отгоре му е заповядано да ме предаде, ако се натъкне на мен. Обеща да ни телеграфира за всички новини. Между другото, не си ми казал, че търсят и теб.

— Маклауд е достатъчно умен, за да се сети, че мога да получа вестника само от теб. Той знае какво се каним да направим и колко малко време имаме за целта. Ако ни раздели, шансовете му се изравняват. Ако неговите хора не успеят да те намерят, може да се натъкнат на мен. Ако сме заедно, шансовете му намаляват. Особено ако ни се удаде да се измъкнем убедително с трупата.

На вратата се почука. Блакууд отиде да отвори и покани в стаята мъж и жена, които приличаха на Мейс и Саранда не повече от всеки друг. Жената бе с перука, без съмнение избрана от Блакууд.

Мейс взе пътническия костюм от Саранда и затвори вратата на своята стая, докато жената го облече. В това време даде последни инструкции на мъжа.

— Запомнете: ако ви задържат, не знаете кой ви е наел. Ние тръгваме за Канада, но вие не знаете и това. Известно ви е само, че са ви платили добре, за да се качите на влака и да пътувате колкото е възможно по-дълго.

Докато говореше, той подрънкваше една кожена торбичка, пълна с монети. Сетне я подаде на мъжа.

Мъжът и жената си излязоха. Саранда го гледаше втренчено и се чудеше дали не е разгадал още една от нейните тайни.

— Канада? За там ли заминаваме?

— Не, разбира се. Но щом ги хванат, те ще трябва да кажат нещо. Така ще могат да заслужат парите си, като отклонят силите на реда от верния път, доколкото е в човешките възможности.

— Много умно си постъпил с тези двойници.

Той вдигна учудено вежди.

— Това комплимент ли е, госпожице Шъруин?

* * *

След като разказаха плановете си на Бат и се сбогуваха с него, те отидоха да се запознаят с момичетата. Фургоните бяха преместени на усамотена странична уличка. Бяха четири. Аби и Анна бяха хубавички близначки на не повече от осемнайсет, но претендираха да са най-точните стрелци отсам Мисисипи. Люси бе червенокоса, с пълни, сладострастни устни; можеше да съблазни всеки жив мъж. Тя държеше фокусническа будка. Саранда веднага разбра какъв капитал е външността й. Никой мъж не бе в състояние да се съсредоточи достатъчно и да намери граховото зърно в мидата, когато Люси нацупеше устни в престорено внимание. Последната, Летящата гълъбица, бе висока, горда полуиндианка с разпуснати коси и изпъкнали скули. Приканващият израз на очите й контрастираше напълно с надменното й държание. По начина, по който разглеждаше Мейс с полупритворени, но светнали очи, Саранда разбра, че е проститутка.

— А вие какво правите? — попита тя индианката, защото не се бе представила. — В шоуто, искам да кажа.

Очите на Мейс стрелнаха Саранда и се задържаха там за миг.

— Акробатика — каза жената с пресилено достойнство.

Мейс се ухили широко.

— Знаете ли? Аз също имам малко талант, наистина! — С този безупречен кокни гласът му напомняше неприятно за Ланс. Но Саранда бе подразнена от смисъла, вложен в думите.

Летящата гълъбица го разбра тутакси и му се усмихна загадъчно.

— Тогава ще трябва да се съберем някога и… да си поговорим. Може да станем партньори.

Саранда й хвърли бърз поглед, който недвусмислено казваше, че той е неин партньор. Но жената не го забеляза — продължаваше да се усмихва предлагащо пред развеселените очи на Блакууд.

— Може и да стане, скъпа, много е възможно — каза той. — Е, дами, сега е мой ред да ви се представя. Томи Уорд, доскоро от лондонската трупа „Уорд енд Пауъл Травълинг Екстраваганца“, оттатък голямото, широко море. А това е моята красива асистентка — Дъсти де Вил. Казал ли Ви е някой защо сме тук?

— Бени ни каза, че сте ни спечелили на карти — отрони горчиво Люси.

— Блестящо. Значи обяснения не са нужни, нали така? Което, ако искате да знаете, ме задоволява напълно. Спечелих ви и искам да сте наясно още тук и сега. Няма да ви използвам. Ако се оставите в моите ръце, ще направим шоу, което ще завърти главите на простаците и ще ги накара да плащат.

Той се разхождаше около тях, почесваше брадичката си и ги разглеждаше от глава до пети.

— А сега, дами, искам всяка от вас да покаже на какво е способна.

Саранда дори не посмя да отгатне какво ще последва.

* * *

След като показаха талантите си, момичетата разведоха Мейс из фургоните. Във всеки от тях имаше печка и запас от храна, така че можеха да си готвят и по път. Първият фургон беше за мъжете — коларите и собственика. Вторият бе оборудван с четири койки като първия и возеше жените. Третият бе натъпкан с костюми, палатки и друг реквизит, необходим за шоуто.

— Бени беше най-организираният от всички мениджъри — казаха им момичетата. — Тук има сума неща, които не използваме.

Мейс порови малко из тях и измъкна един лост, окачен на въжета.

— Какво е това?

— Може би трапецът? — попита Люси. — Вижте сега. Мисля, че някой го е използвал много отдавна. Както казах, Бени никога не изхвърляше нищо.

Мейс го поопипа и се ухили загадъчно.

Докато разглеждаха фургона на дамите, Летящата гълъбица му направи знак да излезе навън. Щом излязоха, Люси, която изглежда бе най-старата от тях, изсумтя ядно.

— Видяхте ли как го гледа? Преди да се усетите, ще го омагьоса, а на нас ще ни се наложи да метем палатката й, за да преживяваме.

— За Бени може да се каже само това, че се отнасяше честно към нас.

— Преди всичко не трябваше да я наема. Извади ни лошо име. Излиза с каубои, а те искат от нас да правим същото. — Люси се обърна към Саранда. — Ако бях на ваше място, бих си отваряла очите за мъжа си. Преди онази курва да е сложила лапи на него.

— Той не ми е мъж, мила — възрази Саранда. — Аз само работя с него.

— Искате да кажете, че е свободен? — гракнаха едновременно близначките.

Саранда изохка и излезе.

Останала насаме с Блакууд в третия фургон, тя разглеждаше прозрачните костюми.

— Сигурно си намислил легенда и за нас. Къде е моето място в нея?

— Тъкмо това си мислех. Какво можеш да правиш?

— Искаш да кажеш, че искаш да работя? В този… подвижен бардак?

— Скъпа, погледни с какво разполагаме — каза той много тихо, за да не чуе някой истинския му акцент. — Близначки херувимчета, жена стрелец, която едва ли би могла да улучи нещо навън, и една курва мелез. Разчитам на теб да бъдеш моята звездна атракция.

— Но това е просто показване на голотии!

— Още по-добре. Трябват ни пари, за да стигнем до Ню Йорк. Или си забравила целта ни?

— Тъкмо си мислех същото за теб. Изглеждаш напълно отнесен от… късмета си.

Той се приближи до нея и взе лицето й в ръце. Палците му галеха бузите и, а той я фиксираше със странно проницателен поглед.

— Виж ме добре, принцесо. Когато се касае за нещо, което искам, никога не бивам отнесен.

— Дано не забравиш само какво искам аз.