Боби Смит
Дамата измамница (10)

Глава десета

На Хадли, Съли и останалите им се наложи да изчакат няколко дни на мястото на срещата, преди Ел Диабло да се появи. Когато шефът най-сетне дойде, мъжете се зарадваха, защото вече бяха започнали да се страхуват, че с водача им се е случило нещо лошо.

— Радваме се да те видим! — извика Хадли.

Ел Диабло спря коня си пред тях и слезе на земята. Изражението му беше мрачно. Това беше първата им лична среща с него след банковия обир в Дел Фуего и Ел Диабло беше вбесен от начина, по който се бяха развили събитията там.

— Аз пък не се радвам да ви видя, братко. Какво стана в банката, по дяволите? Знам, че Мейджърс се е намесил, но защо вие глупаци просто не застреляхте и него, и всички останали, както ви бях казал? И най-вече Харис! Бях ви дал съвсем точни нареждания той да бъде убит.

— Харис е още жив?

— Жив е, и още как! Вие се издънихте. Оставихте свидетели и сега законът е по петите ни, да не говорим за армията от ловци на глави, които се опитват да вземат големите награди, които бяха обявени за главите ви след бягството ви от затвора. Истинско чудо е, че изобщо успяхте да се измъкнете без засечка, но защо не сте убили шерифа, дявол да ви вземе?

— Той не е бил убит? — Хадли погледна към Съли, който бе водил бягството.

— Влязох в затвора около час след бягството ви, за да се уверя, че всичко е протекло по плана. Намерих шерифа заключен в килията. Той тъкмо започваше да се свестява и аз свърших работата вместо вас.

— Когато тръгвахме, Мейджърс каза, че щял да се погрижи за него.

— Сигурно го е повалил в безсъзнание, за да не привлече вниманието на някого, ако стреля — предположи Хадли.

Шефът се втренчи ядосано в Съли.

— Следващия път не се доверявай на никого. Погрижи се лично. Засега дръж Мейджърс под око, за да видим какво е намислил.

Съли беше унижен и ядосан.

— Не се притеснявай. Ще го направя.

Хадли не трепна пред упреците на шефа си. Ел Диабло им беше наредил да не оставят свидетели след себе си, но нещата се бяха развили толкова зле, че те не бяха имали друг избор, освен да побягнат. Следващия път, когато планираха някой голям удар, трябваше да предвидят всички възможности.

— Няма да се повтори.

— Дано да е така. Ако правите такива грешки твърде често, ще започнем да губим хора.

— Какво става в Дел Фуего? Какви са наградите?

Ел Диабло разказа на Хадли новините от града и останалите го изслушаха внимателно.

— След убийството на шерифа и заместника му и раняването на Харис целият град се е вдигнал на оръжие. Засега не е безопасно да опитвате нещо там — посъветва ги водачът. — Просто си стойте в лагера и дръжте Мейджърс под око. Не съм сигурен дали все още можем да му се доверим напълно. Всички свидетели се кълнат, че той е застрелял Харис, и целият град е убеден, че той е застрелял и шерифа.

— Аз никога не бих му се доверил — вметна Съли.

Ел Диабло никога не обръщаше голямо внимание на мнението на Съли. Той беше един от най-злите членове на бандата, но определено не беше един от най-умните. Неговите преценки се основаваха само върху това, дали харесваше някой човек, а не дали той би бил от полза за бандата.

Люк Мейджърс беше многообещаващ член. Той беше бърз стрелец и репутацията му беше широко известна. Самото споменаване на името му беше достатъчно да паникьоса някои хора. Това се харесваше на Ел Диабло. Колкото повече хора изпитваха ужас от него, толкова по-лесно щеше да бъде на хората му да вземат онова, което искаха.

— Твърде рано е да сме сигурни по отношение на него. Затова искам да го държите под око. Наблюдавайте с кого говори и какво прави. Той може да създаде неприятности, но от друга страна може да се окаже точно човекът, от когото се нуждаем.

— Ние не се нуждаем от него! — възрази Съли. — Той за малко не уби Карсън и Джоунс по време на обира!

— Понякога за всяко нещо, което се случва, си има причина.

— И каква причина може да има Люк Мейджърс да се присъедини към нас? Просто трябва да ми позволиш да го застрелям в гръб, когато се върнем в лагера и да забравим за него.

Ел Диабло го изгледа гневно.

— Казах, че той може да се окаже човекът, от когото имаме нужда.

В тона му имаше заплашителна нотка, която накара Съли да отстъпи.

— О, няма за какво да се ядосваш. Съли просто ревнува от Мейджърс — намеси се Карсън. — В Ел Трахар имаше една жена, на която Съли беше хвърлил око, но Мейджърс го изпревари и му я отне.

