Боби Смит
Дамата измамница (6)

Глава шеста

Броят на хората, които се бяха събрали пред палатката на сестра Мери в покрайнините на Ел Трахар, беше удивително голям.

— Братя! Сестри! — извика сестра Мери над шума на тълпата. — Бог е доволен от това, че сте тук.

Коди също беше доволна. Тя никога не би предположила, че толкова много хора ще се появят на шоуто й.

— Вашето присъствие доказва, че в тази сатанинска дупка живеят богобоязливи хора — хора, които вярват в обещанията на Библията и в божието наказание. Вие сте спасени, братя и сестри! Алелуя! Кажете амин!

— Тази вечер с нас е една изгубена душа… една жена, чието сърце е изпълнено с любов и която търси божията прошка, за да започне нов живот! Сестра Джина, стани, за да те видят добрите хора.

Коди се бе удивила, когато младата жена бе дошла при нея малко преди началото на проповедта й и се беше представила. Тя изобщо не приличаше на жената, която Коди бе срещнала малко по-рано в кръчмата. Джина бе изтрила грима си, бе сресала косата си и я беше прибрала в проста прическа. Тя беше облякла обикновена рокля и всеки, който я видеше, можеше да си помисли, че тя е просто нечия красива сестра. Жената, която си изкарваше прехраната, като продаваше алкохол на мъжете в „Пламъците на ада“ — освен всичко друго — сякаш беше изчезнала. Джина беше решила да се откаже от начина си на живот. Тя бе дошла при сестра Мери, защото беше впечатлена от смелостта й да се появи в бара. Коди не можеше да не й помогне.

Джина се изчерви, но направи каквото й бе казано.

— Кажи на всички как се казваш и защо си тук.

— Казвам се Джина Магер и дойдох, защото искам да живея по-добре.

— Вярваш ли, сестра Джина?

— Вярвам — отвърна тихо тя, уплашена от стъпката, която предприемаше, но окуражена от любезното отношение и подкрепата на проповедничката.

— Вярваш ли? — повтори Коди, която искаше отговорът да бъде по-висок, за да бъде чут от всички.

— Вярвам! — отвърна Джина, този път силно и убедено.

— Ще помогнете ли вие, гражданите на Ел Трахар, на тази жена да заживее почтен живот?

— Да! — извика тълпата, удивена от промяната в момичето. Дълбоко в сърцата си всички присъстващи желаеха най-доброто за Джина.

— Кажете алелуя!

— Алелуя!

Джина не можеше да повярва какво се случваше с нея и очите й се изпълниха със сълзи. Никога повече нямаше да й се налага да търпи униженията и грубостите в кръчмата. Тя щеше да се върне в „Пламъците на ада“ само колкото да си събере малкото багаж, който имаше, след което никога вече нямаше да се върне там.

— Да се помолим — каза сестра Мери. Гласът й бе висок и изпълнен със сила.

Когато Съли и останалите излязоха от кръчмата и тръгнаха към палатката на проповедничката, те дочуха звуците от проповедта й.

— Господи, спаси ни от пламъците на ада. Господи, дръж ни далеч от светските изкушения. Изпълни душите ни със сила, за да устоим на греха. Изпълни сърцата ни с желание да те следваме, да вършим онова, което е правилно и добро. Спаси ни, господи! Кажете амин!

— Амин! — повтори тълпата.

Докато слушаше проповедта, Съли се ядосваше все повече. Не беше необходимо някаква проклета жена да му казва, че е грешник. Бог не съществуваше, ад също. Раят и адът си бяха на земята. Той тръгна по-бързо. Искаше да я види в действие. Искаше да види как тя щеше да реагира на присъствието му. Искаше да я унижи, както го бе унижила тя. Това щеше да бъде едно много приятно преживяване.

Люк стоеше близо до Съли, докато групата вървеше към полянката в края на града, където се намираше палатката на проповедничката. Когато приближиха достатъчно, той с изненада забеляза колко много хора се бяха събрали там. Палатката беше пълна, а онези, които не бяха могли да влязат, се бяха насъбрали отвън, колкото можеха по-близо до малкия подиум отпред.

