Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пендъргаст (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cabinet of Curiosities, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 54 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Музей на страха

ИК „Коала“, София, 2002

Редактор: Сергей Райков

ISBN 954-530-080-9

История

  1. — Добавяне

VIII. Издирване

Първа глава

Нора видя как „Сребристият призрак“ приближава към нея с опасна скорост, как си проправя път в трафика по „Сентръл парк уест“ с нелепо проблясващ „буркан“, поставен върху арматурното табло. Колата спря със свирене на гумите до нея и задната врата се отвори.

— Влизайте! — извика й Пендъргаст.

Тя се качи и внезапното ускорение залепи гърба й върху бялата кожа на седалката.

Пендъргаст бе спуснал облегалката помежду им. Гледаше право напред, по-мрачен Нора не беше го виждала. Сякаш не виждаше нищо, не забелязваше нищо, докато колата се носеше бясно на север, леко се люлееше, подскачаше на дупките и цепнатините в асфалта. Вдясно от Нора препускаше Сентръл парк, очертанията на дърветата бяха размити.

— Опитах да се свържа със Смитбак по клетъчния му телефон — каза Нора. — Не отговаря.

Пендъргаст не коментира.

— Наистина ли смятате, че Ленг е още жив?

— Знам го със сигурност.

Нора замълча за миг. Но трябваше да попита:

— Смятате ли… смятате ли, че е заловил Смитбак?

Пендъргаст не отговори веднага.

— В квитанцията, която Смитбак е попълнил при наемането на колата, пише, че възнамерявал да я върне до пет часа следобед.

До пет следобед… Нора усети как я обзема тревога, паника. Смитбак вече бе закъснял с повече от шест часа.

— Ако е паркирал близо до къщата на Ленг, може би ще успеем да го намерим. — Пендъргаст се наведе напред, отвори прозорчето, което изолираше задната част на колата. — Проктър, като наближим 131-а улица, ще търсим сребрист форд таурус, с нюйоркски регистрационен номер ELI–7734, с обозначения, че е кола под наем.

Затвори прозорчето и се облегна назад. В колата, която летеше по „Кътидръл паркуей“ към реката, отново се възцари тишина.

— Щяхме да узнаем адреса на Ленг до четирийсет и осем часа — рече той, като че си говореше сам. — Бяхме много близо до успеха. Нужно бе само малко повече внимание, малко повече методичност. А сега не разполагаме с четирийсет и осем часа.

— Ас колко?

— Боя се, че с николко — отвърна тихо Пендъргаст.