Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Singers of Time, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 14 гласа)

Информация

Корекция
Mandor (2009)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Фредерик Пол, Джак Уилиямсън. Певците на времето

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №119

Преведе от английски: Юрий Лучев

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат септември 1995

Формат 70/100/32. Изд. №2434

Печатни коли 24,5. Цена 190 лв.

ISBN — 954–418–076–1

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

 

© Юрий Лучев, преводач, 1995

© Петьо Маринов, рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Frederik Pohl, Jack Williamson. The Singers of Time

Copyright © Frederik Pohl and Jack Williamson, 1991

All Rights Reserved. Bantam Books, 1991

История

  1. — Корекция
  2. — Редакция от Mandor според хартиенотото издание; добавяне на анотация
  3. — Добавяне

10.

Това, което почувствува Сю-линг, бе вълнение, а Сорк Куинтеро — дива радост от предстоящото сбъдване на мечтата на живота му. Брат му, Кайри Куинтеро, чувствуваше единствено облекчение.

Но то не бе пълно. Бе примесено с все още витаещите из контролната зала нагорещени страсти, макар спорещите страни най-накрая да се бяха споразумели — ако не окончателно, то поне да прекратят разправията за известно време. Атмосферата там бе тягостна и напрегната. Спокойствието му се бе пропукало и дори тавърът на Муун Бъндиран от време на време нервно бе разтърсвал грамадната си рогата глава и бе измучавал нещастно в знак на протест срещу продължаващата битка.

Сега бе настъпило затишие. Кайри вдигна поглед при влизането на Сю-линг и Муун заедно с човеците роботи от екипажа на Крейк.

— Ей вие, елате тук! — извика той. — Преминаваме на вълново задвижване и сега ще се проведе първият ни урок по пилотиране на космически кораб. — Той кимна към Франсис Крейк, който вдигна глава от контролния пулт и ги изгледа намръщено.

Сю-линг се заозърта плахо.

— Какво става тук? — попита тя.

Кайри с удоволствие прегърна топлото й стегнато тяло.

— О — каза той, усещайки, без да се обръща, погледа на брат си, — тези тримата се гониха тук през последния половин час — и посочи Костенурките, застанали от двете страни на Крейк до контролния пулт, неподвижни като гранитни скали. — Костенурките май победиха — добави по-тихо, — защото накрая Крейк вдигна ръце и се съгласи да излети. Но те всъщност не приеха никакви условия. Затова, изглежда, е толкова ядосан.

— Може ли? — вежливо го прекъсна Дейзи Фей и Кайри се отмести встрани, за да й позволи да вмъкне неугледното си метално туловище в пространството, където би трябвало да се намира операторският стол. — Благодаря — каза тя и обърна око към — него. — Някой обясни ли ти какво ще правим тук?

Кайри поклати глава.

— Бяха прекалено заети с борбата.

Дейзи Фей се изкиска.

— Мисля, че ще имаме възможност отново да ги наблюдаваме. Както и да е, от този пулт се следи състоянието на кораба. Всъщност „Златната кошута“ не се управлява оттук. Операторът само следи за светлинните сигнали. Ако някой от тях стане червен, това означава повреда. — Миловидното лице му се усмихна от екрана. — Но това никога не се е случвало.

— Не знаех, че Костенурките използват червеното като предупредителен сигнал — обади се Сю-линг.

— Доколкото знам, не го използват. Но това е нашата контролна зала. Когато предоставиха кораба на Франсис, те я проектираха по наши указания и я разположиха в защитения сектор. — Едното очно стъбълце се завъртя към Франсис Крейк. — Капитане? — подвикна тя. — Готови ли сме за включване на вълновото задвижване?

Без да вдига глава, вперил очи в бутоните, Крейк отвърна:

— Зелена светлина!

— Зелена — повтори Дейзи Фей. Пръстите й затанцуваха върху пулта и Кайри Куинтеро изведнъж залитна — тласкащите устройства накараха „Златната кошута“ леко да подскочи напред. — Корекция на ориентацията — извика Дейзи Фей и после почти шепнешком обясни на Кайри, застанал зад гърба й: — Искаме да се насочим в правилната посока.

— Лежим на курса — долетя гласът на Крейк откъм другия пулт.

Пипалата на Дейзи Фей заподскачаха по бутоните.

— Готови за вълново задвижване — каза тя; очите й се взираха в екраните. Гледката бе стъписваща, изумителна. Земята се показа иззад орбиталната станция — тънък синкав полумесец. Появи се и Слънцето, но умалено от екраните до размерите на потъмняла медна монета.

