Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (17)

17

Налагаше се да измисли нещо. Хората на Пинкъртън знаеха, че е в Додж. Няма да мине много време и ще пристигнат и другите, решени да я хванат и да я изправят пред съда. Но най-непосредствената от всички заплахи бе Блакууд. Той бе показал, че я следи неотстъпно и че майсторски излиза от всички трудни положения просто с приказки. Трябваше да измисли как да го махне от пътя си веднъж завинаги.

Единственото, което можеше да направи, бе да използва собствената му сила срещу него. Щом бе по петите й, тя можеше да го накара да хукне към Канада. Там нямаше да е трудно да уведоми властите за присъствието му в страната. Защото влязъл в Британската общност, той можеше да бъде екстрадиран и върнат в Англия.

Ако Саранда имаше късмет, Мейс щеше да е толкова увлечен в проследяването й, че нямаше да се досети за плана й. Щеше да предположи, че е тръгнала към Канада, за да избегне Съединените щати. Щом Блакууд попадне в затвора, тя ще има време да реши какво да прави по-нататък. Много възможно бе Бат да е прав, че дните й в Америка са свършили.

Влезе в „Додж хаус“ през задната врата и си стегна багажа. Остави парите за стаята на тоалетката. Не искаше да я видят да влиза в хотела или да го напуска. Колкото по-малко хора знаят за плановете й, толкова повече шансове имаше да се измъкне от града под носа на Пинкъртън.

Промъкна се по коридора към задната стълба. Повечето от гостите бяха в трапезарията — ядяха си закуските за по един долар или вече бяха тръгнали по улиците да обърнат някое питие или да си опитат късмета на комар. След като премина успешно по коридорите, тя се поспря навън да си поеме дъх.

Животът в Додж вече набираше скорост. По улицата се носеха музика и смях; отвреме-навреме се чуваше и по някой изстрел. Тя се чувстваше по-сигурна в тъмното. Вечерният шум й показваше, че нещата си продължават както винаги и бягството й не интересува никого, освен самата нея. И въпреки всичко не можеше да се отърси от усещането, че е наблюдавана. Не се съмняваше, че е Блакууд. Добре, реши тя. Той няма да има кон под ръка. Ако побърза, ще го изпревари с една глава на старта. Така той няма да успее да й навреди, макар че лесно ще я проследи. Нека да я следва. Чак до Канада.

Притисна се до стената, за да даде път на група каубои. Подаде глава зад ъгъла на сградата и видя поръчания кон да чака на пътеката до билярдната зала, потропвайки нетърпеливо с копита. Когато пътеката остана безлюдна, тя зави край ъгъла и изтича към него. Закачи торбата си на куката на седлото, отвърза поводите и сложи крак в стремето.

Преди да яхне коня, някой я сграбчи отзад. Една ръка затисна устата й и я дръпна назад толкова силно, че дъхът й спря. Още непрекрачила прага на свободата, тя се намери притисната към мъжко тяло, твърдо и непоклатимо като камък.