Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- If Not for Love, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тихомира Стоянова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 92 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Карол Франц. Катрин
Оформление на корицата: Петър Христов
ИК „Бард“, 1993
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
ЕПИЛОГ
Къщата, която Джон построи за Кати и семейството си, беше малък рай. Беше просторна, светла, с достатъчно спални за гости и за едно голямо семейство, а в същото време беше топъл, удобен и уютен дом.
Намираше се малко по на юг от Седърууд, където Кати беше израснала. По желание на Джон океанът беше много близо.
Около къщата имаше гъста зелена трева, както и изобилие от храсти и цветя. Прислугата не живееше в самата къща, а имаше недалеч отделна постройка.
Имаше още обори и зеленчукова градина, а лъкатушещата пътека от главния път до портите беше оградена с гъста редица дървета. От двете страни беше застлана с кръгли бели камъчета.
На брега се намираше малка постройка, в която държаха лодката. Джон сам я бе сглобил с много обич, каквато цареше и между обитателите на къщата.
Каролин Даниълс живееше в Седърууд и ги посещаваше често. Беше си купила двуколка и коне и настояваше да ги управлява сама. Нямаше прислуга само защото не желаеше. Ендрю Макинис, нейният племенник, се беше записал да учи и тя с огромно удоволствие се грижеше той да има хубав дом.
Всеки ден идваше учител да занимава Торн. И макар че още беше малък, Кати виждаше, че има пъргав и остър ум. Той си остана същото прекрасно дете, радост за родителите си.
Шон и Джойс в крайна сметка решиха да се преместят за постоянно в къщата си в Ню Йорк, така че Джон очакваше отговора на Мелиса Камерън за предложението му да се върне в дома си в Сийл Харбър, още повече, че нейните родители се бяха съгласили да живеят при нея.
Джон съсредоточи бизнеса си в едно голямо предприятие, където насочи усилията си. Мащабните сделки се осъществяваха от специалисти, наети от него и той можеше да си почива два дни в седмицата.
Кати чувстваше, че има за какво да бъде благодарна и никога не забравяше, да му го казва.
Джон и тя бяха оставили миналото зад себе си и бяха поели по нов път, за който вярваха твърдо, че ще ги води в светли дни. Бяха изградили нещо значимо и стойностно — всеотдайната си любов един към друг.
Когато наближи времето да роди, Кати си спомни каква молба беше отправила към Бога при раждането на Торн. Беше обещала никога повече да не го моли за нищо, ако Торн се роди жив и здрав. Но не се стърпя.
— Мога ли да те помоля. Господи, още един път за същото?
И остави всичко в Неговите ръце. Знаеше, че ще бъде справедлив.