— Вълново задвижване включено! — извика Франсис Крейк.

И Кайри Куинтеро почувствува как стомахът му пропада някъде надолу и как самият той се свлича на пода.

 

 

Кайри сънуваше, че го обгръщат нежните ръце на някаква жена, която не е Сю-линг Куонг. Всъщност дори не е жена, а чудовище с червена черупка, сграбчило го с кървави пипала; когато отвори очи, сънят се оказа действителност.

— Всичко е наред, Кайри — каза окуражително Дейзи Фей Макуин. — Знам, че е доста необичайно, но в края на краищата ние само се превключихме на вълново задвижване. Май здраво си се натъртил.

Кайри се освободи от прегръдката й, изненадан, че отново се чувствува с нормално тегло.

— Май да — рече той замаян и се огледа. Не беше в контролната зала, а в малка кабина с тясно легло. — Аз… помислих си, че падам… — Видя, че е плувнал в пот и позволи на жената в ужасното тяло да му помогне да легне. — Защо отново има гравитация? — попита безпомощно Кайри и я погледна.

— Всъщност няма. Усещането за гравитация е просто следствие от действието на вълновото задвижване. — Дейзи Фей докосна някакъв бутон и стените на помещението се превърнаха в екрани като онези в контролната зала. — Набираме скорост. Това е Земята, а ей там — (Кайри премигна при вида на невероятно пурпурния диск, изчезващ бързо от полезрението) — е Марс. Цветовете са такива поради червеното изместване, дължащо се на скоростта ни. Естествено — продължи да обяснява като на малко дете тя, — в действителност ние не ги виждаме. У нас самите не е останало нищо материално, с което да виждаме. Вълновата ни структура е прозрачна; радиацията минава през нас. Но апаратурата улавя ефектите на интерференцията и това именно виждаме на тези екрани.

— Значим ние се движим? — той се изправи на лакти.

— Точно така, Кайри — отвърна металната жена, поклащайки пипалата си утвърдително. — Сега не е лошо да поспиш. След четири часа застъпвам на вахта и ти ще дойдеш с мен, за да се учиш как се управлява вълнов кораб.

Кайри я погледна невярващо.

— Добре — каза накрая все пак той. Понечи да се обърне на другата страна, но внезапно се спря и попита: — Къде е Сорк?

Лицето на екрана на робота отклони поглед.

— Защо просто не се опиташ да заспиш, Кайри? Сигурна съм, че е добре.

Но Кайри бе вече напълно разбуден.

— Не! Отговори ми, какво прави той сега?

Лицето го погледна със съчувствие.

— Честно, Кайри, не мисля, че му се е случило нещо… макар да се съмнявам, че му е много приятно. Той е… отиде при Костенурките. Разпитват го за нещо, Кайри. Надявам се всичко да мине добре.

 

 

На сто метра оттам Сорк се надяваше на същото. Не че се боеше за безопасността си. Въпреки заплашителните крясъци и грачения на Костенурките, той бе сигурен че няма да упражнят физическо насилие върху него. Това не бе в техния стил.

И въобще Сорк много рядко се страхуваше. Дори когато имаше основателни причини. Страхът просто му бе генетически чужд. Но безпокойство можеше да изпитва, и това му се случваше често; специално в тази ситуация най-много го безпокоеше невъзможността да разбере какво целят Костенурките. Въпросите им се въртяха все около лекциите по квантова физика, които Сю-линг Куонг бе донесла от някогашния университет.

Най-лошото бе, че никак не можеше да вмести всичко това в някаква разумна схема. Имаше нужда от помощта на Кайри, но знаеше, че не може да я получи, и жадуваше за глътка скоч, която би избистрила обичайната бъркотия в главата му, но отхвърли тази мисъл още щом се появи.

Не беше честно! Бе планирал всичко така внимателно, Бе направил точно каквото трябваше: бе предвидил ситуацията, бе съставил план и решил как да го изпълни.

— Да — отговори им почти веднага той. — Готов съм да ви предоставя достъп до записите, но ако постигнем един вид търговско споразумение при определени условия.

Върховния Буревестник отсече:

— Не говорим за други „условия“. Освен това, само достъп не е достатъчно. От теб се изисква още нещо.

— Какво?

Костенурката се затрудни.

— Слушал си много от тези записи. В тях има непознати думи и понятия. От теб се изисква да ни ги обясниш.

