Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Певците на времето (24)

Макар айодите да не са пазачи, те наблюдават. Понякога запяват, като видят нещо, друг път — като дочуят някоя песен; защото са айоди и пеенето е техният живот.

— Спомняте си, че говорихме за междувселенски пътешествия през проходите на дървоядите, и казахме, че евентуалният пътешественик ще се сблъска с редица труднорешими проблеми.

Това, което можете да направите, е да намерите такъв проход на дървояди и да отидете там. Да намерите проход на дървояди в ниската земна орбита не е твърде вероятно, тъй като проходът на дървоядите много прилича на черна дупка, в която ще си имате неприятности с гравитационното привличане. То би пръснало Земята на конфети, дори да не съществуваше опасността от унищожителната радиация на акреционния диск. Така че наблизо такъв няма. Ако имаше, щяхме да знаем.

Но за да стигнете до проход на дървояди, трябва първо да изобретите някакъв наистина бърз кораб, който да ви отведе там.

Звучи добре, но само докато някой ви помоли да построите такъв кораб. Основният проблем в опитите да се намерят проходите на дървоядите е, че това е изключително трудно. Те не се виждат. Твърде малки са — десет на степен минус 33 сантиметра в диаметър, или малко повече или по-малко — и обикновено продължителността на съществуването им е кратка, да речем десет на степен минус 43 секунди.

Тоест, вашият проход на дървояди е с размера на типичната квантова флуктуация в структурата на нашата вселена. Проходите на дървояди, ако съществуват, всъщност са твърде неразличими от „пространствено-времевата пяна“, която лежи в основата на всичко.

И все пак, ако успеете да намерите проход на дървояд, ще ви се наложи да направите още някои неща. А ако не успеете, имате право на още един изстрел. Вероятно ще можете да си направите сами такъв проход на дървояди — или да принудите някой от съществуващите да стане по-голям и по-дълготраен, за да ви свърши работа.

Някои хора от Калифорнийския технически университет са измислили теоретичен способ за използването ефекта на Казимир за тази цел. Един човек на име Алън Гут с помощта на още двама души, които се казват Едуърд Фарл и Джумал Гувен, стигнал до твърдението, че вероятно това може да стане посредством нагряването на даден обем пространство до температура единица с двадесет и седем нули градуса по Келвин, или да се упражни такова налягане върху известно количество материя, че да се достигне плътността на черните дупки, далеч по-голяма от тази дори на неутронните звезди.

Ако можехте да направите поне едното от тези две неща, може би щяхте да получите някакъв резултат. При тези стойности проходът на дървояда може би наистина ще се поразтвори и, ако Мелър и Мос са прави, вие ще можете дори да изпратите нещо през него. Не материя, вероятно. Но нещо.

Желая ви късмет, ако решите да опитате.

А айодите пееха:

Какво е късмет?

Няма късмет.

Късметът е вероятността нещо да се случи.

Но всичко, което може да се случи, се случва.