Той погледна към подиума и жената, която се намираше на него. Сестра Мери стоеше в средата на платформата. Тя беше облечена в проста черна рокля с дълги ръкави и яка плътно около врата; единствената украса на дрехата бяха белите маншети и яка. Косата й беше прибрана в стегнат кок на тила. Но въпреки че нищо не подчертаваше женствеността й, в нея имаше нещо очарователно, както стоеше пред всичките тези хора с библия в ръце и ги призоваваше да загърбят злото и да живеят богобоязлив живот.

Люк почти си позволи да се заслуша в проповедта й, но забеляза, че Съли си проправяше път към подиума. Люк забрави всичко за силата на думите на сестра Мери. Единствената душа, за чието спасение беше загрижен той в момента, беше нейната, а тя скоро щеше да бъде застрашена от отмъщението на бандита.

Люк се огледа и с изненада забеляза индианеца, който стоеше встрани от каруцата. Той оглеждаше внимателно тълпата, не пропускаше нищо от онова, което ставаше, и Люк се зачуди дали той не беше с жената. Индианецът не беше въоръжен и Люк не беше сигурен дали това е добре или не. Ако възникнеха някакви неприятности със Съли, можеше да му потрябва помощ.

Люк се надяваше, че Съли просто ще си седне тихо, но знаеше, че това е невероятно. Ако Съли имаше да казва нещо, той го казваше, а повечето от думите, които изричаше, бяха пълни глупости.

Люк си намери едно място в задната част на палатката, откъдето можеше да вижда добре всичко. Той се престори на заинтересуван от проповедта, облегна рамо на един от подпорните пръти и скръсти ръце върху гърдите си. Погледът му следеше жената, която се бе осмелила да предизвика публично Съли и която сега се движеше напред-назад пред тълпата. Ораторските й способности бяха удивителни, защото тя успяваше да вдъхнови присъстващите и да ги омагьоса. Люк се възхищаваше на смелостта й, а тя трябва да беше голяма за онова, което сестра Мери вършеше.

Колкото повече я наблюдаваше, толкова повече Люк осъзнаваше, че в нея имаше нещо друго, което го интригуваше. Той не беше съвсем сигурен какво беше то, но не можеше да свали очи от нея. Сестра Мери беше висока, но не прекалено. Със строгата си прическа и семплата рокля тя определено не изглеждаше привлекателна. Под роклята й обаче, изглежда се криеше фигура, на която не й липсваше нищо… всъщност, тялото й беше доста женствено и Люк се зачуди как ли щеше да изглежда тя без очилата и със спусната по раменете коса.

Когато осъзна за какво мислеше, Люк се ядоса на себе си. Сестра Мери очевидно беше добра жена, недокосната от мъж, и той искаше това да си остане така. Люк си спомни похотливите намерения на Съли и се намръщи. Не му харесваше да мисли, че не беше кой знае колко по-добър от мъжа, от когото се опитваше да я защити.

— Кажете амин! — извика проповедничката. Викът й върна Люк към действителността.

— Амин, сестро!

— Хей, сестро! Искам спасение! — Съли си проправи път напред. — Сестро! Можеш ли да спасиш душата ми? — Омразата в подигравателния му глас беше очевидна.

Насъбралите се започнаха да шепнат. Те познаваха Съли и бандата и знаеха колко жестоки можеха да бъдат бандитите. Всички се напрегнаха, когато той се приближи към подиума.

Люк се изправи и се загледа в сцената, която се разиграваше пред него. Сестра Мери му напомняше за сърна, подгонена от хищник в гората.

— Само ти можеш да спасиш душата си, братко — отвърна тя, когато позна пияницата от кръчмата. Тя не се поддаде на ужаса, който я обзе, и не отстъпи. Стисна по-здраво библията си. Дебнещия призрак беше наблизо и тя се надяваше, че той беше готов да й помогне, ако се наложеше.

— Но аз си мислех, че ти спасяваш души — продължи Съли и облиза дебелите си устни в очакване на мига, в който щеше да я отнесе от подиума и да я научи на малко смирение.

— Аз мога само да ти покажа пътя към праведния живот. — Тя вдигна библията си. — Трябва да се отвориш за бога и да избереш пътя му. Но само ти можеш да решиш. Трябва да избереш между това да живееш праведно или да бъдеш захвърлен в пламъците на ада за вечни времена.

— А какво ще кажеш да бъда захвърлен в „Пламъците на ада“? — Той се разхили. — Тогава ще мога да прекарам вечността щастлив и да се напивам колкото си искам! Какво мислиш? — Той се приближи към нея.