— Да ви помогна? — откликна Сорк, внезапно изпълнен с чувството за превъзходство. Кога се е чуло и видяло Костенурка да се обръща за помощ към човек! — Ще го направя, но отново ви питам: какви са вашите условия?

Костенурките се спогледаха с по едно от очите си, а другите насочиха към Сорк Куинтеро.

— Не се изискват допълнителни условия. Става въпрос за обединяване на активите, както се договорихме — изскърца гласът на Върховния Буревестник.

— О, не — категорично отсече Сорк и поклати глава. — Не съм съгласен. С какви активи участвувате вие? Трябва да получа нещо за услугите си — така е прието при Костенурките.

— Услугите ти се състоят единствено в това да ни улесниш да ползваме записите, а това не са твои активи, Сорк Куинтеро! Те са собственост на онази жена Сю-линг Куонг!

Сорк бе подготвен за подобен аргумент.

— Сю-линг и аз вече сме обединили активите си — послъга той. — Говоря от името на двама ни.

Върховния обърна и двете си очи към него побеснял от яд, после изключи за момент транспозера си. Двете Костенурки засъскаха и заграчиха помежду си. Сорк чакаше. Малкия се обърна към него. Разпери ципестата си длан и започна да изброява, всеки път препъвайки по един нокът:

— Предлагаме храна. Въздух. Вода. Всичко, от което вие човеците се нуждаете, за да съществувате. Братството ви предоставя тези активи в замяна на онези, които искаме ние. — И като видя, че Сорк се мръщи, добави: — Ако не приемеш тези условия, ще се наложи да отстраним теб и Сю-линг Куонг от този кораб.

— На подходящо място, разбира се — намеси се Върховния Буревестник. — Там, където бихте могли да живеете, макар и може би не така приятно, както на родната ви планета; и, естествено, не можем да ви гарантираме, че ще ви върнем обратно на Земята в обозримо бъдеще.

Сорк изруга наум. Всичко бе изглеждало толкова логично, когато го бе обмислял насаме със себе си! А сега Костенурките бяха на път да го провалят напълно! Опита се да си представи какво ли би било да го изоставят на непозната планета. Но не можа. Подобна перспектива беше твърде далеч от житейския му опит. Но той бе сигурен, че онова, за което бе мечтал — да се научи да управлява космически кораб — е на път да се сбъдне на борда на „Златната кошута“, и ако остави този шанс да му се изплъзне…

Сорк направи отчаян опит да овладее спора.

— Но… — започна той, търсейки точните думи. — Но… но защо ви са тези записи? Вие твърдяхте, че са еретични. Мисля, че думата, която използвахте, беше „сквернословие“.

— Това вече не е в сила — изписка пронизително Малкия. — Поради смъртната опасност, в която се намира Братството, сме длъжни да преодолеем отвращението си от… някои неща.

— Които не са твоя работа, Сорк Куинтеро — наблегна Върховния Буревестник. — Нужно е само да потвърдиш пред нас, че приемаш обединяването на активите в името на общото благо.

И оттук нататък спорът не отбеляза никакъв напредък. В продължение на повече от час Сорк се бореше за какво надмощие, а Костенурките мрачно отстояваха позицията си.

Колкото повече обмисляше положението, толкова по-объркано му се струваше то. Изглежда Костенурките мълчаливо признаваха, че в тия богохулни (но безспорно интересни) бръщолевения за някаква си квантова антропия има зрънце истина.

Но ако действително е така, то възникваха някои трудни въпроси. Например: ако твърденията в лекциите са верни, то научните факти би трябвало да са били известни на изобретателите на вълновия кораб. А ако Костенурките отричат науката… тогава как са могли да създадат такъв?

Когато понечи да ги попита, те се нахвърлиха върху него с яростни крясъци.

— Не задавай въпроси за неща, които не са твоя работа! — избуботи гласът на Върховния.

Сорк го погледна с омерзение, но с чувството, че е победен. На всичкото отгоре от известно време бе започнал да надушва миризмата на храна, която се готвеше някъде. Отдавна не беше ял.

— По-нататъшно обсъждане не е необходимо — изграчи троснато Малкия. — Чакаме отговора ти. Приемаш ли нашите условия? Или да наредим промяна на курса, за да те оставим на някоя планета?

Сорк изпъшка и се предаде… но не напълно.

— Добре. Ще се постарая да ви обясня за какво става дума в лекциите.

— Отлично! Значи се споразумяхме — каза Върховния. — Първото прослушване ще се състои още сега.

