Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Певците на времето (26)

Айодите никога не се боят за бъдещето — нито за своето, нито за бъдещето на онези, чиито песни слушат, тъй като бъдеще и минало са едно и също за тях. Те са неподвластни на времето. Айодите са неподвластни и на пространството, защото живеят във всички измерения и в нито едно, и добродушно слушат изпълнените с копнеж песни на тези, които са.

— Говорихме за четирите измерения на пространството-време, но трябва да ви кажа, че това всъщност е отживяла теория. Голяма част от съвременните космологии се нуждаят от повече от четири измерения, за да имат смисъл, особено групата теории, наречени теории на Калуца-Клайн.

За да говорим за тези теории, трябва в началото да обясним какво представлява една теория на Калуца-Клайн, или по-добре да започнем с това кои са тези Калуца и Клайн.

Преди много време — по-точно през 1919 г. — Теодор Калуца бил, както го наричали тогава, „приватдоцент“. Липсва точно съответствие на нашия език, но това било нещо като преподавател в двегодишен колеж. Тази длъжност не била много престижна в тогавашната академична йерархия. Калуца преподавал на пърокурсниците, с които никой сериозен учен не искал да си губи времето.

Но той имал по-големи амбиции и посвещавал свободното си време на свои собствени истински изследвания. Когато Артър Едингтън осъществил първото практическо наблюдение на теорията на относителността на Айнщайн — това станало по време на експедицията за наблюдение на слънчевото затъмнение през 1919 г. — Калуца почувствувал, че в тази „релативистична“ теория има нещо, заслужаващо сериозно проучване. И той се задълбал в математическата й част.

Мисля, че знам защо Калуца бил привлечен точно от теорията на Айнщайн. Може би защото знаел, че Айнщайн също е започнал като приватдоцент, а докъде бил стигнал! Както и да е, Калуца се опитал да разбере как точно работи теорията на Айнщайн за относителността, изразена формално математически.

Сторило му се, че работи най-добре, ако се въведат някои допълнителни измерения.

Въпреки всичките си усилия обаче, не постигнал желания резултат. Уравненията някак си не били балансирани. Калуца не знаел, че в разсъжденията му има слабо място. Това се дължало на факта, че всичките идеи на Калуца безспорно били основани на класическия възглед за вселената.

Не можем да го виним за това — в края на краищата, такива били и идеите на Айнщайн! Но с течение на времето учените започнали по-добре да разбират „реалността“ и станало очевидно, че класическият възглед е погрешен.

Например начинът, по който светлината се генерира от смяната на орбитата на електроните в рамките на атома. Този факт можел да бъде наблюдаван, но класическите теории се разминавали с резултатите от наблюденията. Класическата теория казвала, че излъчваната светлина трябва да е бяла — смесица от всички цветове на дъгата, която смесица за нас е „бяла“. Но не се получавало по този начин. Всеки възбуден атом произвеждал свой собствен специфичен цвят — знаете, че е така, защото си спомняте, че именно по присъщите на всеки възбуден атом цветове разбираме от какви елементи се състои дадена звезда, само трябва просто да насочим спектроскопа към нея.

После се появила и квантовата механика.

Квантовата теория ни казва, че електроните не могат да се въртят единствено по старите си едни и същи орбити. Имало някои забранени орбити и движението на електроните се ограничавало само по позволените. Това зазвучало сериозно и дало възможност да се разбере защо например атомите на натрия излъчват само жълта светлина вместо всички цветове на дъгата, смесени като бяло.

С течение на времето квантовата механика придобивала все по-голяма популярност и един швед, на име Оскар Клайн, се опитал да приложи идеите на Калуца за допълнителните измерения към квантовата механика… и ето, родили се теориите на Калуца-Клайн. Оттогава насам около милион теоретици си играят с тях.

Ето това е пример за теорията на Калуца-Клайн. Тя е квантово-механична теория, прибягваща до нови пространствени измерения, за да обясни връзките между частиците и силите. Според нея не съществуват точки с нулево измерение. Всяка „точка“, която виждаме като просто местоположение, без продължение в никоя от посоките, всъщност е нещо, което би трябвало да си представим като малък кръг; а кръгът навлиза в други измерения.

Колко измерения са включени?

Тук не бива да се ограничаваме. Не знаем колко би трябвало да са. Някои теории говорят за двайсет и шест пространствени измерения. Но чак толкова не са нужни. На Калуца му били необходими само четири — плюс измерението на времето, с което неговата формулировка ставала петизмерна.

Лично аз харесвам онези, които имат девет пространствени измерения плюс времето, или общо десет пространствено-времеви измерения, макар повечето хора, точно толкова интелигентни колкото мен — е, почти колкото мен, — предпочитат единадесет. Така че, избирайте. Точен отговор няма — или ако има, никой не го знае. Затова не се притеснявайте. Обещавам ви този въпрос никога да не ви се пада на изпит.

Айодите слушаха всичко това благосклонни и развеселени. Но един от тях запя високо за нещо друго:

Песента за навсякъде е хубава песен.

Но за онези, които живеят в не-навсякъдето, има едно навсякъде, което може да ги погуби.

И ние сме част от тяхното навсякъде.

Запяха и останалите айоди, но тревожно.