Карол Франц
Катрин (19)

Осемнадесета глава

Джон отплава за Англия. Срещата с Кати в Ню Йорк и начина, по който се държа, му дадоха категорично да разбере, че тя никога повече нямаше да приеме да бъде негова любовница. Той никога не се бе замислял за развод с Елизабет, защото до този момент, не се нуждаеше от свободата си.

Нямаше представа къде се намира тя, след като го бе напуснала, а писмата до родителите й не дадоха никакъв резултат. Явно, те не знаеха повече от него. Предстоеше му дълго, изтощително търсене, но Джон имаше сериозна причина да открие жена си и да не й остави капчица съмнение, че бракът им трябва да бъде разтрогнат.

„Само, ако знаех за детето — упрекваше се той, — щях вече да съм уредил всичко, и щях да бъда свободен да й предложа да се омъжи за мен! Колко много време загубих!?“

И тъй като беше безполезно да се упреква, когато трябваше да действа, той се качи на първия кораб, заминаващ за Англия, с надеждата, че в скоро време всички проблеми ще бъдат решени. Откритието, че Кати е жива и здрава, до голяма степен го бе успокоило. Беше му липсвала ужасно, макар че се бе опитал да я забрави. Не беше успял. Когато в началото я бе направил своя любовница, той беше убеден, че това е една временна връзка, но с течение на времето чувствата му се задълбочиха и той разбра, че тя му е необходима повече, отколкото имаше смелостта да си признае.

Наистина ли я обичаше? Не беше сигурен. Само знаеше, че без нея не е щастлив. Имаше нужда от нея и колкото по-бързо я направеше своя съпруга, толкова по-добре.

Торн, естествено, беше една от причините. Внезапната поява на детето го изпълни с безгранична гордост, и той бързаше да събере семейството си.

Когато търсеше Кати, Джон не беше напълно уверен в себе си. Знаеше, че тя няма роднини и след като отпътува до Седърууд и издири госпожа Даниълс, той се отчая, че не намери Кати при нея. Джон беше откровен с Карол Даниълс и се убеди, че тя е добра и отзивчива жена. За нещастие, единственият резултат от пътуването му бе, че я остави силно разтревожена, без да може да му каже нещо определено. Тя се надяваше, че Кати, която бе обикнала като своя дъщеря, ще й се обади, но след като изтече цяла година, тя реши, че единствената възможна причина за мълчанието на Кати ми могла да бъде нейната смърт, без да има близък човек до себе си.

Джон и Елизабет се бяха разделили преди почти пет години. Макар и да бе мислил за нея доста дълго време, той си даде сметка, че с появата на Кати тя бе изчезнала напълно от съзнанието му.

Озадачаваше го фактът, че Елизабет нито веднъж не бе потърсила от него финансова подкрепа. Наистина, тя знаеше, че той не е длъжен да я издържа, след като тя беше нарушила брачната си клетва. Но тя знаеше също колко е богат и че нищо няма да й пречи да се радва на свободата си, като едновременно се възползва от финансовата помощ на Камерън.

Всъщност грешеше. Без съмнение, единствената цел на Елизабет беше да не бъде обвързана, да извоюва свободата си и да прави каквото пожелае. Дори при първата им среща тя разкри своето лекомислие и непостоянство. А Джон и досега се упрекваше, че е бил истински глупак.

Корабът пътуваше вече цяла седмица. Първите дни времето не беше хубаво и почти всички на борда страдаха от морска болест. Естествено, това не се отнасяше за Джон. Семейството му си вадеше хляба от морето и той беше свикнал с него.

Когато напускал родината си, Патрик Камерън владеел само един занаят — риболова. Той бил твърдо решен да създаде собствен риболовен флот в Америка, където пред всеки, който има кураж и воля, се разкривала възможността за успех.

Само за няколко години Патрик осъществил мечтата си — станал капитан на собствен риболовен флот и освен това вече управлявал почти всички предприятия по източното крайбрежие За производство и търговия с осолена риба и консерви. Той притежавал складове за лед, солници и група лично подбрани от него търговски пътници, които кръстосвали страната и продавали стоките му.

