Карол Франц
Катрин (26)

Двадесет и пета глава

Капитан Уинслоу остана два дни в каютата си. Той се осмели да излезе на палубата едва на третата сутрин, защото корабът трябваше да акостира в Неапол и повечето пасажери слизаха.

Джон и Кати Камерън бяха сред напускащите кораба и той просто нямаше търпение да слязат. Беше се излъгал в преценката си за първи път от младежките си години. Предпочиташе да отдаде случилото се на голямото количество шампанско. Изчака на мостика да спуснат пасарелите и да хвърлят въжетата, после неохотно зае мястото си за сбогуване с пътниците. Подутината от удара върху лицето му почти бе изчезнала, а след като бе обвинил за всичко шампанското, капитанът бе възвърнал и гордостта си.

Щеше да пътува обратно за Ливърпул без пасажери на борда. Трюмовете щяха да бъдат пълни догоре и капитанът приветстваше спокойствието и усамотението, които му предстояха. Последният рейс не бе приятен. На практика не си спомняше да се е чувствал толкова зле от подобна незначителна случка още от дните на ранната си младост.

Джон и Кати слязоха последни. Като пристъпиха към него, тя се поклони грациозно, а Джон спря за момент, докато тя слизаше надолу по пасарела. Той застана пред Хилари и се усмихна.

— Виждам, че сте се оправили — каза той и пое протегната ръка. — Моля да ме извините за избухването, но защитавах жена си.

— Не е нужно да искате извинение, господин Камерън — отвърна капитан Уислоу. — Вие постъпихте като мъж. На ваше място, ако имах такава красива съпруга, аз бих сторил същото.

Те се ръкуваха и Джон последва Кати към пристана.

 

Малкото селце край Неапол, където двамата щяха да прекарат част от медения си месец, се изхранваше почти изцяло от рибното производство. Всеки втори жител беше рибар. Имаше всякакви лодки, закотвени тук и там на малки кейчета по неравния бряг.

Джон беше наел малка рибарска колиба и лодка за един човек и имаше намерение през следващите две седмици да научи Кати на моряшки живот.

Той установи със задоволство, че въдицата и останалите принадлежности, които бе поръчал, са доставени в хижата и че в нея има всичко необходимо за тяхното удобство.

Към подобно решение го бе насочил интересът на Кати към океана и благоговението й пред изобилието и разнообразието на обитателите му. Самият той се чувстваше по-уютно сред рибарските такъми, отколкото в светските среди или театри и имайки предвид, че Кати не бе имала възможността да вкуси насладите на морето, той бе уредил престоя им в това красиво селце.

След празненството на борда Джон и Кати се сближиха. Той не бе имал намерение да й разкрива истинската дълбочина на чувствата си, но не бе успял да се сдържи. Вече не пазеше желанието си за някакъв бъдещ момент, когато да се чувства по-сигурен. Дълбоко в сърцето му не бе зарасла раната, причинена от вестта, че Шон, когото толкова обичаше, не е негов роден баща, и се нуждаеше от някой, който да компенсира загубеното. Таеше в себе си силни чувства, които му бяха отказани в ранна младост. Беше се опитал да посвети чувствата си на Елизабет, но тя се оказа неудачен избор и той за втори път изживя разочарованието от несподелените чувства.

След онази нощ, в която Кати му бе разказала за детството си и за това как е била лишавана от така желаното внимание, той започна да разбира по-добре собствената си потиснатост. Кати е била обичана безрезервно от всеотдайната си майка, както и той самия, но все пак пренебрежението на родителя, към когото се бе стремила с цялата си душа, беше оставило в нея горчивина и неудовлетвореност.

Кати не бе преживявала несподелена любов и с изключение на страданията, които той й бе нанесъл в началото, тя беше по-добре подготвена, да преодолее душевните си рани.

Двамата бяха разговаряли дълги часове за младите си години и за срама, който бяха преживели не по своя вина. Преди да получат наследство и признание, и двамата бяха извървели дълъг път. Бяха споделили болката си и това облекчи товара, който несъзнателно носеха в сърцата си.

