Ромен Гари (автор)

Ромен Гари Romain Gary
Псевдоним	Ромен Гари, Емил Ажар, Сатан Богат, Рене Дьовил, Фоско Синибалди
Роден	21 май 1914 г. Вилно, Руска империя
Починал	2 декември 1980 г. (66 г.) Париж, Франция
Професия	писател, пилот, дипломат
Националност	Франция
Активен период	1945 – 1980
Жанр	роман
Известни творби	Корените на небето (1956) Животът пред теб (1975)
Награди	„Гонкур“ (1956 и 1975)
Съпруга	Лесли Бланш (1944 – 1961) Джийн Сибърг (1962 – 1970)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ромен Гари в Общомедия

Ромен Гари (на френски: Romain Gary, псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“: веднъж 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар (Émile Ajar).

Биография

Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. в град Вилно, на територията на Руската империя (по-късно Вилнюс, Литва). Майката на бъдещия писател е провинциалната актриса Нина Овчинская. Тя имигрира с него във Варшава, когато момчето е на три години. Бащата на Ромен, Арье-Лейб Кацев, напуска семейството през 1925 г. и се жени повторно. За свои истински баща Ромен счита Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино. През 1928 г. майката и синът се установяват във Франция, в Ница. Ромен изучава право в Екс ан Прованс и в Париж. През 1938 служи в авиацията, присъединява се към Свободна Франция през 1940 г. и служи в Свободните въздушни сили на Франция. Воюва като пилот в Европа и Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл дьо Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе. Първото му дипломатическо назначение е в България, пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос Анжелис.

Отношенията на Гари с майка му са описани в романа La Promesse de l'aube („Обещанието на зората“) (1960). Майката е мечтала синът ѝ да стане посланик, кавалер на ордена на Почетния легион, велик актьор в драмите на Хенрик Ибсен и Габриеле д'Анунцио, да се облича по модата в Лондон. Нейните мечти в голяма степен се сбъдват – Гари става генерален консул на Франция, кавалер на ордена на Почетния легион, движи се във висшето общество, бил е елегантен денди и литературна знаменитост. През 1945 г. публикува първия си роман „Европейско възпитание“. Ромен Гари бързо става един най-популярните писатели във Франция. През 1956 г. за романа си „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“.

Ромен Гари има вкус към мистификацията и литературните псевдоними. Той подписва романите си с различни псевдоними, като основните са Ромен Гари и Емил Ажар, обяснявайки фамилиите с игра на думи с руските думи „гори“ и „жарава“. Той издава и криминалния политически роман Les Têtes de Stéphanie („Главите на Стефани“) под псевдонима Сатан Богат (Shatan Bogat) и сатиричната алегория L'Homme à la colombe („Човекът с гълъба“) под името Фоско Синибалди (Fosco Sinibaldi, първите букви заместват „Гар“ в Гарибалди).

След като през 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, „Голям гальовник“, френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните „заподозрени“ са Луи Арагон и Реймон Кьоно. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. Така с присъдената му през 1975 година награда „Гонкур“ за романа „Животът пред теб“, Гари става единственият писател, двукратен носител на наградата, която иначе по регламент се присъжда само веднъж в живота.

Съпруг е на писателката Лесли Бланш и на американската актриса Джийн Сибърг, с които се развежда. Година след развода с последната (през септември 1979 г.) прави опит за самоубийство с барбитурати. Депресиран поради напредналата възраст, Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2 декември 1980 г. Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Някои негови книги са екранизирани: „Clair de femme“ (Сияние на жена) (1979), „La vie devant soi“ (Животът пред теб) (1977) и La Promesse de l'aube (2017).

Библиография

Под името си Роман Кацев

• Le vin des morts (1937)
  Виното на мъртвите (в българския превод под името на Ромен Гари), ИК „Леге-Артис“, 2017, ISBN 9789548311861