— Позволил си похотта ти към някаква жена да се отрази на преценката ти? — Ел Диабло изгледа Съли с унищожителен поглед. — Един мъж трябва да се контролира и да владее емоциите си, ако иска да язди за мен.

Съли погледна ядосано Карсън, преди да отговори на шефа си.

— Тази беше различна. Тя беше една от онези проповеднички, които разправят глупости за спасението на душите. Беше прекалено надута и аз исках да й покажа какъв е истинският живот.

Ел Диабло смяташе, че Съли е скучен. Някой ден Съли щеше да създаде големи проблеми на бандата със склонността си към безумно упорство, когато се ядосаше.

— Запомни едно нещо, Съли — тази проповедничка е жена като всички други. Забавлявай се с момичетата в кръчмата, но не се опитвай да отнемеш жена от Люк Мейджърс, ако ти е мил животът. Не ми се иска някой ден да науча, че сме те погребали.

Съли се почувства обиден.

— Мога да се справя с Мейджърс по всяко време!

— Можеш да си мислиш колкото си искаш как ще се справиш с него, но на твое място не бих се опитал да приложа мислите си на практика. Той е изключително опасен човек. На твое място щях да се държа много внимателно с него.

Съли беше ядосан, но знаеше, че не е здравословно да се противопоставя на шефа. Той щеше да си изработи план и да го приложи, когато му дойдеше времето.

— А сега да поговорим за работа. — Ел Диабло погледна към Хадли. — Във форта скоро се очаква пратка карабини. Все още не знам точната дата. Ще ви уведомя веднага щом я науча.

— А дотогава?

— Дотогава не се показвайте, оставете Мейджърс да си мисли, че е един от нас, и изчакайте да видите какво ще се случи. Ще се свържа с вас веднага щом получа някаква поточна информация.

С тези думи Ел Диабло ги напусна. Хадли, Съли и останалите останаха да го гледат как се отдалечава към Дел Фуего. Беше късно през деня, така че те решиха да останат да лагеруват на същото място и да се върнат в каньона на следващия ден.

— Предполагам, че ще се наложи да се скатаем за известно време, а, Съли? — подметна Хадли.

Бандитът изгледа другарите си с изпълнен с омраза поглед.

— Ще се скатая, но не и преди да съм разбрал какво е намислил Мейджърс. Шефът каза да го държим под око и аз смятам да направя точно това. И ще пипна онази негова кучка. Сестра Мери ще бъде моя. Почакайте и ще видите.

— Защо все още я искаш? Той вероятно е спал с нея поне една дузина пъти досега.

Тази мисъл вбеси Съли.

— Само защото е спал с нея, не означава, че тя е имала истински мъж. Има много неща, на които мога да я науча. Да видим дали ще й хареса да бъде обладана от дявола след всичките й приказки за бог и за спасение. — Той се изсмя високо.

 

 

В каньона всички се бяха събрали край огъня за вечеря. Коди помагаше на Хуана и на още няколко жени да сервират храната. Без да забравя ролята си, тя изчака, докато всички получиха порциите си, след което извика на висок глас:

— Трябва да се помолим, преди да се нахраним. Онези, които бяха най-близо до нея, я изгледаха, сякаш беше откачила. На нея не й пукаше.

— Господи, благослови храната, която си ни дал.

Един от бандитите си изхили.

— Господ не ни е осигурил тази помия. Сам отиде на лов днес следобед. Той осигури храната.

— Пази ни, господи, и не води нас в изкушение. Амин — завърши тя.

Повечето от присъстващите не й бяха обърнали никакво внимание и бяха започнали да се хранят. Само няколко жени и деца я бяха слушали внимателно. Коди не можеше да не се запита какъв живот щяха да имат децата, които щяха да израснат на това място. Мисълта за това я плашеше. Искаше й се да можеше да направи нещо, за да подтикне жените и децата да променят начина си на живот, но не знаеше как точно да го направи.

Тя сложи храна в чинията си, взе си чаша кафе и отиде да седне до Люк.

— Утре е неделя — каза му тя.

— Е, и?

— Трябва да стана рано, за да отслужа неделната литургия — обясни тя.

— Не говориш сериозно, нали? — Той я изгледа недоверчиво.

Коди се вцепени, както подобаваше на сестра Мери.

— Говоря съвсем сериозно. Решена съм да го направя. Ако някой се нуждае да чуе божието слово, то това са точно тези хора. Оглеждал ли си се наоколо? Ти живееш в свърталище на крадци и убийци. А децата…

— Грешиш, ако си мислиш, че тези хора желаят да бъдат спасени. Те са тук, защото са искали да бъдат тук. Те са свободни да отидат където и когато пожелаят. Никой не стои тук против волята си.