— Но аз съм гладен! — изстена Сорк.

— Сега! — повтори Костенурката.

Когато най-накрая разрешиха на Сорк да се върне в контролната зала, той никак не се изненада, че завари там Франсис Крейк. Изненадващото бе, че не Крейк седеше пред контролния пулт. Той бе в другия край на залата и тъкмо изваждаше храна от печката, а мястото му пред пулта бе заето от Муун Бъндиран, която се взираше в бутоните под зоркото наблюдение на Марко Рамос, протегнал над главата й стъбълцата на очите си. Тавърът й седеше на пода край нея.

При влизането му животното погледна към него, но почти веднага огромните синьовиолетови очи помръкнаха и главата се обърна настрани.

— Здравей, Сорк! — извика Муун, доволна от себе си, Но щом видя изражението на лицето му, въодушевлението й се изпари. — Какво е станало? — разтревожено попита тя.

Сорк сви рамене.

— Какво правиш?

— Управлявам кораба! — гордо отвърна девойката. — Е, не че има кой знае какво да се прави, но Марко казва, че вече знам достатъчно, за да предупредя, ако нещо откаже…

— Справяш се отлично — увери я Марко. — Какво става с храната, Франсис? Бас държа, че и Сорк би си хапнал.

Капитанът измърмори нещо под носа си и се зае да сипва от контейнерите гореща храна в чинии и да ги раздава.

— Благодаря — каза Сорк, давайки си едва сега сметка колко е огладнял. Но тъкмо вдигна вилицата към устата си, когато забеляза, че металното същество — Марко Рамос, — също яде, пъхайки храната в някакъв процеп в черупката си, и то с неподправеното удоволствие на човек, който отдавна не е слагал нищо в уста.

Едно от очите се обърна към него и на Сорк му се стори, че проблясва закачливо.

— О, да, и ние ядем — каза Марко. — Имаме си истинска храносмилателна система. Да ти разкажа ли как ходим до банята? Много просто. Отваряме ето този капак…

— Моля ти се! — възмути се Сорк.

Муун Бъндиран го погледна и смени темата.

— Тази пържола от тавър е наистина вкусна, капитан Крейк. Умеете да печете месо… но… Вие не ядете!

— Не ям месо от таври — сопна се Крейк.

Муун го гледаше недоумяващо.

— Но то е толкова вкусно…

Крейк кимна и се вторачи в нея.

— Значи ти харесва, а? Въпреки чувствата ти към Трейл?

Муун спря да дъвче.

— Не е честно! — запротестира тя. — Трейл ми е приятел. А другите, дето ги колят за месо… те са просто бичета с отрязани рога и не са толкова умни!

Крейк я изгледа втренчено и се обърна, без да каже нищо. Муун потърси помощ от останалите.

— Не е ли така, Сорк? Таврите служат за храна. Затова ги отглеждаме, нали?

— Разбира се — увери я Сорк Куинтеро. После попита Крейк: — Защо отиваме на планетата на Майката?

Капитанът се изсмя нервно.

— Не знаеш ли? Е, сам си си виновен.

— Виновен? Какво съм направил?

— Дал си повод на Малкия да смята, че знаеш някои неща за черните дупки и тъй нататък. Сега той живее с мисълта, че планетата му е изчезнала в някоя от тях.

Сорк премига.

— Но какъв е смисълът? Ако планетата е унищожена, значи е унищожена, нали?

— Питай Малкия — отсече Крейк. — Да, там отиваме. — Той потри брадата си — Това, на което се надявам, е че като стигнем, той ще види колко отчайващо е положението и ще ни остави да вървим където щем. Но засега курсът ни е нататък.

Сорк отвори уста, за да си признае каква сделка е сключил с Костенурките, но се отказа. Единственият човек, с когото трябваше да сподели това, бе Сю-линг Куонг, а не този космически капитан.

— И колко време ще пътуваме дотам? — попита той.

Крейк го погледна изненадано.

— Мислех, че знаеш, че всички полети с вълнов кораб траят горе-долу еднакво — най-много няколко дни.

— Само толкова?

Крейк поклати глава.

— Май не си разбрал какво представлява забавянето на времето. Когато корабът лети с вълново задвижване, той достига скоростта на светлината. Времето е максимално забавено. Тоест — обясни той, — що се касае до нас, то просто спира. За да пропътуваш една светлинна година ти е нужна една година, наистина, но според галактическото време. Ние не го усещаме. Ето защо навигацията на вълновите кораби е толкова сложно нещо. Губиш представа колко време си пътувал; отчитат го единствено уредите.