Под псевдонима Ромен Гари

• Éducation européenne (1945)
  Европейско възпитание, ИК „ЕА“, Плевен, 1994, ISBN 954-450-025-1
• Tulipe (1946)
• Le Grand Vestiaire (1949)
  Големият дрешник, ИК „Весела Люцканова“, 2006
• Les Couleurs du jour (1952)
• Les Racines du ciel (1956)
  Корените на небето, ИК „Весела Люцканова“, 2000, ISBN 954-8453-47-9
• La Promesse de l'aube (1960)
  Обещанието на зората, ИК „Весела Люцканова“, 1999, ISBN 954-8453-32-0
  Обещанието на зората, „Леге Артис“, 2014, ISBN 978-954-8311-59-5
• Johnie Cœur (1961)
• Gloire à nos illustres pionniers (1962, nouvelles)
• Lady L. (1963)
  Лейди Л., „Леге Артис“, 2010, ISBN 978-954-9933-03-8
• The Ski Bum (1965)
• Pour Sganarelle (Frère Océan 1) (1965, essai)
• Les Mangeurs d'étoiles (La Comédie américaine 1) (1966)
• La Danse de Gengis Cohn (Frère Océan 2) (1967)
  Танцът на Чингис Коен, ИК „Леге Артис“, 2019, ISBN 9786197516043
• La Tête coupable (Frère Océan 3) (1968) (Виновната глава)
• Adieu Gary Cooper (La Comédie américaine 2) (1969)
  Сбогом, Гари Купър, ИК „Весела Люцканова“, 2001, ISBN 954-8453-77-0
• Chien blanc (1970)
• Les Trésors de la Mer Rouge (1971)
• Europa (1972)
  Европа, ИК „Панорама Плюс“, 2008, ISBN 978-954-8598-15-6
• Les Enchanteurs (1973)
  Чародеите, ИК „Леге Артис“, 2016, ISBN 9789548311748
• La nuit sera calme (1974, entretien fictif)
  Нощта ще бъде спокойна, ИК „Весела Люцканова“, 1996
• Les oiseaux vont mourir au Pérou. Gloire à nos illustres pionniers (1975) – разкази
  Птиците идват да умрат в Перу, изд. „Леге Артис“, 2010,
• Au-delà de cette limite votre ticket n'est plus valable (1975) – Отвъд тази граница вашият билет е невалиден
  Отвъд тази граница билетът ти е невалиден, ИК „Ведрина“, 1996, ISBN 954-404-080-3
  Нататък билетът не важи, ИК „Фама“, 2006, ISBN 9545972289
• Clair de femme (1977)
  Сияние на жена, „Леге Артис“, 2004, ISBN 954-9933-41-5
  Сияние на жена, „Леге Артис“, 2014, ISBN 978-954-8311-54-0
• Charge d'âme (1977)
  Зарядът на душата, „Леге Артис“, 2014, ISBN 978-954-8311-48-9
• La Bonne Moitié (1979)
• Les Clowns lyriques (1979)
  Лиричните клоуни, „Леге Артис“, 2014, ISBN 978-954-8311-53-3
• Les Cerfs-volants (1980)
  Хвърчилата, ИК „Весела Люцканова“, 2000, ISBN 954845355Х
• Vie et mort d'Emile Ajar (1981, посмъртно)
  Животът и смъртта на Емил Ажар, „Леге Артис“, 2005, ISBN 954-9933-56-3
• L'Homme à la colombe (1984, окончателна посмъртна версия)
• Le sense de ma vie (2014)
  Смисълът на моя живот, „Леге Артис“, 2014, ISBN 978-954-8311-61-8

Под псевдонима Емил Ажар

• Gros-Câlin (1974)
  Голям Гальовник, Издателство „Христо Г. Данов“, 1986, превод: Красимир Мирчев
  Голям Гальовник (без цензура), Издателство „Кито“, 2008, ISBN 9789549228311
• La Vie devant soi (1975)
  Животът пред теб, Издателство „Христо Г. Данов“, 1986, превод: Красимир Мирчев
  Животът пред теб, Издателство „Кито“, 2009, ISBN 9789549228328
• Pseudo (1976)
• L'Angoisse du roi Salomon (1979)
  Терзанията на цар Соломон, ИК „Весела Люцканова“, 2006, ISBN 9543110441

Под псевдонима Фоско Синибалди

• L'Homme à la colombe (1958)

Под псевдонима Сатан Богат

• Les Têtes de Stéphanie (1974)

Филми

• Lady L (1965) ^[1]
• Les oiseaux vont mourir au Pérou (1968) ^[2]
• Kill (1971) ^[3]
• La Promesse de l'aube (2017) ^[4]

За него

• Nancy Huston, „Tombeau de Romain Gary“ (1997)
  Нанси Хюстън, „Надгробен камък за Ромен Гари“, ИК Леге Артис, 2006, ISBN 9549933638
• Myriam Anissimov, „Romain Gary, le caméléon“ (2004)
• Cahier de l'Herne, „Romain Gary“ (2005)
• Carine Marret, „Romain Gary – Promenade à Nice“ (2010)

Източници

Външни препратки

• Произведения на Ромен Гари в Моята библиотека
• Доминик Бона, „Любов от пръв поглед“ (откъс от книгата „Ромен Гари“, превод Красимир Петров, ИК „Колибри“, 2014), Портал за култура, изкуство и общество, 9 май 2014
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Ромен Гари, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat