Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Singers of Time, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 14 гласа)

Информация

Корекция
Mandor (2009)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Фредерик Пол, Джак Уилиямсън. Певците на времето

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №119

Преведе от английски: Юрий Лучев

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат септември 1995

Формат 70/100/32. Изд. №2434

Печатни коли 24,5. Цена 190 лв.

ISBN — 954–418–076–1

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

 

© Юрий Лучев, преводач, 1995

© Петьо Маринов, рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Frederik Pohl, Jack Williamson. The Singers of Time

Copyright © Frederik Pohl and Jack Williamson, 1991

All Rights Reserved. Bantam Books, 1991

История

  1. — Корекция
  2. — Редакция от Mandor според хартиенотото издание; добавяне на анотация
  3. — Добавяне

Песните на айодите зазвучаха ликуващо и доброжелателно, когато посрещнаха онзи от тях, който ги бе напуснал и сега се връщаше, и те отново се заслушаха в древната песен от Земята:

 

— Когато говорихме за онова друго измерение, наречено време, отбелязахме, че най-странното при него е това, че тече само в една посока. Винаги се движим към бъдещето. Времето никога не се връща от бъдещето към миналото. То сякаш е като знак на еднопосочна улица — „стрелата на времето“, както го наричат някои хора.

Тази стрела си има название. Нарича се „ентропия“.

Същественото за ентропията на дадена система е логаритъмът на броя микроскопични състояния, които може да приеме системата. Трябва да запомните това, защото като нищо може да ви се падне в някой тест, но има и по-достъпно обяснение.

Ентропията може да бъде наречена мярка за увеличаващия се хаос. Моят зет неслучайно нарича двегодишната си дъщеря за по-кратко „Ентропия“, защото когато тя влезе в някоя стая, хаосът настъпва моментално.

Ние непрекъснато сме свидетели на това как нещата се стремят към засилващ се безпорядък. Например часовникът.

Часовникът е направен от стотици сложни детайли. Има зъбни колела и пружини, лагери от скъпоценни камъни, тяло и капак. Имам предвид истинския часовник, този, който се навива, а не тези, дето са на ръцете ви. Един часовник е високо организирана система. Ако само едно нещо в него се промени, целият часовник се поврежда. Може да ръждяса, да се разпадне или някой да го настъпи и строши. Или да падне в съд с разтопен метал и да престане да бъде часовник изобщо. Вие знаете, че има вероятност всяко от тези неща да се случи; знаете също така, че ако това стане, часовникът не може да бъде възстановен от повредените си части.

Така ли е?

Не е. Има начин от напълно случайни части да се направи часовник — всъщност така е станало и с вашите.

Това се случва непрекъснато. Случайни облаци прах и газ колапсират в звезди; големите звезди експлодират и се превръщат в свръхнови; нови звезди и планети се образуват от остатъците от свръхновата — появява се животът — появява се разумът — появяват се часовникарите и ви изработват часовници. Дезорганизираната материя се превръща в организирана и по този начин върху ентропията е упражнено насилие. Така ли е?

Отново не.

Никъде в теорията на ентропията не е казано, че дадена част от системата не може да стане временно високоорганизирана; важното е, че цялата система с течение на времето трябва да става все по-неорганизирана. А цялата система — ако вярвате на теориите за вселените-бебета и другите бръщолевения на Хокинг — е много голяма, наистина.

Това е пример за теоремата на Траймън.

Сам Траймън бил учен от Принстън, чиято най-известна теорема гласи: „Невъзможните неща обикновено не се случват“.

Но някои неща, които ни се иска да смятаме за невъзможни, всъщност се случват от време на време, а понякога се сблъскваме дори с изключения от закона за ентропията.

Например теоремата на Бел.

Джон Стюарт Бел твърди, че в квантовата вселена няма чисто локални ефекти. Всеки електрон, независимо къде се намира, е свързан с всеки друг. Или както го описва Ник Хърбърт в космологичния модел на теоремата на Бел, „невидимото поле информира електрона за промените в околната среда в суперлуминално време на реакция“. Което означава, че ограничението на скоростта на Айнщайн е неприложимо в квантовата вселена по отношение на информацията.

Уплашихте ли се? Тогава да продължим. Ако искате истинско изключение от законите за ентропията — и почти всичко останало, — спомнете си за суперсилата, за която говорихме преди известно време. Тя е в състояние да наруши всеки закон, за който се сещате. И защо не? Тя е свръхсила. Ентропията не означава нищо за нея. Суперсилата е в състояние да направи всичко, както си спомняте, дори да обърне потока на ентропията. Дори да извърши пътуване във времето. Теоремата на Бел ви дава основание да постулирате, че някакъв уред, или човек, намиращ се някъде, може да осъществи мигновен контакт с всичко останало… а суперсилата ви дава възможност да бъдете в контакт с всякога.

 

А айодите, които добре знаеха за целостта на всичко, продължаваха да пеят. С песента си посрещнаха онзи от тях, който бе заминал, но повече нямаше да ги напуска, и радостните песни звучаха на фона на техните, а жестоките и враждебни песнички на онези другите не се чуваха вече.