Сорк започваше да забравя неприятния си разговор с Костенурките. Възхитен, той попита:

— Ще ни научиш ли как да боравим с тези уреди?

— Разбира се — намеси се Марко Рамос. — Точно това правеше Муун. Ела да видиш!

 

 

Когато съкровената ти мечта се сбъдва, всичко останало губи значение. Макар изтощен и все още гладен, той летеше! Пилотираше космически кораб! Изживяваше наяве нещо по-хубаво и от най-смелата си мечта, и това бе истина. С глуповата усмивка на лицето си Сорк седеше пред пулта и от време на време отхапваше от сандвича в ръката си.

Да, истина е. Уредите пред него бяха съвсем истинските контролни лостове и ска̀ли на един истински космически кораб. Нищо, че всъщност нямаше какво да се върши, тъй като не се налагаше промяна на курса насред полета. Бе там, където бе мечтал да бъде, и в този момент за Сорк Куинтеро не съществуваше нищо друго. И едва когато Сю-линг Куонг сложи приятелска ръка на рамото му, той разбра, че е влязла в залата; но трябваше да мине още миг, преди да си спомни какво имаше да й казва.

После сънят свърши. Той я погледна право в дружелюбните сини очи и преглътна, преди да заговори.

— Не откачай, моля те — каза той, — но… — Трябваше да преглътне мъчително още веднъж, преди да продължи. — Обещах на Костенурките, че ще им помогна да разберат записите.

Тя го погледна изумена. Отвори уста, за да му зададе въпрос, но той я изпревари.

— Нямах друг избор, Сю-линг. Просто нямаше как. Заплашиха, че ще ни свалят на някоя затънтена планета, ако не се съглася.

— Даде ли им записите?

— Не! Нищо не съм им давал… но прослушахме заедно няколко лекции и аз се опитах да им обясня смисъла на някои от думите. — Той се прокашля смутено. — Какво друго можех да направя?

Сю-линг го гледаше замислено. Понечи да отговори, но се отказа и стисна здраво устни. Трябваше да помисли, преди да е казала нещо, за което ще съжалява… но докога ще трябва да се съобразява със Сорк Куинтеро, запита се тя ядосано.

— Сгреших ли?

— Не — отвърна Сю-линг и поклати глава. — Мисля, че не. Всъщност смятам, че още сега всички ние трябва да чуем тези записи, Сорк.

Веждите му въпросително се извиха.

— Защо всички? И онова момиченце от Ню Мексико ли?

— И Муун — отвърна Сю-линг. — Дори и нейният тавър, ако тя поиска. — Лекарката тръсна глава за по-голяма убедителност и косата й се разпиля в медночервени отблясъци. — Ако има нещо важно, трябва да го чуем всички и да се опитаме да разберем какво точно означава. Кога е следващото ти събеседване с тях?

— След като се наспя. Убедих ги, че не мога да продължа, защото имам нужда от сън… макар че… — отговори той с променено изражение на лицето.

— Прекрасно — отсече Сю-линг. — Ще кажа на останалите какво ще направим… А за спането мисля, че си прав. Изглеждаш ужасно. Иди си легни, докато те повикам.

Той я гледаше по особен, но добре познат й начин.

— Би било страхотно — каза Сорк и нежно я погали по бузата. Тя знаеше какво ще последва.

Той я притегли към себе си, зарови лице в косата й и зашепна:

— Имам нужда от сън, но най-вече от осъществяването на още една моя мечта. Знаеш ли каква е тя, скъпа ми Сю-линг? И от колко години я тая у себе си? Само ние двамата, ти и аз, полетели в пространството между звездите в любовна прегръдка, и…

Сю-линг се отдръпна назад и внимателно сложи пръст на устните му.

— Не, Сорк — тихо каза тя.

Той рязко обърна глава встрани, дълбоко засегнат и настоя с детинско упорство:

— Но… мой ред е!

Сю-линг здраво стисна устни, после си пое дъх и възможно най-спокойно отговори:

— Трябва да ти кажа три неща, Сорк. Първо, грешиш. За последен път спах с теб, не с Кайри. Второ, никой не пази ред при мен. Аз не съм играчка, а ти не си дете — или най-малкото, е време да пораснеш. И трето — не. Просто не! Отивай да спиш. Имаме да свършим толкова много неща, преди да стигнем до планетата на Майката.