Работел непрекъснато и се радвал на разрастването на империята си. Построил имението в Сийл Харбър, Мейн. Оженил се и решил да остави цялото си богатство на потомството. Господ го дарил обаче само с един син — Шон, който до смъртта на Нел, напълно оправдал надеждите на баща си.

Обръщайки се към миналото, Джон разбра, че гордостта е надделяла над разума при избора на Шон на първата му съпруга. Той знаеше за Нел и за нейните планове да разори Шон.

Беше направил същата грешка, оженвайки се за Елизабет. Тази брак се оказа пълен провал отчасти и по негова вина. Ако не беше толкова припрян да остави фамилията Камерън зад гърба си, щеше да съумее да прецени, че той и Елизабет просто не бяха създадени един за друг.

Но бе твърде късно да мисли сега за това. Беше се заел да поправи грешката и се надяваше това да не бъде много трудно. Стоеше до перилата и се взираше в безкрайния океан. Със съжаление виждаше колко незрял е бил, когато се е женил за Елизабет.

Не си спомняше някога да е бил ангажиран с друго, освен с мисълта за приятното прекарване на времето и харченето на пари, които майка му винаги осигуряваше, защото той беше неин любимец. Дори и да не одобряваше начина му на живот, Шон, от своя страна, не му казваше нищо. Сега Джон се питаше, доколко Шон бе наясно с бащинството си.

Колкото повече потъваше в спомените, толкова по-ясно виждаше, че дядо му винаги бе предпочитал Ричард. Беше го правил явно със съзнанието, че той е негов единствен кръвен наследник и затова му бе завещал всичко. Патрик бе полагал усилия да приеме Джон, но без особен резултат.

Джон и Ричард учиха в един и същ университет. И двамата бяха отлични студенти и много се обичаха.

После изведнъж, след дългогодишно съревнование с Ричард за обичта и вниманието на бащата и дядото, Джон бе разбрал, че причината за тяхната отчужденост не е характерът му. Демонстративната майчина привързаност на Джойс винаги го бе дразнила. Той се стремеше да завоюва признанието на баща си и дядо си, но и двамата го пренебрегваха. Сега вече осъзнаваше, че докато Патрик беше още жив, всъщност Шон не бе изпитвал особени чувства към нито един от тях. Той се беше отдал на семейния бизнес и беше оставил баща си да се оправя със семейството.

Джон остави Шон и Джойс в Ню Йорк, като им разказа само толкова, колкото счете за необходимо, за да задоволи любопитството им. Не спомена нищо за Кати и детето, но им каза, че иска да се разведе с Елизабет и че не може да чака повече.

Беше взел толкова ненадейно това решение, че не успя да уведоми семейство Баристър за пристигането си. Вероятно писмото му щеше да пътува със същия кораб.

Когато навлязоха в пристанището, валеше сняг и духаше леден вятър. Джон вдигна яката на палтото си и нае екипаж да го закара до дома на Баристър.

За нещастие, когато пристигна, се оказа, че цялото семейство е заминало за Италия и няма да се върне до два-три месеца.

— Надявам се, че няма да ми се наложи да преследвам един призрак и то сега, когато толкова бързам — мърмореше Джон по пътя към хотела. — Просто няма да имам това търпение.

Но въпреки всичко, търсенето на Елизабет му отне повече време, отколкото първоначално предполагаше. Той нае частен детектив и се обърна към една агенция за изчезнали лица. Но дори и тогава се наложи да минат три месеца, преди да открият местожителството й.

Тя все още бе много красива, но годините самостоятелен живот й придаваха суровост, която преди не притежаваше. В началото тя отказа да се яви в съда, уплашена от мисълта за подигравките на обществото, но след като Джон я заплаши с открит скандал, тя се съгласи да се разведат. Не стана ясно дали решението й беше продиктувано от опасенията да опетни името си с публичен скандал или от огромния подкуп, който Джон предложи на любовника й.

Все пак, той беше прекосил океана, за да получи този развод.

Следващата трудност бе делото да мине на закрито заседание на съда, без публика и членове на семействата. За голямо облекчение на Джон този проблем се разреши сравнително лесно. Почти всички хора не желаеха да изваждат кирливите им ризи на показ и на практика публичните дела за развод по-скоро бяха изключение, отколкото правило.