Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gros-Câlin, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Ромен Гари

Заглавие: Голям гальовник

Преводач: Красимир Мирчев; Андрей Манолов

Година на превод: 1986; 2007

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: ИК „КИТО“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Френска

Редактор: Андрей Манолов

Технически редактор: Васил Лаков

Художник: Селма Тодорова

Коректор: Митка Костова

ISBN: 978-954-92283-1-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3959


„Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност.“

Ромен Гари

… Националният съвет на Лекарския съюз отново изразява отрицателно становище по въпроса за свободния аборт и е на мнение, че ако бъде допусната от законодателя, тази „дейност“ следва да бъде поверена на „специализиран изпълнителски персонал“ в „пригодени за целта заведения: АБОРТАНИЦИ“.

Из пресата, 8 април 1973 г.

1.

ОЩЕ ТУК ЩЕ НАВЛЯЗА в сърцевината на предмета, съкращавайки процесуалните усложнения. Сътрудникът от Зоологическата градина, който проявява интерес към питоните, ми рече:

— Настойчиво ви съветвам да продължавате, Кувен. Излагайте наблюденията си в писмена форма, вадете всичко наяве, понеже няма нищо по-вълнуващо от изживяния опит и непосредствените впечатления. Пазете се най-вече от литературщина, предметът си заслужава труда.

Уместно е също така да припомня, че голяма част от Африка е френскоезична и че както е показано в маститите трудове на учените, питоните идват тъкмо оттам. Налага се следователно да се извиня за известни изкълчвания и недомислици, кълба напред и назад, куцукане и загуби на пусулата, гламавщини, кривогледство и незаконни имиграции на езика, синтаксиса и речника. Тук на вниманието се налага въпросът за надеждата, за друго нещо и друго място, при това с вопли на дребно извън всяка конкуренция. Ще изпадна в голямо затруднение, ако бъда замолен с призовка да употребявам само думи и форми, които отдавна вече насочват в позната насока, без да достигнат до изход. Въпросът за питоните, особено в агломерацията на голям Париж, изисква значително обновяване на взаимоотношенията и затова аз държа да дам на езика, използван в настоящата разработка, известна независимост, възможност да се гради другояче, не както при употребяваните вещи. Надеждата изисква срещу речника да не се произнася окончателна присъда за неуспех.

Подметнах го на сътрудника и той се съгласи:

— Точно така. Затова се надявам, че вашият труд върху питоните с осезателния личен принос в него може да принесе голяма полза и че на равна нога, без никакво колебание трябва да се позовете на Жан Мулен и Пиер Бросолет[1], тъй като те и двамата нямат абсолютно нищо общо със зоологическото ви изследване. Следователно имате всички основания да включите и тях, с оглед ориентация, контраст, позоваване и определяне на рамката. Понеже въпросът не е само да изтеглите своите карти от играта, а да объркате цялата игра с карти.

Нищо не разбрах и се развълнувах. Винаги ме вълнува онова, което не съм в състояние да разбера — нали в него може да се крие някаква благоприятна за нас възможност. При мен всичко е рационално.

Стигам до заключението, без повече процесуални усложнения като срещу Жана д’Арк — казвам го от грижа за френскоезичието и за да отдам нужната почит, — че вече съм в сърцевината на предмета.

Понеже едно е безспорно, питоните спадат към категорията на необичайните.

Започвам с природата откъм нейната най-неумолима страна — въпроса за изхранването. Видно е, че не се опитвам да отмина с мълчание най-мъчителното: питоните се хранят не само с прясно месо, те се хранят с живо месо. Така е.

Когато доведох Голям Гальовник от Африка подир една организирана екскурзия, за която ще говоря по-нататък, веднага отидох в музея. Бях почувствал към този питон внезапно дружелюбие, горещ, неудържим порив, нещо като взаимност още в момента, когато го зърнах, изложен от един негър пред хотела с пълен пансион, но изобщо не знаех какви жизнени условия са му необходими освен мен самия. А държах да се нагърбя с тях. Ветеринарният ми каза с хубаво южняшко произношение:

— Уловените питони поемат единствено жива храна. Мишки, морски свинчета… Добре им идва и по някое зайче от време на време.

Той се усмихваше разнежено.

— Гълтат като разпрани. Много е забавно да се наблюдава как мишката стои отпред, а питонът отваря уста. Ще видите.

Пребледнях от ужас. Така още със завръщането си в парижката агломерация се натъкнах на въпроса за природата, същия, на който се бях натъкнал и преди, с главата напред, разбира се, но без съществен принос от моя страна. Направих първата крачка и купих една бяла мишка, обаче още в минутата, когато я измъквах от кутията в моето жилище, тя промени естеството си. Щом усетих мустачките й в шепата си, начаса се сдоби с осезателно лично влияние. Живея сам и я нарекох Блондин именно заради това — заради някой. Винаги избързвам. Колкото по-малка я чувствах в шепата си, толкова повече растеше тя и изведнъж цялото ми жилище се оказа изпълнено с нея. Имаше прозаични розови уши и мъничка влажна муцунка, а за един самотен мъж в тези неща лъжа няма, те придобиват особено значение поради нежността и женствеността. Липсват ли, те се разрастват и запълват цялото пространство. В магазина гледах да е бяла и луксозна, като храна за Голям Гальовник, но ето че не ми достигаше необходимата мъжка сила. Аз съм слабак, казвам го, без да се хваля. Нямам никаква заслуга за това, просто го установявам и толкова. Дори има мигове, в които се усещам до такава степен слаб, че трябва да е станала някаква грешка и тъй като не ми е ясно какво искам да кажа с това, просто ви показвам колко е значително.

Блондин веднага прояви интерес към мен, изпълзя на рамото ми, гушна се на врата ми, загъделичка ме с мустачките си по ухото, изобщо хилядите дреболии, които доставят удоволствие и създават задушевност.

А през това време имаше опасност питонът ми да загине от глад. Купих едно морско свинче, защото в Индия, откъдето идва то, са по-народонаселени, обаче и то намери начин незабавно да завърже приятелство с мен без каквото и да е усилие от негова страна. Наистина е невероятно колко самотни се чувстват тварите в един едностаен с хол в голям Париж и каква нужда имат от някого, когото да обичат. Можех ли да хвърля всичко това в пастта на един изгладнял питон просто от уважение към природните закони.

Не знаех какво да правя. Трябваше да храня Голям Гальовник поне веднъж седмично, той разчиташе на мен в това отношение. Вече двайсет дена, откак се бях нагърбил с него, той изразяваше привързаността си към мен, като се увиваше около кръста и раменете ми. Полюшваше красивата си зелена глава пред лицето ми и ме гледаше втренчено в очите, като че никога не беше виждал подобно нещо. Такава драма се разигра в душата ми, че изтичах да подиря съвет при отец Жозеф, енорийския свещеник от улица „Ванв“.

Бележки

[1] Герои на Френската съпротива, загинали в борбата с хитлеристките окупатори. — Б.пр.