Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Singers of Time, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 14 гласа)

Информация

Корекция
Mandor (2009)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Фредерик Пол, Джак Уилиямсън. Певците на времето

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №119

Преведе от английски: Юрий Лучев

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат септември 1995

Формат 70/100/32. Изд. №2434

Печатни коли 24,5. Цена 190 лв.

ISBN — 954–418–076–1

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

 

© Юрий Лучев, преводач, 1995

© Петьо Маринов, рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Frederik Pohl, Jack Williamson. The Singers of Time

Copyright © Frederik Pohl and Jack Williamson, 1991

All Rights Reserved. Bantam Books, 1991

История

  1. — Корекция
  2. — Редакция от Mandor според хартиенотото издание; добавяне на анотация
  3. — Добавяне

8.

Кайри Куинтеро гледаше невъзмутимо нещото с медночервената черупка, което идваше към него.

— Здрасти — каза то с топъл женски глас и протегна пипало, за да поеме ръката на Кайри. — Аз съм Дейзи Фей. Чудесно е че отново виждам човешки същества… освен Франсис, искам да кажа.

За изненада на Кайри пипалото бе топло и меко; не беше като от метал.

— Здрасти — отвърна той. — Надявам се, че ще извиниш моите приятели. Ние просто нямахме представа как…

Биороботът се засмя.

— Как изглеждаме ли? Франсис не ви каза, нали? Е, знам, че сте изненадани. Самите ние доста се зачудихме, когато се събудихме първия път! Но Костенурките свършиха добра работа, особено като се има предвид какво им е през последните няколко дни. Върховния Буревестник е истински тиранин, когато поиска, а обикновено е така. Но ги накара да ни прегледат основно и да ни подготвят за следващата мисия.

Застанал до Кайри, брат му потръпна и попита:

— Харесвате ли се в този си вид?

— Харесва ни, че сме живи — отвърна тихо жената, — което нямаше да бъде така без тяхната помощ. Дали ние бихме направили същото за някой от тях?

— Надявам се, не — изръмжа Сорк Куинтеро.

Едно разположено на върха на гъвкаво стъбълце око се обърна към него, а лицето от екрана продължаваше да се усмихва.

— Мисля, че не сме се запознали още — каза Дейзи Фей.

Последва ритуалът на запознаването. Сякаш, помисли си Кайри, са семейна двойка, пристигаща на прием и представяна на гостите.

— И двамата се радваме да се запознаем с вас — каза другият, на име Марко. — Но Франсис, не смяташ ли, че е време да отиваме на кораба?

— Не знам къде е — призна Крейк.

— Разбира се, Крейк, но ние знаем — обади се жената. — Води, Марко! — А когато тръгнаха, тя нежно плъзна пипало в шепата на капитана и продължи: — Умирам от любопитство. — За каква мисия приказва Върховния Буревестник?

Крейк се извърна и я погледна.

— Мисия? Каква мисия?

Биороботът се поколеба.

— Мислех, че ти ще знаеш, Франсис. Върховния ни каза да бъдем готови за нещо много важно… да не би да не те е информирал?

— Нито дума, по дяволите! — изръмжа Крейк. Хубавото лице го погледна със съчувствие.

— О, Франсис — въздъхна тя. — Пак се разстройваш. Съжалявам, че споменах за това. Както и да е, ще бъдем на кораба след минута…

— А когато излетим — каза Крейк заканително, — няма да има никакво значение какви са били плановете на Костенурките.

Но тук дълбоко се заблуждаваше.

 

 

Кайри Куинтеро усещаше, че положението става напрегнато. Надушваше конфликти и неприятности, свързани с тревогите на Франсис Крейк, объркаността и страха на Сорк, опасенията на Муун Бъндиран за съдбата на любимия й тавър… Кайри искрено желаеше да прогони надвисналите облаци. Никой нямаше полза от тях. Това, което е вярно, ще си остане такова — това бе необоримата истина. На Кайри му се искаше да намери точните думи, чрез които да я предаде на останалите. Но не всички се нуждаеха от обяснения. Кайри чувствуваше това по особен начин, съвсем неочакван и напълно лишен от логика. Бе направо смешно — поне Сорк би се изразил така — но Кайри бе почти сигурен, че онова нямо животно тавърът на Муун Бъндиран, отлично разбира всичко.

Не е възможно, каза си уверено той… знаейки, че не е така.

После завиха покрай един ъгъл и се оказа, че са пристигнали. През кристалния илюминатор Кайри Куинтеро зърна странния вълнов кораб с още по-странния американски флаг, изрисуван върху него.

— Най-после у дома — каза Крейк, усмихвайки се за пръв път от разговора с Костенурката насам…

Но усмивката замръзна на лицето му, когато отвориха люка. Някой ги бе изпреварил. Две Костенурки стояха вътре и ги чакаха.

Единият бе същият онзи Върховен Буревестник, когото бяха срещнали в коридора. Другият имаше ръждивокафява черупка и яркожълти очи, с които ги оглеждаше; Муун Бъндиран го позна и ахна.

— Можете да влезете — каза Малкия. — Забавихте се. Време е да тръгваме.