Коди го изгледа продължително.

— Може би никой от тях не стои тук против волята си, но аз положително не съм тук по собствено желание. Може би някои от останалите жени са се озовали на това място по същия начин, по който и аз, и когато им е било позволено да си тръгнат, вече е било твърде късно да се върнат към предишния си начин на живот.

Люк усети упрека в думите й, но нито за миг не съжали за постъпката си.

— Ако не те бях довел тук, сега може би нямаше да бъдеш между живите. Сигурно е обаче, че Съли щеше да те е изнасилил, а може би и от някои от другите.

— Откъде си сигурен в това? Можеше просто да тръгнеш и да вземеш Съли със себе си. Можеше да ме оставиш зад себе си да продължа да живея живота си.

Люк усети леко чувство за вина, но не му обърна внимание.

— Ако изобщо щеше да имаш какво да живееш. Хора като Съли не се спират пред нищо, когато решат, че са били обидени или унижени.

— Унижени? — повтори гневно тя. — Ще ти кажа какво е унижение! За мен е унижение да държа главата си вдигната, когато всички в този лагер смятат, че съм твоя жена!

Люк се разсмя, след което я попита тихо:

— Това наистина ли е толкова ужасно? Имам предвид да бъдеш моя жена.

При тези думи Коди го погледна в очите. Очилата й бяха единственото нещо, което я спаси да не покаже объркването си. Тя успя да се скрие зад дебелите им лещи.

— Отдавна съм решила да водя непорочен и морален живот. Трудно е да се държа с достойнство, когато всички смятат, че съм…

— Разбрах те — прекъсна я той, защото не искаше да я чуе да изрича думата курва или уличница. Такъв език не й подхождаше. — Искам обаче да обмислиш нещо. Искам да си представиш какво щеше да се случи с теб, ако не те бях довел тук, ако те бях оставил и ако Съли беше успял да те докопа. Искам да си помислиш върху това, когато си легнеш. Помисли си как щеше да ти помогне твоят приятел Дебнещия призрак, когато беше повален в безсъзнание. Сънувай това. Струва ми се, че сънят ти няма да бъде много спокоен.

Люк се изправи и се отдалечи. Докато го гледаше, Коди забеляза, че Хуана тръгва след него. Другата жена го повика и той спря да поговори с нея. След това двамата продължиха да вървят заедно.

По някаква необяснима причина на Коди не й се харесваше това, че Люк тръгна с Хуана. Тя си каза, че би трябвало да се радва, че той я беше оставил на мира. Вместо това обаче се ядоса. Коди стана и влезе в къщата.

Вече се здрачаваше и тя запали единствената лампа, която се намираше на масата. Вбесена, тя се огледа около себе си. Коди знаеше, че най-добрият начин да се успокои, беше да поработи усилено, а стаята беше мръсна. Тя се зае да почисти, като започна с одеялото. Изнесе го навън, изтупа го и съжали, че не разполага със сапун и вода, за да го изпере.

Работата я накара да си спомни за дома. Обикновено се опитваше да не мисли за семейството си по време на работа. Коди не искаше да рискува вниманието й да бъде отвлечено от мисли за малките й брат и сестра и за леля им, която се грижеше за тях, докато Коди я нямаше. Но този случай се беше оказал толкова сложен, че нямаше как да не мисли за тях. Тя никога през живота си не беше попадала в такава ситуация.

Коди внесе одеялото обратно в стаята и измъкна дюшека, за да изтупа и него.

Когато се измори и гневът й намаля, тя се усмихна мрачно. Дюшекът беше издържал жестоките й удари, но все още не беше достатъчно чист. Тя го замъкна обратно в къщата и се зарече да намери начин през някой от следващите няколко дни да го провеси да се проветри на слънцето. Коди оправи леглото и приглади одеялото върху дюшека.

Тя се почувства изтощена, както ставаше винаги когато се освободеше от гнева си, но все още чувстваше нужда да се изкъпе. Беше минало твърде много време от последния път, когато бе имала възможност да се измие. Тя взе кофата, която беше оставена до вратата, и я замъкна в средата на помещението. Люк, изглежда, беше изчезнал някъде с Хуана и това я устройваше, защото щеше да й осигури спокойствието, което й беше необходимо. Тя затвори вратата след себе си.

Коди бе намерила парче сапун в стаята и изгаряше от нетърпение да се почувства отново чиста, макар да знаеше, че не може да си позволи да се съблече, за да се изкъпе. Тя не искаше да остане уязвима за някой, който можеше да нахълта внезапно в къщата, и затова разкопча роклята си и я плъзна надолу по раменете, след което започна да се мие. Хладната вода върху кожата й я накара да се почувства божествено и въпреки че сапунът беше груб, чистотата, която й даваше, беше прекрасна. Тя въздъхна доволно.