Джон знаеше, че Кати го беше привлякла със своята невинност и с възбудата, която усещаше в нейно присъствие. Със задълбочаване на връзката им обаче, той разбра, че любовта му се поражда от мисълта, че най-после е срещнал човешко същество, което да приеме чувствата му и да откликне със същото.

Беше случил с Кати. Нямаше какво повече да иска от една жена. Тя стана всичко за него и той се надяваше, че не след дълго и той изцяло ще я обсеби.

 

Откакто бяха женени, Джон не беше се любил с Кати, въпреки че знаеше, че тя го желае. Не му липсваше нужната страст. Тъкмо напротив, беше станала по-силна от преди. Причината се криеше в нуждата да се увери, че любовта не почива единствено на чувствеността.

Джон бе изпитал необходимостта да разграничи чувствената от духовната страна на любовта си, защото добре разбираше, че тя няма да продължи безкрайно, ако нейна основа са физическите желания.

Беше се колебал дълго време дали да се разкрие пред Кати, защото се страхуваше от пренебрежението й. Двете срещи с нея в Ню Йорк бяха засилили неувереността му, но той бе потърсил изход и премахна основната пречка пред взаимното им щастие.

Не му беше лесно да промени начина си на живот. Беше създал пред света една нереална представа за себе си. Не беше това, което изглеждаше — уверен, общителен и агресивен. Под грубостта и егоистичното самодоволство се криеше нещо съвсем различно. Винаги беше крил разочарованията и несигурността дълбоко в себе си. Сега, когато вече не бяха тайна, той се чувстваше спокоен и щастлив.

 

Още щом пристъпиха в хижата, Кати избухна в смях. Тя се превиваше и сочеше багажа си, докато от очите й потекоха сълзи.

— Няма да си разопаковам чантите — успя да каже между два пристъпа. — В тях няма нищо подходящо, което да облека. Ако ме беше подготвил, щях да знам какво да си взема.

Джон се засмя и я придърпа към себе си.

— Ако не носиш никакви дрехи, ще бъде не само по-удобно, но — бих казал — стимулиращо.

— Това звучи чудесно, Джон, но какво ще правим, ако искаш да ме изведеш някъде? Тук явно е рибарско пристанище и аз си представих, че бихме могли да употребим някои от нещата пред вратата.

Тя посочи към рибарските такъми. Джон се наведе да я целуне.

— Имам изненада за теб, любов моя — прошепна той. — В куфара ми има всичко необходимо за един бъдещ рибар. Ако искаш да видиш, престани да се смееш и аз ще ти покажа.

Кати отстъпи, за да може той да отвори куфара.

— Обърни се — нареди Джон.

Тя се обърна.

— А сега погледни.

На леглото пред тях лежеше костюм от гумиран плат с дълги ръкави. Кати виждаше подобно облекло за пръв път и се приближи да го разгледа.

— Какво е това? — и тя въпросително го погледна. — Как се облича?

Джон взе костюма, обърна го и показа връзките от врата до кръста.

— Развързваш ги и го нахлузваш — обясни той. — После аз връзвам отново връзките и ти ще имаш дреха, която да те пази от водата. За рибарите не е подходящо да носят поли. До края на престоя ни тук, ти, скъпа моя, ще станеш опитна рибарка и моето мнение е, че удобството на този костюм ще ти допадне. Сигурно ще ти се наложи да понесеш някой и друг любопитен поглед, но на борда на лодката ще се чувстваш чудесно.

Кати притисна костюма към себе си.

— Възхитителен е, Джон. Откъде го купи? Смяташ ли, че е прилично жена да носи панталон?

Джон се засмя на въпроса й, бръкна отново в куфара и извади от там чифт нови кафяви ботуши, които много приличаха на неговите.

— Това ще завърши тоалета ти, Кати — и й ги поднесе.