Това бе повече, отколкото капитан Франсис Крейк можеше да понесе.

Той изръмжа побеснял, хвърли се напред през вратата и се озова пред бронираните туловища на двете Костенурки, в сравнение с които изглеждаше като джудже. Но това не го смути. Очите му мятаха мълнии, когато ги впери в клюнестото лице на Върховния Буревестник.

— Какво правите на моя кораб? — викна Крейк.

Костенурката сведе към него рубинено око и от транпозера се разнесе стържещият й глас:

— Не говори глупости. Трябва да излетим незабавно. — Другото око се местеше по лицата на останалите човеци. — Присъствието на този тавър е необходимо, също и на неговата собственичка и на Куинтеро Сорк. Другите човешки същества могат да напуснат този кораб, ако желаят, защото от тях няма нужда.

— Няма нужда? — кресна Крейк кипящ от гняв. — Вие ли ще ми казвате кое е нужно и кое не! Тук нямате никакви права, и двамата. Напуснете кораба!

Малкия се изпъна в цял ръст с враждебното си клюнесто и тясно лице.

— Корабът не е твой! — изрече той с гъргорещите, цвъртящи звуци на езика на Костенурките, преобразувани от транспозера в доловими за човешкия слух честоти. — Само ти е даден под наем.

— Но наемането е част от договор и е в сила, докато работя за вас! Това ми беше обещано! Няма ли да спазите споразумението ни?

— Не обсъждай заповедите ни! — прогърмя гласът на Малкия, но Върховния Буревестник го прекъсна.

— Почакай — изкряска той и с отривисто движение изключи двата транспозера. Костенурките засъскаха и заграчиха помежду си, после Отговорникът отново включи транспозера си. Хвърли бърз поглед към групата и обяви: — Няма да спорим. Само трябва да се споразумеем.

— Върви по дяволите! — отсече грубо Крейк. Намеси се и Сорк Куинтеро:

— Не можете да принудите тавъра и Муун Бъндиран да дойдат с вас! Това е отвличане!

— Няма никакво отвличане, Куинтеро — изсъска Малкия. — Чуй обясненията на Отговорника!

Върховния Буревестник се изпъчи и заговори тържествено:

— Искаме просто една размяна. Ти притежаваш неща които са ни нужни: тавърът и записите с лекции.

Сорк зяпна.

— Откъде знаеш за записите?

— Глупав човек! — изграчи Костенурката. — Мислиш си, че не ни е известно какво има в онези чанти? Разбира се, че знаем. Вие имате нужните ни неща, а ние — това което ви трябва: този кораб. Можем да станем съдружници.

— Съдружници? По дяволите, този кораб е мой дотогава, докогато работя за вас! — извика Крейк.

— Да, ти работиш за нас — съгласи се Малкия. — Този кораб ни трябва, за да осъществим, аз и Отговорника, едно твърде важно пътуване — най-важното в историята на Костенурките!

— С каква цел? — попита Крейк.

— Не е необходимо да знаете това. Въпросът е само един: с вас ли ще пътуваме, или без вас. Нямаме нужда от никой от вас, Франсис Крейк. И двамата с моя Брат сме в състояние да пилотираме кораба.

— И няма дори да ни кажете какво ще правим ние?

Костенурките се поколебаха. Спогледаха се, но никой от двамата не проговори.

Крейк преглътна мъчително и се огледа. Екипажът му се размърда. Дейзи Фей каза плахо:

— Той е прав, Франсис. Корабът си е техен и всяка Костенурка може да го управлява.

— Ако наредиш, ще се бием, но това е истина — обади се и Марко.

Крейк се предаде.

— Ако трябва да изпълнявам заповедите ви, за да задържа кораба, ще ги изпълнявам — каза навъсено той. — При едно условие. Отговорете на въпроса.

Костенурките се наежиха. Върховния Буревестник отново изключи транспозерите и те заспориха на родния си език.

Накрая Върховния Буревестник заговори:

— Взехме решение да запазиш званието си — изкряска той. — Но ще изпълняваш заповедите ни. Първо: корабът да се изведе от орбиталната станция. Щом се отдалечим на достатъчно разстояние, ще включиш вълновите двигатели.

— Не ме чухте — възрази Крейк. — Трябва да отговорите на въпроса ни.

Костенурките отново се спогледаха с по едно око. И този път общото мнение бе изказано от Върховния Буревестник.

— Крайната цел на нашето пътуване е родната ни планета.

— Или по-точно мястото, където се намираше тя — допълни печално Малкия.

— После какво? — настоя Крейк.

След известно колебание Върховния Буревестник отново взе думата:

— Сега не можем да ви дадем отговор. Най-напред трябва да направим някои проучвания…

— Какви проучвания?

Голямата Костенурка губеше търпение.

— Ще ви уведомим, когато сметнем за нужно! Достатъчно за вас е да знаете целта им. Това е най-великата и грандиозна цел във вселената. Вие ще имате привилегията да участвате в осъществяването й. Това, което възнамеряваме да направим, е да върнем на Братството неговата Майка!