Карол Франц
Катрин (27)

Двадесет и шеста глава

Малката хижа, наета от Джон, беше собственост на местен рибар, когото той бе срещнал при едно пътуване до Италия с дядо си и Ричард.

Пътуването им беше по-скоро делово. Патрик искаше да закупи ръчно изработени мрежи от семейство Ландучи. Семейството се състоеше от девет момичета и две момчета и всички бяха изкусни майстори в плетенето на мрежи.

Въпреки че в основата на пътуването стоеше снабдяването на поне четири от риболовните кораби на Камерън, то се превърна в голямо празненство. Джон не знаеше дума италиански, нито пък брат му и дядо му. Беше просто изумително как за три безгрижни седмици момчетата започнаха да говорят италиански и всички ги разбираха.

Семейство Ландучи беше много бедно, въпреки че работеха усилено, а ставаха и все по-бедни.

Дотогава Джон не харесваше рибата и всички останали морски деликатеси Семейството, обаче, живееше близо до морето и се хранеше предимно с това. Само в добри времена, когато се виждаха с повече пари, купуваха и приготвяха спагети. Беше му трудно да повярва как може Мама Ландучи да приготви ястие, от което ти потичаше слюнката, само с прибавка на няколко подправки и капки скъпоценно маслинено масло. Всеки път беше готов да се закълне, че е ял различна риба, само за да разбере малко по-късно, че е била същата, но просто приготвена по различен начин. Голямото семейство не изхвърляше нищо.

Патрик винаги проявяваше голяма щедрост при заплащането на мрежите. Всяка година от много време насам, той ги посещаваше и децата се бяха множили пред очите му. Беше взел Ричард и Джон със себе си само веднъж, но Джон успя да с сприятели с Паоло Ландучи и макар да се бяха виждали само два пъти от детските си години, те все още бяха приятели.

В колежа Джон учеше италиански и, въпреки че не го владееше така добре като френския, можеше да пише на Паоло редовно на родния му език.

При всяко посещение Патрик носеше подаръци за всеки поотделно, главно неща, от които знаеше, че имат нужда, но не могат да си ги позволят.

Посещението на Камерън за тях беше като Коледа. Работата спираше и започваше празник.

Ричард и Джон, живели цял живот в тишината на семейното имение в Сийл Харбър, се веселяха безкрайно при задружната фамилия. Тъй като Патрик бе поел отговорността за образованието на Паоло, родителите му бяха задължени и се опитваха да му угаждат във всичко.

Когато Джон бе помолил Паоло да наеме малката хижичка, той го покани да гостуват с Кати на семейството му. Джон обаче отказа, защото искаше да бъдат сами. Докато се уговаряха, той още не знаеше дали тя ще приеме да се омъжи за него, но много се надяваше.

Джон бе помолил да направят хижата удобна и не само бе изпратил достатъчно пари за целта, но беше закупил всички риболовни такъми, ръчно изработени от приятеля му, на много висока цена.

Паоло Ландучи беше женен от пет години и вече имаше трима сина. Всичките му сестри също бяха семейни и единствен Томазо, почти тридесетгодишен, продължаваше да живее с родителите си. Не можеше да си намери подходяща съпруга.

Рибарската хижа беше прясно боядиса. Тя бе разположена само на няколко ярда от най-високата точка на прилива. Единствената стая беше уютно обзаведена с голямо метално легло, малка резбована дървена масичка, два стола с високи облегалки и голяма вана. За нощна масичка служеше голяма бъчва за вино. Навсякъде се виждаха бутилки със забодени в гърлата свещи. Малките прозорчета бяха покрити с груби завески и макар обзавеждането да бе евтино, стаята имаше приятен вид.

До ваната имаше голяма тумбеста печка, над която висяха няколко тигана и съдини. На поличката имаше керамични чинии и прибори за хранене.

Стърготините по пода учудиха Кати, но Джон й обясни, че са сложени, за да пазят от влагата.

Когато най-после Кати успя да облече гумирания костюм, донесен от Париж, той й прилепна чудесно. Ръкавите бяха дълги точно колкото трябва, панталонът също. Платът беше малко грубичък за нежната й кожа, но Джон й сложи малко талк преди да завърже връзката. Забави се, защото му беше приятно да гали гърба й. Всъщност едва се удържа да не скъса връзките и да смъкне костюма.

