Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кралското семейство на Кордина (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Affaire Royale, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 133 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
savagejo (2008)
Допълнителна корекция
Еми (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Мечтата на една принцеса

Америнканска. Първо издание

ИК „Коломбина прес“, София, 2003

ISBN: 954-706-106-2

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bambo)
  3. — Корекция от Еми

Епилог

Беше й обещал да прекарат един ден в открито море. И това бе всичко, каза си Рийв, докато Либерте се носеше с ранния утринен вятър. Имаха само още един ден, преди вълшебната мечта да свърши. Неговата мечта.

Тя за малко не се превърна в трагедия, мислеше си той и още не можеше да се успокои. Въпреки че Лубе го бяха арестували, когато Ив се втурна в балната зала, Бри бе сама с любовницата на Дебок.

— Не мога да повярвам, че всичко свърши — каза тихо Бри.

Докато я наблюдаваше, Рийв също не можеше да повярва. Но те не мислеха за едно и също.

— Свърши.

— Лубе… Почти ми става жал за него. Това бе болестно състояние. — Тя се замисли за красивата му млада жена и за шока, изписан по лицето й. — Докато при Джанет бе мания.

— И двамата бяха използвачи — напомни й той. — За малко не се превърнаха в убийци. И Бенет, и охранителят извадиха късмет.

— Знам. — През последните три дни Бри бе благодарила безброй пъти. — И аз съм убивала.

— Бри…

— Не, вече го приех. Съзнавам какво е. Знам, че съм се крила тъкмо от това, от онези отвратителни самотни дни и нощи в тъмната стая.

— Не си се крила — поправи я Рийв. — Имала си нужда от време.

— Сега вече звучиш като лекарите. — Той нагласи платното така, че да се отправят към малкото заливче. — Струва ми се, че части от паметта ми, както и от чувствата ми, са си все още там. Дори не ти разказах за кафето… Нали Джанет ми каза, че бавачката винаги ми го приготвяла. Мисля, че не ти казах, защото не съм вярвала, че тя е способна на подобно нещо. Не съм могла да повярвам. Връзката ни е била много силна.

— Но Джанет не го е знаела.

— Тя ми обясни как бавачката ми донесла кафето в кабинета в деня на отвличането и ми се накарала. Каза ми, че съм тръгнала веднага, че тя самата ме изпратила до колата и не е имало никаква възможност някой да ми пипа кафето. Това, което пропусна да спомене, бе нещо, което не си спомнях до нощта на бала, че тя взе термоса от ръцете ми и ми връчи цял куп документи за подпис. Тогава е имала достатъчно време да сипе вътре каквото трябва.

— Само че не е предполагала, че възрастната жена е достатъчно проницателна и е отишла при баща ти, за да сподели подозренията си, след като Лубе и братовчедът на Дебок, Хенри, са те прибрали от малката ферма.

— Бог да благослови бавачката. И като се сетя, че тя е бдяла над мен през всичките тези седмици, а пък аз си мислех, че само се суети.

— Баща ти се бе погрижил да си под непрекъснато наблюдение. Той не можеше да рискува Лубе да направи още някой ход.

— Планът на Лубе е щял да успее, ако Хенри не е имал слабост към виното и ако аз не си бях изсипала супата на земята. Ако бях продължила да поемам пълната доза опиат, нямало съм да успея да удържа Хенри и да избия дъските, заковани на прозорците. — Бри сведе поглед към ръцете си. Ноктите й отново бяха съвършени. Бяха пострадали, когато се бе опитвала да се измъкне през прозореца. — Вече свърши. Върнах си целия живот.

— И си щастлива. Това е най-важното.

Тя му се усмихна бавно.

— Да, щастлива съм. Знаеш ли, Кристина и Ив ще останат още няколко дни.

— Знам само, че баща ти е готов да издигне паметник на Ив.

— Много сме й задължени — каза му Бри. — Трябва да призная, че ми е приятно да я гледам как се наслаждава на славата.

— Хлапето бе пребледняло като платно, когато влезе в балната зала, ала не започна да се лута и да пелтечи. Разказа всичко точно и ни отведе при вас.

— Така и не успях да ти благодаря. — Лодката се плъзна в заливчето и те спуснаха платната.

— Няма за какво да ми благодариш.

— Но аз искам да ти благодаря. Ти ми даде толкова много, и на мен, и на семейството ми. Никога няма да забравим.