Около тях се чуха възмутени възклицания.

— В дяволския алкохол няма спасение! Има само пропадане и отвращение. Пиянството носи само грях и тъга. Нека виното на божиите думи бъде твоят алкохол. Нека щастието на Светия Дух да те изпълни и да покаже на сърцето ти радост, каквато никога не си познавал.

Коди не се молеше често, но точно в този момент се молеше съвсем искрено — молеше се да се отърве от Съли без неприятности. Той приличаше на човек, който убиваше и осакатяваше за удоволствие.

Тя огледа палатката в търсене на изход, в търсене на помощ и тогава го видя — Люк Мейджърс. Замръзна на мястото си, когато го видя да стои в дъното на палатката и да я наблюдава с непроницаемо изражение.

Люк Мейджърс приличаше на въплъщение на дявола. Той беше висок, строен и излъчваше невероятна сила. По гърба й премина тръпка на очакване. Коди инстинктивно осъзна, че залавянето му щеше да бъде една от най-трудните задачи в живота й. Но точно сега…

— Хайде, сестра Мери. Какво ще бъде? Вечно проклятие или вечно спасение? — извика Съли, когато се озова в подножието на подиума.

На Коди й се прииска да се разкрещи от яд. Мейджърс беше тук, а тя трябваше да насочи вниманието си към пияницата! Тя се беше старала толкова да намери Мейджърс и сега, когато той беше тук, трябваше да го изолира и залови. Той стоеше пред очите й, а тя беше заобиколена от някаква тълпа и на всичкото отгоре някакъв грубиян искаше да я нападне. Коди се надяваше, че Мейджърс нямаше да изчезне, докато тя се оправеше със Съли. Искаше Мейджърс и щеше да го има.

Колкото и неприятен да беше моментът за Коди, източниците й отново се бяха оказали прави и това я изпълваше със задоволство. Тя бе намерила стрелеца по-бързо, отколкото бе мислила, и възнамеряваше да го примами в капан и да го заведе при Логан колкото можеше по-скоро; но преди това трябваше да се справи със Съли.

— Ще бъде спасение, братко. Ела напред и дай да те помажа с божията благословия.

— Искам от теб нещо повече от помазване. — Той я изгледа похотливо.

— Вижте един грешник — обяви тя на висок глас, когато той тръгна да се изкачва на подиума. — Елате, братя, сложете ръце върху този мъж и се помолете демоните, които го измъчват — демоните на алкохола и похотта — да го напуснат!

Коди не знаеше откъде й бе дошла идеята да поиска тълпата да й помогне, но резултатът изненада дори нея. Хората се придвижиха вкупом напред и заобиколиха пияния бандит.

— Какво е това, по дяволите? — изръмжа Съли, когато се озова обграден малко преди да беше стигнал до проповедничката. — Махнете се от мен!

— Молете се, приятели, за измъчената душа на този мъж! Молете се той да намери божия път. Молете се да види светлината!

— Махнете се от мен, по дяволите! — изкрещя бандитът. Изражението му беше изпълнено с омраза от това, че тази жена отново го беше надхитрила. Той отстъпи бързо, като си проправяше път с лакти, и се отправи вбесен обратно към кръчмата.

Коди благодари мислено на бога за това, че я беше отървал от натрапника. Тя вдигна очи, за да види дали Мейджърс беше все още там и за своя изненада забеляза, че той още стоеше на мястото си. Той улови погледа й и допря ръка до ръба на шапката си, поздравявайки я за начина, по който се беше справила с пияния бандит.

Коди усети как се изчервява от жеста му. Тя бързо насочи вниманието си обратно към проповедта си. Когато отново погледна натам, Мейджърс вече го нямаше. Тя не беше сигурна дали трябваше да се радва, че беше избегнала конфронтацията със Съли или да се ядосва, че беше изпуснала една прекрасна възможност да залови мъжа, когото търсеше. Поне го беше намерила. Сега оставаше само да го примами, да го предаде на Джак Логан и да си прибере парите.