— О! — възкликна тя. — Нямам търпение! Трябва да ги пробвам заедно с костюма веднага. Нали?

Джон й кимна усмихнато и тя бързо свали всичко от себе си освен долната риза. Погледна го въпросително.

— Какво ще нося под това? — надяваше се той да има отговор. — Ризата ми няма да свърши работа.

Джон избухна в неудържим смях.

— Отдолу не се облича нищо, скъпа. Това му е хубавото. Твоите дрехи са неудобни, особено за лодка. Можеш да носиш отдолу само копринените си гащички, ако държиш.

— О, Джон! — възкликна тя, едва сдържайки смеха си. — Не мога да направя това! Не е прилично!

Джон я грабна в прегръдките си.

— Ти си омъжена жена, съкровище, и ако и двамата решим, че дрехите ти са прилични, тогава са. На риболовната лодка няма място за скромност. Така или иначе, на лодката ще те гледам само аз и понеже го спомена, трябва да ти кажа, че нямам търпение да те видя неприлично облечена.

Той я притисна още по-силно. Потърси очите й. Впи устни в нейните така, че тя потръпна.

— Би ли почакала малко преди да се докараш в новите дрехи, Кати?

Но не дочака отговор. Вече беше чакал прекалено дълго допира на мекото й тяло и не можеше повече да отлага.

Кати му отвърна като обви лицето му с ръце и го притисна към себе си.

— Получих урок — прошепна тя. — Никога вече няма да направя грешката да те ограничавам. Откак произнесох онази глупава забрана, те желая още повече.

Той нежно допря устни до нейните. Целувката му беше изпълнена с любов. Заля я омайваща топлина. Такъв силен копнеж изпитваше за първи път.

Ръцете й сновяха по широкия му гръб и това отприщи страстта, таена безкрайно дълго.

— Господи, желая те неудържимо — изстена той.

Кати задържа дъха си за миг. Ризата й се свлече на пода. Джон я целуваше като полудял. Ръцете му я галеха тръпнещо. Той просто пулсираше от желание. Тя разкопча ризата му, разтвори я, за да усети допира на голата му гръд.

Джон захвърли дрехите си светкавично. Езикът му я гъделичкаше по врата, надолу по гърдите, зърната й се втвърдиха от възбуда. Той я вдигна на ръце и внимателно я постави върху пухения дюшек на леглото. Дишаше тежко и на пресекулки. Кати зърна огъня в очите му. Беше същият, както много отдавна, през първата им любовна нощ. Тогава си бе въобразила, че това е лудост, но сега вече знаеше, че е просто луда страст, предизвикана от дълго сдържано желание.

Същото това желание го бе принудило да признае слабостта си. Страстната му същност и неудържимия глад на тялото му възбудиха и нея. Тя разтвори устни и прие търсещия му език.

Обичаше го. В чувството й нямаше половинчатост и задръжки. Искаше да изпита необикновените усещания, които той предизвикваше, искаше този миг да продължи вечно.

— Моля те, Джон!

Тялото й крещеше за удовлетворение.

— Скъпа, обичам те — промълви той.

После двамата се сляха в един общ пламък.

 

Любиха се няколко пъти, с все по-засилваща страст. После заспаха изтощени.

По залез слънце Кати се размърда и целуна Джон по бузата. Той се събуди и я прегърна. Впери поглед в очите й тихо каза.

— Загубен съм. Ти ме окова.

И отново Джон се хвърли страстно към нея. Тя го побутна обратно на леглото и лекичко го целуна по лицето, врата, гърдите… докато усети трепета му. Страните й пламтяха, кожата й бе покрита със ситни капчици пот. Той я грабна и я сложи върху себе си. Целуна я така, че тя изпита болка и отметна глава да си поеме дъх. Прегърна го с толкова сила, че да може да го задържи за цял живот.

Той ловко я обърна и се озова върху нея. Страстта им избухна с нова сила.

— Обичам те — шепнеше Кати в ухото му.