— Вече ти казах, че няма за какво да ми благодариш. — Този път гласът му бе хладен, докато се отдалечаваше.

— Рийв… — Бри се надигна, за да го последва и си пожела да бе толкова сигурна в себе си, колкото й се искаше. — Знам, че не си гражданин на Кордина и затова не подлежиш на нашите закони и обичаи. Въпреки това, имам една молба. — Тя докосна с език горната си устна. — Тъй като до рождения ми ден остават само две седмици, можеш да го наречеш дори кралска молба… Обикновено на членовете на кралското семейство им се изпълнява по някое желание на рождения им ден.

— Желание значи. — Той си извади цигара и я запали. — И какво е то?

Харесваше го такъв, леко раздразнен, малко дръпнат. Но пък щеше да й е по-лесно.

— Годежът ни силно впечатли всички, нали си съгласен?

Рийв се изсмя.

— Да.

— Аз самата трябва да призная, че много обичам диамантения пръстен, който ми подари.

— Задръж го — отвърна небрежно той. — Приеми го като подарък.

Бри сведе поглед към него, а после и към пръстена на дясната си ръка. Повече нямаше да се чуди, каза си тя. Сега чувствата й бяха ясни.

— Така и смятам да направя. — Усмихна се, въпреки че Рийв я погледна хладно. — Знаеш ли, имам доста връзки. Може да се окаже, че ще имаш неприятности с паспорта, с визата, дори с полета за Щатите.

Той метна цигарата си в морето и се обърна към нея.

— Какво намекваш?

— Мисля, че ще бъде много по-простичко, ако се ожениш за мен. И смятам да настоявам.

Рийв се облегна на перилата и я загледа. Сега вече не можеше да разбере изражението й, може би собствените му чувства му пречеха. Тя говореше като принцеса Габриела, хладна, спокойна и самоуверена.

— Така ли?

— Да. Ако сътрудничиш, сигурна съм, че ще постигнем взаимноизгодно споразумение.

— Не ме интересуват взаимноизгодните споразумения.

— Глупости. — Тя пренебрегна думите му, ала дланите й бяха овлажнени. — Може да се окаже възможно да прекарваме по шест месеца в Кордина и шест месеца в Америка — продължи Бри. — Сигурна съм, че във всеки брак трябва да се правят компромиси. Нали си съгласен?

Преговори? Беше провеждал достатъчно преговори като ченге.

— Може би.

Тя преглътна, а след това продължи с небрежно практичен глас.

— Аз, разбира се, имам доста задължения, но след като Александър се ожени, съпругата му ще поеме част от тях. Междувременно това ще бъде все едно като обикновена работа.

Достатъчно, каза си той, подробности и планове. Стига толкова преговори. Искаше нещата да бъдат представени простичко.

— Я давай по-просто. — Пристъпи крачка напред, а тя се отдръпна.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Казвай направо какво искаш и защо.

— Теб — вирна брадичка Бри. — Защото те обичам и защото съм влюбена в теб още от шестнадесетгодишна, откакто ме целуна на терасата сред розите под лунната светлина.

Искаше му се да докосне бузата й, ала не го направи, все още не.

— Вече не си на шестнадесет и това не е вълшебна приказка.

— Не е.

Защо ли се усмихваше? Нима не разбираше колко му се искаше всичко това да е истина?

— В Америка няма да те чака дворец.

— Нали има къща с огромна тераса. — Бри отстъпи още една крачка. — Не ме карай да се моля. Ако не ме искаш, направо кажи не.

Този път говореше като жена, нито прекалено самоуверена, нито хладна и недостъпна. Точно това искаше Рийв.

— Когато беше на шестнадесет и танцувах валс с теб, ми се стори, че е истински сън. — Той пое ръцете й. — Никога няма да го забравя. Когато се върнах и те целунах отново, вече бе истина. Никога не съм желал нещо повече.

Ръцете й стиснаха неговите.

— И аз никога не съм желала друг повече.

— Ожени се за мен, Бри, и седни до мен на терасата. Ако можем да се радваме на тези мигове, мисля, че ще мога да живея с Нейна Светлост принцеса Габриела.

Тя вдигна ръцете му към лицето си и ги целуна.

— Това не е вълшебна приказка, но понякога животът ни позволява да бъдем щастливи завинаги.

Край
Читателите на „Мечтата на една принцеса“ са прочели и: