Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Маккензи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runaway, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 108 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Бегълката

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

Издателство „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

23

Джарет стоеше като закован. Отдавна беше видял змията, свита на кълбо под един грапав клон, увиснал над водата, но не беше помислил нищо лошо. Като всички, които живееха в тази страна, той знаеше, че водните мокасинови змии трябва да се оставят на спокойствие. Реката беше тяхната стихия и те не се отдалечаваха твърде много от нея. Сега обаче, стресната от изстрелите и крясъците, змията усети жизненото си пространство застрашено и падна върху Картър. Когато мъжът изрева от болка и рухна на земята, тя пропълзя към брега, за да се скрие в реката, но не можа да стигне до целта. Един от войниците стреля и змията бе разкъсана на хиляди парченца.

Трясъкът разкъса вцепенението на Джарет, той се хвърли към Клив, сграбчи го за косата и го изтегли на брега. Той беше враг, но трябваше да остане жив.

— Слушайте, аз мога да ви спася! Знаете ли как се умира от ухапване на змия? Бавно и мъчително. Куршумът в главата е много по-приятен, а същото важи и за примката на палача. Всичко останало е за предпочитане пред болките и гърчовете, които ви очакват!

Клив Картър вече усещаше действието на змийската отрова.

— Проклятие! Направете нещо! Трябва да ми помогнете!

— Нямам такова намерение. Ще стоя и ще гледам как умирате.

Войниците седяха неподвижно на седлата си. Индианците също не помръдваха.

— Какво искате от мен, за бога? — изпищя Клив. — Пари ли? Ще ви дам всичко…

— Искам истината, Картър. Тук, пред свидетели. — Клив изохка и се облегна безсилно на Джарет, който продължи безмилостно: — Вие сте наели убиец, за да застреля баща ви и да можете да обвините Тара.

Клив промърмори нещо неразбираемо и Джарет го подкани настойчиво:

— По-високо! Нищо не се чува.

— Да, по дяволите! Защото тази малка кучка не заслужаваше нищо по-добро! Тя се настани в къщата ми, ухажваше баща ми…

— О, не, тя го е обичала и уважавала. А вие винаги сте мислил само за себе си…

Джарет не каза нищо повече. Думите бяха излишни. Всички бяха чули признанието. Не, Клив трябваше да каже всичко.

— По дяволите, помогнете ми най-после! — прошепна безпомощно умиращият.

— Трябва да ми кажете още нещо. Никога не сте бил женен за Тара, нали?

— Не. Дженсън Джоунс фалшифицира брачното свидетелство. Той беше и човекът, който застреля баща ми.

Зад редицата на войниците са надигна нечовешки вик. Джарет забеляза едва сега, че Джоунс също беше тук.

— Той ме принуди! — извика през плач дребният мирови съдия. — Нямах избор!

Джарет пое дълбоко дъх и погледна жена си. Никога не беше изглеждала толкова прекрасна. В дълбоките сини очи блестяха сълзи, но на лицето й грееше усмивка. Той й кимна окуражително и се обърна отново към Картър. Много му се искаше да го хвърли в реката, но щом беше дал обещание, трябваше да го изпълни. Затова го положи на тревата, коленичи до него и извади ножа си.

Клив изпищя като набучен на кол.

— Млъкнете! — заповяда строго Джарет. — Трябва да изсмуча кръвта.

Змията беше ухапала Картър по ръката, затова Джарет разряза ръкава му, наведе се и засмука силно раничката. Щом напълнеше устата си с кръв, я изплюваше настрана. Клив се превиваше от болки, после загуби съзнание. Но всички знаеха, че ще остане жив.

Джарет стана, Тара се хвърли към него и падна в прегръдката му. Той я притисна до гърдите си и зарови лице в уханната й коса. След малко я пусна и махна на войниците. Двама от тях скочиха от седлата, вдигнаха припадналия и го натовариха на коня му. Джоунс не преставаше да хленчи и да уверява капитан Аргоси, че само Клив е виновен за всичко.

Тайлър отиде при Джарет и му подаде шишенце с уиски, за да изплакне устата си от кръвта и отровата.

— Мисля, че вече не е нужно да арестуваш жена ми, Тайлър — проговори спокойно той и му върна шишенцето.

— Разбира се, че не. — Аргоси погледна към Джеймс и Оцеола и вдигна ръка за поздрав.

Оцеола кимна със сериозно лице. Ако се бяха срещнали на бойното поле, двамата щяха да се бият на живот и смърт. Но днес нямаше да има битка.

Войниците сложиха белезници на Джоунс и го качиха на коня му. Тайлър даде кратка заповед и малкият отряд потегли към края на гората.

Семинолите също изчезнаха зад дърветата по знак на Оцеола. Вождът остана последен, усмихна се на Тара и махна с ръка на Джарет. Джеймс скочи от коня си, отиде при Тара и я прегърна засмяно.

— Ти си най-добрата жена, която може да си пожелае един мъж.

— А ти си най-добрият роднина, който може да си пожелае една жена.

Джеймс се обърна към брат си и стисна здраво ръката му.

— Мисля, че вече мога да ви оставя сами.

— О, да. Благодаря ти за всичко, братко.

Джеймс възседна гъвкаво едрия си жребец и се отдалечи в бърз галоп.

— Господи, Тара, всичко свърши! — прошепна задъхано Джарет и отново я притисна до гърдите си.

— Вече бяха повярвала, че никой не е в състояние да ме спаси. Но ти…

— Много обичам да те спасявам.

— А аз те обичам повече от всичко на света. Опасна ли е отровата, която изсмука от раната на Картър?

— Нищо няма да ми стане. Като малко момче бях ухапан от водна мокасинова змия и оттогава имам имунитет. — Той целуна нежно треперещите й устни, солени от сълзите й. — А сега ще се приберем у дома. Вече не си бегълка, Тара. И никога няма да бъдеш.

— Най-после намерих сигурно убежище. Твоят дом е моят рай.

— О, Тара, войната продължава! Кой знае какво ще ни донесе бъдещето…

— Един силен, здрав син. Брат ти го предрече.

— И този син ще расте в дива, опасна страна.

— И ще стане див и опасен. Също като мъжа, когото обичам. — Тя помилва лицето му с безкрайна любов. — Никога няма да ви напусна — тебе и сина ни.

Джарет я целуна, вдигна я на ръце и я отнесе при коня й.