Когато бе отишъл на проповедта, Съли беше ядосан, но сега беше направо бесен. Пияният му мозък се чудеше какво да направи, за да накара малката кучка да си плати. Гражданите може и да я бяха защитили веднъж, но нямаше да бъдат край нея постоянно. Той щеше да изчака проповедта да свърши, след което щеше да се върне и да се погрижи за „спасението“ си. Той влезе след Карсън в „Пламъците на ада“, отиде право на бара и си поръча едно уиски.

— Спасиха ли те? — попита го Люси, докато се приближаваше към него.

Той й се усмихна студено.

— За моята душа няма спасение.

Тя си помисли, че той се шегува, и се разсмя.

— Това можех да ти го кажа и аз, Съли.

Съли продължи да пие. Един час по-късно той вече беше готов. Въпреки че не можеше да се държи на краката си, това нямаше значение, защото за онова, което смяташе да направи, щеше да е качен на кон.

— Карсън, хрумна ми една идея. Искаш ли да се позабавляваш?

— Разбира се — отвърна пияният Карсън. — Но аз вече се забавлявам тук. — На всяко от коленете му беше седнало по едно момиче и той беше безмерно щастлив.

— Имах предвид истински забавления.

— Какви например?

— Искам да се върна при онази проповедничка. Искам да се позабавлявам с нея.

— Защо? Тук има жени, които те искат. Защо ти е да се занимаваш с онази?

— Не съм ти искал проклетото мнение! Попитах те дали искаш да се позабавляваме.

Карсън знаеше колко избухлив беше Съли и не искаше спречкване с него. Той знаеше, че Съли нямаше да се успокои, докато не даде урок на онази жена, така че най-добре щеше да бъде да отиде с него и всичко да приключи.

— Добре. Момичета, ще ме изчакате ли? — обърна се той към двете красавици.

— И още как, Карсън. Ще ти запазим местенцето топло. — Двете момичета се разсмяха и всяка го целуна страстно, преди той да стане от стола си.

Люк играеше покер с променлив късмет. След завръщането им от палатката нощта бе продължила спокойно и той нямаше нищо против. Но когато забеляза, че Съли и Карсън се отправят към вратата, Люк разбра, че те бяха намислили нещо. Той захвърли картите си и отиде до бара.

— Къде отиват Карсън и Съли? — обърна се той към бармана.

— Все още не си е избил онази сестра Мери от ума. Тя не трябваше да го предизвиква. Той е едно гадно копеле.

— Имате ли шериф в града?

— Да, но е безполезен. Мисля, че малката дама е загазила.

Люк изруга под мустак. Обърна се и тръгна бързо след двамата бандити и когато излезе, видя, че те вече се бяха качили на конете си и яздеха към палатката. И двамата бяха извадили револверите си.

В палатката все още имаше няколко души, които бяха останали след службата, за да поговорят насаме със сестра Мери. Тяхното присъствие не смути Съли. Той беше готов.

Докато сестра Мери стоеше на подиума с Джина, Съли заби пети в хълбоците на коня си и го подкара в галоп. Той се насочи право към палатката, като стреляше в движение. Карсън го последва. Завързаните наблизо коне започнаха да цвилят диво и хората се разбягаха, за да не бъдат стъпкани. Коди забеляза двамата конници и се уплаши.

— Това е Съли! — извика Джина и я сграбчи ужасено за ръката.

— Къде е шерифът? — попита я Коди.

— Когато тези мъже се появят в града, шерифът се скрива. Те са бандата на Ел Диабло. Когато са в града, повечето от хората си стоят у дома.

— Ти се махни оттук — посъветва я Коди.

— Сигурна ли си, че ще се оправиш? Трябва да се качиш в каруцата си и да останеш там, докато се махнат!

Коди я потупа по ръката. Тя знаеше колко смело беше постъпила Джина днес.

— Благодаря ти за загрижеността. А сега върви. Спасявай се.

Джина прегърна проповедничката и се затича към града.

Коди застана до каруцата при Дебнещия призрак. Тя държеше здраво библията си, докато наблюдаваше как Съли язди към палатката следван от Карсън.

Индианецът понечи да извади пушката си от каруцата, но Коди поклати глава, тъй като не искаше да рискува някой да бъде застрелян. Тя и преди се беше справяла с пияници като Съли, но на тях обикновено им минаваше, когато се наспяха. Този тук, изглежда, ставаше по-зъл, колкото повече пиеше. Мисълта, че си беше създала враг, не й беше приятна. Тя търсеше Мейджърс, но след като бе видяла какво правеше Съли, Коди знаеше, че щеше да й бъде много приятно да вкара и него зад решетките, и то за дълго време.