Кати тъкмо бе усетила глад, когато на вратата се почука отривисто. Тя отвори и видя две кошници, от които се разнасяше божествена миризма. Отвори ги бързо и намери вътре две покрити тенджери и три бутилки червено вино. Наоколо нямаше никой.

Джон се приближи да й помогне да ги внесат вътре и се усмихна. Беше радостен от грижата на приятеля си, когото не бе виждал от години. Не бяха яли нищо след закуската сутринта, бяха изразходвали много енергия през деня и затова ядоха с охота и всичко им се стори безкрайно вкусно.

— Ако веднага не се измъкна от това… как се нарича — каза Кати през смях, — страхувам се, че вкусната ми вечеря ще бъде върната обратно.

Джон се разсмя и веднага я развърза. Тя си сложи топла роба, а той запали тумбестата печка. През деня беше топло, но вечерта задуха хладен вятър откъм морето.

Докато Кати измие чиниите от вечеря, вятърът се усили и заизвива свирепо. Стана доста студено, затова тя се мушна в единственото топло място във влажната хижа — в леглото, до Джон. Двамата лежаха отпуснати и щастливи. Кати затвори очи и когато ги отвори, слънцето вече се показваше над хоризонта.

Съпрузите Камерън прекараха целия ден на рибарската лодка на Паоло. Кати се чувстваше чудесно в новия си костюм, както Джон беше предположил и обяви, че облеклото на мъжете е много по-практично от това на жените. Тя отдавна бе престанала да носи корсети и тежки фусти, но повечето жени по света все още навличаха върху себе си пет-шест фунта плат при всяко обличане. Не беше предполагала, че може да бъде толкова ловка и да прави такива бързи движения, без непрекъснато да се безпокои, че може да настъпи полите си и да се спъне.

Меките кожени ботуши, които Джон й бе купил, също се оказаха голямо удобство. Бяха с равна подметка и грайфери, за да не се плъзга по мокрите дъски. Той беше обмислил всичко. Кати се възхити от неговата съобразителност.

Хванаха много риба. На връщане към хижата Джон забеляза, че от комина се извива дим. Той се усмихна — явно Паоло и съпругата му Мария бяха решили да не чакат завръщането им, а да дойдат по-рано и да ги посрещнат.

Малко след това вратата на хижата се отвори и отвътре изскочи хубав мъж, очевидно връстник на Джон. Той сърдечно прегърна приятеля си и избърбори някакъв поздрав към Кати, който тя не разбра.

Джон му отвърна радостно, след което Паоло грабна Кати, завъртя я във въздуха и я прегърна топло. Запознаха я с Мария, която за нейна изненада говореше английски. Поговориха си, после Кати се зае да й помогне да сервират превъзходните ястия, които беше приготвила. Те бъбриха и се смяха до късно през нощта, и когато си тръгнаха, Кати бе съвсем изтощена.

Тя се изкъпа набързо и когато си легна, Джон вече спеше. Кати се наведе да го целуне за „лека нощ“ и заспа в същия миг, в който сложи глава на възглавницата.

Когато Джон я побутна да става, стори й се, че току-що бе заспала. Навън беше още тъмно. Надигна се малко мудно, но й се зави свят и тя се отпусна върху леглото, като се усмихна.

— Защо се усмихваш, любима? — попита Джон живо.

— Защото съм щастлива — отвърна Кати.

Той приседна на ръба на леглото и я взе в прегръдките си.

— Аз също. По-щастлив, отколкото съм си представял, че мога да бъда. И заслугата за това е изцяло твоя, любов моя.

Кати го целуна по врата. Джон я вдигна от леглото и я постави върху коленете си.

— Щеше ми се да имахме повече време, Кати, но ако не искаш Паоло и Мария да те заварят гола, трябва да сложиш нещо.

Кати се разсмя, уви се в чаршафа и излезе навън. Беше съвсем тихо и тя не забеляза момченцето, което спеше недалеч от хижата. Кати се препъна в тялото му и тихичко изписка.

— Кой е там? — извика тя и без да дочака отговор, повика Джон.

Той се озова моментално, вдигна фенера над детето и видя, че е уплашено до смърт. Последваха бързи въпроси и отговори, след което Джон избухна в смях.