Люк беше изтърпял компанията на Хуана възможно най-дълго, защото това му бе дало възможност да се отдалечи от сестра Мери. Фактът, че тя можеше да го накара да се чувства виновен, го тревожеше, а това, че не можеше да спре да мисли как я беше целунал, го тревожеше още повече. Люк знаеше, че не изпитваше физическо привличане към нея. Нямаше начин. Тя беше проповедничка. Но целувката с нея бе пробудила в него нещо, което той не можеше да проумее.

Люк се опита да анализира чувствата си. Знаеше, че тя не беше красива, но когато я беше внесъл в дома си и бе освободил косата й, тя му се бе сторила почти красавица. Несъмнено беше девствена и той дори не трябваше да си помисля да я докосне, но споменът за прегръдката им отказваше да бъде пропъден.

Въпреки проблемите, които му беше създала, Люк трябваше да признае, че беше доволен, че я беше спасил. Тя не знаеше нищо за мъжете и той искаше да я запази такава, докато не успееше да я измъкне в безопасност извън лагера и да я върне към истинския й живот.

Люк се отдалечи доста, докато вървеше с Хуана. Беше му забавно да наблюдава как тя го насочва по-далеч от къщата му и от сестра Мери. Люк знаеше, че Хуана щеше да се опита да го примами в дома си и да го вкара в леглото си, но той отиде с нея в къщата й само за да вземе едно одеяло. Когато си тръгна, без дори да я целуне, вече се беше стъмнило и тя му беше ядосана.

Когато се приближи до къщата си, Люк си пое дълбоко дъх. Беше изморен и изобщо не му се искаше отново да спи на пода. Всъщност той би предпочел леглото си в ранчото, но нямаше да може да се наслаждава на този лукс, преди да успее да разкрие самоличността на Ел Диабло.

Той стигна до къщата и понечи да отвори вратата, но се спря, когато тя се открехна леко. Онова, което видя, го накара да застине на мястото си. Той стоеше там, не знаеше какво да прави и попиваше с поглед прекрасната гледка.

Люк не можеше да повярва, че ангелът, който стоеше пред него, беше същата онази жена, която бе смятал за грозна. Тя беше обърната с гръб към него. Роклята й беше плъзната до кръста и въпреки че не беше свалила комбинезона си, красотата на бялата й кожа беше оголена пред жадния му поглед. Косата й все още беше събрана на тила, но той забеляза грациозния й врат, върху който светлината от лампата хвърляше златисти отблясъци. В това положение сестра Мери му приличаше на опитна прелъстителка.

Тялото на Люк реагира незабавно на красотата й. Още малко и той щеше да нахълта в стаята и да се възползва от мига. Щеше да я прегърне, да я отнесе в леглото и да я…

И тогава той я видя. Там, на леглото, голяма колкото живота…

Нейната библия.

Люк не можеше да повярва, че почти се беше самозабравил. Той овладя плътското си желание и се обърна с гръб към дома си. Обзе го отвращение от самия себе си. Само един поглед към нея го беше изкушил да вземе онова, което тя не му предлагаше. Той се отдалечи малко и застана в тъмнината, втренчен в нощта, докато възбудата не напусна тялото му.

Люк изчака известно време, преди да се върне в къщата. Този път се постара да вдигне шум, докато се приближаваше. Люк не можа да определи дали изпита облекчение, или съжаление, че когато влезе в къщата, сестра Мери вече си беше легнала.

— Много рано си легнала.

— Утре е неделя. Трябва да стана рано.

— Наистина ли смяташ да проповядваш утре сутрин?

— Трябва. Това е моето призвание. Ако аз не говоря пред тях, кой ще го направи?

Люк изсумтя от другия край на стаята.

— Имаш друго одеяло? — забеляза тя.

— Хуана ми даде едно от нейните.

— Радвам се, че повече няма да ти бъде неудобно заради мен.

— Не можеш да си представиш какви неудобства ми създава присъствието ти — изръмжа той на себе си, докато изгасяше лампата преди да легне на пода.

Коди го наблюдаваше как се движи из стаята. Той изглеждаше много красив и тя преглътна със затруднение, когато си спомни как се бе чувствала, когато устните му се бяха впили в нейните и как силно бе туптяло сърцето й, докато той я беше прегръщал.

Тя си напомни, че Люк Мейджърс беше стрелец. Той беше убил шерифа и беше стрелял по Харис. Нейната задача беше да го залови и предаде на властите, а не да отстъпи пред магията, която той беше хвърлил върху нея. Коди се обърна и придърпа одеялото чак до брадичката си.

— Лека нощ — каза тихо тя.

Той изсумтя в отговор. Нощта беше много дълга.