Ромен Гари: е роден в Русия през 1914 г., той живее във Франция от четиринайсетгодишен. Завършва право в Париж.

През 1938 г. е мобилизиран в авиацията и като пилот в лотарингската ескадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия от 1940 до 1944 г. Кавалер на Почетния легион. Работи на дипломатически постове (включително в София) до 1961 г.

Литературата заема водещо място в живота на Ромен Гари още от юношеските му години. Романът Европейско възпитание е преведен на 27 езика и получава наградата на критиката през 1945 г. За Корените на небето получава наградата „Гонкур“ през 1956 г. След нея написва още 27 романи, разкази, есета и мемоари.

Режисира два филма: Птиците идват да умрат в Перу (1968) и Kill (1972).

Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че той е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях, Животът пред теб, също е награден с „Гонкур“ през 1975 г.

 

Книги, издадени от „Леге Артис“:

от Ромен Гари: Сияние на жена (2004), Животът и смъртта на Емил Ажар (2005), Лейди Л. (2010), Птиците идват да умрат в Перу (2010)

за Ромен Гари: Нанси Хюстън. Надгробен камък за Ромен Гари (2006)

 

„Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника се усетих за единството на неговото вдъхновение: лични те ми демони за пореден път ми бяха попречили да изля за в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция.“

Ромен Гари

 

Филмът „Птиците идват да умрат в Перу“, в който участва съпругата на Гари Джийн Сийбърг (която се самоубива една година преди него), Морис Роне, Даниел Дарийо и Пиер Брасьор, разбунва духовете във Франция.

„Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г., е адаптация на Птиците идват да умрат в Перу с Джийн Сийбърг в главната роля. Дали кинаджията се доближава до демиурга повече и от писателя? Във всеки случай зашеметяващата власт да манипулираш както си искаш истински тела и истински души, изважда на показ най-садистичните ти наклонности. Ти със сигурност не си нито първият, нито единственият режисьор, който кара Джийн да играе този тип роля, но дори най-благоразположените към теб критици смятат, че Птиците е непоносимо непристоен.“

Нанси Хюстън, Надгробен камък за Ромен Гари, Леге Артис, 2006

„Филмът чупи рекорди в Париж. Той е за една безчувствена любов. Това е ритуалистки танц на съдбата на една фригидна жена, която търси мъж, който да я разбуди, с периодични кризи на нимфомания. Шокиращо е. Разказът и работата на Гари по филма са впечатляващи. Ужасявах се да работя с него — исках той да намери друга актриса. Получи се обаче добър филм. Той е много чувствителен режисьор. Надявам се пак да работя с него.“

Джийн Сийбърг

Но тя беше толкова млада и го гледаше с такава доверчивост, а той бе видял толкова птици да идват да издъхнат по тези дюни, че мисълта да спаси една, най-красивата от всички, да я закриля, да я запази за себе си тук, на края на света, и така да превърне живота си в успех в края на пътя, му върна за миг цялата наивност, която ироничната усмивка и нахаканият вид все още се опитваха да скрият. А за това трябваше толкова малко.

Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.

Пейзажите рядко ни предават…

Добивът на идеализъм от една красива душа може да изхрани цял полицейски режим за същия период от време.

Скоро ще стигнат до Луната и вече няма да има луна.

Човекът все още е само предчувствие за себе си: един ден той ще се сътвори.

Книгата е временно забранена за четене по молба на издателство „Леге Артис“. Ще бъде достъпна отново през 2022-а година.