Докато се връщаха към хижата, Джон, с четиригодишното дете на ръце, разказа историята на Кати. Момченцето беше син на Паоло и Мария, които му казали, че не може да дойде с тях на риболов. Детето се почувствало изоставено и решило да се промъкне в лодката, докато всички спят. Но понеже не успяло да я намери в тъмното, отишло до хижата да чака родителите си и заспало.

— Колко си непослушен — смъмри го Джон. — Мама и татко ще бъдат много огорчени.

Кати се усмихна — беше й приятно да слуша как Джон говори италиански. Явно бе, че той обича деца, така внимателно се отнасяше към момченцето. Тя прокара ръка по леко издутия си корем и се почуди дали подозренията й бяха основателни.

Целия ден Джон и Кати прекараха в компанията на Паоло и Мария. Времето беше прекрасно и те загоряха на слънцето.

Вечеряха в дома на италианските си приятели и се запознаха с децата им. Семейството беше много задружно, а Мария — чудесна готвачка.

Кати остана възхитена от вкусните ястия и техния аромат Апетитът й се бе увеличил забележимо и това предизвика Джон да направи добродушна забележка.

— Ако не внимаваш, мила моя, ще надебелееш и ще ти се наложи да обличаш отново корсети и фусти.

Но тя знаеше, че независимо колко яде, скоро ще стане така или иначе закръглена.

 

Вечерта преди да потеглят за Рим, Кати настоя да споделят част от средствата си с добрите си приятели. Джон остави голяма сума пари на видно място, придружена с благодарствена бележка. Той също имаше желание да направи нещо за тях и предложението на Кати му достави удоволствие.

Кати реши, че е време да съобщи на Джон, че очаква бебе. Тя обмисли внимателно как точно да го направи, като има предвид горчивия спомен от първата си бременност. Знаеше, че всичко се е променило, но въпреки това потръпваше от безпокойство. Всичко случило се беше като сън наяве, сбъдната мечта за дом и голямо семейство. Много скоро щеше да го има.

— Да пийнем ли малко вино, Джон? — попита тя, когато той се приготвяше да си легне.

— Добре.

Джон се приближи и пое подадената му чаша. Стоеше много близо до нея и тя не можа да не се възхити на красивата му фигура. Беше много мъжествен, но лицето му имаше меко изражение, на което й беше трудно да устои. Тя се приготви за тост, очите й грейнаха.

— За теб, любов моя, и за детето, което нося в себе си.

Чертите му рязко се промениха и само за миг Кати усети как сърцето й спира. Но той широко се усмихна, с което недвусмислено показваше радостта си.

— Сигурна ли си? — попита той. — Кога?

Кати кимна и се усмихна.

— Да, напълно съм сигурна. Но ще трябва доста да почакаме. Доволен ли си?

— Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна Джон и чукна чашата й. — Обичам децата, особено моите собствени!

Той се засмя и взе чашата от ръката на жена си.

— Е, ще се върнем ли у дома? Ако ще ставаме отново родители, не искам да мързелувам повече и да пилея време. Освен това мисля, че жена в твоето положение не бива да пътува и да се уморява.

Джон я взе в прегръдките си.

— Ще ти построя най-голямата и най-луксозна къща в Ню Йорк — каза той. — Аз лично предпочитам да не се връщам в Сийл Харбър, ако ти си съгласна.

Като че ли бе прочел мислите й. Тя си бе представяла завръщането в дома му като негова съпруга и, въпреки че бе придобила увереност, знаеше, че не е подготвена да застане лице в лице с дома, където беше страдала толкова. Не искаше да живее в чужд дом. Искаше свой собствен. Къща, която да се изпълни с обич и разбирателство, един рай за семейството й.

Джон я целуна, а тя усети, че очите й се навлажняват. Отдръпна се и го погледна.

— Няма ли да е по-добре да си имаме малка къщичка, Джон? — попита тя шепнешком. — Място, където не можем да се изгубим? Ако не възразяваш, аз бих предпочела около мен да кипи живот.

— Имам една-единствена молба — трябва да я построим на брега на океана, за да могат децата ни да дишат соления въздух и да внасят пясък в къщата. Споразумяхме ли се?

Той се ухили дяволито.

— Споразумяхме се — отговори Кати.