— Сестра Мери! Искам да бъда спасен. Ела да ме спасиш — извика й Съли. — Или за мен вече няма надежда?

— По-добре да говоря с него — прошепна тя на Дебнещия призрак. Коди знаеше, че Съли нямаше да се махне, преди тя да отиде при него.

— Недей — предупреди я индианецът.

— Трябва да го направя. Няма къде да се скрия. Не мисля, че той ще ме нарани, но ти вземи една пушка и го дръж на мушка за всеки случай.

Той кимна и я посъветва:

— Вземи библията със себе си.

Тя го послуша, стисна библията към гърдите си и пристъпи смело напред.

— Тук съм, брат Съли — заяви Коди. — Защо разруши божия дом? Да не би да си дошъл тук, за да свършиш работата на дявола?

— Дошъл съм да ти дам един урок, жено. — Той подкара коня си към нея.

— Неведоми са пътищата божии, господине. Ако се приближиш още малко, ще откриеш, че към теб е насочена пушка.

Той се разсмя.

— Ако имаш предвид твоя червенокож приятел, имам една изненада за теб. Не той покрива мен, а аз него.

Коди хвърли един оглед назад и видя, че Карсън е застанал зад Дебнещия призрак и е насочил оръжието си към приятеля й.

— Е, госпожичке, на мен не ми харесва надутият ти език. Мисля, че трябва да дойдеш в кръчмата и да изпиеш няколко чашки с нас. Може би ще успея да те накарам да приемеш моя начин на мислене.

— Предложението ти е много любезно, но веднъж вече посетих това свърталище на порока и ми беше повече от достатъчно. Не искам да се карам с теб, братко. Искам само да проповядвам божието слово за спасението. Твоята душа има нужда от очистване.

Тя стоеше там толкова почтена, набожна и праведна, че гневът на Съли избухна с всичка сила. Той изръмжа една ругатня и подкара коня си към нея с намерението да я сграбчи и да я метне на седлото пред себе си.

Внезапно, за негова огромна изненада, един друг ездач го изпревари.

— Пусни ме! — изпищя Коди, когато силната ръка на непознатия ездач обгърна кръста й. Тя се опита да се измъкне от хватката му, докато той я вдигаше над земята. Докато той се опитваше да овладее и нея, и коня си, тя се извъртя и успя да забележи лицето му. — Ти! — извика тя, като гледаше омайващите сини очи на Люк Мейджърс, мъжа, когото се беше заклела да залови и изправи пред правосъдието.

— Чакай, Мейджърс! — извика Съли. — Проповедничката е моя!

— Съжалявам, Съли. Ти се забави твърде много. Тя е една забавна вещица и аз я вземам за себе си.

— Копеле! Цял ден чакам този момент!

Люк извъртя коня си и застана с лице към бандита. Той бутна сестра Мери върху седлото си така, че дясната му ръка беше свободна да посегне към револвера.

— Тя е моя, освен ако нямаш желание да се биеш за нея. — Люк млъкна и погледна надолу към жената пред себе си. Лицето й беше изцапано с кал. Косата й започваше да се измъква от прическата. Очилата й бяха изкривени и тя все още стискаше библията към гърдите си. — Но тя не прилича на жена, за която си струва да умреш. Ти как мислиш?

— Нямаш право да…

— Тя е при мен. Какво право ми трябва? Да не казваш, че тя е твоя?

— Аз я поисках пръв.

— Но тя е при мен — повтори Люк.

— Мога да я взема от теб!

— Давай, опитай — каза хладно Люк и измъкна светкавично револвера си. — Но това може да се окаже не много умна идея.

Коди зяпна от бързината му.

Съли беше толкова пиян, че за миг си помисли, че ще успее да се справи с Мейджърс, но видът на насочения към него револвер го накара да изтрезнее.

— Е, Съли? — подкачи го нарочно Люк с намерението да го накара да прекрачи границата, докато двамата изправени бяха лице в лице. — Какво решаваш?

— Някой ден ще ми платиш за това, Мейджърс.

— Само кажи кога, Съли. Засега сестра Мери е моя. Ще трябва да си потърсиш забавления на друго място.