Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Маккензи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runaway, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 108 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Бегълката

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

Издателство „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ЕПИЛОГ

Още от дете Тара обичаше страстно есента и я смяташе за най-красивия сезон. На север есента оцветяваше листата на дърветата в ярки цветове и охлаждаше въздуха. На юг обаче идването й стана почти незабелязано. Потискащата лятна горещина отслабна, но времето беше достатъчно топло за бани в реката, а нощите носеха приятна свежест.

На пети октомври след полунощ се роди Иън Макензи. Болките бяха силни и продължителни. Тара се беше вкопчила в ръката на мъжа си и едва не му счупи пръстите. Но когато всичко отмина, тя се почувства щастлива като никога в живота си. Беше дала живот на красиво, силно и здраво момче с черна коса и сини очи.

На следващия ден Тара и Джарет останаха почти през цялото време в леглото, с бебето между двамата, за да го разглеждат и да му се възхищават. Този ден раят им беше пълен.

За съжаление във външния свят още нямаше мир. Джеймс беше отвел хората си на юг. През лятото американските войски претърпяха болезнени загуби, не на последно място и от тежките болести, които причиняваха блатата. Тара и Джарет правеха всичко възможно да помагат на болните и ранените, все едно бели или червенокожи. Много пъти им бяха казвали, че не могат да останат неутрални, но те решиха да докажат противното. Въпреки войната и бременността си Тара посети няколко пъти индианските си роднини.

Понякога Джарет напускаше плантацията, за да носи послания на семинолите. Разделите бяха много тежки за Тара, но тя разбираше, че мъжът й трябваше да изпълнява дълга си, и се научи да се бори със страха. Двамата бяха изминали труден път, бяха преодолели много тежки ситуации. Щяха да преживеят и войната, а разделите само укрепваха любовта им.

Миналото й се струваше само страшен сън. Вече си имаше дом, съпруг и дете.

— Тара!

Тя сложи обиците си и отиде до прозореца, за да види защо я вика Джарет. Тази сутрин мъжът й беше някак странен и тя бе помислила, че му предстои ново опасно пътуване и се чуди как да я подготви за предстоящата раздяла. После обаче видя тайнствената му усмивка и се успокои.

— Тара!

Тя излезе на балкона и огледа объркано масата, която Моли и Джийвс нареждаха на моравата пред къщата. Слънцето блестеше в сребърните прибори, вятърът поклащаше краищата на бялата ленена покривка. На кея беше пристигнал кораб.

— Какво има, Джарет? — попита смутено тя.

Мъжът й стоеше до масата в елегантен черен костюм с избродирана жилетка. На лицето му грееше усмивка.

— Не се безпокой, мила, няма да замина в служба на армията.

— Какво си ми приготвил!

— Как е малкият Иън?

— Спи като ангелче. Кажи ми най-после какво има!

— Слез долу и ще видиш! — заповяда строго той, но веднага се ухили.

Тара отиде да погледне бебето, което лежеше в люлката си, после изтича по стълбите. Нетърпеливият Джарет я чакаше на верандата. Без да каже дума, той й предложи ръката си и я поведе към кея.

— Наистина ли няма да ме изненадаш с внезапно заминаване? — попита със съмнение в гласа тя.

— Този път не. Имаме гости.

Тара понечи да каже нещо, но при вида на двойката, която току-що беше слязла от кораба, думите заседнаха в гърлото й. Красивата млада жена с буйна кестенява коса държеше на ръце малко момче, мъжът беше едър и строен, с модни мустачки и гъсти руси къдрици.

— Уилям! — извика задавено Тара и се обърна невярващо към мъжа си.

— Ти го сънуваш толкова често, че аз започнах да ревнувам и реших най-после да се запозная с този загадъчен брат. Затова го поканих да ни гостува със семейството си.

Тара се хвърли в прегръдката на мъжа си, целуна го страстно, после се затича като луда към кея, за да поздрави брат си, снаха си и малкия им син. Джарет беше представен на Уилям, Марина и младия мастър Вийет Брент. Тайлър Аргоси, който беше придружил гостите, обясни развеселено, че Джарет му е възложил да намери семейството и да го доведе в Симарон, без да издава нищо на Тара.

По обед пристигна и Робърт. Всички насядаха около масата в прекрасно настроение и за няколко часа забравиха войната. Разговорът се въртеше около театъра, литературата и музиката, но също толкова оживено разговаряха за децата и семейните дела, както и за предстоящите президентски избори. Очакваше се Джаксън да бъде заменен с Мартин ван Бърен, който щеше да положи клетва през пролетта.

Тара настани брат си и семейството му в най-голямата стая за гости. Уморена, но щастлива, тя излезе на верандата, погледна пълната луна, вслуша се в плисъка на реката, трепна от крясъка на совата. Джарет отиде при нея и когато погледна дълбоко в тъмните му очи, Тара си каза, че те са също така загадъчни, както онази вечер в таверната на пристанището в Ню Орлиънс. Колко време беше минало оттогава…

— Радваш ли се? — попита тихо той.

— О, да, и ти благодаря с цялото си сърце.

— Най-после се запознах с мъжа от сънищата ти. И ще ти призная, че съм дълбоко впечатлен. Иън има много талантлив вуйчо.

— Същото мога да кажа и за Тайлър, който се самообяви за негов чичо.

— О, да. Впрочем, корабът ще отплава едва утре сутринта.

— Е, и?

Той я прегърна нежно.

— Тъй като преди известно време скъпата ми съпруга заплаши да се развика и да поиска подкрепа от армията, предпочитам да я отведа в спалнята, за да си нямам неприятности.

Тара се засмя и отговори на прегръдката му.

— Доколкото си спомням, на теб ти беше все едно дали ще викам или не.

— Точно така. — Джарет я понесе нагоре по стълбата към тъмната спалня. Положи я на леглото, устните им се намериха и добре познатият огън на страстта лумна с нова сила.

Винаги когато се прегръщаха с безкрайна любов, двамата забравяха миналото и бъдещето, мира и войната. Оставаше само раят, който си бяха създали сред дивата природа на Флорида.

Край
Читателите на „Бегълката“ са прочели и: