Метаданни
Данни
- Серия
- Пендъргаст (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Cabinet of Curiosities, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тинко Трифонов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 54 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
Издание:
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Музей на страха
ИК „Коала“, София, 2002
Редактор: Сергей Райков
ISBN 954-530-080-9
История
- — Добавяне
Втора глава
Капитан Къстър погледна часовника на стената в кабинета си. Беше почти пладне. Капризният му стомах изкурка, прииска му се поне за двайсети път обядът да побърза, за да може да поеме към деликатесния магазин на Дили, да си вземе двоен сандвич с говеждо и сирене с ръжен хляб и повечко майонеза. Представи си как захапва огромния сандвич. Винаги огладняваше, когато е нервен, а днес беше много, много нервен. Бяха минали само четирийсет и осем часа, откакто му възложиха следствието на „Хирурга“, но вече започнаха да му звънят. Кметът му се обади, комисарят му се обади. Трите убийства бяха докарали града близко до паниката. А още нямаше какво да докладва. Отлагането, което бе получил с онази статия за старите кости, вече изтичаше. Петдесетте детектива, които работеха по случая, отчаяно проверяваха най-различни версии и улики. Но накъде водеха те? Наникъде. Той изсумтя и поклати шава. Некомпетентни задници.
Стомахът му изкурка отново, този път по-силно. Напрежението и тревогата го обгръщаха като с влажна хавлия. Ако това означаваше да ръководиш голямо разследване, то никак не му се нравеше.
Погледна отново часовника. Още пет минути. Да не излиза да обядва преди дванайсет, за него бе въпрос на дисциплина. Като полицай той бе наясно, че всичко зависи от дисциплината. За това ставаше дума. Нямаше да се остави напрежението да го сломи.
Спомни си как комисарят го бе изгледал косо в онзи коптор на улица „Дойърс“, когато му възложи разследването. Рокър никак не изглеждаше уверен в способностите му. Къстър си спомни съвсем точно съветите му: „Предлагам ти веднага да се заемеш с това ново дело. Веднага се залавяй за работа. Залови този убиец. Не искаш нов труп да ти се стовари на главата, нали?“
Стрелката на минутите измина още едно деление.
Може би решението е в привличането на още хора, помисли си той. Можеше да прехвърли още дузина детективи да работят по онова убийство в архива на музея. То беше най-скорошно, значи следите щяха да се най-пресни. Уредничката, която бе открила трупа — онази студена кучка, как й беше името — не беше от най-разговорливите. Ако можеше да…
И тогава, тъкмо когато и втората стрелка приближи дванайсетия час, го осени прозрението.
Музейният архив. Музейната уредничка…
Беше толкова смазващо, тъй заслепяващо, че временно прогони от главата му мислите за сандвича с говеждо.
Музеят. Музеят бе центърът, около който се въртеше всичко.
Третото убийство, бруталната операция? Случи се в музея.
Археоложката Нора Кели? Работеше в музея.
Инкриминиращото писмо, което онзи репортер Смитбанк или както там му беше името, бе публикувал? Писмото, от което започна всичко? Намерено бе в архива на музея.
Онзи ужасен дъртак Колъпи, който бе разрешил изваждането на писмото? Директор на музея.
Феърхевън? В борда на музея.
Убиецът от деветнайсети век? Свързан с музея.
А и самият архивист — Пък — бе убит. Защо? Защото е открил нещо. Нещо в архивите.
Необичайно прояснен, умът на Къстър запрепуска из възможностите, из безбройните комбинации и варианти. Необходимо беше силно, решително действие. Трябваше да открие онова, което Пък е открил. И това щеше да е убиецът.
Нямаше време за губене, нито минутка.
Изправи се и натисна бутона на интеркома.
— Нойс? Ела тук. Веднага.
Онзи се появи на вратата преди още Къстър да отдръпне пръст от бутона.
— Искам десетте водещи детективи по делото на „Хирурга“ на поверително съвещание в кабинета си. До половин час.
— Слушам, капитане.
Нойс повдигна въпросително, но и по съответстващо раболепен начин вежда.
— Гепих го, Нойс. Разгадах го.
Нойс престана на дъвче дъвката си.
— Ключът към убийствата на „Хирурга“ е в музея. Там, в архивите. Един Господ знае, може би дори самият убиец да е там, всред служителите на музея. — Къстър грабна сакото си. — Ще действаме решително и бързо там, Нойс. Те дори няма да се усетят откъде ще ги връхлети ударът.